РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20232100101568 по описа за 2023 година
Делото е образувано по исковата молба на В. М. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Сандрово, Община Русе, ул.
Александър Стамболийски № 12 и със съдебен адрес: гр. София, ул.
Григор Пърличев № 2, ет. 5, ап. 8, адвокат П. Б. срещу Г. П. С., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу К. П. П. с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: адвокат Желка Иванова
Апостолова, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Любен Каравелов №
5, вх, В, ет. 1 и срещу М. П. П., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: адвокат Николина Андонова Андонова, с адрес на
кантората: гр. Бургас, ул. цар Симеон Първи № 102, ет. 1, ателие 1.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че е
баща на детето и ответник по делото К. П. П. с ЕГН **********,
родено от майката и ответник по делото Г. П. С., с ЕГН **********.
Оспорва се, че баща на това дете е записания в акта за раждане на
детето П. О. П., ЕГН **********- починал, който към момента на
раждането на детето е бил в законен брак с ответницата Г. П. С., с
1
ЕГН **********.
Иска се промяна на имената на детето К. П. П. с ЕГН **********
съобразно изискването на Закона за гражданската регистрация, а
имено детето да носи бащиното и фамилното име на ищеца, като се
казва К. В.В М. и отразяване на произхода от бащата в акта за раждане
на детето.
В съдебно заседание и в становището по същество, ищецът
поддържа така предявения иск за произход, искането за промяна на
имената на детето при установяване на произхода на ищеца, иска се
предоставянето на упражняването на родителските права на ищеца-
баща, като се счита, че на майката Г. С. не следва да се определя режи
на лични отношения, тъй като според социалните доклади, този
контакт не е в интерес на детето.
По делото е прието, че постъпилият по делото отговор на
исковата молба от страна на ответника Г. П. С., с ЕГН **********, е
извън законопредвидения срок. Ответницата Г. П. С. е изразила
становище по разглеждания спор в съдебно заседание. Видно от
същото, ответницата с оглед изготвената по делото ДНК-експертиза не
оспорва предявения иск за произход на детето К. П. П. с ЕГН
********** от ищеца. Ответницата Г. П. С. също желае съдът да и
предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето К. П. П. с ЕГН **********, а на бащата да се определи режим
на лични отношенията с детето, като се посочва, че страната не е
против този режим да бъде по-широк. Ответницата мотивира искането
си да упражнява родителските права и с обстоятелството, че освен
детето К. П. П. с ЕГН ********** е майка на детето М. П. П., с ЕГН
**********, като в интерес на двете деца е, същите като едноутробни
братя да живеят заедно и да се отглеждат от майката. В случай, че
съдът реши, че родителските права следва да се предоставят на
бащата, се иска от съда да постанови по-широк режим на лични
отношения на майката с детето.
2
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. П.
П. с ЕГН **********, чрез назначения му от съда особен
представител адв. Жeлка Иванова Апостолова. Видно от изложеното в
отговора, предявените претенции се считат за допустими, но
неоснователни. Счита се, че липсват доказателства, които да оборват
законовата презумпция, че съпругът на майката е баща на детето.
Оспорва се като недопустимо и неоснователно искането за
постановяване на привременни мерки, изразяващи се в отглеждане на
детето от ищеца до постановяване на окончателно решение по делото.
След събраните по делото доказателства-приета ДНК-експертиза,
свидетелски показания и изготвени социални доклади, в съдебно
заседание, се изразява позиция, че предявеният иск за произход е
основателен и следва да бъде уважен, като се впише ищеца като баща
на ответника К. П. П. и се променят имената на детето, съобразно
установения произход от бащата. Изразява се становище, че към
настоящия момент по-благоприятно за детето е, родителските права да
бъдат предоставени на бащата, като се определи режим на лични
отношения на детето с майката.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. П.
П., с ЕГН **********, чрез назначения му от съда особен
представител адвокат Николина Андонова Андонова. Исковете се
счита за допустими, но недоказани. Счита се, че липсват
доказателства, ищецът да е баща на ответника К. П. П. с ЕГН
**********. Искането за постановяване на привременни мерки,
изразяващи се в отглеждане на детето от ищеца до постановяване на
окончателно решение по делото, се счита за недопустимо. В съдебно
заседание се посочва, че съдът следва да се произнесе по предявения
иск за произход и по мерките по чл. 59 от СК съобразно събрания по
делото доказателствен материал.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, от фактическа и правна страна намира следното:
3
По делото са предявени за разглеждане следните искови
претенции:
1.Иск с правно основание чл. 62, ал. 5 от СК, с който ищецът В.
М. М. оспорва бащинството на починалия П. О. П., с ЕГН **********
по отношение на детето К. П. П. с ЕГН **********.
2. Иск с правно основание чл. 69 от Семейния кодекс, с който
ищецът В. М. М. иска да се установи по делото, че е баща на детето К.
П. П. с ЕГН **********.
3. Искане с правно основание чл. 16, ал. 2 във вр. чл. 13 и чл. 14,
ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, а именно за промяна на
бащиното и фамилното име на детето К. П. П. с ЕГН **********,
съобразно установения произход от бащата и постановяване на
вписване на промяна в акта за раждане на детето съобразно
установения произход на основание чл. 75, ал. 1 във вр. чл. 73 от
Закона за гражданската регистрация.
4. Искане с правно основание чл. 70 от Семейния кодекс, а
именно за постановяване от съда при кого от родителите да живее
детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на
личните отношения между детето и родителите, както и неговата
издръжка, при прилагане съответно разпоредбите на чл. 59 от СК.
По делото не е спорно, както и видно от неоспорените
удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за
раждане, че ответникът К. П. П. с ЕГН ********** е роден по време
на брака между ответницата Г. П. С. и П. О. П.-починал на
19.01.2024г. С оглед законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 от
Семейния кодекс, като баща на това дете е записан съпруга на
ответницата Г. П. С.. Събраните по делото доказателства обориха тази
законова презумпция и установиха, че баща на детето К. П. П. с ЕГН
********** е ищецът В. М. М..
От извършената по делото ДНК-експертиза, която съдът
4
кредитира като компетентно изготвена, както и от разпита на
свидетелката И.М. и свидетелката Т.Т., съдът приема за безспорно
установено по делото, че ищецът В. М. М., с ЕГН ********** е баща
на роденото от ответницата Г. П. С. дете К. П. П. с ЕГН **********.
Показанията на св. И.М., която е сестра на ищеца и има
непосредствени впечетления от живота на своя брат и конкретно на
отношенията му с ответницата Г. П. С., са в посока на това, че двамата
са имали връзка към август 2020г., тъй като ищецът я е представил на
своето семейство като негова приятелка. Свидетелката твърди, че
връзката им е имала възходи и спадове, но в крайна сметка през 2022г.
се е задълбочила, като двамата са гостували на семейството на ищеца
в с. Сандрово, пътували са заедно, а през 2023г. са споделили, че ще
стават родители. Свидетелските показания на св. Т.Т., която е баба на
ответницата Г. П. С. също сочат на това, че В. М. М. и Г. П. С. са
имали интимна връзка, споделили са и, че ще стават родители, като
самата свидетелка е поддържала добри отношения с ищеца и не знае,
защо връзката им се е разпаднала. Единствено свидетелката С.Т.
твърди, че според нея те не са имали въобще връзка, което
противоречи на останалите гласни доказателства.
При така събраните гласни доказателства и категоричния
резултат на ДНК-експертиза, че ищецът е баща на детето К. П. П. с
ЕГН **********, то е основателен иска за оборване на бащинството
на П. О. П. и за установяване на произхода на това дете от ищеца и
исковете с правно основание чл. 62, ал. 5 от СК и чл. 69 от СК следва
да бъдат уважени.
С оглед на становището на съда за основателност и уважаване на
иска с правно основание чл. 69 от СК и установяване на произхода от
бащата В. М. М., на основание чл. 16, ал. 2, във вр. чл. 13 и чл. 14, ал.
1 от Закона за гражданската регистрация името детето К. П. П. с ЕГН
**********, следва да се е промени на К. В.В М. с ЕГН **********.
На основание чл. 75, ал. 1 във вр. чл. 73 и от Закона за
5
гражданската регистрация следва да се допусне промяна в акта за
раждане на детето К. В.В М. с ЕГН ********** като се се впише
произхода от бащата В. М. М., с ЕГН **********.
На основание чл. 70 от Семейния кодекс и предвид на факта,
родителите на К. В.В М. с ЕГН ********** не живеят заедно и нямат
постигнато съгласие за начина на упражняване на родителските си
права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения на
детето с родителя при когото не живее и издръжката му, съдът дължи
произнасяне по отношение на тези мерки. При това си произнасяне
съдът следва да води от разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от Семейни
кодекс, която предвижда преценка на всички обстоятелства с оглед
интересите на детето К. като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съдът констатира, че и двамата родители желаят да упражняват
родителските права по отношение на общото им дете. По делото е
безспорно установено, че понастоящем детето К. е на ненавършени
две години. След раждането му на 11.09.2023г., за него е полагала
грижи майката Г. П. С. до 19.01.2024г. Видно от наличната по делото
заповед № ЗД/Д-С-КС-005 от 23.01.2024г. и социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“-Красно село, постъпил по делото
под рег. № 8363 от 10.05.2024г., считано от 19.01.2024г. детето е
настанено по административен ред при своите баба и дядо по бащина
линия, тъй като бащата П. О. П. е починал, а майката е арестувана по
образувано срещу нея досъдебно производство. От представените по
делото актуални социални доклади, от разпита на св. О.П. и св. И.М.,
се установява, че и понастоящем детето К. се отглежда в семейството
на О.П. и И.П., като последните са приели факта, че не са биологични
баба и дядо на това дете и са приели, че негов биологичен баща е
6
ищецът по делото. С оглед на което и семейство П.и са дали
възможност на ищеца да поддържа контакт с детето К., което се
случва ежедневно. Това, че бащата понастоящем поддържа контакт с
детето, има установена емоционална връзка с него и се грижи за него
се установява и от изготвените по делото социални доклади.
По делото е представена информация от Софийска градска
прокуратура, че към 28.02.2025г. по отношение на ответницата Г. П. С.
е взета и действа мярка за неотклонение „домашен арест“, която се
изпълнява в дома на същата в ***.
По делото е неспорно също така, че освен детето К. ответницата
Г. П. С. има родено още едно дете-ответника М. П. П., с ЕГН
**********. Видно от удостоверение за раждане това дете има
установен произход от бащата П. О. П.. С оглед смъртта на П. О. П. и
задържането на майката Г. П. С. по образуваното срещу нея досъдебно
производство, детето М. П. П. е настанено по административен ред в
семейството на своята баба и дядо по бащина линия О.П. и И.П. и се
отглежда и понастоящем от тях.
Изготвения по делото актуален социален доклад от Агенция
„Социално подпомагане“-Русе, представен по делото под рег. № 4542
от 15.04.2025г. установява, че при бащата са налични нормални
жилищни условия за отглеждане на детето К.. Бащата разполага със
самостоятелна къща в с. Сандрово, Русенско, в която към 17.03.2025г.
са завършени всички ремонтни дейности, къщата е почти напълно
обзаведена, като за детето предстои обзавеждане на стая. Детска стая
е налична и в къщата на родителите на ищеца, които живеят в същото
населено място-с. Сандрово. За осигурените добри условия за жилище
за детето свидетелства и сестрата на ищеца-И.М.. Пак от социалния
доклад и свидетелските показания на И.М., става ясно, че ищецът
разполага с подкрепата и помощта на своите родители и на
семейството на сестра си за отглеждането на детето. Съгласно
актуалния социален доклад, ищецът до април 2025г. е получава
7
обезщетение от ДБТ-Русе, но заявява, че се занимава с консултантска
дейност и има спестявания. Представени са доказателства-лист 273-
275 от делото справка от НАП, че през 2023г. ищецът реализира
годишен доход в размер на 133 030,16 лева. Представени са
доказателства за реализирани доходи за април 2024г. в размер на
1 423,67 лева и 132 866,74 лева.
От изготвения актуален социален доклад от Агенция „Социално
подпомагане“-Слатина и приложената към него оценка на родителския
капацитет, представен по делото под рег. № 7117 от 09.04.2025г.,
съдът констатира, че ответницата Г. П. С. живее в жилището на своята
майка, с адрес: ***. Жилището разполага с всички условия за
нормално отглеждане на детето К., като за същото има обзаведена
самостоятелна детска стая. Ответницата е в майчинство, като до
април-май 2024г. е получавала обезщетение за майчинство, което е
пренасочено към лицата, отглеждащи детето. Майката споделя, че
разполага с налични парични средства за отглеждане на детето, които
са и дарени. В социалния доклад майката е споделила, че изработва
картини и традиционни японски кукли, които продава онлайн и
реализира доход от това. Отново от социалния доклад е видно, че
майката разчита на подкрепа за отглеждане на детето К. от своята леля
и своята баба, които са разпитани като свидетели по делото. Видно от
показанията на св. С.Т.-леля на ответницата, тя е оценявана за
родителски капацитет и е подготвяна за да може да се срещне с децата
на ответницата.
При така установеното по делото, съдът намира, че родителските
права по отношение на детето К. В.В М. с ЕГН ********** следва да
се предоставят на бащата В. М. М., с ЕГН ********** и детето има
местоживеене при него, като на майката от Г. П. С. следва да се
определи режим на лични отношения с детето. Съдът намира, че и
двамата родители притежават нужния капацитет да упражняват
родителските права по отношение на детето. Съдът намира за
8
неотносими към спора свидетелските показания на св. Т.Т. и св. С.Т. в
частта, в която се излагат твърдения за това, че ищецът е упражнявал
физическо насилие по отношение на ответницата Г. П. С., че има
психологически проблеми, че има някакви религиозни залитания
извън нормално приетото, че е изнасилил ответницата и така се е
стигнало до забременяването и. Показанията са неотносими, защото
по делото няма изложени такива твърдения от нито един от
ответниците.
Съдът намира, че и двамата родители са млади, добре
образовани хора, разполагащи с жилище и средства да се грижат за
детето. По делото няма установено някой от тях да има укоримо
поведение към детето или да му липсват качества или възможност за
полагане на грижи за това дете. Съдът отчита факта, че детето К. няма
две навършени години и съответно в тази си възраст едно дете се
нуждае повече от грижите на майката, но са налице две основни
причини, поради което да се определи местоживеенето на детето при
бащата и последният да упражнява родителските права. Първата
причина е с свързана с факта, че и понастоящем майката Г. П. С. е с
действаща мярка за неотклонение „домашен арест“. Така наложената
мярка за процесуална принуда не позволява на майката да изпълнява в
пълен капацитет родителските права, защото не и позволява да води и
да взема детето на детска ясла/градина, да излиза с него на разходки,
да имат съвместен социален живот. Посочването на майката, че в тази
посока ще има подкрепата на своята баба и леля не променя
становището на съда, защото подкрепата на родителския и
приятелския кръг има характер на допълнителна възможност за грижа
за детето. При наличието на възможност бащата на детето да полага
основната грижа за него и при невъзможност към настоящия момент
майката да може да изпълнява пълноценно тази грижа, съдът намира,
че следва да се предпочете родителят, в лицето на бащата, който да
упражнява родителските права, а не грижата за детето да се полага от
9
близкия семеен кръг на майката, в лицето на нейната баба и леля.
На второ място съдът намира, че роднинския и приятелски кръг
на бащата е по-подходящ за подпомагане на отглеждането на детето
К.. Ищецът разполага с подкрепата на своите родители и семейството
на неговата сестра, като всички живеят в едно населено място. От
разпита на св. И.М.-сестра на ищеца и св. О.П. съдът намира, че
отношенията в семейството на ищеца и това на неговата сестра сочат
на едни задружни и хармонични роднински връзки. Роднините на
ищеца се събират за празници, помагат си и се подкрепят. Посочения
роднински кръг на майката е доста по-ограничен, като се състои от
нейната баба и нейната леля. Съдът счита, че бабата на майката е
доста възрастна-жена на 86 години, за да може ефективно да спомага
за отглеждането на детето. Отделно от това съдът намира, че
роднинският кръг на майката има необосновано отрицателно
отношение към ищеца, което би имало отражение на поддържането на
нормални отношенията между двамата родители във връзка с общото
им дете, както и отражение на самото дете. В съдебно заседание
свидетелката С.Т.-леля на ответницата говори за „заговор“,
организиран от ищеца за „кражба“ на децата на нейната племенница.
Излага се негативни твърдения за ищеца като личност, каквито няма
изложени като фактология и не се установява по делото. Ищецът е
набеждаван в престъпление „изнасилване“ по отношение на
ответницата, като се отрича връзката между двамата и се твърди, че
детето е в резултат на случайно събитие. С оглед на което и съдът
намира, че при роднинския кръг на бащата за детето ще има по-
здравословна среда на отношение.
По отношение на изложения от майката аргумент, че следва да
упражнява родителските права по отношение на детето К., за да може
детето да се отглежда заедно с едноутробния си брат М.-7г., съдът
намира, че действително би било в интерес на братята да се отглеждат
заедно или да поддържат максимално близки контакти, за да се
10
утвърдят и поддържат братските им отношения. Към настоящия
момент обаче изложения от майката аргумент е несъстоятелен, защото
тя не полага в момента основната грижа за детето М.-7г. и съответно
двамата братя няма как да бъдат отглеждани заедно.
С оглед становището на съда, че родителските права ще бъдат
предоставени на бащата, съдът следва да определи режим на лични
отношения на майката с детето. Несъстоятелни са твърденията на
ищцовата страна, че не е в интерес на детето да бъдат определяни
такива отношения. Такова искане противоречи на самия Семеен
кодекс, на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС, както и на чл. 7 от Конвенцията за правата на детето,
които въвеждат като основно право на детето да познава родителите
си и бъде отглеждано от тях. Обстоятелството, че по отношение на
майката има висящо наказателно производство и на същата е наложена
мярка за неотклонение „домашен арест“ не следва да лишава майката
от възможност да поддържа контакт с детето си. Още повече, че така
взетата мярка за неотклонение позволява срещи между майката и
детето в безопасна среда-домашни условия. Видно от актуалния
социален доклад, с майката е работено и се работи за възстановяване
на отношенията с децата и същата се подготвя за това. На майката
следва да бъде определен следния режим на лични отношения с
детето: 1. Всяка първа и трета седмица на месеца от 13 часа на
съботния ден до 13 часа на неделния ден, с преспиване на детето при
майката. При посочване на началния час и крайния час на срещите,
съдът отчита факта, че майката и бащата не живеят в едно населено
място и бащата следва да има възможност да пътува с детето от с.
Сандрово, Русенско до София и в неделята да отпътува обратно; 2.
Един месец през лятото, когато бащата не ползва отпуск; 3. Всяка
нечетна година – през Новогодишните празници: 4. Всяка четна година
– през Коледните празници и 5. Всяка нечетна година – на рождения
ден на детето. Съдът намира, че не се налага да се предприемат някои
11
от защитните средства по чл. 59, ал. 8 от Семейния кодекс, като с
оглед ниската възраст на детето К.-почти 2г., изцяло в способността на
майката и нейния майчин инстинкт е да намери подход да възстанови
връзката с детето.
На основание чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите дължат
издръжка на своите непълнолетни деца, независимо дали са трудово
заети и реализират доходи и дали разполагат с имущество, от което да
се издържат. Нормите на чл. 142, ал. 1 и ал.2 от Семейния кодекс,
предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи, но във всички случаи издръжката, която се дължи за
детето, не може да е под ¼ от минималната работна заплата за
страната. Към настоящия момент от 1 януари 2025 г. минималната
работна заплата за страната е в размер на 1077 лв. за всички
работещи. Следователно издръжката на ненавършило пълнолетие дете
от родителите му към настоящия момент не може да е под 269,25 лв.
месечно. Съдът намира, че с оглед възрастта на малолетното дете К. и
съответните му потребности, доколкото не е установено необходимост
от някакви извънредни разходи за детето, на същото следва да се
осигурява месечна издръжка от родителите в размер на 400 лева. От
така определената месечна издръжка, 300 лева следва да осигурява
майката и 100 лева следва да осигурява бащата. Майката не е
представила доказателства за доходите си, но твърди, че има такива,
както и има спестявания от които може да осигурява издръжка в
определения размер, още повече че определената от съда издръжка
граничи с минималната по закон. На бащата е определено по-малко
участие в дължимата издръжка предвид на това, че детето ще има
местоживеене при него и съответно непосредствените разходи за
отглеждането му ще бъдат в тежест на бащата. определената от съда
издръжка от 300 лева е дължима от майката до 10-то число на
текущия месеца. Към настоящия момент детето не живее нито при
12
майката, нито при бащата, следователно определената от съда
издръжка се дължи от привеждане на решението в изпълнение, защото
от тогава детето ще заживее при бащата.
По делото е направено искане от ищеца за допускане на
предварително изпълнение на решението на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен
по силата на закона за допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която присъжда издръжка за детето.
По отношение на искането за допускане на предварително
изпълнение на решението в останалите му части съдът намира
следното: Допускането на предварително изпълнение на съдебните
решения е допустимо само по отношение на осъдителни искове, но не
и по конститутивни и установителни такива. С изключение на
произнасянето на съда за дължимата издръжка, предявените искове за
оспорване и установяване на произход имат установителен характер, а
произнасянето по чл.59 от СК има характер на спорна съдебна
администрация. Съдебната практика приема, например в
Определение № 1849 от 26.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1902/2023
г., III г. о., ГК, определение по ч. гр. дело № 1528/2008г. на ВКС, III г.
