Присъда по дело №237/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 74
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20222330200237
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 74
гр. Ямбол, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
СъдебниБ.Р.Р.

заседатели:Д.Н.Ж.
при участието на секретаря М.П.
и прокурора В. Б.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно дело от общ
характер № 20222330200237 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. З. М., роден на *** г. в гр. Ямбол, адрес:
гр.Ямбол, ул. *** българин, български гражданин, неграмотен, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН: **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 10.01.2022 г. в гр. Ямбол, от имот,
находящ се ул. ***, чрез използване на техническо средство и чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 172,00 лева, от владението на собственика
им - АЛ. Ж. Д. от гр. Ямбол, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като е извършил деянието в условията на „повторност“ в
немаловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му се ОПРЕДЕЛЯ
наказание лишаване от свобода в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. З. М. да е извършил горното деяние
действайки при условията на съучастие със СТ. З. Ш., като съизвършител,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така
предявеното му обвинение по чл.20, ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. З. Ш., роден на *** г. в гр. Ямбол, адрес:
гр. Ямбол, ул. ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, на 10.01.2022 година в гр.Ямбол, от имот,
находящ се ул. „***, действайки при условията на съучастие със СТ. З. М.,
като съизвършител, чрез използване на техническо средство и чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, да е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 172,00 лева, от владението на
собственика им - АЛ. Ж. Д. от гр.Ямбол, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението му по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия С.М. да заплати направените по делото разноски
в размер на 117.00 лева, в приход на Републиканския бюджет по сметката на
ОД на МВР гр. Ямбол, както и 30 лв. в приход на бюджета на съдебната власт
и по сметката на ЯРС.
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ :
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите СТ. З. М. от гр.Ямбол за престъпление по
чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7,вр. чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 ,вр. чл.28,ал.1 от НК и против СТ. З. Ш.
от гр.Ямбол за престъпление 195,ал.1,т.3 и т.4 ,вр. чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2 , от НК
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано
от обективна и субективна страна . Според прокурора от събраните по делото доказателства
безспорно се установява авторството на деянието от двамата подсъдими.Акцентира се ,че в
тази насока са обясненията на подс.М., които се подкрепят в пълна степен от показанията на
свид.Д., относно местонахождението и начина на извършената кражба, както и проведените
беседи от полицейския служител с двамата подсъдими.
Прокурорът пледира на подс.Ш. да се наложи наказание лишаване от свобода около
минимума, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.По отношение на
подс.М. пледира да му се наложи наказание при условията на чл.54 от НК в размер на една
година лишаване от свобода , което да изтърпи при първоначален общ режим.
Подс. Ш. участва лично в с. з.Не се признава за виновен и отрича да е участвал в
изпълнителното деяние .Защитникът му намира обвинението за недоказано от обективна
страна.Изтъква ,че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни доказателства за
вината му, като единствените такива са обясненията на подс.М., но същите са
противоречиви.Поради това се иска подс.Ш. да бъде оправдан.
Подс.М. участва лично в с.з.Признава се за виновен.Защитникът му моли съда при
определяне на наказанието да се зачитат наличните смекчаващи вината му обстоятелства и
същото да бъде към предвидения в закона минимален размер.
За да постанови присъдата си,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс.С.М. и свид. А.Д. били съседи.В пристройка на къщата си, находяща се в гр.Ямбол ,
ул.“*** свид.Д. държала нарязани и нацепени дърва и 1 бр. детски велосипед. На
10.01.2022г. в ранните часове подс.М. решил да извърши кражба от имота на свид.Д. .За
целта взел със себе си чували и ножица, с която да среже катинарите на пътната врата и
пристройката.След като отишъл до имота с помощта на ножицата срязал първо катинара на
пътната врата , а след това и на пристройката.От там взел 1 кубик нарязани и нацепени
дърва ,които сложил в чувалите и 1 бр. велосипед, които на няколко пъти изнесъл.
В последствие подс.М. продал на свид.Ш. два чувала с дърва за сумата от 10
лв.Останалите оставил в общия двор на къщата , където живеел свид. Х..Последният след
като видял чувалите взел два от тях ,които използвал да се отоплява.
Същевременно ,след като свид.Д. установила извършената кражба подала сигнал до
органите на полицията и била образувано преписка. В хода й подозренията за извършителя
се насочили към двамата подсъдими и свид. П. провел беседа с тях.
Също така подс. М. предал на полицейските органи отнетия велосипед, който преди това
пребоядисал в бял цвят и 1бр. чувал с нацепени дърва за огрев, които вещи с разписка били
върнати на свид.Д..
В хода на досъдебното производство е изготвена и оценителна експертиза от заключението
на която се установява ,че вещите собственост на свид. Д. са на стойност 172 лв.
От приложените справки за съдимост на подс.Ш. е видно ,че е неосъждан/ реабилитиран в
хипотезата на чл.86,ал.1 от НК за осъжданията си по НОХД № ***г. и ***г и двете по
описа на ЯРС, а спрямо подс.М. има постановени и влезли в сила шест съдебни акта ,с
които са му наложени наказания за извършени умишлени престъпления.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс.Ш.,
частично от обясненията на подс.М. от показанията на свид.Д. ,Х., Ш.,Г.,частично от
1
показанията на свид.П., от писмените доказателства- протокол за доброволно предаване ,
разписка , справка за съдимост и заключението на оценителната експертиза.
Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно
разпоредбата на чл. 102, т. 1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът
констатира съществени противоречия между събраните по делото доказателствени средства
относно участието на подс.Ш. в извършване на инкриминираното деяние.
Противоположни по информационната си насоченост са обясненията на подс.Ш.
дадени в хода на съдебното следствие , в които твърди ,че не е участвал в изпълнителното
деяние от една страна и обясненията на подс.М. ,в която твърди ,че двамата са извършили
инкриминираното посегателство.
Касателно участието на подс.Ш. основен и единствен доказателствен източник се явяват
обясненията на подс.М..Съдът не давя вяра на обясненията на подс.М. ,в частта в която
твърди ,че подс.Ш. е участвал наравно с него в изпълнителното деяние на извършеното
престъпление, тъй като са изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото
доказателства.На следващо място обясненията на подс.М., в които твърди ,че е взел само
един чувал с дърва, а другите са взети от подс.Ш. се опровергават от една страна от
свид.Ш., който заявява ,че е закупил от подс.М. два чувала дърва , а от друга от заявеното
от свид.Х. ,че в двора на къщата , където живее и подс.М. е установил 4-5 чувала с дърва
за огрев, за които последствие разбрал ,че са оставени от него.Също така житейски
нелогично е и твърдението на подс.М. ,че са пренесли отнетите вещи с конска каруца,
доколкото и двамата подсъдими са съседи на свид.Д. и предвид неголямото разстояние
не е било необходимо използването й.
В останалата част относно мястото и начина на извършване на кражбата обясненията на
подс.М. следва да се кредитират, тъй като се подкрепят както от показанията на свид.Д.,
така и от обстоятелството ,че разказаните подробности могат да бъдат известни само на
извършителя.
По отношение на обясненията на подс.Ш. дадени в хода на ДП в присъствието на
защитник и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на
чл.279,ал.2,вр. ал.1 ,т.3 от НПК следва да се посочи ,че те не са източник на доказателствени
факти.Това е така, тъй като в тях подс.Ш. не излага подробности за времето ,мястото, и
механизма на извършената кражба ,нито конкретизира отнетите вещи,което не позволява
да се извърши проверка на достоверността на тези обяснения.Освен това в хода на
съдебното следствие обяснява и на какво се дължи разликата в позицията му ,че не е
участвал в престъплението / твърди ,че имал предвид друг случай, при който е пренасял
дърва с каруцата си/.С оглед на изложеното и като констатира ,че обясненията на подс.Ш.
в хода на съдебното следствие не са опровергани от останалите по делото доказателствени
източници, прие ,че същите следва да се кредитират като достоверни.
Съдът кредитира свидетелските показания на св.Д., доколкото същите са логични и
последователни. Същата не е свидетел-очевидец на инкриминираното деяние, но е
възприела непосредствено след деянието ,че вратите на пристройката и пътната врата са
отворени и катинарите срязани, както посочва и действията на подс.М. по връщане на част
от инкриминираните вещи, поради което и нейните показания са източник на значима за
делото информация.
Съдът не намира основания да не кредитира и показанията на свид.Х. , Ш. и
Г..Единственото колебание в показанията на свид.Х. се корени относно обстоятелството,
колко на брой чували с дърва е установил в двора си.Пред съда заяви ,че са били 6-7 на
брой, докато на досъдебното производство е заявил ,че са били 4-5 бр. Съдът счита, че
следва да даде вяра на изложеното от свидетеля в хода на досъдебното производство,
доколкото тогава споменът му е бил по-пресен , а и той самият заяви ,че подържа именно
тези показания.
2
Съдът не кредитира показанията на св. П. в частите, в които същия пресъздава информация
получена при т.нар. „беседа” с подсъдимите. . В НПК няма забрана показанията на
полицейски служител възприел пряко факти и обстоятелства от извършеното деяние или
такива след осъществяването му да могат да бъдат ползвани наред с останалите
доказателства по делото, стига да отговарят на критериите за достоверност и логичност. В
конкретният случай показанията на св.П. не съдържат информация с такъв характер, тъй
като чрез тях той пресъздава сведения, които не е възприел непосредствено, а които са му
били съобщени при беседа с лица, които в последствие са се превърнали в обвиняеми.
