Р Е
Ш Е Н
И E
№210 17.06.2020 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на втори
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №52 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „Рая ТТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ***, представлявано от управителя Т.М.Т., подадена чрез пълномощника му
адв. П.К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) №ФК-941-0026290/17.12.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се
твърди, че описаната фактическа обстановка е твърде оскъдна, поради което,
счита, че заповедта не отговаря на законовите изисквания на чл.59, ал.1, т.4 от АПК. Не е доказано по безспорен начин, че посоченото в заповедта капаро от
1 000.00 лв. е взето от страна на жалбоподателят. Твърди също така, че
наложената ПАМ е с неправилна правна квалификация, като излага съображения и за
необосновано дългия срок на наложената ПАМ. Ако и да е налице нарушение, то 14
дневният срок на запечатване на търговския обект е необосновано продължителен.
Не на последно място, моли да се има в предвид, че процесното помещение, което
подлежи на запечатване се ползва от две търговски дружества, като по този начин
ще се възпрепятства работата на другия търговец. Направено е искане за отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна. Изложени са съображения, че нарушението е безспорно
установено и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а по отношение на претендираните
разноски от страна на жалбоподателят, счита, че същите следва да се присъдят в предвиденият
от закона минимален размер. Моли да се вземат в предвид подробно изложените
мотиви в писменото становище постъпило по делото.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор и
според отразеното в заповедта:
Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0026290 от 12.12.2019 год. съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието на Т.М.Т. –
представляващ „*** ТТ“ЕООД - гр. Стара Загора, на 12.12.2019 год., в 11:52 часа,
е извършена проверка на търговски обект – траурна агенция, находяща се в гр.
Стара Загора, ул.***, стопанисван от „Рая ТТ” ЕООД. В хода на проверката, е
установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от
търговският обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация
за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата. Видно от разпечатка КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за
дата 05.06.2019 год. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел TREMОL ZS – KL – V2 с индивидуален
номер на ФУ №ZK
105489 и индивидуален номер на ФП №50119615 за посочената дата –
05.06.2019 год. - не регистрирано получено авансово плащане /капаро/ за
разценка на гроб и изработка на паметника. В хода на извършената проверка е
дадено писмено обяснение от едноличния собственик на капитала Т.М.Т., в което
той потвърждава, че е получил авансово плащане за изработка на паметник в
размер на 1 000.00 лева. За извършената продажба не е издаден фискален бон
или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията
на Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Със Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-941-0026290 от 17.12.2019 год.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „Рая ТТ“ЕООД е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект запечатване на търговски
обект – траурна агенция, находяща се в гр. Стара Загора, ул.***, стопанисван от
„Рая ТТ” ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
За установените факти и
обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1
от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №0026290/ 12.12.2019 год. Въз
основа на констатациите е направен извод, че „*** ТТ“ ЕООД не е спазило реда за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „Рая ТТ“ЕООД
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– траурна агенция, находяща се в гр. Стара Загора, ул.***, стопанисван от „Рая
ТТ” ЕООД и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при
подробно изложени в ЗНПАМ №ФК-941-0026290 от 17.12.2019 год. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на
срока на мярката.
Заповедта е връчена на представител
на „Рая ТТ“ЕООД на 06.01.2020 год., видно от приложената на лист 12 от делото
разписка за връчване, а жалбата срещу нея е подадена на 17.01.2019 год. в
деловодството на ТД на НАП Пловдив.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 298, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество
е неоснователна, предвид следното:
С оспорения
индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно
алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед
№ЗЦУ–ОПР-16 от 17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.25 от делото/. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Противно на изложеното
в жалбата, съдът намира, че оспорената заповед е постановена в изискуемата от
закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените. Проверката е извършена в присъствието
на управителя на дружеството, същият е дал обяснения за полученото капаро,
което е взето в предвид при постановяване на заповедта.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По
силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.3
от Наредба №Н-18/2006 год. независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за
достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по
време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС, която норма е
посочена като нарушена и в оспорената заповед. Съдът не споделя изложеното в
жалбата, че е налице неправилно приложение на материалния закон.
Към приложената
административна преписка са приети като доказателства – протокол за извършена
проверка серия АА №0026290 от 12.12.2019 год. /лист 27--29/, обяснение от Т.М.Т.,
дадено във връзка с извършената проверка /лист 31/, въпросен лист за
установяване на стоковата и касова наличност в търговският обект от 12.12.2019
год., декларация за стопанисване обекти от задължено лице /лист 69 от делото/, дневен
финансов отчет от 12.12.2019 год. и съкратен отчет на фискалната памет /лист 41
от делото/. Видно от тях, извършената проверка е била извършена на 12.12.2019
год..
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по
време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 12.12.2019 год. в търговския обект – траурна
агенция, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ***, е установено, че при за
взетото на 05.06.2019 год. капаро в размер на 1 000.00 лв. не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел TREMОL ZS – KL – V2 с индивидуален
номер на ФУ №ZK105489
и индивидуален номер на ФП №50119615 или
от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. Констатираното нарушение е описано в Протокол за
извършена проверка серия АА, №0026290 от
12.12.2019 год. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал. 1 от ДОПК. А в случая и
самият жалбоподател не оспорва обективираната в протокола от извършената
проверка фактическа обстановка, в т.ч. и факта на не издаване на фискална
касова бележка за извършената търговска продажба, видно от дадените обяснения. В
този смисъл изложеното в жалбата, че не е установено по безспорен начин
получаването на сумата от 1 000.00 лева, представляваща капаро за
изработване на паметник, е голословно. В даденото обяснение в хода на
проверката от проверяваното лице, същото е потвърдило този факт. Това
обстоятелство се потвърждава и от собственоръчно попълнените бележки от
управителя, която е приел, поръчката. Само по себе си установяването на
нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС и приложението на чл.187 от ЗДДС. Както бе посочено, след като е
констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект
органът по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не /в този смисъл
са Решение №10323 от 5.10.2016 год. на
ВАС по адм. дело №8979/2015 год., Решение №11983 от 9.10.2014 год. на ВАС по
адм. дело №16784/2013 год., Решение №5861 от 29.04.2014 год. на ВАС по адм.
дело №2540/2014 год. и мн. други/. Ирелевантно е дали е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение. Налагането на принудителните
административни мерки по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС не е
обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението и се прилага
независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството. Административнонаказателното производство няма отношение към
налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален
административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите
по приходите административно нарушение.
Единствената преценка,
която притежава административният орган е тази по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за
срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. В този
смисъл органът е определил срок в размер от средно предвидения в закона, като е
съобразил особеностите на констатираното нарушение /не издаване на фискална
бележка за прието капаро на стойност 1 000.00 лева и факта, че нарушението
е първо/. Изрично в заповедта за прилагане на ПАМ административният орган е
изложил мотиви, с които обосновава определеният 14-дневен срок. Видно от
изложените мотиви, мярката цели да се предотврати възможността за извършване на
нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще
да извършва продажби по установеният за това ред и с наличието на
регистрираното фискално устройство, а не както към момента на проверката – без
наличието на всякаква отчетност на приходите. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към
постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с не издаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК
при определяне срок на административната мярка. Продължителността на същата
следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси
на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Установяването
на нарушение от категорията на процесното е самостоятелно и достатъчно условие
органът по приходите да наложи ПАМ. Ирелевантно за случая е факта, че търговският
обект се използва и от друго търговско дружество. И двете търговски дружества с
един и същи адрес на управление, а невъзможността да се ползва обекта от „***
72“ЕООД е вследствие на неспазването на законовите разпоредби от „Рая ТТ“ЕООД,
поради което и последствията следва да се уредят между двете дружества. Това
обаче не е пречка за налагането на ПАМ.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект – траурна агенция на
„Рая ТТ“ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Рая ТТ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.М.Т.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-941-0026290
от 17.12.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Рая ТТ“ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ***, представлявано от управителя Т.М.Т. да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София,
бул.„Княз Дондуков“№52, представлявана от Директора Г.Д. сумата от 100.00 /сто/
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: