Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260
гр.
Пловдив, 18.2.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.2.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 700/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 2707076, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В.М.С. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В
жалбата и писменото допълнение към нея жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител излага конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че в ЕФ липсва
съществен реквизит по смисъла на чл. 57 ЗАНН, а именно срок и съд, пред който
подлежи на обжалване ЕФ. Счита, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение на
процедурата, доколкото разположението на техническото средство не е фиксирано
чрез снимка.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 10.04.2019. в 09:14 ч. в гр. Пловдив, на бул.
Санкт Петербург срещу № 75, при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № ******, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч.
в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 83
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 33 км.ч. Собственик на когото е
регистриран автомобилът е В.М.С..
Изложената в
Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение № 15048, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно приложения Протокол от проверка на мобилна система се
установява, че максималната допустима грешка при отчитане на измерена скорост е
+/- 3 км.ч. В приложеното статично изображение № 15048 е посочено, че АТСС е
отчело скорост на движение на процесния автомобил от 86 км.ч. След приспадане
на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан
дееца с ЕФ, а именно 83 км.ч.
Посочена е коректната нарушена норма-
чл. 21, ал.1 ЗДвП, като санкцията е правилно определена съгласно чл. 182, ал.1,
т.4 ЗдвП
Налице
са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в
редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението
е установено с автоматизирано техническо средство TFR 1-M № 648, представляващо мобилно АТСС, прикрепено към превозно
средство.Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
-
техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване
-техническото
средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява
от приетото като доказателство по делото Протокол 8-32-2018, както и от
Приложения по делото Протокол по чл. 10, в който е удостоверено, че
техническото средство е преминало проверка, която е валидна до 26.10.2019г.
-надлежно
съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи особената прилежност, с която е
попълнен протокола за използване на АТСС по чл. 10 от Наредбата. За разлика от
многобройни други случаи, в които без това да се отразява на правото на защита
на наказваното лице, редица полета са оставяни непопълнени, в настоящия случай
надлежно са попълнени всички реквизити на протокола, включително и начално и
край на работа, контролиран участък, номер на първо и номер на последно статично
изображение. Положен е и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило
настройването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. По този
начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано
Изцяло
неоснователни са доводите, наведени в жалбата, че ЕФ е порочен, поради
непосочване в него на срока за обжалване и съдът пред който това може да стане.
Още с ТР 1/2014г. на ВАС е изяснено, че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат
за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които
в случая са налице. Така изрично Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че неотбелязването на срока на
обжалване на един акт и съдът, пред
който да се стори това никога не може да бъде основание само по себе си за
отмяна на акта по същество. Единствената последица от това непосочване би било, че жалбата би
следвало да се счете за допустима и при нейно просрочие или при подаване пред
надлежен орган. В конкретния случай
жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежния съд, приета е за
разглеждане от съда, поради което и не може да се приеме, че е налице каквото и
да било засягане на правото на защита на наказаното лице.
Неоснователен е и основния довод на жалбоподателя, че в случая процедурата по
издаване на ЕФ била опорочена поради неизготвяне
на снимка на разположението на АТСС. Действително такава не е налице,
но според настоящия, в конкретния случай такава не е необходима.
Според
чл. 10, ал.3 от Наредбата при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. От систематичното
тълкуване на тази норма с разпоредбата на параграф 65 от ДР на ЗДвП се
установява обаче, че изискването за
заснемане разположението на АТСС е относимо не към всички средства за контрол,
а само за един от трите съществуващи типа, към който не спада използваното в процесния случай.
От
текста на параграф 65 от ДР на ЗДвП е видно, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
Тоест
налице са три отделни вида АТСС: 1) стационарни; 2) мобилни-прикрепени към превозно средство и 3) мобилни-временно разположени на участък
от пътя.
От
изричния текст на чл. 10, ал.3 от Наредбата е видно, че изискването за изготвяне на снимка на АТСС е относимо
само към третия вид АТСС, тези които са временно разположени на участък от пътя,
които са придобили публична известност под названието „триножници“. Изискването за изготвяне и прилагане на
снимка не важат за мобилните АТСС, които са прикрепени към превозно средство.
Така изрично практиката не само на административен съд Пловдив, но и практиката
на останалите административни съдилища от страната- Решение № 1968 от
08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1735 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 725 / 2019 г. на XVI състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1578
от 03.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1422 / 2019 г. на XIV състав на
Административен съд - Бургас, Решение №
2236 от 30.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 1465 / 2019 г. на XV състав на
Административен съд - Бургас,Решение от 02.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 391 /
2019 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение от
10.05.2017 г. по н. д. № 92 / 2017 г. на III състав на Административен съд -
Стара Загора.
В процесния случай от протокола по чл. 10 от
Наредбата е видно, че използваното
АТСС TFR 1M е именно мобилно, прикрепено към МПС, като в протокола нарочно е
посочен и номера на конкретното използванo МПС- ****** тоест за контролния
орган не съществувало задължение да изготвя снимка на разположението на АТСС.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в случая да съществуваше задължение за съставяне на снимков
материал за разположението на АТСС, то липсата му съгласно трайната
практика на Административен съд- Пловдив не
представлява съществено нарушение, при наличие на надлежно попълнен
протокол по чл. 10 от Наредбата, който както вече се отбеляза представлява
официален свидетелстващ документ за законосъобразността в използването на АТСС.
Така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2413 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
Не
на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, поради което и чл.
28 ЗАНН е неприложим.
По
изложените съображения обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.
При
този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е
НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна. Съдът като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на
участие на въззиваемата страна чрез подробно писмено становище, намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен
съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, №
2707076, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
В.М.С. е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН ********** да
заплати в полза на ОДМВР-Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни
разноски пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.