№ 170
гр. гр.Несебър, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101164 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ИВ. К. Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв.Ц.С. Ц. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.*********, тел: ******
против „М.Р.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.************, представлявано от управителя Н.Д.Л..
В исковата молба се сочи, че на 09.05.2019г. между ИВ. К. Д., като служител и
„М.Р.“ ООД, като работодател, бил сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1,
т.1 от КТ. Съгласно така сключеният договор, ищецът Д. бил назначен на длъжност
портиер, с месторабота - Апартмънт хотелс М.Р., находящ се в КК Слънчев бряг. По
нареждане на работодателя, ищецът изпълнявал същата длъжност и в други хотели,
собственост на дружеството. С посоченият трудов договор била уговорена основна
заплата в размер на 837,64 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит - 0.60%. В договора не била посочена конкретна дата, на която
работодателя има задължение да изплати трудовото възнаграждение, а било посочено,
че „Периодичността на изплащане на основното и допълнителните трудови
възнаграждения е месечно“. Въпреки, че трудовият договор бил сключен като срочен
със срок до 15.09.2019г., след тази дата ищецът И.Д. продължил да изпълнява
трудовите си задължения, като работодателят също му изплащал заплата, поради което
се твърди, че на основание чл.69, ал. 1 КТ трудовият договор, сключен за определен
срок, се е превърнал в договор за неопределено време. Сочи се, че ищецът изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения, но от месец декември 2020г. работодателят
1
спрял да му изплаща дължимото трудово възнаграждение. Твърди се, че между ищецът
Д. и работодателя, в лицето на Николай Ламбуров, в качеството му на управител на
дружеството, били водени многократни разговори, в които последният се ангажирал и
обещавал, че заплатите ще бъдат изплатени, но това така и не се случило. Тъй като за
периода от месец декември 2020г. до месец май 2021г., включително, ищецът не
получил дължимите трудови възнаграждения, подал сигнал в Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас, заведен в ИС на ИА ГИТ с вх.№ 21054433/18.05.2021г. и препратен по
компетентност в Дирекция „Инспекция по труда“ - София. В резултат на подадения
сигнал, И.Д. получил отговор от Дирекция „Инспекция по труда“ - София с изх.№
21056677/20.07.2021г., с който бил уведомен, че след извършена проверка е
установено, че работодателят му е начислил, но не е изплатил трудовите му
възнаграждения за периода месец декември 2020г. - месец май 2021г„ включително,
както следва:
-за месец декември 2020г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 653.89лв.;
-за месец януари 2021г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 653.94лв.;
-за месец февруари 2021г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 469.85лв.;
-за месец март 2021г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 594.45лв.;
-за месец април 2021г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 653.89лв.; -за
месец май 2021г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 653.89лв..
От Инспекцията по труда били дадени указания на работодателя да изплати
дължимите трудови възнаграждения за посочения период в срок до 10.08.2021г., но
това не се е случило и до момента на подаване на исковата молба.
Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да предяви иск за
заплащане на неизплатеното му нетно трудово възнаграждение за периода месец
декември 2020г. до месец май 2021г. включително, възлизащо общо в размер на
3679.91 лева и иск за заплащане на законна лихва за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения общо в размер на 178.13лв., както следва:
-за м. 12.2020г. нетно трудово възнаграждение в размер на 653.89лв.,
мораторна лихва за периода 01.01.2021г. до 07.09.2021г. в размер на 45.41лв.;
-за м. 01.2021г. нетно трудово възнаграждение в размер на 653.94лв.,
мораторна лихва за периода 01.02.2021г. до 07.09.2021г. в размер на 39.78лв.;
-за м. 02.2021г. нетно трудово възнаграждение в размер на 469.85лв.,
мораторна лихва за периода 01.03.2021г. до 07.09.2021г. в размер на 24.93лв.;
-за м. 03.2021г. нетно трудово възнаграждение в размер на 594.45лв.,
мораторна лихва за периода 01.04.2021г. до 07.09.2021г. в размер на 26.42лв.;
-за м. 04.2021г. нетно трудово възнаграждение в размер на 653.89лв.,
мораторна лихва за периода 01.05.2021г. до 07.09.2021г. в размер на 23.61лв.;
2
-за м. 05.2021г. нетно трудово възнаграждение в размер на 653.89лв.,
мораторна лихва за периода 01.06.2021г. до 07.09.2021г. в размер на 17.98лв.
Предвид гореизложеното се моли съда да постановите решение, с което да
осъди „М.Р.“ ООД да заплати на ИВ. К. Д. сумата общо в размер на 3679.91лв. /три
хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и 91ст./, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за периода месец декември 2020г. до месец май
2021г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата общо в
размер на 178.13лв. /сто седемдесет и осем лева и 13ст./, представляваща лихва за
забава върху неплатените в срок трудови възнаграждения за периода месец декември
2020г. до месец май 2021г., включително. Представя писмени доказателства. Молят
съда да задължи ответника да представи трудовото досие на ищеца и платежните
ведомости за начисляване на трудови възнаграждения за процесния период. При
оспорване на претенцията от страна на ответника се моли съда да допусне съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител адв.
Ц.. Не сочат доказателства. Молят да се постанови неприсъствено решение. Сочат, че
исковете са основателни и молят да бъдат уважени. Претендират присъждането на
направените по делото разноски, за които представят списък.
Ответното дружество не е взело становище по предявения иск, като не е
депозирало отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, а също така не се е явило в
съдебно заседание, без да е направило искане за разглеждане за разглеждането му в
негово отсъствие. Не сочи доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 от Кодекса
на труда.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Безспорно установено по делото е, че за исковия период между
страните е съществувало трудово правоотношение, поради което ответното дружество
дължи на ищеца уговореното трудово възнаграждение в нетния му размер.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 128, т. 2 от КТ
3
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца неплатеното нетно
трудово възнаграждение в размер на 3679,91 лева за периода месец декември 2020г. до
месец май 2021г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 10.09.2021г., както и на основание чл. 245,
ал. 2 от КТ следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в
размер на 178,13 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното брутно
трудово възнаграждение за периода месец декемрви 2020г. до месец май 2021г.
С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по
делото разноски ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Несебър
сумата в размер на 197,20 лева /сто деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ „М.Р.“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от управителя
Н.Д.Л.“ да заплати на ИВ. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*********,
сумата в размер на 3679,91 лева /три хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода месец декември 2020г. до месец май 2021г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -
10.09.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал. 2 от КТ „М.Р.“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от управителя
Н.Д.Л.“ да заплати на ИВ. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*********,
сумата в размер на 178,13 лева /сто седемдесет и осем лева и тринадесет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
периода месец декември 2020г. до месец май 2021г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „М.Р.“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от управителя
Н.Д.Л.“ да заплати на ИВ. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*********,
сумата в размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „М.Р.“ ООД с ЕИК ****, със
4
седалище и адрес на управление: гр.************, представлявано от управителя
Н.Д.Л.“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Несебър сумата в размер на 197,20 лева /сто деветдесет и седем лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5