Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 14.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБОНИР ЛУКАНОВ

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 13321 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 420219 от 31.05.2018 г., постановено по гр. д. № 81425/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав, е осъден ответникът З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от получени травматични увреждания - контузия на главата, сътресение на главен мозък, депресивно състояние и страх от пътуване с автомобил), вследствие на ПТП, настъпило на 01.12.2015 г. в гр. Търговище, по вина на водача на л.а. „Опел Зафира“ с рег. №******В.Е.Д., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта - 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 3500 лв. до предявения размер от 20000 лв., част от вземане в общ размер от 50000 лв. С решението е осъдена К.А.К. да заплати на З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 247.50 лв., представляваща разноски за производството, като ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на адв. П.К., от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 570 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Също така с решението ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 140 лв. - държавна такса за производството и сумата от 54, 25 лв. - депозити за САТЕ и СМЕ.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К.А.К., чрез адв. П.К., в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 3500 лева до сумата от 20000 лева, частичен иск от 50000 лв., в която жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че съдът не се бил съобразил критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД с конкретните факти по делото, като не били взети предвид характера и вида на уврежданията, възрастта на пострадалата, като не бил взет и предвид установения лимит на застраховката. От приетата по делото СМЕ и от показанията на св. К.и В.се установявали претърпените увреждания на въззивницата, както и периода на нейното възстановяване, които доказателства не били ценени в достатъчна степен. Пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна З. „Б.И.“ АД не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на К.А.К., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 54 състав, решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на решението намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за дължимост на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 01.12.2015 г.

С прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно - обезпечителна. Правният интерес от предевяването на иска на увредения ще е обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният интерес се презюмира. За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да са налице предпоставките на чл. 226 КЗ /отм./, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП; вредоносен резултат, в случая причиняване на имуществени вреди на ищeца; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. В тежест на жалбоподателя, ищец е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства протокол за ПТП № 1484461 от 01.12.2015 г. се установява, че на 01.12.2015 г., около 10.33 часа, в гр. Търговище, на ул. „Климент Охридски“ на кръстовището с ул. „М. Андрей“ с посока на движение ул. „Сава Катрафилов“ е настъпило пътно транспортно произшествие между ППС рег. № ******, марка „Опел“, модел „Зафира“, собственост на Н.В.Е., управлявано от В.Е.Д. и ППС с рег. № ******, марка „Рено”, модел „Клио”, собственост на И.Д.К.и управлявано от И.Д.К.. В протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като В.Е.не съобразява движението си с пътната маркировка М-7 не спира и отнема предимство на И.Д., който се движел по път с предимство, поради което го блъска и реализира ПТП с материални щети. В протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобилите.

По делото е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на ПТП 01.12.2015 г. ответникът З. „Б.И.“ АД е бил застраховател по „Гражданска отговорност“ на водачите на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ******.

По делото е представена епикриза издадена от „Многопрофилна болница за активно лечение – Търговище“ АД, хирургично отделение, съгласно която ищцата е била приета на 01.12.2015 г. и е била изписана на 03.12.2015 г. с диагноза контузио капитис, комоцио церебри.

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 575335 от 01.12.2015 г. съставен против В.Е.Д., както и наказателно постановление № 15-1292-001839 от 26.01.2016 г., съгласно което на В.Е.Д. е наложено наказание глоба във връзка с процесното ПТП. На наказателното постановление има направено изрично отбелязване, че същото е влязло в сила на 03.02.2016 г.

По делото е разпитан свидетелят И.К., който се явява син на ищцата, поради което показания му се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Свидетелят посочва, че през месец декември ищцата пострадала при ПТП, като свидетелят управлявал МПС марка „Рено”, модел „Клио”, а ищцата седяла на предната дясна седалка и двамата били с предпазни колани. Свидетелят посочва, че се е движел по път с предимство, пропуснал пешеходци и когато потеглил, лек автомобил „Форд“ му отнел предимството и било реализирано ПТП. Вследствие на ПТП-то ищцата си ударила главата в дясното стъкло, рамката на вратата и предното стъкло и изпаднала в шок, след което била откарана с линейка в болницата, където останала два дни и имала сътресение на мозъка. Ищцата се оплаквала, че ѝ се виело свят, и че ѝ се повръща, които оплаквания продължили две седмици, като изпитвала страх да се качва в автомобил.

Разпитван е и свидетеля С.В., който бил приятел на сина на ищцата. Свидетелят посочва, че работел в болницата, където била откарана ищцата след процесното ПТП, като фелдшер. След като била изписана свидетелят посетил ищцата, която му споделила, че има главоболие и била изплашена, като оплакванията продължили около две седмици като в посочения период ищцата била с високо кръвно. Свидетелят посочва, че ищцата вече изпитвала страх да се качва в автомобили, като след инцидента била депресирана.  

По делото е приета и съдебно автотехническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на 01.12.2015 г., около 10.33 часа лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ******, се движи по ул. „Климент Охридски“, с посока на движение ул. „Сава Катрафилов“ и на кръстовището с ул. „М. Андрей“, водачът не съобразява поведението си с пътна маркировка М-7 изобразяващ символ триъгълник, предупреждаващ за приближаване на път с предимство, не спира и отнема предимство на идващия отдясно лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, рег. № ******, като траекторията на двете превозни средства се пресича и настъпва удар между тях. Вещото лице посочва, че от анализа на данните, може да се определи най-вероятното място, където е възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства: по дължина на пътното платно – на кръстовището на ул. „Климент Охридски“ и ул. „М. Андрей“, а по широчина на пътното платно – ул. „М. Андрей“, на около 1,0 – 2,0 метра вляво от десния край на платното за движение. Съгласно вещото лице от техническа гледна точна, причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ******, който при наличието на маркировката М-7 е отнел предимство на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио” и е пресякъл неговата траектория на движение.

По делото е приета и съдебно медицинска експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че непосредствено след процесното ПТП на ищцата е била поставена диагноза контузия на главата и комоцио церебри /сътресение на мозъка/, като контузията на главата била в областта на дясното слепоочие, а сътресението на главния мозък било лекостепенно, без изпадане в пълно безсъзнание, а само със степенна промяна на съзнанието – обнубилация. Вещото лице е посочило, че ограничената по площ контузия с кръвонасядане на главата водило до болки и страдания, които постепенно отшумявали за периода от около 1-2 седмици, а по отношение на лекостепенното сътресение на главния мозък, възстановяването средностатистически настъпвало за около 3-4 седмици, през което време е налице церебрастернна симптоматика – главоболие, световъртеж, отпадналост и др. Съгласно експертизата в случая при пострадалата по отношение на соматичните увреждания бил протекъл по-бързо от средностатистическия възстановителен процес и тя е имала церебрастенна симптоматика – оплаквания от главоболие за около две седмици след инцидента. По повод на оплакванията на пострадалата след ПТП било проведено активно наблюдение в болнични условия с изследвания, като и е прилагано консервативно медикаментозно лечение с общоукрепващи, инфузионни електролитни разтвори, церебропротективни и противооточни медикаменти, като след изписването ѝ бил назначен щадящ режим. Вещото лице е посочило, че травмата на главата в дясна и страничната част – дясно слепоочие при пасажер на предна дясна седалка може да се причини от удар в странично стъкло, странична колонка или странично-скосената част на тавана, независимо от това дали пострадалата е с или без поставен предпазен колан, като поставения изправен колан можел единствено да ограничи по сила причинената травма.

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ при застраховка „Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1 и по чл. 226, ал. 2, изр. 2 и 3 КЗ /отм./.

Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./. Застрахователят отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в състоянието, което той е бил преди деликта.

В настоящия случай от събраните доказателства се установява, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на третото лице В.Е.Д., управляващо МПС рег. № ******, марка „Опел“, модел „Зафира“, собственост на Н.В.Е. за причинените на ищцата вреди при процесното ПТП от 01.12.2015 г., също така се установи и наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, покриваща отговорността на деликвента, поради което можем да заключим, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаването на иска по чл. 226 КЗ /отм./.

Основният спорен по делото въпрос е досежно размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата. По отношение на изложените доводи както във въззивната жалба на К.А.К. за неправилно определяне на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като ищцата въззивник претендира, че същите са определени в занижен размер, настоящият въззивен състав намира доводите във въззивната жалба за неоснователни. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната.

Съгласно приетата по делото СМЕ ищцата вследствие на инцидента е получила травматични увреждания контузия на главата и комоцио церебри /сътресение на мозъка/, като контузията на главата била в областта на дясното слепоочие, а сътресението на главния мозък било лекостепенно, без изпадане в пълно безсъзнание, а само със степенна промяна на съзнанието – обнубилация. Съгласно експертизата последиците от диагностицираните след ПТП травми – ограничената по площ контузия с кръвонасядане на главата е довела до болки и страдания, които постепенно са отшумели за периода от около 1-2 седмици, а по отношение на лекостепенното сътресение на главния мозък, възстановяването средностатистически настъпвало за около 3-4 седмици, през което време е налице церебрастернна симптоматика – главоболие, световъртеж, отпадналост и др., като в случая при пострадалата по отношение на соматичните увреждания бил протекъл по-бързо от средностатистическия възстановителен процес и тя е имала церебрастенна симптоматика – оплаквания от главоболие за около две седмици след инцидента. В тази връзка са показанията на свидетеля К., който посочва, че ищцата е страдала вследствие на инцидента от симптоми, изразяващи се във виене на свят и повръщане, които оплаквания продължили две седмици, както и показанията на свидетеля Василев, който посочва, че ищцата се оплаквала от главоболие, като оплакванията продължили около две седмици, като показанията на двамата свидетели напълно кореспондират с приетата по делото СМЕ. Причинените телесни увреждания са довели да негативните психически изживявания в тази връзка са и показанията на свидетелите К.и Василев, съгласно които в резултат на инцидента при ищцата настъпили психически последствия, като отказ да се качва в автомобил, поради страх. Настоящият състав взе предвид и проведеното лечение, което се свеждало до активно наблюдение в болнични условия с изследвания, като и е прилагано консервативно медикаментозно лечение с общоукрепващи, инфузионни електролитни разтвори, церебропротективни и противооточни медикаменти, като след изписването ѝ бил назначен щадящ режим. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на инцидента ищцата е билa на 71 години и съгласно доказателствата по делото следва да се приеме, че няма сигурни, обективни данни за възникнали трайни и персистиращи и към момента посттравматични последици възникнали във връзка с преживяната травма при ПТП на 01.12.15 г. Не на последно място са взети предвид социално-икономическите условия в страната, индиция за които съгласно константната съдебна практика /решение № 2/21.03.2018г. на т.д.№ 1089/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 242/12.01.2017г. по т.д.№ 3319/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 233/20.12.2016г. по т.д.№ 3586/2015г. на ВКС, ІІ т.о./ са лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение (§ 27 ПЗР на КЗ /отм./., както при причиняване на телесни увреждания и негативните психически изживявания, след инцидента, така и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3500 лева, заедно със законна лихва върху нея от деня на увреждането - 01.12.15 г., е в състояние да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди от претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.

При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора и с оглед отхвърлянето на въззивната жалба съответно на въззивникът не следва да бъдат присъждани разноски.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 420219 от 31.05.2018 г., постановено по гр. д. № 81425/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав, в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: 1                                 

 

2.