№ 107
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Г. А. С. против протоколно
определение № 39 от 10.05.2021 г., постановено по ЧНД № 262/2021 г. по описа на
Окръжен съд – *, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода, наложено му с присъда на Окръжен съд * – , *, приета за
изпълнение на основание чл. 457, ал. 3 НПК с определение № 1460/21.03.2018 г. по
ЧНД № 662/2018 г. на Софийски градски съд. В жалбата се излагат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се
иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното
предсрочно освобождаване на осъдения.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в
жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Пазарджишкият окръжен
съд е приел за установено следното:
След трансфер от * *, на 03.08.2017 г. Г. А. С. постъпва в затвора – *, а
на 04.05.2018 г. е преведен в затвора – * за изтърпяване на наказание в размер на 8
1
години и 3 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда на Окръжен съд * - * ,
*, за престъпление по чл. 199. ал.1 от НК, извършено в периода 28.12.2014 г.-
12.02.2015 г., приета за изпълнение с определение № 1460/21.03.2018 г., постановено
по ЧНД № 662/18 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 457, ал. 3
НПК.
С решение № 54/15.04.2019 г. по ЧНД № 101/2019 г. на Окръжен съд – *
е призната и приета за изпълнение присъда от 16.09.2014 г. на Районен съд – *, * *, с
която на Г. А. С. е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 1 година и 4
месеца за взломна кражба от жилище. Наказанието е изтърпяно в периода от 11.11.2019
г. до 27.09.2020 г.
В момента осъденият изтърпява наказанието, наложено с присъдата на
Окръжен съд * – , *. Към датата на проведеното от Окръжен съд – * съдебно заседание
на 10.05.2021 г., остатъкът за изтърпяване на това наказание е в размер на 2 години 8
месеца и 14 дни.
От становището на началника на затвора се установява, че при
изготвената първоначална оценка на правонарушителя лишеният от свобода е със
средна степен на риск от рецидив на престъплението - 77 т. Оценката в значителна част
е по негови данни и предвид психичното му и неадекватно състояние при
постъпването му в затвора гр. * е непълна. През изтеклия период със С. е провеждана
предимно индивидуална работа и многократни разговори и наблюдение на
поведението му. При направената преоценка има завишаване в някои от зоните на
нужда и от 77 т. рискът нараства значително - 99 т., като вече е във високата степен на
риск от рецидив на престъпленията. Очертават се следните проблемни зони за
корекционна работа, която е изключително затруднена на този етап, а именно:
- емоционални проблеми и междуличностно поведение - две зони,
които в голяма степен са свързани. Още с постъпването му в затвора гр. *, осъденият се
държи странно. След време започва да споделя, че има магьосница, която го кара да
върши разни неща и от това много го боли главата. Не спи през нощта и без
основателна причина влиза в конфликти с другите лишени от свобода, а те, от своя
страна, се страхуват от по - сериозни проблеми. По този повод е преместван от едно в
друго спално помещение. В разговорите се държи неадекватно, като често сменя
настроенията си - от нелепа усмивка до вербална агресия. Започва да нарушава
установения ред като упражнява физическо насилие над други лишени от свобода, без
да има каквато и да е основателна причина. За извършените нарушения в периода от
20.04.2018 до 04.09.2020 г. е наказван общо 11 пъти.
- трудово устройване - скоро след постъпването му в затвора -*, на
2
08.06.2018 г., е назначен на работа в производствен цех „*" - външна фирма за
почистване на елементи от термоактивна пластмаса. Поради несправяне и проява на
неоснователна конфликтност с другите, на 13.06.2018 г. е преустановено участието му
в трудова дейност.
- умения за мислене - не разпознава проблемите си. С неадекватно
целеполагане и не се замисля за последиците от действията си. Липсва му ресурс да
възприема давани съвети, което затруднява работата с него.
В становището си началника на затвора - * посочва, че въпреки крайно
негативното му поведение, се наблюдавала една позитивна промяна, а именно - през
учебните 2018/2019 г. и 2019/2020 г. бил включен в образователния процес в СУ „*" *,
филиал гр. *, където завършил начално образование. Сочи се, че към момента няма
фактори и събития, които могат да отключат вредно поведение. Провежданата терапия
допринасяла за известен психиатричен и емоционален стабилитет, но осъденият С.
оставал с висока степен на риск от сериозни вреди за другите лишени от свобода в
очакване на нови агресивни прояви и неконтролируемо поведение. В този смисъл е и
експертната оценка на психолога при затвора – * относно актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения.
В заключение е посочено, че на този етап осъденият С. не е дал
доказателства за позитивна промяна и е с неблагоприятна прогноза след
освобождаването му.
При тази фактическа установеност, обоснован и законосъобразен е
изводът на окръжния съд, че молбата на осъдения за условното му предсрочно
освобождаване е неоснователна. Изложените в противния смисъл доводи в частната
жалба не могат да бъдат споделени. Действително, налице е една от законовите
предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – осъденият да е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание лишаване от свобода. Наред с нея обаче трябва да са
налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1
НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата
за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Цялостното поведение на осъдения С. по време на
престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи категоричния
извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него. Налице е сериозно
3
завишаване по отношение „риска от рецидив“ – от 77 т. на 99 т., негативно
дисциплинарно представяне, повишен е и рискът от агресивно поведение. При тези
данни не може да се приеме, че досегашният престой на лишения от свобода в затвора
има отчетлив корекционен и превъзпитателен ефект. Необходимо е продължаване на
работата за коригиране на наличните проблемни зони, осъзнаване тежестта на
деянието, повишаване на правната култура, формиране на критично отношение към
извършеното закононарушение. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало
целите си в пълен обем.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата
за неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 10.05.2021 г., постановено по
ЧНД № 262/2021 г. по описа на Окръжен съд – *.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4