№ 118
гр. Нова Загора , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100203 по описа за 2021 година
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Ж. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
поставена под пълно запрещение и действаща чрез настойник Д. К. Д., Д. К. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** И.Д.К.. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Г. В.
К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** А.Г.Н.. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** В. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** действаща чрез пълномощника си Г.
В. К. с ЕГН **********, Д. Г. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си Г. Д. Р. с ЕГН **********, Г. Д. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и А.Д.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, всички чрез процесуален
представител и съдебен адресат: адв.М.П. М. от АК - Сливен, служебен адрес: гр.Нова
Загора, ул.„Диньо Нойков“ № 39, офис 2 против Община Нова Загора с ЕИК *********, ул.
„24-ти май“ №1, представлявана от кмета Н.Г.Г.
В молбата си ищците искат от съда да признае за установено спрямо Община Нова
Загора, че процесния имот, подробно описан в исковата молба е тяхна собственост, на
основание наследство и давностно владение.
Посочва се, че ищците са законни наследници на А.И.З. с ЕГН ***, б.ж. на с.Крива
круша, общ.Нова Загора, починала на 16.12.1997 г.
Разяснява се, че А.И.З. е едно от седемте деца на И.П.К. роден 16.10.1868 г., б.ж. на
с.Асеновец, общ.Нова Загора, починал на 15.10.1951 г., а същият бил собственик на дворно
място с площ от 755 кв.м, съставляващо поземлен имот № 123, кв.12 по ПУП на с.Крива
1
круша, изключен от регулационния план на селото през 1964 г., като в Разписната книга на
Община Нова Загора имотът бил записан на името на И.П.К.
Посочва се, че още приживе И.К. бил разпределил този и други свои имоти между
седемте си деца, като дворното място, посочено по- горе останало за ползване от дъщеря му
А.И.З.. Тя, заедно с останалите членове на семейството си владяла имота до смъртта си.
След нея имотът се владеел и ползвал от законните й наследници - ищците в настоящото
производство. Единият от тях създал овощна градина в имота, която и към момента се
обработвала и поддържала.
Сочи се, че така, в продължение на повече от 100 години, процесният недвижим имот
бил собственост на наследодателите на ищците и на тях самите, през който дълъг период от
време те владеели и ползвали имота, и никой, и по никакъв повод не им бил оспорвал
собствеността.
Имотът не бил включван в ТКЗС или в друга подобна организация.
При опит да се снабдят със скица, обаче, с оглед предстояща сделка, на ищците им
станало известно, че имотът е изключен от регулацията на селото и към момента се водел
частна общинска собственост. Твърди се, че тъй като през целия си съзнателен живот са
владели и ползвали процесния съсобствен имот, лично и заедно с праводателите си и никой
не им бил оспорвал това право, не са и предполагали, че собствеността им се нуждаела от
установяване, по реда на ЗСПЗЗ. Поради тази причина те не били подали заявление в ОС„З“
гр. Нова Загора за признаване правото им на собственост.
Понастоящем имотът бил записан като частна общинска собственост и съставлявал
част от поземлен имот с идентификатор 39757.18.320 по КККР на с.Крива круша, общ.Нова
Загора, целият с площ от 4968 кв.м, вид територия: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид жилищно застрояване.
Посочва се, че ищците са собственици на процесния имот, но не могат пълноценно да
упражняват правото си на собственост, както и да се разпореждат с имота и за тях е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, който молят съда да образува в дело и след
като докажат твърденията си, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответната Община Нова Загора, че процесният имот с площ от 755 кв.м,
съставляващ част от поземлен имот с идентификатор 39757.18.320 по КККР на с.Крива
круша, общ.Нова Загора, целият с площ от 4970 кв.м, с начин на трайно ползване: за друг
вид жилищно застрояване, вид територия: урбанизирана, а по стар /недействащ/ план на
с.Крива круша - съставляващ парцел III-123, кв.12, изключен от регулационния план през
1964 г., е собственост на ищците, на основание наследствено правоприемство от
наследодатели И.П.К. б.ж. на с. Асеновец, починал 15.10.1951 г. и А.И.З., б.ж. на с.Крива
круша, починала на 16.12.1997 г., както и на основание давностно владение.
2
Молят съда да присъди на ищците направените в производството разноски.
Ищците са приложили писмени доказателства и молят съда да ги приеме като такива.
Молят да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в подкрепа на твърденията им.
Молят за назначаване на експертиза, която да установи съществуването на процесния
имот и идентифицирането му в реални граници.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Община Нова Загора,
представлявана от Н.Г.Г.– кмет на общината, с който се посочва, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Посочва се, че е запознат с исковата молба подробно и след извършена проверка за
процесния имот се установило, че по сега действащия план на с.Крива круша, одобрен със
заповеди № 10257 и № 10258/13.07.1946 г. имотът бил с планоснимачен номер 123, като за
собственици били записани К.С.Ж. и И.П.К. Площта на поземлен имот пл. № 123 била 755
кв.м. С регулацията се отреждал парцел III-123 в квартал 12. С регулационният план от 1946
г. било извършено урегулиране, като през северната и източната част на имота били
предвидени улици, които са реализирани, а впоследствие, през 1962 г. целият квартал бил
изключен от регулация.
С оглед на това, че ищците не представяли каквито и да било доказателства,
удостоверяващи собствеността и се позовавали само на това, че собствеността им върху
имота произтичала единствено от давностно владение счита, че предявения иск е
неоснователен.
Излага, че съгласно чл.2 от ЗС, в редакцията от 1951 г. - държавната собственост е била
част от социалистическата собственост и според чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С
промяната на редакцията на ЗС от 1990 г., т. нар. социалистическа собственост се разделила
на държавна и общинска, като придобивна давност не е текла и за двата вида собственост до
1996 година. С влизане в сила на ЗДС и ЗОС през 1996 г. забраната за придобиване по
давност е ограничена само за имоти публична държавна или общинска собственост.
Разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 88 от 1998 г.) въвеждала забрана за
придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд. Следователно давността би
могла да тече от 01.06.1996 г. само върху имоти частна държавна или общинска
собственост, но с въвеждане текста на § 1 от ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 и бр. 105 от 2006 г., бр.
113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 107 от 2014 г.,
бр. 7 от 2018 г., бр. 18 от 2020 г.) давността била спряна, считано от 31.05.2006 г. до
31.12.2022 г. По отношение на земеделските земи били налице и специални разпоредби -
така според § 1, т. 3 от ПРЗ на ЗОСОИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността, върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачитала и върху тях
започвала да тече нова давност, считано от 18.11.1997 г., която обаче била спряна по силата
3
на цитирания по-горе параграф от ЗД на ЗС. В този смисъл дори да се приемели за
основателни твърденията на ищците, касаещи непрекъснатото и необезпокояваното
владение върху процесния имот, то давността била текла само в интервала 18.11.1997 г. -
01.06.2006 г., т.е. не е налице необходимият 10 годишен срок на владение за придобиване на
собственост по давност или не е могла да изтече необходимата по закон придобивна
давност.
С оглед изложените съображения счита, че предявеният иск се явява неоснователен и
не следва да бъде уважен.
В случай, че ищците бъдат признати за собственици на процесния имот: част от
поземлен имот с идентификатор 39757.18.320 по ККР на с.Крива круша, общ.Нова Загора,
целия с площ от 4968 кв.м, следвало да се има предвид, че с регулационния план от 1946г.
било извършено урегулиране, като през северната и източната част на имот пл. № 123 са
предвидени улици, в резултат на което част от ПИ 123, попадащ в бивш УПИ III-123 е с
площ 470 кв.м, а 285 кв.м от ПИ 123 попадат в улици, които са приложени и съществуват на
място.
Моли да се приемат като доказателства писмени документи по опис.
Моли да се приемат като доказателства представените от ответника писмени документи
по опис.
В откритото съдебно заседание на 26.05.2021 г. съдът е разпитал свидетелите в.Д.С. и
в.А.С.
Свид.Станчева заявява, че знае имота на Г.. Бил около 800 квадрата в западната част на
селото, от северна и от източна страна имало път и се намирал до М.Б.. От северна страна
сочи, че е асфалтиран още малко по-нататък - от площада на запад. Северната граница на
имота била от южна страна на М.Б., представляваща малко асфалтирана улица, а по-нататък
било черен път.
Разяснява, че в Общината бил записан на дядо И.К. и на нейния дядо К.С. но баба А. -
дъщерята на дядо Иван го ползвала и те още преди години, преди да почине баба А., устно
се разбрали, те да ползват мястото там. Казва, че не държат да го ползват. Съгласна е за себе
си да го ползват и да го имат като свое. Уточнява, че има предвид, че баба А. и нейните
наследници и те като починали, момчето се занимавало - Г.. Това била устна уговорка между
баба А. и останалите братя и сестри.
Посочва, че имота има и овощна градина. Първо баба А. и нейните наследници са били
в имота, и после Г. - никой друг не бил дошъл. Описва оградата с мрежа и циментови
колове, вдигната отдавна - така я помнели още отпреди да почине баба А..
Твърди, че имота се обработва, не са преставали да го работят, не е изоставен. Те
4
нямали претенции към него, а и други никакви хора не били претендирали и това, което
знае, било така от много време.
Разяснява, че надолу от южната страна било на други хора, а тя и близките й имали
имот – двор, в който тя живеела - от западната страна, така че виждала всичко и имала преки
наблюдения, тъй като откакто се пенсионирала живеела в имота в Крива круша.
Свид.С. посочва, че живее в Крива Круша от 50 години, на северния край на селото, до
имението на В.Г., с който са съседи.
Твърди, че много добре се познава с роднините на Г., с баба А. е констактувала, познава
синовете им, а с майката на Г. са били съученички.
Процесния имот свидетелства, че го знае от 50 години и минава покрай него, той се
ползвал от тези хора - баба А. и дядо М.. Тя самата живеела на около 300 метра до тяхното
място. Сочи, че работели, имали пчелички, гледали кошерчета. В момента посочва, че има
дръвчета - било насадено, поддържано, разчистено, а двора е ограден с мрежа. Тя лично не
била виждала други хора – най-вече майка му и баща му на Г. и не била чувала някой да е
имал претенции към баба А..
Мястото описва, като поддържано, обработваемо и неизоставяно. Спорд нея около 800
квадрата - само дръвчета, от север - пътя за лозята, от юг не се сеща, от изток - В., от западна
страна не знае кой. Имало един по-основен черен път изток - запад и се отивало към лозята.
По искане на ищците и с оглед изясняване на действителната фактическа обстановка,
съдът е назначил изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да
идентифицира и установи размера на претендирания от ищеца недвижим имот и
местонахождението му.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът прие представените от страните доказателства, а именно: Скица №
1175/03.11.2009 г. на л.6 по делото; Извадка от АГКК КАИС за ПИ 320 на л. 7 по делото;
Удостоверение за наследници на И.П.К. Договор за правна помощ и пълномощно; Общо
пълномощно на л.13 по делото; Пълномощно на л.14 и л.15 по делото; Квитанции за платена
държавна такса и депозит вещо лице; Списък с разноски по чл.80 от ГПК; Заповед № РД-12-
257/12.04.2021 г. на Община Нова Загора; Заповед № ОД-48/23.09.2008 г. директора на ОД
„З“ Сливен; Приложение № 1 към раздел I, т.1 от протоколно решение № 2НЗ от 31.07.2008
5
г.; Скица на ПИ 123 – 755 кв.м, част от бивш УПИ III 123; Удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-161325-
04.06.2021 г. за поземлен имот с идентификатор 39757.18.320, Решение № 196 по гр.д. №
32/23.07.2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, както и приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетелите в.Д.С. и в.А.С.
От представенoтo удостоверениe за наследници се установи, че ищците М. Ж. К. с ЕГН
**********, Д. К. Д. с ЕГН **********, И.Д.К.. с ЕГН **********, Г. В. К. с ЕГН
**********, А.Г.Н.. с ЕГН **********, В. Г. К. с ЕГН **********, Д. Г. Р. с ЕГН
**********, Г. Д. Р. с ЕГН ********** и А.Д.Р. с ЕГН ********** са наследници на техния
общ наследодател А.И.З. с ЕГН ***, б.ж. на с.Крива круша, общ.Нова Загора, починала на
16.12.1997 г., която от своя страна е едно от седемте деца на И.П.К. роден 16.10.1868 г., б.ж.
на с.Асеновец, общ.Нова Загора, починал на 15.10.1951 г.
Понастоящем имотът е записан в АГКК, като общинска частна собственост и
съставлява част от ПИ с идентификатор 39757.18.320 по КККР на с.Крива круша, общ.Нова
Загора, целият с площ 4968 кв.м, вид територия: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
за друг вид жилищно застрояване.
Разпитаните в съдебно заседание свидетелите в.Д.С. и в.А.С.потвърждават с
показанията си фактите, сочени от ищците.
Свидетелите твърдят, че дворното място винаги се е обработвало от ищците и се грижат
за имота, както и в момента, оградено е и имат засадена овощна градина.
Свидетелстват, че повече от 50 години се е ползвало от наследодателя им А.И.З., а
впоследствие от Г. Д. Р. с ЕГН ********** и не им е известно някой да има претенции за
имота с площ от около 800кв.м.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът назначи на вещото
лице инж.Н. П. Д. изготвянето на съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице е заключило, че:Процесния имот, описан в исковата молба съществува на
място и е ограден с ажурна ограда. В разписната книга на с.Крива круша при техническата
служба на община Нова Загора е ПИ № 123, записан на К.С.Ж. и И.П.К.и е извън
регулацията на селото, приета със Заповед на кмета № 10257/1946 г. Със Заповед № РД-18-
1499/16.08.2018 г. за одобрение на КККР от Изпълнителния директор на АГКК от същия
имот попада в ПИ 39757.18.320 с площ 4970 кв.м, урбанизирана територия и по начин на
трайно ползуване – жилищна територия.
Процесния имот никога не е влизал в масивите на ТКЗС в селото.
Имота е бил изключен от регулацията на с.Крива круша по 62 ПМС 1962 г., при
изготвянето на плана за земеразделяне и не е заявяван във възстановими реални граници.
6
От измерванията на място процесния имот попада в имот ПИ 39757.18.320 –
стопанисван от община Нова Загора целия с площ 4970 кв.м, от него се обработва 755 кв.м,
има засадени дръвчета в тази площ.
Направил е скица проект по която да се измени кадастралната карта, като се направи
делба на ПИ 39757.18.320 целия с площ 4970 кв.м на два имота ПИ 39757.18.364 с площ 755
кв.м и 39757.18.365 с площ 4215 кв.м.
Стойността на ПИ 39757.18.364 – 755 кв.м по пазарна оценка е 1130 лв.
Съдът прие заключението на вещото лице инж.Н. П. Д..
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелството, че били собственици
на процесния имот, находящ се в землището на с. Крива круша, оставен им в наследство от
техният общ наследодател, който са владяли необезпокоявано от никого и то със съзнанието
на собственици в продължение на повече от 100 години. При опит да се снабдят със скица по
повод предстояща сделка разбрали, че имота е изключен от регулацията на селото и не
могат да се разпореждат с имота, тъй като се води общинска частна собственост и поради
това са предявили иск за установяването на правото на собственост и принадлежността му
на ищците поради наследство и давност, от което следва, че е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът представя писмен отговор по предявения срещу него иск, с който се
посочва, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
В тежест на ищците бе да докажат, че владеят процесния имот, неговата идентичност,
местоположение и настоящия му статут.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени
и гласни доказателства и приобщената по делото съдебно-техническа експертиза, съдът
може да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява основателен, поради което
следва да бъде уважен.
Твърденията на ищците са основателни и доказани. Видно е от писмените
доказателства приети по делото, както и от показанията на разпитаните свидетели, че
ищците и респективно наследодателя им, са владяли ползвали, обработвали и заплащали
данъци за процесния имот за дълъг период от време – повече от 100 години.
7
От заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, като независимо и
компетентно се извежда, че процесния имот съществува на място и е ограден с ажурна
ограда. В разписната книга на с.Крива круша при техническата служба на община Нова
Загора е ПИ № 123, записан на К.С.Ж. и И.П.К. чиято наследница е била А.И.З. –
наследодателката на ищците в производстрвото и е извън регулацията на селото, приета със
Заповед на кмета № 10257/1946 г. Със Заповед № РД-18-1499/16.08.2018 г. за одобрение на
КККР от Изпълнителния директор на АГКК от същия имот попада в ПИ 39757.18.320 с
площ 4970 кв.м, урбанизирана територия и по начин на трайно ползуване – жилищна
територия.
Имота е бил изключен от регулацията на с.Крива круша по 62 ПМС 1962 г., при
изготвянето на плана за земеразделяне и не е заявяван във възстановими реални граници.
Процесния имот никога не е влизал в масивите на ТКЗС в селото и не е заявяван за
възстановяване като реална граница и се обработва от наследниците.
Вещото лице е изготвило и скица проект за идентифициране на имота в КККР на
землище с.Крива круша, общ.Нова Загора, обл.Сливен и за разделянето му, а стойността на
имота е 1130.00 лв.
С оглед посоченото, съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим
имот, придобит на основание наследство от наследодателя им А.И.З. за основателен и
доказан.
Предвид гореизложеното съдът счита, че искът следва да бъде уважен.
Процесуалния представител на ищците адв.М.П. М. от АК – Сливен изрично посочва,
че разноските по делото са извършени само от ищеца Г. Д. Р. и следва да бъдат присъдени в
негова полза при уважаване на иска. Такива следва да му се присъдят с оглед разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото и е
налице положителен резултат в полза на ищците, поради което следва да се осъди ответната
страна да заплати разноски в размер на 900.00 лв., от които 50.00 лв. – държавна такса,
550.00 лв. – адвокатски хонорар и 300.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА
представлявана от Н.Г.Г.– Кмет на Общината, адрес: гр. Нова Загора, ул.„24-ти май“ № 1,
ЧЕ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 755 кв.м, съставляващ част от поземлен имот с
идентификатор 39757.18.320 по КККР на с.Крива круша, общ.Нова Загора, целият с площ от
8
4970 кв.м, с начин на трайно ползване: за друг вид жилищно застрояване, вид територия:
урбанизирана, а по стар /недействащ/ план на с.Крива круша - съставляващ парцел III-123,
кв.12, изключен от регулационния план през 1964 г., с проектен идентификатор 39757.18.364
/тридесет и девет хиляди седемстотин петдесет и седем точка осемнадесет точка триста
шестдесет и четири/ по КККР на с.Крива круша, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с площ от
755 /седемстотин петдесет и пет/ квадратни метра, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, при съседи: 39757.18.363,
39757.18.365, Е СОБСТВЕНОСТ, НА ОСНОВАНИЕ НАСЛЕДСТВО И ДАВНОСТНО
ВЛАДЕНИЕ, НА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА А.И.З. с ЕГН ***, б.ж. на с.Крива круша,
общ.Нова Загора, починала на 16.12.1997 г., а именно: М. Ж. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** поставена под пълно запрещение и действаща чрез настойник Д. К. Д.,
Д. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** И.Д.К.. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, Г. В. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** А.Г.Н.. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** В. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** действаща чрез
пълномощника си Г. В. К. с ЕГН **********, Д. Г. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, действащ чрез пълномощника си Г. Д. Р. с ЕГН **********, Г. Д. Р. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и А.Д.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пловдив, ул.
„Прогрес“ № 21, ет.4, ап.2
Проекта на вещото лице инж.Н.Д. на заснемането на имота, попадащ в ПИ 39757.18.320
по КККР на с.Крива круша, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ДА СЕ СЧИТА НЕРАЗДЕЛНА
ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, представлявана от Н.Г.Г.– Кмет на Общината,
адрес: гр. Нова Загора, ул.„24-ти май“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Р. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, направените РАЗНОСКИ по делото в размер на 900.00 лв.
/деветстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9