Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ******, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд ******, първи състав в открито заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР М.
При секретаря М. М. като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 247 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Р.М., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 19-0324-000248/05.06.2019 г. на Началника на група
ОД МВР – ****, РУ-******, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Жалбоподателят, редовно призован се явява с надлежно
упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна е изразила становище за отхвърляне на
жалбата.
Провадийският районен съд след като прецени събраните по
реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК доказателства приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седем дневен срок.
Жалбоподателят М.Р.М. е
правоспособен водач на МПС. Наказателното постановление е издадено затова, че
на 14.04.2019г. около 14,30 часа в Община ****** на автомагистрала А-2, около
км 385+250, посока гр. **** въззивника управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ****,
собственост на „Кентавър-А“ ЕООД, Булстат №********* от гр. ****, като поради
движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокра пътна настилка/,
загубил контрол над автомобила, и се блъснал в предпазната мантинела в ляво по
посока на движението, и в дясно в задната странична част на движещия се до него
от дясната му страна влекач с регистрационен номер СВ 6873 ВС с прикачено към
него полуремарке с рег.№ ****, като настъпило ПТП с материални щети.
В резултат на констатираното нарушение на въззивника е
съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков № 002415 от
14.04.2019 г. Същият бил връчен на въззивника, който заявил, че има възражения.
Такива не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт на 05.06.2019 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление с 19-0324-000248/05.06.2019 г. на Началника на
група ОД МВР – ****, РУ-******, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани
по делото доказателства – гласни и писмени, които обсъдени поотделно и в
съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник група РУ ****** при ОД
на МВР-****, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на Вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице,
съгласно същата заповед.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на
атакуваното НП по отношение на вменено на жалбоподателя нарушение. В АУАН и
издаденото въз основа на него НП не са посочени всички реквизити, изискуеми от
разпоредбите на чл. 42 и 57 от
ЗАНН по отношение на нарушението. Според съда, касае се за непълнота в
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърде общо
е посочено, че нарушението се е изразило в управление на МПС с несъобразена
скорост, без обаче да се сочи конкретно, с кои фактори на пътната обстановка не
е съобразена тази скорост. Последното е от изключително значение за реализиране
правото на защита на жалбоподателя, още повече, че разпоредбата на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, визира няколко обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта на
движение на автомобила. В АУАН такова посочване, с кое точно обстоятелство от
изброените в чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, не се е съобразил жалбоподателя липсва. Последното
процесуално нарушение е пренесено и в НП, като от обстоятелствената му част не
става ясно, с какво точно не се е съобразил при избора на скоростта на движение
жалбоподателя, което както вече бе отбелязано е съществено процесуално
нарушение, което води до отмяна на НП на самостоятелно основание.
Въпреки наличието на формални основания съдът изложи
съжденията си по съществото на спора. От проведеното в съдебното производство
доказване, посредством разпита на свидетеля по акта, и свидетелите А.Д.С./
водач на товарния автомобил/ и свидетеля П.А.М./спътница на въззивника/
административнонаказващия орган върху когото лежи и доказателствената тежест в
процеса, не съумя по категоричен и несъмнен начин да докаже извършването на
административно нарушение от жалбоподателя.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от
доказателствена основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за
настъпилото ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2
от ЗДвП, задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта,
че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на
движението не се е съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя.
Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на
водача да спре пред всяко предвидимо
препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на
задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред
всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна
обстановка.
Видно от показанията на св.А.С., действително времето е
било лошо, като е валял силен дъжд. Същият не е възприел превозното средство на
въззивника, а само е усетил неговия удар в товарния автомобил. Скоростта му в
този момент била около 90 км/ч, като се предполага, че с приблизително същата
скорост е бил ударен от автомобила на въззивника в момента на изпреварването.
Видно от показанията на св.З., същият е пристигнал на
мястото на произшествието на по-късен етап и информация за станалото е добил от
това, което му е разказал въззивника и водача на товарния автомобил.
Обстоятелството, че М. е настроил темпомата на автомобила си на 140
км/ч-скорост която не е подходяща за конкретните условия не се подкрепя от
останалите доказателства по делото. Видно от показанията на актосътавителя и
свидетеля С., в неговата лента не е имало локви, а в момента на изпреварването,
поради силния валеж е възможно в момента на изпреварването М. да не е имал
видимост и да е попаднал в локва в неговата лента за движение, което да е било
причина за настъпилото ПТП. Това обстоятелство не е било проверено, а и на този
етап не би могло да бъде сторено предвид изминалото време.
Поради изложеното, съдът намира, че издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП („Който поради движение със несъобразена скорост ...
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление“) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
(„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“), изразяващо се в това, че не е съобразил
скоростта си на движение с пътните условия, характера и интензивността на
движение, губи контрол на автомобила, поднася се и се блъска в предпазна
мантинела, реализирайки ПТП (пътнотранспортно произшествие) с материални щети
по автомобила.
Според състава на съда е допуснато нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП при
описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсва
каквато и да е конкретизация на това в какво точно се е изразила
„несъобразената скорост“ на жалбоподателя.
Според състава на съда не се доказва по несъмнен начин
причината жалбоподателя да изгуби контрол над автомобила – дали това се е
дължало на несъобразена скорост или поради причини, които не могат да се вменят
във вина на въззивника, каквито данни се изложиха по делото.
Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана
и не може да се определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП. В
процесния случай наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен
начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с
несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово
виновно поведение е настъпило и ПТП.
Наказващият орган е следвало конкретно да опише
обстоятелствата, при които нарушението е извършено и да изпълни по този начин
задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид обсъдени по-горе нарушения на процесуалния закон
представляващи ограничаване на правото на защита на жалбоподателя водят до
неотстраним порок, поради и което настоящата съдебна инстанция счита, че следва
да се отмени атакуваното НП.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Наказателно
постановление № 19-0324-000248/05.06.2019 г. на Началника на група ОД МВР – ****,
РУ-******, с което на М.Р.М., ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд **** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:_________________