Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 3996 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № ІІ-55-510541 от 19.10.2018
г. по гр.д.№ 10465/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 55 състав съдът е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
като незаконосъобразно, уволнението
на Д.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, извършено със Заповед № 26/02.01.2018 г. на управителя на „Г.А." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановил ищцата Д.М.Г., ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност „офис мениджър" в „Г.А."
ЕООД, ЕИК ****** и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е осъдил ответника „Г.А." ЕООД,
ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***,
да заплати на Д.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 915.00 (четири
хиляди деветстотин и петнадесет)
лева, представляващи обезщетение за оставането й без работа за периода от 02.01.2018 г. - 02.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението
ответното дружество „Г.А."
ЕООД, ЕИК ****** е осъдено на основание чл. 224, ал. 1 КТ, да заплати на ищцата Д.М.Г., ЕГН********** сумата
от 819.02 лева, представляващи обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от 14.02.2018 г. до окончателното плащане, като искът при
квалификацията на чл.224, ал.1 от КТ е отхвърлен
за разликата над 819.02 лв. до пълния предявен размер от
2467.42 лева, като погасен по давност и чрез плащане.
С
решението СРС е постановил на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението относно така присъдените
обезщетения.
С
решението съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил „Г.А." ЕООД, ЕИК ******,
да заплати на Д.М.Г., ЕГН **********, сумата 888.35 лева - разноски по делото,
както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Г.А." ЕООД, ЕИК ******, да заплати
по сметка на Софийския районен съд, сумата 326.60 лева -държавни такси по
уважените искове.
Недоволен от постановеното
решение, с което исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 ., т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 оКТ и чл.224, ал.1 от КТ са уважени е останал ответникът „Г.А." ЕООД, ЕИК ******, който в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК го обжалва при твърденията, че по делото безспорно се установяват
предпоставките на чл.328, ал.1, т.3 от КТ "намаляване обема на работа",
както и законосъобразно извършения от работодателя подбор по чл.329, ал.1 от КТ
по заложените в нормата критерии. Следва да се има предвид, в в заповедта, с
която се прекратява трудовото правоотношение между страните е допусната
техническа грашка при изписване на нормата на чл.328, ал.2, т.2 от КТ -
прекратяване на ТПО поради съкращаване на щата, както и че същата има само
констативен характер. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в
обжалваната част и отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Поддържа се, че не са
налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в
уволинтелната заповед, както и че подборът не е извършен по обективните
критерии, които са заложени в разпоредбата на чл.329,ал.1 от КТ и работодателят
и трябало да извърши подбор именно съобразно тях. Моли въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Решението в ЧАСТТА, с която искът
при квалификацията на чл.224, ал.1 от КТ е отхвърлен
за разликата над 819.02 лв. до пълния предявен размер от
2 467.42 лева, като погасен по давност и чрез плащане, като необжалвано от
ищцата, е влязло в сила.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата,
обсъди събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – само в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В
случая във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във въззивното
решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил
работодателя потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение за заеманата от ищцата длъжност.
По останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, като служебно следи и за спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС). Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като решаващият въззивен състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3
вр.чл.225, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Обжалваното решение е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка, към която въззивният съд препраща.
По делото не е спорно, а и се установява при
съвкупната преценка на събраните доказателства - трудов договор № 24/31.01.2014 г., че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата
Д.М.Г. е заемала на длъжността „офис мениджър" при ответника „Г.А." ЕООД,
считано от 01.02.2014 година.
На 30.11.2017
г. на ищцата й е било връчено Предизвестие от 30.11.2017 г., с което на
основание чл. 326, ал. 2 във вр. чл. 328, ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване обема на работа, е
предизвестена, че след изтичане на законния срок, считано от 30.11.2017 г.
трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на посоченото основание. Така отправеното предизвестие не е било оттеглено. На 02.01.2018 г. ищцата е връчена Заповед
№ 26/02.01.2018 г. с която,
трудовото правоотношение се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ -
поради съкращаване на щата. Основанието е изписано цифрово и с
текст.
При тези данни уволнението е незаконно.
Действително съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, когато трудовия договор
се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на
съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на
предизвестието, а издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в такива
случаи има само констативен характер. Независимо от това съществуващото
противоречие в посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение
в предизвестието и заповедта води до
незаконност на уволнението, доколкото за работника и служителя не съществува
яснота на какво основание договора му е бил прекратен, за да защити правата си.
Настоящата въззивна
инстанция споделя извода на СРС, че противоречието е неотстранимо в хода на
процеса. Не би могло да се преодолее и при тълкуване волята на работодателя
съобразно всички приложени документи, тъй като те не са били връчвани на служителя,
а от значение е у него да се създаде яснота осносно основанието за уволнение. Не
може да се сподели и довода, че в заповедта е допусната техническа грешка при изписване
на основанието,
тъй като то е посочено не само цифрово,"но и словесно, т.е. волята на
работодателя е била да прекрати договора, „поради съкращане на щата". При
липса на заповед, прекратяването ще настъпи с изтичане срока на предизвестието
и на основанието, посочено в него. Но при наличие на нарочна заповед,
констатираща прекратяването на друго фактическо и правно основание, е налице
неостранимо противоречие относно причината за прекратване на правоотношението,
което води до незаконосъобразност на уволнението. Така и в Решение № 462 от
17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 789/2009 г., III г. о., ГК, съгласно
което „при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, отправено от
работодателя до работника или служителя, противоречието
между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в
предизвестието, и посоченото в заповедта за уволнение основание, обуславя
незаконосъобразност на извършеното уволнение. Решението, постановено по чл.290 от ГПК, макар и незадължително за съдилищата съгласно процесуалния закон, обобщава
практиката по този въпрос и се възприема от настоящия съд като правилно.
На основание гореизложеното,
искът се явава основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Признаването на уволнението за незаконно
и отмяната му пораждат в полза на уволнения работник или служител право да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.
Предвид изхода
на спора по обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
характера на съществувалото между страните трудово правоотношение – безсрочно,
следва да бъде уважен и предявения при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ иск като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност - офис мениджър" в „Г.А." ЕООД
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1
от КТ от КТ е безспорно акцесорен спрямо този по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, но
следва да бъде доказан. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за вредите, които е
претърпял работника от оставането му без работа поради незаконното уволнение,
се дължи не безусловно, а само при наличието на всички елементи от фактическия
състав на цитираната разпоредба – незаконно уволнение, оставане без работа и
причинна връзка между тях.
Законосъобразен е изводът на СРС досежно размерът на вредите претърпени от
ищцата вследствие незаконното уволнение - с оглед извършената от първостепенния
съд констатация по
трудова книжка на ищцата, съгласно която ищцата не е започнала работа по друго трудово
правоотношение след 02.01.2018 г. и до изтичане на максимално предвидения по КТ шестмесечен срок,
както и предвид факта, че по делото между страните не
е спорен размерът на
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение - същият се установява и от представеното удостоверение за последното
получено от ищцата месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец, издадено от
работодателя в размер на 819.20 лв., законосъобразен е изводът на СРС, че претенцията по чл.344,
ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ, следва да бъде уважена изцяло - за сумата 4 915.00 лева представляващи обезщетение за
оставането й без работа за периода
от 02.01.2018 г. - 02.07.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 14.02.2018 г. до
окончателното й изплащане.
По иска с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
С прекратяването на
трудовото правоотношение възниква правото на вземане на ищцата за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползвания платен годишен отпуск.
Първоинстанционно решение, в останалата обжалвана
част, с която искът по чл.224, ал.1 от КТ е уважен сумата от 819.02 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва от 14.02.2018 г. до окончателното плащане,
въззивният състав намира за валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изложеното в мотивите на обжалваното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на СРС.
Съгласно чл.176а КТ
правото на ползване на платения годишен отпуск се погасява, ако същият
не е бил ползван до изтичане на две години от края на годината, за която
се полага. Нормата е в сила от 01.03.2011г. и има действие занапред, поради
което възражението на ответника, че вземането на ищцата за 2014 г. и за 2015 г. на посоченото
основание е погасено по давност, се явява основателно.
Настоящият въззивен състав споделя становището на СРС за неоснователност на възражението, че отпуск е ползван. Това обстоятелство е установимо с писмени документи, каквито не са представени по делото, вкл. и пред
настоящата въззивна инстанция. Липсват молби за ползването им от ищцата,
съответно одобрение на работодателя и
счетоводно отчитане на ползвания отпуск, доколкото това обстоятелство намира
отражение в трудовото възнаграждение и начина на начисляване и плащане. От друга страна, приложената справка от ГД
„Гранична полиция" не би могла да обоснове единствения извод, че по време
на пътуванията ищцата е била в платен годишен отпуск и не е пътувала по служба,
съответно, че се е отклонявала от
работа, доколкото това не е било констатирано от работодателя, още по-малко може да установи броя дни ползван
отпуск. С оглед изложеното и при
съобразяване на направеното от ответника плащане на сума в размер на 737.28 лева - обезщетение за неползван
отпуск, осъществено чрез банков превод
на 08.01.2014г., то обоснован и законосъобразен е изводът на първостепенния
съд, че обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в рамер на 819.02 лева.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната част.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-510541 от 19.10.2018 г. по гр.д.№
10465/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 55 състав, с което съдът е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Д.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, извършено със Заповед № 26/02.01.2018 г. на управителя на „Г.А." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановил ищцата Д.М.Г., ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност „офис мениджър" в „Г.А."
ЕООД, ЕИК ****** и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е осъдил ответника „Г.А." ЕООД,
ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***,
да заплати на Д.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 915.00 (четири
хиляди деветстотин и петнадесет)
лева, представляващи обезщетение за оставането й без работа за периода от 02.01.2018 г. - 02.07.2018
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 14.02.2018 г. до окончателното изплащане,
вкл.в частта за разноските.
Решението в ЧАСТТА, с която искът
при квалификацията на чл.224, ал.1 от КТ е отхвърлен
за разликата над 819.02 лв. до пълния предявен размер от
2 467.42 лева, като погасен по давност и чрез плащане, като необжалвано от
ищцата, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.