№ 89771
гр. София, 19.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110137913 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление,
депозирано от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
изпълнителния директор В.Т., чрез пълномощника му юр. Е. К. П.. Заявителят моли да бъде
издадена заповед за изпълнение против Д. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с
настоящ адрес в А. за сумата от 4 671,73 лв. (четири хиляди шестстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и три стотинки), от която а) 4 175,84 лв. (четири хиляди сто седемдесет и
пет лева и осемдесет и четири стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
и б) 495,89 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки) –
мораторна лихва за периода от 07.02.2020 г. до 08.03.2023 г., както и за направените от
заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се в т. 9 от заявлението, че вземането произтича от незаплатена от длъжника
стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 30.11.2019 г. до 30.01.2023 г. по
договорна (съдебна) сметка **********, създадена към клиентски номер ....
Със заявлението са представени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса и
писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението, представените с него документи и
служебно изисканата справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от
18.11.2009 г. от НБД „Население“, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за допустимо, но неоснователно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на “...” АД – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
от ГПК. Заявлението е депозирано и пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – постоянният адрес на лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение според справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от
1
18.11.2009 г. от НБД „Население“ е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на
Софийски районен съд.
Разгледано по същество, заявлението е неоснователно, тъй като е налице
отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 4 от ГПК. Видно от
служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“, настоящият адрес на
Д. Л. е в А. от 05.05.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Изводима от горното е
констатацията, че длъжникът живее в А. и в този смисъл няма обичайно местопребиваване
на територията на Република България. Последното е основание да бъде отказано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. 413 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор В.Т., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против Д. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ
адрес в А. за сумата от 4 671,73 лв. (четири хиляди шестстотин седемдесет и един лева и
седемдесет и три стотинки), от която а) 4 175,84 лв. (четири хиляди сто седемдесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
и б) 495,89 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки) –
мораторна лихва за периода от 07.02.2020 г. до 08.03.2023 г., както и за направените от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на
съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2