Показанията му нямат предназначение да заместят преките доказателства, тъй като в случая
те не са недостъпни, защото подс.Ш. не отказва да даде обяснения и излага своя версия за
случилото се. В този случай те не могат да послужат за проверка на първичните, тъй като
събраната по този ред информация представлява производна такава.
Съдът възприема изцяло и заключението на оценителна експертиза, тъй като заключението
в пълнота отговаря на поставените задачи, ясно и обосновано е и не е оспорено от страните.
При така изложеното от фактическа страна и при анализа на събраните доказателства, всяко
едно поотделно и всички в тяхната съвкупност от правна страна съдът намира, че
обвинението спрямо подс.Ш. за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и 4 ,вр.
чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2 от НК не е доказано.
В случая единствените доказателства установяващи съпричастността на подс.Ш. към
кражбата са обясненията на подс.М..Тук следва да се посочи ,че съдебната практика е
непротиворечива ,че самопризнанието и т.н.“оговор“,който включва самопризнание плюс
обвинителни твърдения за друг подсъдим не са достатъчни за постановяване на осъдителна
присъда, която не трябва да се основава само и единствено на тях.При това положение и
доколкото по делото не са налице/извън посочените/ каквито и да е било други преки или
косвени доказателства обосноваващи извод за съпричастността на подс.Ш. към кражбата,
съдът го оправда по предявеното му обвинение .
С деянието си подс.М. е осъществил, както от обективна ,така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.195,ал.1,ал.1,т.3 и т.4 ,вр. чл.194,ал.1,,вр. чл.28,ал..1 от
НК,тъй като на На 10.01.2022 година в гр.Ямбол, от имот, находящ се ул. „***, чрез
използване на техническо средство - ножица и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот -срязал катинара на входната врата, отнел чужди движими
вещи - 1 куб. м. дърва за огрев, на стойност 90,00 лв. и 1 бр.детски велосипед „Crusader" на
стойност 82,00 лева., всички вещи на обща стойност 172,00 лева, от владението на
собственика им - АЛ. Ж. Д. от гр.Ямбол, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като е извършил деянието в условията на „повторност" в немаловажен случай.
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на
престъплението кражба по чл.194,ал.1 от НК, тъй като срязвайки катинара на входната
врата и отнасяйки горепосочените вещи със себе си са извършили действия по
прекратяване на владението на собственика им върху тях и установяване на
свое.Т.е.безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета
на посегателството ,която е настъпила вследствие на деянието на подсъдимите,при липса на
съгласие от страна на собственика им.Налице са и квалифициращите признаци на
чл.195,ал.1,т.3 и 4 от НК.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост подс.М. към момента на извършване на
деянието същият е бил осъждан с определение по НОХД №***г.и НОХД № *** и двете по
описа на ЯРС, по които му е определено общо наказание три месеца лишаване от свобода
,което на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от три години.също така подс.М. е осъден
и с Присъда по НОХД №***г. ,вл. в сила на 25.11.2021г. на три месеца лишаване от
свобода , отложено за изпитателен срок от три години ,за извършено престъпление по
чл.195,ал.1 от НК.Т.е. престъплението ,предмет на настоящото дело е извършено в
3
условията на повторност по смисъла на чл. 28,ал.1 от НК .
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.Той е съзнавал всички
елементи от състава на престъплението, и че лишава от фактическа власт върху веща техния
собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно
това. Действал е и с намерението противозаконно да ги присвои, разбирал е противоправния
характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване.
Съдът призна подс.М. за невиновен да е извършил горното деяние в съучастие с подс.Ш.
поради което и на основание чл.304, ал.1 от НК ги ОПРАВДАВА по предявеното им
обвинение по чл.20,ал.2 от НК
За да оправдае подс.М. съдът взе предвид ,че в хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства обуславящи извода ,че в инкриминираното деяние е участвал и подс.Ш. .
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. При индивидуализиране на наказанието им съдът взе
предвид от една страна изключително ниската стойност на отнетото имущество,
съдействието на за разкриване на обективната истина, възстановяването на част от отнетите
вещи и прие че са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-
лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и му наложи наказание
от шест месеца лишаване от свобода .
С оглед предходните осъждания на подс.М., според които настоящото деяние е извършено
в определения изпитателен срок са налице пречки за прилагане на разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК.Поради това и на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС постанови подс.М. да
изтърпи наложеното му наказание при първоначален общ режим.
На осн. чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подс.М. да заплати направените разноски по
делото в размер на 117 лв.в полза на ОД на МВР-Ямбол ,както и сумата от 30 лв. в приход
на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

При изложените съображение съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни