РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
02.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 05 август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при
секретаря МИЛЕНА
СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7534 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София твърди, че на 19.03.2019г.
е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, по силата на които вземането на „Банка ДСК"
ЕАД от К.Я.И., произтичащо от Договор за стоков кредит №
350969 от 14.05.2018 г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно
с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 19.03.2019г.
към Допълнително споразумение от
19.03.2019 г. за цедиране на вземания
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
Твърди
се, че за цесията ответникът бил надлежно уведомен, включително чрез
приложеното към исковата молба уведомление.
Поддържа,
че по силата на сключения договор цедента предоставил в заем на ответника стоков кредит в размер на 1700,80 лева за закупуването от Технополис България ЕАД
/Търговец/ на телевизор РНILIPS 43 Р115 6162 - 1 брой
с цена 729,00 лв.; друго РАNASONIC 5А/8В МАХ 4000 - 1 брой с цена 1279,00 лв.; пералня
САNDY СS4 1072 ВЗ/2-3 - 1 брой с цена 479,00 лв., УДЪЛЖЕНА
ГАРАНЦИЯ - 1 брой с цена 49,00 лева и сключване
на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна
застрахователна премия в размер на 213,30 лева.
Моли
съда да постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът К.Я.И.,
като кредитополучател по договор
за стоков кредит № 350969 от 14.05.2018 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с ЕИК:*********, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5757/19 г. на 8-ми гр. с-в по описа на РС - гр. Русе, както следва:
- 2603,08
лева неизплатена главница от непогасените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.06.2018г. до 14.08.2019г.,
падежирали преди подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК;
- 682,81
лева договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 14.06.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 14.08.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- 196,67
лева лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.06.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производства.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначеният особен представител,
е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Прави
възражение, че уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено на
ответника, а тя като негов особен представител не е упълномощена да получава
уведомления. Прави възражение, че вземането не е било предмет на посочената от
ищеца цесия.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.03.2019г. е подписано допълнително
споразумение за цедиране на вземания към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г.,сключен
между „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на
„Банка ДСК" ЕАД от К.Я.И., произтичащо от
Договор за стоков кредит №350969 от
14.05.2018 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички
привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 19.03.2019г. към Допълнително споразумение от 19.03.2019г.
за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018
г. Приемо-предавателният протокол от
19.03.2019 г. към Допълнителното споразумение от 19.03.2019 г. за цедиране на
вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018г. е представено само с данните на длъжника К.Я.И., тъй като данните
на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и
Общият регламент относно защита на личните
данни /Регламент (ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на
ЕС, без да е необходимо да бъде инкорпориран в национален закон.
Съгласно
чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД.
В
изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от името на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/350969 от
26.03.2019 г., посредством „Български пощи" ЕАД с известие за доставяне,
което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „в чужбина". Уведомлението
за извършената кесия е изпратено на адреса, посочен в Договора за кредит, а
именно: гр. В., ул. С.В. № 14. Съгласно раздел 5, чл. 10, ал. 4 от Общите
условия /ОУ/ към Договора за кредит /Договора/, Кредитополучателят се е
задължил да уведоми кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел
7, чл. 15 от ОУ към Договора, страните са договорили, че всички уведомления,
покани и други съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на
последния посочен от Кредитополучателя адрес, се считат за връчени.
На
ответника е изпратено и второ уведомление за
извършената цесия от името на „Банка ДСК" ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ДСК/350969 от
20.11.2019 г., посредством куриерска фирма Лео Експрес с известие за доставяне
и обратна разписка, което също се е върнало в цялост с отбеляване на плика 1-во
посещение на 21.11.19 г. няма никой на адреса, тел. е изключен; II - во посещение
25.11.19 г. няма никой на адреса, тел. е изключен. На обратната разписка е
посочено, че „На телефона не отговаря, няма никой на адреса".
Процесното
вземане произтича от сключен на 14.05.2018 г. между „Банка ДСК" ЕАД
/кредитодател/ и К.Я.И. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 350969
/Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на Договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи
условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит /т. 9 от Договора/.
Съгласно т.
1 от Договора,
кредиторът се е
задължил да отпусне
на кредитополучателя стоков кредит в размер
на 1 700,80 лева. В т. З от договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, а
сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде
усвоена еднократно, безкасово по сметка на застрахователя.
За сключения договор за кредит Банка ДСК издала Уведомително писмо до
Търговеца, в което е посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването
на стоките, предмет на Договора за кредит, чиято стойност е финансирана с
процесния договор за кредит. В същото Уведомително писмо, ответникът е
декларирал, че е получил стоката от Търговеца. За потвърждаването на покупката
Търговецът Технополис България ЕАД е издал на името на ответника Фактури с №
********** и ********** от дата 14.05.2018 г., в която е посочен начин на
плащане с ДСК кредит. А за сключването на застраховката Застрахователят е издал
сертификат с № 350969 от 14.05.2018г., в
съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането. Въз основа на сключения договор
за кредит е разкрита кредитна сметка на ответника, от която са преведени на търговеца
и застрахователя дължимите суми, с което кредиторът
е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на договора.
Погасителните
вноски, които кредитополучателят се задължил
да изплаща на кредитодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразява
общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишния процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна част от
договора за кредит и включва лихви и такси, които
Кредитополучателят дължи на Кредитора.
Страните
постигнали съгласие в т. 6 от договора,
кредитът да се олихвява за срока на Договора с годишен фиксиран лихвен процент
в размер на 37,78 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена
част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на договорната лихва
по кредита е уговорена от страните в размер на 742,35 лева,
а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3 491,65 лева.
Ответникът се задължил да върне сумата по кредита в срок от 15
месеца или до 14.08.2019 г. на 15 бр. месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 232,78 лева, без последната месечна погасителна
вноска, която е изравнителна и е в размер на 232,73 лв., съгласно погасителния
план, неразделна част от договора, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.
Съгласно
раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна
погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. На посоченото
основание на ответника-кредитополучател е начислена лихва за
забава в размер на 196,67 лева,
дължима за периода от 14.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Срокът
на договора е изтекъл на 14.08.2019 г., с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Длъжникът
не е заплатил всички дължими по проценсия договор
суми. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на
205,76 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 59,54 лв. и
главница: 146,22 лв.
С оглед заявеното с отговора общо
оспорване на исковете по основание на първо място следва да бъде даден отговор
на въпроса дали прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в полза на
ищеца е породило действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително
разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът предвижда такава възможност. Такъв е и настоящият случай. В
договора е предвидена клауза, според която заемодателят има право по всяко
време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във
формираната с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено, като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК. Няма спор също
така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да
упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж. решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156
от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и др.).
По
изложените по-горе съображения съдът приема, че е допустимо на особения
представител на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК
да бъде връчено съобщаване на цесията - Уведомление, което да произведе
предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици.
При така установените по делото
доказателства съдът формулира извод, че
исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
От заключението на назначената по делото
ССЧЕ се установява, че ответникът дължи главница в размер на
2603,08 лева по 14 броя погасителни вноски на стоковия кредит. Установява се,
че дължимата договорна лихва е в размер на 586,36 лева, а общият размер на
лихвата за забава е 205,73 лева.
Искът за лихви за забава следва да бъде уважен в предявеният от ищеца в
исковата молба размер от 196,67 лева.
Искът за договорна лихва следва да бъде уважен до размера изчислен от
вещото лице - 586,36 лева и отхвърлен в останалата му част до пълно предявения
размер от 682,81 лева,
От
доказателствата по делото се установява, че максималният размер на годишния
процент на разходите е установен с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която
той не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а според чл.19, ал.5 от Закона за
потребителския кредит клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Следователно уговореният ГПР не противоречи на изискванията
на чл.19, ал.4 от ЗПК и не надхвърля петкратния размер на законната лихва за
просрочени задължения.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Така пълният размер на разноските, направени
от ищеца в исковото и заповедното производство, възлиза на 835,60 лева,
съобразно уважената част от исковете, а именно държавни такси в заповедното
производства и адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното производство,
както и сумата от 300 лева за назначаване на особен представител и 300,00
лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Я.И. с ЕГН:********** ***, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София суматите както следва:
- 2603,08
лева неизплатена главница от непогасените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.06.2018г. до 14.08.2019г.,
падежирали преди подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК;
- 587,36
лева договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 14.06.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 14.08.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- 196,67
лева лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.06.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 5757
по описа за 2019г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 2834/03.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като отхвърля иска за договорна/възнаградителна лихва в останалата му част до пълния предявен размер
от 682,81 лева.
ОСЪЖДА
К.Я.И. с ЕГН:********** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.София сумата от 835,60 лева за
деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по заповедното и исковото
производства, съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/