№ 13806
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110168433 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД ............“ АД, ЕИК
......... против Столична община ЕИК ......... иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
410 КЗ за сумата от 271,34 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско на МПС",
застрахователна полица №............ със срок на валидност от 03.02.2016 г. до 02.02.2017
г. за вреди по л.а. "............. вследствие на ПТП, настъпило на 09.04.2016 г. в гр................
с посока ж.к.“.............. ведно със законна лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 82,61 лв. за периода от 09.04.2018 г. до
09.04.2021 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
20220/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Твърди се, че общината, като собственик на общинските улици, е длъжна да ги
ремонтира и поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил своето задължение да се
грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита иска за недоказан и
неоснователен. Поддържа, че процесният участък се поддържал по договор №СО15-
РД-55-281/11.05.2015 г., сключен между Столична община и „............. АД ЕИК ..............
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва представения констативен протокол за ПТП
1
№1628126. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на МПС, застраховано при ищеца. Възразява срещу размера на заплатеното
застрахователно обезщетение, като поддържа, че при определянето на същия не е било
отчетено обикновеното овехтяване на МПС към момента на ПТП. Моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 219,
ал. 1 ГПК за привличане на „............. АД ЕИК ............ като трето лице-помагач и е
предявил обратен иск срещу него, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че по силата на №СО15-РД-55- 281/11.05.2015 г., сключен между
Столична община и „............. АД ЕИК ............, това лице е поело задължение да
поддържа в изправно състояние пътните и тротоарни настилки, пропадания и пътните
платна в ж.к.“.............. където именно е реализирано процесното събитие и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
В отговора на исковата молба ответникът по предявения иск го оспорва, като
поддържа, че при провеждане на ремонтните дейности от дружеството, последното
няма оперативна самостоятелност да определи участъците на работа, а отделните
неравности, които се възлагат за изпълнение, се маркират от служители на общината.
Поддържа, че от представените доказателства се установява, че възложените от ищеца
ремонтните дейности били осъществени в срок и с необходимото качество. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 410 ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД:
За основателност на предявения главен иск в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване по делото сключването от ищеца
на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка със
съответните клаузи за покриване на реализирания риск; настъпване на процесното
застрахователно събитие и неговия механизъм; причинените щети на застрахования
при ищеца автомобил и наличие на причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие; размера на причинените щети; плащането на обезщетението
в полза на увреденото лице, вследствие на което за увредения да е възникнало регресно
вземане; отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния
участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
възраженията си, както и плащане.
На основание чл.146 ал.1 т.3 и т.4 ГПК с проектът за доклад по делото, обявен за
окончателен в проведеното на 21.09.2022 г. открито съдебно заседание без възражения
2
от страните е отделено като безспорно по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ съгласно
застрахователна полица №............ със срок на валидност от 03.02.2016 г. - 02.02.2017 г.
за л.а. ................ към датата на ПТП, настъпило на 09.04.2016 г. Видно от т.12 и т.8.2 от
приложимите към договора Общи условия /л.29-34/, покрит риск представляват аварии,
произлезли от сблъскване на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни
предмети, от удар с хора и животни, от препятствия на пътното платно, като земни,
скални маси, и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони,
падащи предмети от сгради и летателни тела. Фактът на настъпване на ПТП на
посочените от ищцовото дружество дата, място и час, се установява от представения по
делото констативен протокол за ПТП и ангажираните гласни доказателства чрез разпит
на св. Г. Н. Г.-водач на МПС. Противно на поддържаното в отговора на исковата
молба, протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за
датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите.
Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП обстоятелства и
удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото
същият не е оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и константната практика,
формирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК;
решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК и др. От друга
страна, от показанията на св. Г. се установява, че процесното ПТП е настъпило в
гр.София, на 01.03.2016 г., около 19,50 ч., когато управляваният от него лек автомобил
"............. движейки се в рамките на разрешената скорост по улица ..........., в района на
входа за ........... с предна и задна леви гуми попада в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно и реализира ПТП, вследствие на което са настъпили щети по
предната и задната лява гума на автомобила.
Въз основа на кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на
САТЕ се установява, че в резултат на обсъденото ПТП са настъпили увреждания по
имуществено застрахования при ищеца автомобил „БМВ“, изразяващи се в увреждане
на предна и задна леви гуми с джанти. Вещото лице е категорично, че при извършения
анализ на механизма на местопроизшествието и съпоставка на щетите от протокола и
описа на застрахователя, от техническа гледна точка следва изводът, че описаните
щети по л.а. ................ са вследствие от реализираното ПТП. Мястото на
произшествието е път, който е собственост на ответника Столична община – чл. 8, ал.
3, вр. с чл. 3, ал. 3 ЗП. Съгласно чл. 31 ЗП Общината е задължена да осъществява
ремонта и поддържането на общинските пътища, което включва дейности по
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация
3
и предприемане на мерки за защита на неговите принадлежности и съоръжения, както
и задължения за сигнализиране на препятствията и отстраняването им във възможно
най-кратък срок - чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Ето защо съдът намира, че ищецът има
основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик
на увреденото МПС срещу ответника. Съгласно утвърдената съдебна практика
застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на
вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната
претенция срещу причинителя възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл.
410 вр. 411 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на ремонта по
пазарни цени възлиза на 331,28 лв., която сума надвишава заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното процесният регресен иск следва
да се уважи в пълния предявен размер от 271,34 лв., ведно с включените
ликвидационни разноски. Недоказани са по делото, а доказателствената тежест е на
ответника по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, наведените оплаквания за наличието на
неправомерно поведение на водача на увредения автомобил, включително и за
евентуални злоумишлени действия на същия, свързани с увреждане на застрахования
автомобил.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това е поискано
изрично от ищеца, върху сумата 271,34 лева следва да бъде присъдена законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.04.2021 г., до окончателното
изплащане.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 19.04.2016 г. регресната покана, поради което и
предвид липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 09.04.2018 г. до 09.04.2021
г., за който дължи обезщетение в размер на 82,61 лева, която сума следва да се присъди
в полза на ищцовото дружество.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258
ЗЗД:
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – уважаването на
първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258
ЗЗД.
За основателност на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял вреди
в резултат на неизпълнение от страна на третото лице помагач - „ПСТ Груп“ АД ЕИК
............, на задълженията по договор, по силата на който посоченото дружество е
следвало да осъществява поддържане на процесния пътен участък по възлагане на
4
ответника.
Между страните не се спори, че Столична община е възложила поддържането и
текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на
общината - Зона II на основание сключен договор за обществена поръчка № СО15-РД-
55-281 от 11.05.2015 г. Съгласно представения договор възложителят възлага, а
изпълнителят се задължава да извършва на територията на Столична община - Зона II –
........ дейностите по поддържане и текущ ремонт уличната мрежа и пътните
съоръжения, като според чл. 1.1.1 и чл.1.1.2 от договора за посочените в Приложение
№ 11 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на
изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане, а по отношение на
цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка
по Приложение № 11, дейностите се извършват на база конкретно възлагане при
необходимост. По делото от ищеца по обратния иск не е представено посоченото като
неразделна част от договора приложение № 11, поради което и не е доказано дали
участъкът, където е станало процесното ПТП, попада в зона, която изисква от
ответното дружество извършване на всички необходими дейности за поддържане на
пътя, а не само по конкретно възлагане, както е за пътищата извън тази зона. От друга
страна, видно от представените от Столична община констативни протоколи от
31.08.2015 г., подписани от представители на Столична община и „............. АД, със
същите е удостоверено точното изпълнение на възложената с възлагателно писмо изх.
№СОА15-2600-4269/19.05.2015 г. поддръжка досежно ул.“............ Ето защо, обратният
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД следва да се отхвърли като
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
вр. ал.8 ГПК ищецът има право на претендирани и доказани разноски в общ размер от
525 лв. за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за разпит на свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство- 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД ............“ АД, ЕИК .........
срещу Столична община ЕИК ......... искове по чл.422 ГПК вр. чл. 410 ал. 1, т. 1 КЗ вр.
чл. 49 вр. 45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, че Столична община ЕИК ......... му ДЪЛЖИ сумата
5
от 271,34 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна полица №............ за вреди
по л.а. "............. вследствие на ПТП, настъпило на 09.04.2016 г. в гр................ с посока
ж.к.“.............. ведно със законна лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер на 82,61 лева за периода от 09.04.2018 г. до
09.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№20220/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК Столична община ЕИК .........
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД ............“ АД, ЕИК ......... сумата от 525 лева разноски в исковото
производство и сумата от 75 лева разноски по ч.гр.д.№20220/2021 г. по описа на СРС,
29 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община ЕИК ......... срещу „............. АД ЕИК
............ обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за
заплащане на сумата от 271,34 лева, представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по договор за
застраховка "Каско на МПС", застрахователна полица №............ за вреди по л.а.
"............. вследствие на ПТП, настъпило на 09.04.2016 г. в гр................ с посока
ж.к.“.............. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника Столична община ЕИК ......... – „............. АД ЕИК .............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6