РЕШЕНИЕ
№115
гр. К., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100596 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл.422
ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, предявен
от „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмeн регистър под
№************, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ №*,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, гр. С.,
жк. „М. 4, Б.П. С., сгр. **, представлявано от законния представител Д.Д.,
чрез юрисконсулт Н.М. против Н. СТ. К., ЕГН: ********** от гр. К., ул.
„И.В.“ *******
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2016 г. между „БНП П.П.Ф.“
и Н. СТ. К. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
13784824, посредством който страните постигнали съгласие кредиторът да
отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 1440.40 лева за срок от
18 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.03.2018 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница.
Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 18 броя равни
1
месечни вноски, всяка в размер на 103.82 лева, като в договора била посочена
и общата стойност на плащанията по кредита.
Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят
заплащал и Т.А., срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в
договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал
сумата посочена в поле „Т.А.“ от общия размер на кредита. Лихвеният
процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането,
че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил
валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по
него.
Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова
сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника
възниквало задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по
103.82 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Твърди се, че обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от
БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими
за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от
1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислявало на дневна база, като дневният й размер за просрочени
задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по
кредит № PLUS-13784824 на 20.02.2017 г., като към тази дата били погасени 4
месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф.“ ставало
2
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай била 20.03.2017 г. От тази дата вземането
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не били извършени други
погашения по дълга, от кредитора било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд
– Карлово за дължимите суми по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-13784824. По образуваното ч. гр. д. №131/2021 г. по описа на съда била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която било разпоредено на Н. СТ. К. да плати на ищцовото дружество –
кредитор следните суми:
сумата 797.92 лв. (седемстотин деветдесет и седем лева и деветдесет
и две стотинки), представляваща главница;
сумата 11.57 лв. (единадесет лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2017г. до 16.01.2021г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 26.01.2021 г. до изплащането на
вземането;
сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски по
делото за внесена държавна такса;
сумата от 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК постъпило възражение от длъжника и
съдът на осн. чл.415, т.1 от ГПК дал указания на ищцовото дружество (тогава
заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес на ищцовото
дружество от образуване на настоящото производство.
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по
ч. гр. д. №131/2021 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед
№68/28.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а
именно:
3
- сумата от 759.49 лв. (седемстотин петдесет и девет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща главница по договор за
кредит № PLUS-13784824 от 01.09.2016г.
- законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащането на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски, включително и
тези в заповедното производство
С отговора на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си
адв. П.К. оспорва иска. Твърди, че ищецът претендирал от нея сумата от
759,49 лв. по реда на основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, представляваща
неизплатено според него задължение по договор за кредит. Към исковата си
молба ищецът представял Договор за потребителски кредит между страните
на стойност от 1300,00 лв., който кредит с всички задължения по договора
ставал на стойност 1868,82 лв., както и извлечение от извършени плащания от
страна на ответника. В приложеното извлечение ищецът признавал, че „са
постъпили двадесет и две вноски на стойност 1068,72 лв. за годините от
месец април 2018 г. до месец ноември 2020 г., включително“. Признавал
също, че ответницата е изплатила и още четири вноски – на 12/11/2016 г. –
115,82 лв.; на 29/12/2016 г. – 103,82 лв.; на 09/01/2017 г. – 115,82 лв. и на
06/02/2017 г. – 103,82 лв. или общо 335,46 лв. /същото извлечение горния ляв
ъгъл/.
От гореизложеното се установявало по безспорен начин,че
ответницата Н.К. е изплатила на ищцовото дружество сумата от 1068.72 лв.
плюс 335.46 лв., т.е. общо 1404,18 лв. Следователно дължимата сума от
страна на ответницата на ищовото дружество била в размер на 464,64 лв., а не
както се претендирало 759,49 лв.
На следващо място, ответницата платила през 2021 г. на ищцовото
дружество още три вноски на стойност 290,00 лв.: на 20.04.2021 г. – 150,00
лв.; на 10.05.2021 г. – 70,00 лв. и на 21.05.2021 г. – 70,00 лв. Оттук следвало,
че Н.К. оставало да дължи по кредита 174,64 лв., която сума обаче била
погасена по давност на основание чл.111, б „в“ от ЗЗД и не следвало да я
заплаща.
С оглед на гореизложеното, ответницата моли съда да отхвърли иска
и да й присъди разноските по делото.
4
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените с исковата молба
писмени доказателства, че между страните, е бил сключен договор за
потребителски кредит с номер PLUS-13784824 от 01.09.2016г., при който
ищцовото дружество е предоставило на ответницата паричен заем в размер на
1300.00 лева и застраховка „З.П.“ в размер на 140.40 лева. Договорено е
задължението да бъде погасено на 18 месечни вноски по 103.82 лева, като
общата стойност на плащанията е 1868.76 лева, включваща и „Т.А.“ в размер
на 45.50 лева. На 20.02.2017 г. Н. СТ. К. е преустановила плащането на
вноските по кредита като към тази дата са били погасени 4 месечни вноски.
На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората месечна вноска – в
случая, съгласно представения погасителен план тази дата е 20.03.2017 г.
Представено е ксерокопие на „Последна покана“ от 11.07.2017 г., с
която „БНП П.П.Ф.“ ЕАД уведомява ответницата Н. СТ. К., че задължението
й е станало предсрочно изискуемо, поради неплащане на две или повече
месечни вноски по процесния договор. В поканата са описани дължимите
суми за главница и лихви и се предупреждава длъжникът, че при неплащане,
кредиторът ще прибегне до съдебното им събиране.
Представен е препис на потвърждение от куриерска фирма „М и БМ
Е.“ ООД, с което се удостоверява, че на 13.07.2017 г. на Н. СТ. К., е връчена
горепосочената покана за изпълнение на задължението по договор за
потребителски кредит с номер PLUS-13784824 от 01.09.2016г.
Тъй като това не е било сторено, на 26.01.2021 г. ищцовото
дружество е депозирало в РС Карлово заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. От приложеното ч. гр. д. 131/2021 г. по описа на
РС Карлово се установява, че на 28.01.2021 г. е издадена Заповед №68 за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът
(ответник в настоящото производство) Н. СТ. К. да заплати на кредитора
(ищец в настоящото производство) „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, следните суми:
797.92 лева – главница по Договор за потребителски кредит PLUS-13784824
от 01.09.2016 г; 11.57 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2017 г. до
5
16.01.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащането на
вземането; 25.00 лева – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00
лева –юрисконсултско възнаграждение.
На 02.03.2021 г. ответницата в настоящото производство и длъжник
в заповедното такова, е депозирала възражение с твърдение, че е внесла
голяма част от сумата.
В дадения му тридневен срок кредиторът взема становище вх.
№1240/24.03.2021 г., че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, от
страна на длъжника са сторени двадесет и две плащания на обща стойност
1068.72 лв. Същите са погасили задължението в реда: разноски, лихва и
главница, поради което към дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
задължението е както следва: главница – 797.92 лева, мораторна лихва – 11.57
лева от 20.03.2017 г. до 16.01.2021 г. След подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
страна на длъжника е сторено едно плащане на – 19.01.2021 г. на стойност
50.00 лева, като същото се признава от заявителя.
На 22.03.2021 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса, което сторил, като е ангажирал доказателства за това.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна:
Против издадената заповед за изпълнение е подадено в срока за
това възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес
от предявяване на иска за установяване на вземането си по заповедното
производство. Искът е предявен само за главницата по кредита, в размер по-
малък от този, за който е издадена заповедта по чл.410 ГПК и е процесуално
допустим.
По същество искът е основателен.
Не е спорно между страните наличието на облигационни отношения,
възникнали по силата на договора за кредит. Вземането на ищеца произтича
от договор за банков кредит, при който предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Фактите,
6
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането е изискуемо в заявения размер и е възникнало на
предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В случая ищецът е сторил това, за което са представени писмени
доказателства, а и ответницата не оспорва този факт
В производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД,
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху
ищеца, претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът
следва да докаже възраженията си. В случая ответницата твърди, че е
заплатила по-голямата част от сумата по кредита, като дължи единствено
174.64 лева, които обаче са погасени по давност на осн. чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът намира тези възражения за неоснователни.
Както вече се посочи, ищецът изрично признава, че след обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, от страна на длъжника са извършени
двадесет и две плащания на обща стойност 1068.72 левева. Изрично признава
също, че преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем и преди датата
на подаване на заявлението, са извършени четири плащания, чийто размер,
видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е общо 439.28
лева (а не 335.46 лева, както неправилно се твърди в отговора на исковата
молба). От експертизата се установява също, че след датата на подаване на
заявлението в съда са извършени още три плащания по кредита в общ размер
290.00 лева. Видно е, че до приключване на устните състезания, по
настоящото дело безспорно доказани са вноски по кредита в общ размер
1 798.00 лева (1068.72+439.28+290.00). С плащанията си, обаче ответницата е
погасявала освен сумите, по кредита – главница, застраховка и „Т.А.“, и
мораторна лихва за забава за периода от 20.03.2017 г. до 16.01.2021 г., както и
разноски за събиране. Така, вещото лице по съдебно-счетоводната
7
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира изцяло, е
достигнало до извод, че към 12.10.2021 г. (датата на изготвяне на ССчЕ),
задълженията на ответницата по договор за потребителски кредит № PLUS-
13784824 от 01.09.2016 г. са в размер на 545.27 лева – главница и 21.81 лева –
мораторна лихва.
Според експертното заключение сумата от 545.27 лева е дължима за
погасяване на вноски в периода 20.10.2017 г. – 20.03.2018 г., като очевидно
петгодишният давностен срок, на който ответницата се позовава, не е изтекъл
към 26.01.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Към 26.01.2021 г. задължението за главница е 797.92 лева, за каквато
сума е издадена и Заповед №68 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. 290.00 лева са внесени от ответницата след предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК, като този факт следва да бъде съобразен от съда
на основание чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо искът следва да бъде уважен до
установения по делото размер на главницата от 545.27 лева, а до пълния
претендиран размер от 759.49 лева да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и доколкото ответницата е дала
повод за завеждане на иска, на ищеца следва да се присъдят и сторените
деловодни разноски, възлизащи на общо на 400.00 лева за платени държавни
такси, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, от
които 75.00 лева в заповедното производство и 325.00 лева в исковото.
От внесените от ищеца при предявяване на иска 50 лева следва да
му бъдат върнати 25 лева, тъй като дължимата държавна такса е общо 100
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на чл.422
от ГПК от „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмeн регистър под
№************, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ №*,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, гр. С.,
жк. „М. 4, Б.П. С., сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д.
8
против Н. СТ. К., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „И.В.“ №**, ет., ап., че Н. С.
К. дължи на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД следните суми, за които по ч. гр. д.
№131/2021 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед №68/28.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: сумата от
545.27 лв. (петстотин четиридесет и пет лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща главница по договор за кредит № PLUS-13784824 от
01.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащането на
вземането, като до пълния претендиран размер от 759.49 лв. (седемстотин
петдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. СТ. К., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „И.В.“
*******да заплати на „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмeн
регистър под №************, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“
№*, представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и
член на съвета на директорите чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК
*******, гр. С., жк. „М. 4, Б.П. С., сгр. **, представлявано от законния
представител Д.Д. сумата от общо 400.00 лв. (четиристотин лева) за
направени по делото разноски, от които 325.00 лева – разноски в исковото
производство и 75.00 лева – разноски в заповедното производство.
ДА СЕ ВЪРНЕ по сметка на „БНП П.П.Ф.“ С.А. сумата от 25 лева –
надвнесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9