Решение по дело №1723/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 789
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

27.12.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

13.12.

 

2019

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1723

 

2019

 
 


                                дело №                          по описа за                             г.

 

Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Кремен Георгиев - изпълнителен директор, чрез процесуален представител – юрисконсулт И.Г., адрес: *** 23Б, е предявило срещу М.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. /чл.33 от ОУ от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 925, 82 лв., от които: 753, 71 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, 104, 51 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016 г. до 17.01.2019 г., както и суми за дялово разпределение: 57, 73 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9, 87 лева - лихва за периода от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.2а от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр. София за топлоснабден имот - апартамент № 60, находящ се в гр. София, общ. Младост, ж.к. „Младост- 1", бл. 74, вх. А, за периода от м.05.2015 г. - м.04.2018 г.

 Спрямо ответника са в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл.33, съответно чл.33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ;  съгласно чл.32, ал.1 от раздел VII от ОУ от 2008 г.: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. C изтичането на последния ден от месеца ответникът изпада в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. ищецът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет-страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 083143, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2015 г. - м.04.2018 г. и не е погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.

Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период за описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 903/2019 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника и впоследствие е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Направено е искане по реда на чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, което е уважено и съдът е конституирал "Техем Сървисис" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като помагач в производството на страната на ищеца.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. Преди съдебното заседание е постъпило заявление от нея, в което се сочи, че дължимата сума е заплатена. Към заявлението е приложена издадена на 31.10.2019 г. от „Топлофикация София" ЕАД касова бележка с основание «плащане по съдебно дело» за сума в общ размер 926 лв., от които: главница – 649, 86 лв.; мораторна лихва – 114, 38 лв.; съдебни разноски – 100 лв.; законова лихва – 61, 76 лв.

Преди съдебното заседание ищецът е депозирал писмено становище с Вх.№ 16310/06.12.2019 г., в което не оспорва заплащането на сумите по представената касова бележка, като сочи, че остава незаплатен остатък от главницата в размер на 161, 58 лв. и законна лихва върху него от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане.

Съдът е отложил разглеждането на делото с оглед на възможността страните да се спогодят. В съдебното заседание на 13.12.2019 г. е представена издадена на 10.12.2019 г. от „Топлофикация София" ЕАД касова бележка с основание «плащане по съдебно дело» за сума в общ размер 163, 38 лв., от които: главница – 161, 58 лв.; законова лихва – 1, 80 лв.

Привлеченото от ищеца трето лице - помагач "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД е депозирало писмено становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е обявено за общоизвестно, че ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила.

От приложеното ч.гр.д. № 903/2019 г. по описа на ДРС се установява, че по заявление на "Топлофикация София" АД на 03.05.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата за: 753, 71 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия; 104, 51 лева - лихва за забава от 14.09.2016 г. до 17.01.2019 г.; 57, 73 лева - главница за дялово разпределение; 9, 87 лева - лихва за периода от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г.; разноски в размер на 25 лв. за внесена държавна такса.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 903/2019 г. по описа на РС - Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

По делото не е спорно, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди, доставяна от ищеца на посочения в исковата молба адрес за периода м.05.2015 г. - м.04.2018 г. Не е спорно количеството на доставената топлинна енергия за исковия период и нейната стойност.

По делото се установи, че ответникът е изплатил на ищеца след датата на завеждане на иска дължимите суми по заповедта за изпълнение, включително законната лихва до датата на окончателното изплащане на главницата, както и общо 100 лв. за съдебни разноски, покриващи заплатената държавна такса в заповедното и исковото производство.

Налице е хипотезата на чл.235, ал.3 от ГПК и съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в каквато насока са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Такъв факт в настоящото производство е погасяването чрез плащане от ответника на вземането, предмет на претенцията на ищеца. Предвид изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.

Неоснователна е претенцията от страна на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Законодателят е предвидил отговорност на ответника за разноски спрямо ищеца само в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК - ако искът бъде уважен изцяло или частично. В случай, че искът е отхвърлен, независимо по каква причина, липсва законово основание за ангажиране отговорността на ответника за разноски. Преценката, дали страната с поведението си е дала повод за завеждането на делото, обуславяща натоварването й с разноските на другата страна, е валидна само в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и то единствено в полза на ответника /Определение № 97 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1551/2013 г., I т. о., ТК/. Не е допустимо съдът да възлага разноски на ответника, включително по реда на чл.78, ал.2 от ГПК, при положение, че искът е отхвърлен изцяло.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, срещу М.И.В., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 925, 82 лв., от които: 753, 71 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, 104, 51 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016 г. до 17.01.2019 г., както и суми за дялово разпределение: 57, 73 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9, 87 лева - лихва за периода от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г., поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.

Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Техем Сървисис" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: