Решение по дело №379/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260138
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20201510200379
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

06.04.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІІ състав

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                           

06 април

 

2021

 
 


на                                                                                      Година

СВЕТЛА ПЕЙЧЕВА

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

                                                                                   Съдебни заседатели:

 

 
        1.

Райна Боянова

 

 

 
         2.

Ивайло Василев

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

А Н

 

379

 

2020

 
 


                               дело №                         по описа за                          година

и въз основа на доказателствата и закона,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия В.Г.В. - роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, ***, с ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2018 г. в гр. Дупница е потвърдена неистина в писмена декларация № 1954 от 12.06.2018 г., изискуема по реда на параграф 16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията, която по силата на закон (ЗУТ) се дава пред орган на властта – Кмета на Община Дупница, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че надзидът над втория етаж на сграда с идентификатор 68789.19.292.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес ***, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор № 68789.19.292, е направен при извършването на строителните дейности по одобрен архитектурен проект № 122/1998 г., въз основа на който е разрешен строеж „Реконструкция на ½ от тавана на жилищна сграда“, кв. 195, УПИ VІІ-5720 по регулационния план на гр. Дупница – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

 

ОСЪЖДА обвиняемия В.Г.В., с ЕГН **********,***, да заплати сторените по делото разноски за изготвяне на идентификационна експертиза в размер на 527.40 лв. (петстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки) по сметка на ОД на МВР – Кюстендил, както и 61,23 лв. (шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки) , представляващи пътни разноски за вещи лица, която сума следва да се внесе по сметка на Районен съд – гр. Дупница.

 

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред КнОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

М  О Т  И  В  И   по решение № 260138/06.04.2021. по АНд № 379/20 г. по описа на   Дупнишки районен съд:

 

Дупнишка районна прокуратура (РП гр. Кюстендил ТО –Дупница) е внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78 а, ал. 1 от НК  срещу  В.Г.В., роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, ***, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

               В постановлението се твърди, че на 20.07.2018 г. в гр. Дупница е потвърдена неистина в писмена декларация № 1954 от 12.06.2018 г., изискуема по реда на параграф 16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията, която по силата на закон (ЗУТ) се дава пред орган на властта – Кмета на Община Дупница, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че надзидът над втория етаж на сграда с идентификатор 68789.19.292.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр. Дупница, ул. „Бачо Киро“ № 10А, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор № 68789.19.292, е направен при извършването на строителните дейности по одобрен архитектурен проект № 122/1998 г., въз основа на който е разрешен строеж „Реконструкция на ½ от тавана на жилищна сграда“, кв. 195, УПИ VІІ-5720 по регулационния план на гр. Дупница.

               В хода на съдебните прения прокурорът поддържа  обвинителния акт, като пледира обвиняемия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „глоба“ в справедлив размер.

               Адв. А. – упълномощен защитник на подсъдимия пледира подзащитния му да бъде оправдан. Счита, че от субективна страна деянието не е доказано по безспорен начин, тъй като обвиняемия не е собственик на имота и декларацията за търпимост на покрива е подадена от неговата дъщеря.  Твърди, че не са налице и елементи от обективната страна на деянието,  като  същото е несъставомерно, тъй като декларацията не е представена пред орган на власт.

Обвиняемият се е възползвал от правото да не дава обяснение в хода на съдебното следствие. Дал е такива в хода на ДП, като не се признава за виновен. 

               От събраните по делото доказателства  - показания на свидетелите  М.К., Стефка С., А.Х., И.П., М.В., Г.В., Г.В., С.Н. и А.А., както и от писмените такива,  ведно с приетата по делото съдебно –т3хническа експертиза, прецени по отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 

               От фактическа страна:

                  

В.Г.В. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, ***, с ЕГН **********,

B имот с  идентификатор  68789.19.292 пo кадастралната  карта на гр. Дупница, находящ се в гр. Дупница, ул.“Бачо Киро“ № 10А  е изградена  жилищна   сграда с идентификатор  68789.19.292.1, съгласно одобрен   проект №85/1959  гoд. и „Пpиcтpoйкa към жилищнa   сграда“, съгласно oдoбpeн пpoeкт  №15/1968 год. Първият  жилищен етаж  сградата с идентификатор  68789.19.292.1 е собственост на наследници на  Г. Андонов  В.,  a втори жилищен   етаж (самостоятелен обект  с идентификатор  68789.19.292.1.2) е собственост на Т.В.В., дъщеря на обвиняемия В.В. /съгласно нот. акт №52, TOM II, peг.№2946, дeлo №241 /2017 гoд. /.

            През 2016 год. над втория  жилищен етаж на сградата с идентификатор  68789.19.292.1  без необходими строителни книжа обвиняемия Велчо В. наел работници и направил надзид, който в  най-ниската  си част е с височина  1,15 м,  a   до калканната стена  към сграда  с идентификатор  68789.19.292.5 е 2,90 м, тухли четворки. Направена  е нова  покривна конструкция и е оформено  подпокривно  пространство. При реконструкцията са разпокрити съществуващите керемиди и летви, премахната е дъсчената обшивка и дървената конструкция, иззидани са стени с тухли 25см. и са надзидани надзидовете, положен е куфраж за колони, пояси и прозоречни греди, изготвена е арматура в колони, пояси и прозоречни греди, бетонирани са колони, пояси и прозоречни греди, поставени са подложни греди върху надзидовете и стена; изготвена е дървена конструкция от попове, паянти, столици и ребра; положена е дъсчена обшивка върху ребра и челни дъски по стрехи, както и летви върху дъсчената обшивка; извършена е обшивка с ламарина по билна част, странични дъски и комин; монтирани са прозорци, улуци и водосточни тръби; поставени са керемиди, топлоизолация по стените и мазилка върху нея.

B нотариално заверена декларация с peг. №1954/12.06.2018 гoд., заверена  пред Нотариус   Стефан  Сотиров,  Нотариус   в Районен съд  — гр.Дупница   с peг. №239   на  Нотариалната камара,  В.   Г.В. (баща   на Т.   В.В. —  собственичка  на втори жилищен  етаж.), декларирал пред Кмета на Община Дупница невярното обстоятелство, че надзида е направен при извършването  на строителните дейности  пo одобрен архитектурен проект №122/1998 год., въз основа на който е издадено разрешение за строеж на :“Реконструкция на 1/2 от тавана на  жилищна сграда“ —сграда с идентификатор 68789.19.292.5. Според заявеното в декларация с peг.№1954/12.06.2018 гoд. от обвиняемият В.В. извършеният ремонт пo същността  си представлява „текущ ремонт“,  съгласно §5, т.43 от ДP на ЗУT и за него не се изисква разрешение за строеж от страна на Община Дупница, съгласно чл.151, ал.1, т.1 и т.2 Закона за устройство на територията.

От изготвената  по делото съдебно  строително-техническа експертиза  е видно, че в  декларацията с peг.№1954/12.06.2018 гoд. В. е  заявил неверни данни, тъй като надзидът на сградата им не е изпълнен през 1998г., по утвърдения проект на сградата близнак, защото Велкови не са преработвали тогава покрива си. След извършване на ремонта на покрива на Велкови, същият е променил изцяло неговата предишна конфигурация и височина. Надзидът на таванския етаж е бил изпълнен през есента на 2016год. без никакви строителни книжа и  при него са разпокрити съществуващите керемиди и летви, премахната е дъсчената обшивка и дървената конструкция, иззидани са стени с тухли 25см. и са надзидани надзидовете, положен е куфраж за колони, пояси и прозоречни греди, изготвена е арматура в колони, пояси и прозоречни греди, бетонирани са колони, пояси и прозоречни греди; поставени са подложни греди върху надзидовете и стена; изготвена е дървена конструкция от попове, паянти, столици и ребра; положена е дъсчена обшивка върху ребра и челни дъски по стрехи, както и летви върху дъсчената обшивка; извършена е обшивка с ламарина по билна част, странични дъски и комин; монтирани са прозорци, улуци и водосточни тръби; поставени са керемиди,топлоизолация по стените и мазилка върху нея.

            Като краен извод експертите са посочили, че с реконструкцията на покрива е създаден тавански етаж,като са променени изцяло вида на покрива и фасадите, за което трябва да се издаде разрешение за строеж,което в случая липсва.

 

От правна страна:

 

   При така направения анализ на доказателствата, съдът приема, че с действията си обвиняемия  В.Г.В., е  осъществил  състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

   От обективна страна обвиняемия В. на 20.07.2018 год.  в гр. Дупница е потвърдил неистина в писмена декларация №1954 от 12.06.2018год., изискуема по реда на параграф 16, ал.1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията, която по силата на закон (ЗУТ) се дава  пред орган на властта -Кмета на Община Дупница за удостоверяване истинността  на някои обстоятелства, а именно, че надзидът над втория етаж на сграда с идентификатор 68789.19.292.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2014год. на  Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр. Дупница, ул.“Бачо Киро“ № 10А, която сграда е направен при извършването на строителните дейности по одобрен архитектурен проект №122/1998г. въз основа на който е разрешен строеж „Реконструкция на ½ от тавана на жилищна сграда“ кв.195,УПИ VІІ-5720 по регулационния план на град Дупница. Действително заявлението до Главния архитект на Община Дупница за издаване на Удостоверение за търпимост на втори етаж и таван, е подадено от Т.В. на 20.07.2018 г., с вх. № 94-I- 1**(л. 93 от ДП), но към същото, наред с нотариален акт № 52, том  II, рег. № 3946, д. 241/16.11.2017 г.2017 г., регулационна и кадастрална скица на имота, становище от гл. арх. Петкова от 22 .06.2018 г., са приложени 2 бр. декларации – едната подписана от Т.В. и втората - инкриминираната декларация -подписана от обвиняемия В.В.. Въз основа на така приложените документи към заявлението е издадено Удостоверение за търпимост на сградата  № УТ/25.07.2018 г., като е посочено, че таванът е построен без необходимите строителни книжа през 1998 г. съгласно декларацията подадена от Т.В., поради което е  прието, че търпимият строеж не подлежи на премахване и на забрана за ползването му и може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Именно в това становище гл. арх.  Сл. Петкова от 22 .06.2018  е дала  заключение, че реконструкцията на 1/2 от тавана на жилищна сграда с идентификатор 68789.19.292.1 по кадастралната карта на гр. Дупница, изграден на калканната стена на сграда с идентификатор 68789.19.292.5 е допустим съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и за него може да бъде издадено удостоверение за търпимост по реда на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ.  Взети са предвид, че в нотариално заверена декларация с рег. № 1713/23.05.2018 г., заверена пред нотариус Ст. Сотиров, нотариус при РС  гр. - Дупница , с рег. № 239 на НК, обвиняемия В.В. е декларирал, че покривната конструкция над втория жилищен етаж на сграда с идентификатор 68789.19.292.1 е ремонтирана през 2016 г., като покрива включва подмяна на дървената конструкция, полагане на старите цигли, подмяна на олуци и водосточни тръби, челни дъски. При същия ремонт е направена и на външна топлоизолация на втори жилищен етаж и тавана. На база така представената декларация е прието, че така извършения ремонт по същността си представлява „Текущ ремонт“, съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и за него не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

В становището е посочено, че съгласно представената нотариално заверена декларация с рег. № 1954/12.06.2018 г. заверена пред нотариус Ст. Сотиров, нотариус при РС  гр. - Дупница, с рег. № 239 на НК, обвиняемия В.В. е декларирал, че надзида е направен при извършване на строителните дейности по одобрен архитектурен проект № 122/1998 г. въз основа на който  е издадено разрешение за строеж на „Реконструкция на ½ от тавана на жилищна сграда“ това е сграда с идентификатор  68789.19.292.5.

Ето защо на база нотариално заверена декларация с рег. № 1954/12.06.2018 г. заверена пред нотариус Ст. Сотиров, нотариус при РС  гр. - Дупница , с рег. № 239 на НК гл. архитект е преценил, че времето на изграждане на строеж: „Реконструкция на 182 от тавана на жилищна сграда с идентификатор 68789.19.292.1 по кадастралната карта на гр. Дупница, е направен при извършване на строителните дейности по одобрен архитектурен проект № 122/1998 г. въз основа на който  е издадено разрешение за строеж на „Реконструкция на ½ от тавана на жилищна сграда“ това е сграда с идентификатор  68789.19.292.5 и по този признак отговаря на изискванията на  § 127, ал. 1 на ЗУТ (до 31.03.2001 г.) по отношение времето на изграждане.

От субективна страна обвиняемият  В. е извършил престъплението виновно, при пряк умисъл –съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните  последици и е искала тяхното настъпване. Обвиняемият В. съвсем съзнателно   на горепосочената дата е подал писмена декларация пред Кмета на Община Дупница, в която е посочил неверни данни, а именно, че надзидът над втория етаж на сграда с идентификатор 68789.19.292.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница е извършен през 1998год. по одобрен архитектурен проект №122/1998г. въз основа на който е разрешен строеж „Реконструкция на ½ от тавана на жилищна сграда“ кв.195,УПИ VІІ-5720 по регулационния план на град Дупница.

С оглед на така установеното съдът счете, че направеното възражение от страна на защитника на обвиняемия, че деянието не е извършено нито от субективна, нито от обективна страна за неоснователно.

В § 127, ал. 1 от ЗУТ  законодателят е предвидил, че „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“

Съгласно § 127, ал. 9 от ЗУТ „Времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност. Нормата на чл. 313 от НК е бланкетна и препраща към нормативни актове извън наказателното право. В случая изпълнителното деяние се изразява в потвърждаване на неистина. Потвърждаването на неистина е действие, при което в частния документ, в случая нотариално заверена декларация, с рег. № 1954/12.06.2018 г. заверена пред нотариус Ст. Сотиров, нотариус при РС  гр. - Дупница, с рег. № 239 на НК, обвиняемия В.В. е декларирал, че надзида е направен при извършване на строителните дейности по одобрен архитектурен проект № 122/1998 г. въз основа на който  е издадено разрешение за строеж на „Реконструкция на ½ от тавана на жилищна сграда“ това е сграда с идентификатор  68789.19.292.5, т.е. изложил е определени факти и обстоятелства с правно значение, които са неверни, но са мотивирали гл. архитект на Община Дупница да  даде становище от 22.06.2018 г., в което е направил погрешна преценка относно  времето на изграждането на този строеж. Същият този гл. архитект въз основа на заявлението, ведно с приложената документация, сред които и посоченото становище от 22.06.2018 г. е издал Удостоверение за търпимост. 

 

  Относно вида и размера на наказанието:

 

За извършеното престъпление от обвиняемия се предвижда в НК наказание „лишаване от свобода ” до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава  седма Раздел ІV от НК.

Съдът приема, че от установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин се установява  ниска степен на увреждане на обществените отношения и чистото съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние,   които са смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия В.–липсата на критичност към извършеното, като причини за извършване на престъплението и за обвиняемия, са ниската правна култура на обвиняемия и незачитане на установения правен ред.    

С оглед на което съдът счете, че са налице всички основания за прилагане на чл.78а от НК по отношение на обвиняемия  В.Г.В., като го освободи от наказателна отговорност и му наложи, на основание чл. 78, ал. 1 от НК, административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. (хиляда лева), като счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

 

По разноските:

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия В.Г.В., с ЕГН **********,***, да заплати сторените по делото разноски за изготвяне на идентификационна експертиза в размер на 527.40 лв. (петстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки) по сметка на ОД на МВР – Кюстендил, както и 61,23 лв. (шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки) , представляващи пътни разноски за вещи лица, която сума следва да се внесе по сметка на Районен съд – гр. Дупница.

По горните съображения съдът постанови решението си.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: