Решение по дело №246/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 02.04.2021 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 246   по описа за 2020  г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, а при условията на главно встъпване са заявени обективно съединени искове по чл. 410,  ал. 1 КЗ  и по чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД.

         Ищецът „С.Н." АД, ЕИК *******, твърди, че по силата на Договор от 01.10.2018 г. доставил стоки на ответника „Е.“ЕООД, ЕИК*******( предишно наименование "Е.ц.з.о.и т." ЕООД, ЕИК*******), за което му издал 7 бр. фактури,  а за ответника възникнало задължение в размер на 35 394,10 лв. за заплащане на доставените му стоки в уговорените срокове. Поддържа, че към фактурите били съставени протоколи във връзка с продажбата на стоките.

         Твърди, че ответникът извършил частично плащане по фактура № 20544/08.04.19г. в размер на 5 330 лв., представляващо конклудентно действие по признание съществуването на валидно правоотношение между страните и дължимостта на задълженията на купувача.

         Поддържа, че купувачът не изпълнил задълженията си в договорените срокове, както и че поканил ответника да заплати дълга си за цената на доставените от ищеца стоки, но плащане не последвало.

Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът  да му заплати сумата от 30 064,10 лв. - главница по фактури, издадени във връзка с доставени стоки на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното плащане. Признава извършено плащане от главно стъпилия по съществуващо между тях застрахователно правоотношение, във връзка с което е заявил оттегляне на иска за сумата 25 500 лв. Претендира разноски по делото.

Ответникът „Е.“ЕООД, ЕИК*******( предишно наименование "Е.ц.з.о.и т." ЕООД, ЕИК*******)е депозирал отговор на исковата молба.

Не оспорва наличие на договора от 01.10.2018 г. между страните за периодични доставки на стоки. Признава обстоятелството, че е получило от ищеца книги съобразно твърдените протоколи. Признава факта, че осчетоводил издадените от ищеца 7 бр. фактури във връзка с доставката на стоките, както и че фактурите били отразени в дневниците за покупките и в справките - декларации по ЗДДС.

Счита, че не било ясно дали към датата на подаване на исковата молба „С.Н.“ АД е действителен носител на заявените материални права. Твърди, че ищецът застраховал търговския риск по плащанията във връзка с процесните продажби, като сключил застрахователен договор с "К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА - Клон България" КЧТ, ЕИК ******** и получил застрахователно обезщетение като следствие на неплащането от ответника. Сочи, че застрахователят го уведомил във връзка със застрахователните отношения между страните по имейл. Намира, че ако ищецът е получил застрахователно обезщетение поради неплащане от ответника, по силата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ застрахователят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, както и че от значение за правилното решаване на делото е да се установи действителният кредитор, както и дали ищецът е получил застрахователно обезщетение за цялата претендирана в настоящото производство сума или за част от нея.

Постъпила е молба по реда на чл. 225 ГПК от третото лице „К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА“, регистрирано в Търговския съд на Нантер, Франция, под № ********чрез "К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА - Клон България" КЧТ, ЕИК ********.

Твърди, че част от претендираната от ищеца сума в размер на 25 500 лв. следва да му бъде платена, тъй като представлява изплатено от третото лице застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Поддържа, че правото на третото лице да получи тази сума произтича от чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. Твърди, че между „К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА“ - Клон България КЧТ, в качеството на „застраховател“ и “С.Н.” АД, в качеството на „застрахован“ е сключен застрахователен договор (Полица) № ********* със застрахователен период в сила от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. Сочи, че  съгласно застрахователния договор застрахователят предоставя на застрахования кредитно застрахователно покритие на загубите, претърпени като резултат от неплатени фактури и в допълнение предоставя услуги по управление на търговските вземания. Поддържа, че застрахователното обезщетение било изплатено на 10.01.2020 г., а получаването му било потвърдено от застрахования, поради възникнало застрахователно събитие според условията на застрахователен договор, а именно: незаплатени дължими суми по процесните фактури. Сочи, че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение представлявал 85% от максималния кредитен лимит предоставен на “С.Н.” АД за купувача-ответник и че задължението на последния към застрахования към датата на подаване на искането за изплащане на застрахователно обезщетение - 10.12.2019 г., е била по-голяма от предоставения кредитен лимит, а именно – 30 064,14 лв.

Оспорва иска на първоначалния ищец “С.Н.” АД като твърди, че ответникът „Е.ц.з.о.и т.“ ЕООД му дължи сумата от 25 500 – изплатено застрахователно обезщетение, като моли да бъде допуснато третото лице "К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА - Клон България" КЧТ до участие в процеса на осн. чл. 225 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 25 500 лв. – изплатено от  "К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА - Клон България" КЧТ застрахователно обезщетение на “С.Н.” АД, за вреда причинена от ответника, както и да бъде признато за установено по отношение на “С.Н.” АД, че част от правото, което последното претендира за себе си принадлежи на третото лице, като частично бъде отхвърлен иска на “С.Н.” АД за сумата до 25 500 лв. При условията на евентуалност, в случай че се установи, че ответникът не дължи изцяло или отчасти сумите по процесните фактури, счита, че отпада основанието за плащане на застрахователното обезщетение, т.е. настъпването на застрахователното събитие, поради което моли да бъде осъден първоначалният ишец “С.Н.” АД да му заплати сумата от 25 500 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, като получено на отпаднало основание. Претендира разноски по делото.

