№ 905
гр. Шумен, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20243630101922 по описа за 2024 година
Предявени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал 1,
предл. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба подадена от И. К. К., ЕГН
**********, с адрес за призоваване - гр. Пловдив, бул. „***“ № 81, ет. 3, ап.
„Б“, срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. „***“ № 52-54, в която посочва, че между
„4финанс“ ЕООД (предишно наименование на ответника) бил сключен
Договор за потребителски кредит № **********/19.03.2020г., по силата на
който на ищеца е предоставен кредит в размер на 50 лева. Договорена била
възнаградителна лихва от 40,15%, платима, еднократно на определения падеж
заедно с такса експресно разглеждане от 12,14 лева, при ГПР от 40,15лева. По
този договор ищцата заплатила главницата от 50 лева, лихва от 0,66 лева и
такса „експресно разглеждане“ от 12,14 лева.
Счита, че такса „експресно разглеждане“ по цитирания договор за
кредит е нищожна на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК. Възможността за
събиране на такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с договора
е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, като законът не
допуска да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия
свързани с усвояване и управление на кредита. Излага аргументи, че
визираната такса всъщност представлява такса от категорията на посочените,
поради което с уговарянето и се нарушава закона.
Наред с това, твърди, че тази клауза накърнява добрите нрави, т.к. се
постига значителна нееквивалентност на престациите, ето защо клаузата е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
На следващо място намира, че уговорката е нищожна на основание
чл.143, ал.1 от ЗЗП. – не отговаря на изискванията за добросъвестност и
1
справедливост.
Поради изложеното моли да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прогласена нищожността на клауза „експресно разглеждане от
Договор за потребителски кредит № **********/19.03.2020г. и ответникът да
бъде осъден да и заплати/върне заплатената по тази клауза сума от 12,14 лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от
твърдените факти - сключване на договор и погасяване на вземанията по него.
Счита клаузата действителна, съответно целия договор и иска отхвърляне на
исковете, и присъждане на разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 19.03.2020г. между „4финанс“ ЕООД
(предишно наименование на ответника) и И. К. К., е сключен Договор за
потребителски кредит № **********/19.03.2020г., по силата на който ищцата
е получила от ответника в заем сумата от 50 лева, със срок на връщане 12 дни,
уговорен лихвен процент от 40,15%, ГПР- 49%. Налице е и уговорка за
заплащане на сумата от 12,14 лева, дължима за такса „експресно
разглеждане“.
Няма спор и относно обстоятелството, че кредита е усвоен и
впоследствие върнат, като за целта са заплатени 50 лева – главница, 0,66 лева-
лихва и 12,14 лева- такса „експресно разглеждане“.
На първо място, доколкото ищецът релевира допуснати нарушения на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), съдът намира за необходимо да
изложи съображения във връзка с разпоредбата на чл.4, ал.6 от ЗПК, според
който този закон не се прилага за договори за кредит със срок за погасяване на
задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В
случая е налице първата предпоставка отричаща възможността за
приложимост на ЗПК- срокът за погасяване на задължението е 12 дни, от
друга страна обаче не съществува второто кумулативно предвидено условие-
разходите по кредита да са незначителни. Таксата „експресно разглеждане“,
която съдът приема за разход по кредита е около 25% от размера на
главницата, което съотношение изключва квалифицирането на този разход
като незначителен. Поради посоченото, съдът приема, че процесния договор
за кредит следва да отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК.
Ищецът твърди, че клаузата за такса „експресно разглеждане“
противоречи на закона – чл.10а, ал.1 от ЗПК, че е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и, че е неравноправна.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.
Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички
искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и
наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
2
тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай –
противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за
прогласяване нищожност на процесната клауза от договора за кредит поради
противоречието и с чл.10а, ал.1от ЗПК, а впоследствие искането за
обявяването и за недействителна поради накърняване на добрите нрави по
чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Тук следва да се уточни, че са заявени и
твърдения за неравноправност на тази клауза. В съдебната практика се приема
че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи, се основава
на противоречието с добрите нрави, поради което претенциите за
противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП подлежат на разглеждане в
посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, първо от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1
от ЗПК:
Закупуването на спорната услуга „експресно разглеждане“ е
предвидено в чл. 2. 2 от ОУ към Договора, като е посочено, че кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо
разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е
предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на
кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок от
15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо
сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на
договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е
задължително условие за отпускане на кредита.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за
приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с
процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда
дължимостта му, влиза в пряко противоречие с повелителната разпоредба на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Нещо повече, спорната клауза гарантира, че срещу
заплащане на сумата се гарантира бърза "обработка" на искането, което
неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита,
обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за
начисляване на допълнителни такси и комисионни.
С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания
извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е
предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е
установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на
документите.
Предвид всичко изложено, посочената уговорка в договора,
предвиждаща такса „експресно разглеждане“ е нищожна на основание чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречието и нормата с императивен
характер на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
С оглед основателността още на първия иск и установяването на най-
тежкото основание за недействителност на клаузите от сделката –
3
противоречието и със закона, произнасянето на съда следва да бъде
ограничено единствено до този порок.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД:
Фактическият му състав изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, т. е. още при самото получаване да
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Поради това предпоставките за уважаване на този иск
са две - получаване на нещо и липса на установено основание, като
извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а
съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната
страна.
Ищецът претендира връщане на сумата от 12,14 лева- стойността на
такса „експресно разглеждане“. Както беше посочено по-горе, между
страните липсва спор, че тази сума е заплатена на ответника, с оглед на което
съдът приема, че са осъществени всички елементи на фактическия състав на
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат
М.Михайлов, като процесуален представител на ищеца, адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Съгласно посочения нормативен текст на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна т.53
от Решение С-438/22 на СЕС по дело C-438/22 на СЕС, постановява, че
"национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на
целта" по смисъла на тази разпоредба. " Като резултат от горното тълкуване се
приема, че поради наличие на противоречие на чл. 101 ДФЕС (така както е
тълкуван с решение С-438/22 г. на СЕС) с нормата на чл.38, ал.2 от ЗА,
препращаща към Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, така посочената национална норма следва да
остане неприложена като нищожна от момента на приемането й.
Отчитайки посоченото, съдът приема, че е свободен да определи
размера на полагащото се адвокатско възнаграждение, като се съобрази
различни обективни критерии- материален интерес, фактическа и правна
сложност на делото, брой проведени съдебни заседания, обема на труда,
положен от адвоката, като в настоящият случай намира, че възнаграждението
следва да е в размер на 200 лева, в който размер е включено и
ДДС.Съображенията на съда при определяне на този размер са следните:
В случая по делото е проведено едно заседание, на което адвокатът не се
е явявал лично, а депозирал писмено становище. Не са поискани
допълнителни писмени и/или гласни доказателства.
Едновременно с това на съда е служебно известно, че адвокат
М.Михайлов е подал поне три искови молби (разгледани от настоящия съдия-
докладчик), с които са предявени искове по чл.26 от ЗЗД и/или по чл.55, ал.1
4
от ЗЗД, по които искови молби са въведени идентични твърдения с тези по
настоящото граждански дело, обосноваващи наличието на посочените
фактически състави. Това прави защита по всички дела стандартна и лишена
от сложни и продължителни процесуални действия.
На последно място, съдът намира, че е неоправдано (от морална и
правна страна) да се определи адвокатско възнаграждение в по-висок размер,
при условие, че цената на всеки от предявените искове е 12,14 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни
разноски в размер на 100 лева- заплатена държавна такса за образуване на
делото.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл.26, ал.1, предл.
първо от ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 от ЗПК, по иска на И. К. К., ЕГН **********, с
адрес за призоваване - гр. Пловдив, бул. „***“ № 81, ет. 3, ап. „Б“ срещу
„Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул. „***“ № 52-54, клауза от Договор за потребителски кредит №
**********/19.03.2020г., сключен между ищеца и „4финанс“ ЕООД
(предишно наименование на ответника) за заплащане на такса „експресно
разглеждане“,
ОСЪЖДА "Вивус. БГ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И. К. К.,
ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, сумата от
12,14 (дванадесет лева и четИ.десет стотинки )лева- платена без основание
такса „експресно разглеждане“ по Договор за потребителски кредит №
**********/19.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда- 26.07.2024г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. К. К.,
ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 100 (сто)лева- държавна
такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
Мирослав Веселинов Михайлов от АК - Пловдив, с адрес на кантора -
гр.Пловдив, бул. „***“ № 81, ет. 3, ап. „Б“, сумата от 200 (двеста) лева, с ДДС,
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана
безплатна помощ, съдействие и представителство на И. К. К., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5