о., че решението по спорна съдебна администрация е осъдително и
съответно невлязлото в сила въззивно решение представлява
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от ГПК. Налице е съдебна
практика, която счита предявените претенции по спорната съдебна
администрация като конститутивни такива. Тези разминавания в
практиката в случая са без значение поради обстоятелството, че съдът
не може да допусне предварително изпълнение на решението по
отношение на иска за оспорване и установяване на произход, което
има за последица неустановеност на произхода на бащата към
настоящия момент. Неустановеността на произхода от бащата не
позволява да се изпълняват мерките относно упражняването на
родителските права и личните контакти с другия родител. С оглед на
13
което и искането за допускане на изпълнение на решението на съда в
останалите му части като недопустимо следва да бъде оставено без
разглеждане.
-разноски
По делото се дължи държавна такса за присъдената от съда
издръжка. Държавната такса се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 7
от ГПК и е в размер на 4 % върху сбора на издръжката за три години
или 432 лева. Държавната такса се дължи от ответницата Г. П. С..
С оглед становището на съда за основателност на исковете на
ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. Ищецът е направил
разноски включващи платени държавни такси-30 лева, разноски за
особени представители-2 400 лева, възнаграждение за вещо лице-
769,60 лева и възнаграждение за адвокат-4 000 лева. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата
страна, което съдът намира за основателно. Съдът намира, че делото
не се отличава с правна и фактическа сложност-чл. 78, ал. 5 от ГПК,
като определящ за решаването му, е резултатът на извършената ДНК
експертиза. Същевременно следва да се отчете, че поради
процесуалните действия на ответната страна Г. П. С., на адвокатът на
ищеца се е наложило да вземе и активно участие в производства пред
БАС и ВКС, свързани с основното производство. С оглед на което и
съдът намира за справедлив размер на възнаграждението на адвоката
сумата от 2 000 лева, в който размер следва да се бъде уважена тази
разноска. С оглед на което и дължимите на ищеца разноски възлизат
на 5 199,60 лева. Разноските са дължими от ответницата Г. П. С..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. О. П., ЕГН **********, не
14
е биологичен баща на роденото от Г. П. С., с ЕГН ********** дете К.
П. П., с ЕГН **********.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Сандрово, Община Русе, ул. Александър
Стамболийски № 12, е биологичен баща на роденото от Г. П. С., с
ЕГН ********** дете К. П. П., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА промяна на бащиното и фамилното име на
детето К. П. П., с ЕГН **********, родено на 11.09.2023г. в гр. София
от Г. П. С., с ЕГН **********, на К. В.В М..
ДОПУСКА промяна в акта за раждане на К. П. П., с ЕГН
********** като се впише произхода от бащата В. М. М., с ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА местоживеене на детето К. В.В М., с ЕГН
********** при бащата В. М. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Сандрово, Община Русе, ул. Александър Стамболийски №
12.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето К. В.В М. с ЕГН ********** на бащата В. М. М.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Сандрово, Община Русе, ул.
Александър Стамболийски № 12.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето К. В.В
М. с ЕГН ********** и майката Г. П. С., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, както следва: 1. Всяка първа и трета
седмица на месеца от 13 часа на съботния ден до 13 часа на неделния
ден, с преспиване на детето при майката.; 2. Един месец през лятото,
когато бащата не ползва отпуск; 3. Всяка нечетна година – през
Новогодишните празници.; 4. Всяка четна година – през Коледните
празници и 5. Всяка нечетна година – на рождения ден на детето.
ОСЪЖДА Г. П. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, да заплаща на детето К. В.В М. с ЕГН **********,
15
действащ чрез своя баща и законен представител В. М. М., с ЕГН
**********, месечна издръжка до 10-то число на текущия месец в
размер на 300 лева, считано от привеждане на настоящото решение в
изпълнение до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за
допускане на предварително изпълнение на решението в останалите
му части.
ОСЪЖДА Г. П. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати на В. М. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Сандрово, Община Русе, ул. Александър Стамболийски № 12
сумата от 5 199,60 лева, представляваща направените по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. П. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна
такса в размер на 432 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се
изпрати на Община Столична, Район Изгрев за нанасяне на промените
в акта за гражданско състояние на детето К. П. П. с ЕГН **********.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16