Страната “С.Н.” АД е депозирала становище по молбата за главно встъпване. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, както и че във връзка със сключения застрахователен договор третото лице-застраховател му е заплатил сумата от 25 500 лв. – застрахователно обезщетение поради възникнало застрахователно събитие (незаплатени дължими суми по фактури от длъжника „Е.“ЕООД, ЕИК*******( предишно наименование "Е.ц.з.о.и т." ЕООД, ЕИК*******). Предвид това страната е изменила размера на заявената от нея искова претенция, като се претендира заплащане на сумата от 4 564,10 лв. от ответника „Е.ц.з.о.и т.“ ЕООД, а с молба от 08.10.20г. е направено оттегляне на исковата претенция за горницата над посочения размер до първоначално предявения размер от 30 064,10 лв. С влязло в сила Определение от 18.11.2020 г. по т. д. № 246/2020 г. на СГС, TO, VI-12  с-в, съдът е прекратил производството по иска на „С.Н." АД над сумата 4 564,10 лв., т.е. за горницата над посочената сума до първоначално предявения размер от 30 064,10 лв. предвид извършеното от страната оттегляне на иска по чл. 232 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          Между старините не се спори относно въведените релевантни за спора факти : въз основа на договора от 01.10.2018 г. ищецът е доставил стоки на ответника на обща стойност 30 064,10 лв., за което са издадени  7 бр. фактури; ответникът извършил частично плащане по фактура № 20544/08.04.19г. в размер на 5 330 лв.; наличието на застрахователен договор между „К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА“, чрез  Клон България КЧТ и “С.Н.” АД по Полица № *********, със застрахователен период в сила от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. за кредитно застрахователно покритие на загубите, претърпени като резултат от неплатени фактури и в допълнение предоставя услуги по управление на търговските вземания; изплащането на сумата 25 500 лв., като обезщетение за неизпълнението по търховската сделка между ищеца и ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът намери следното:

При иск за изпълнение на парично задължение по договор за покупко-продажба на стоки, в тежест на ищеца е да установи наличието на правоотношението и предаването на стоките, предмет на правната връзка. В тежест на ответника е да докаже извършеното от него погашение.

Между страните не се спори относно фактите и следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати исковата претенция от 4 564,10 лв., явяваща се продажната цена на процесните стоки.

С влязло в сила определение съдът е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 1457,44 лв.

Ответникът е направил възражение за прихващане на тази сума с вземането за главница.

Съгласно нормата на чл. 371 от ГПК, възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

Тъй като активното вземане е от посочената категория, възражението следва да се разгледа. То е основателно, предвид наличието на предпоставките по чл.103 ЗЗД, като задължението е погасено до размера на по-малката сума -1457,44 лв. и е 3 106,66 лв. до който размер искът е основателен.

По исковете на главно встъпилото лице:

В съответствие с нормата на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, с  плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

Застрахователят, основал иска си тези сводими под нормата факти, следва да установи наличието на застрахователния договор, настъпването на застрахователното събитие, както и извършеното от него плащане на застрахования.

Тъй като по делото не се спори относно наличието на тези обстоятелства, следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение при наличие на възникнало застрахователно събитие, застрахователят е встъпил в правата на застрахования ищец, до размера на платеното и има вземане в размер на 25 500 лв. Това налага извода за основателност на предявения осъдителен иск срещу ответика, както и на положителния установителен иск срещу ищеца.

По разноските:

Ищецът има право на разноски от ответника в размер на 124,26 лв. държавна таска, съответна на уважената част от исковата претенция.

Главно встъпилото лице има право на направените разноски, дължими от ответника, в размер на 2040 лв. държавна такса.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   : 

 

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, *** да заплати на „С.Н." АД, *** сумата 3 106,66 лв., на осн. чл.327 ТЗ по Договор от 01.10.2018 г., ведно със законна лихва от 04.02.2020 г., както и 124,26 лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния  размер 4 564,10 лв. като погасен с прихващане със сумата 1457,44 лв.- разноски, присъдена с определение № 261101/20.02.2021 г. по гр.д.№246/20 г.

 

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, *** да заплати на „К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА“, регистрирано в Търговския съд на Нантер, Франция, под № ********чрез "К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА - Клон България" КЧТ, ЕИК ********, сумата  25 500 лв. на осн. чл. 410,  ал. 1 КЗ, както и 2040 лв. разноски на осн.чл.78, ал.1 ГПК, като приема за установено по отношение на „С.Н." АД, ***, че „К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА“, регистрирано в Търговския съд на Нантер, Франция, под № ********чрез "К. Ф.Д.П.Л.К.Е. СА - Клон България" КЧТ, ЕИК ******** е носител на вземането.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: