Решение по дело №2417/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1456
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Снежана Бакалова
Дело: 20231000502417
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1456
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502417 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на две от
страните в производството.
С Решение № 205/26.05.2023г. по гр.д.№ 255/22 по описа на Окръжен
съд – Кюстендил е осъден ответника „Нова Деница“ АД с ЕИК ********* да
заплати на С. М. Г. на основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата в
размер на 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания, в резултат на получени
травматични увреждания- пертрохантерно в областта на трохантерния масив
счупване на дясна бедрена кост в областта на ТБС, получени при падане пред
магазин Билла, в гр. Кюстендил на 15.02.2021 г., както и сумата 4 102.55 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
изразяващи се направените от нея разходи във връзка с проведеното лечение
на получените травми, ведно със законната лихва върху посочените главници,
считано от 15.02.2021 г. до окончателното им изплащане, като искът за
обезщетение на неимуществените вреди до пълния предявен размер от 30 000
1
лева е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлил предявените от С. М. Г.
срещу „Билла България“ ЕООД, с ЕИК ********* и Община Кюстендил
обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане солидарно с другия ответник на следните суми: 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания, в резултат на получени травматични увреждания- пертрохантерно
в областта на трохантерния масив счупване на дясна бедрена кост в областта
на ТБС, получени при падане пред магазин Билла, в гр. Кюстендил на
15.02.2021 г., както и сумата 4 102.55 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се направените от нея
разходи във връзка с проведеното лечение на травмите, ведно със законната
лихва върху посочените главници, считано от 15.02.2021 г. до окончателното
им изплащане. С решението са присъдени и разноски.
В жалбата си, подадена чрез адв. В. П., ищцата твърди, че обжалва
решението в неговата отхвърлителната част по отношение на ответника
„Билла България“ ЕООД, като твърди, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон.
Твърди, че неправилно е прието, че по силата на представяния договор за
наем „Билла България“ ЕООД не е поела задължение за почистване на тунела
пред сградата, а това задължение е само за ползвателя „Нова Деница“ АД .
Счита, че наемателят не е изпълнил законовото си задължение да поддържа
тази част от сградата, което е довело до вредите, които са й причинени. Моли
да бъде отменено решението в този част и да бъде осъден този ответник да й
заплати претендираните обезщетения. Моли да й бъдат присъден и и
разноски. Не прави доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата от „Билла България“ ЕООД, в
който се оспорва същата. Не се правят доказателствени искания.
В жалбата си ответникът „Нова Деница“ АД обжалва решението в
частта, в която е уважен иска срещу него. Твърди, че той не е пасивно
материално и процесуално легитимиран да отговаря за задълженията,
свързани с ползването на имота. Счита, че макар в негова полза да е учредено
вещно право но ползване върху имота от Община Кюстендил, то след като
той е отдал имота под наем на ответника „Билла България“ ЕООД, за
последния е възникнало задължението да поддържа имота в безопасен вид.
2
Счита, че увреждането на ищцата е настъпило в резултат не от неговото
виновно и противоправно поведение, а от това на „Билла България“ ЕООД,
който по силата на договора за наем е следвало да осигури безопасното
ползване на тунела пред сградата. Излага подробни съображения. Моли да
бъде обезсилено решението в обжалваната част или да бъде отменено в
същата част, както и в частта, в която е осъден да заплати разноски и
държавна такса. Претендира разноски. Не прави доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата от „Билла България“ ЕООД, в
който се оспорва същата. Не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирани страни с правен интерес. Отговарят на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално
допустими и редовни от външна страна и подлежат на разглеждане.
Като страна във въззивното производство е конституиран и призован и
ответника Община – Кюстендил. По отношение на тази страна
производството следва да бъде прекратено. Решението в отхвърлителната му
част по отношение на този ответник е влязло в сила, тъй като не е било
обжалвано в срок и същата не следва да бъде вземе участие, като страна във
въззивното производство.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност в обжалваната му част.
Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства се
установява следното от фактическа страна:
На 15.02.2021г. около 13 часа, ищцата, придружавана от съпруга си
пазарувала в магазин Билла гр. Кюстендил, намиращ се на партерния етаж на
четириетажна сграда с търговско предназначение на адрес гр. Кюстендил, ул.
„Пауталия“ № 10. След като излезли от магазина двамата се отправили през
прохода (тунела) към находящия се в близост паркинг. Времето било студено,
сняг бил навят е непочистен в тунела, разтопилият се сняг бил замръзнал и се
бил превърнал в лед. Имало и размекнати участъци от леда, там където
минавали пешеходци и внасяли с обувките си мокър сняг. Подовото покритие
3
на този тунел било от мрамор. В резултат на описаното състояние на
участъка, било много хлъзгаво. Тунелът не бил почистен, нямало поставени
противоплъзгащи постелки, нямало обозначение за хлъзгава повърхност.
Ищцата се движила бавно, била с подходящи за зимни условия и равни
обувки. Въпреки това, към края на този тунел тя се подхлъзнала и паднала.
Изпитала много силна болка в областта на дясното бедро и започнала да
плаче от болка. Тъй като съпругът й бил възрастен и леко дезориентиран, на
помощ й се притекли две момчета на юношеска възраст, които я изправили
внимателно, изнесли от съседна сграда стол и я поставили да седне на него.
Свид. Ц. Д. се обидила на телефон 112 и при пристигането на линейката,
санитарите също стъпвали много внимателно, за да не се подхлъзнат. Тя и
младежите предупреждавали другите минувачи да внимават. Дъщерята на
ищцата, свид. М., пристигнала тъй като баща й се обадил по телефона. Тя
придружила ищцата до отделението по Спешна помощ, където я уведомили,
че майка й следва да бъде оперирана и предложили това да стане в МБАЛ
Кюстендил или в УМБАЛ „Пирогов“. Свид. Избрала втория вариант и
придружила майка си с линейката. По време на пътуването ищцата изпитвала
много силни болки.
В УМБАЛ „Пирогов“ била извършена операцията на ищцата. По време
на престоя в болницата, ищцата е била изцяло неподвижна, не е можела дори
да се изправи на леглото без чужда помощ. Това състояние е породило
необходимостта свидетелката да пътува всеки ден до София, за да обгрижва
майка си. Във връзка с проведеното лечение в „Пирогов“ се е наложило да
бъдат заплатени някои консумативи, които не се поемали от Здравната каса и
болницата. Бил е заплатен болничния престой, избор на екип и някои
материали. След изписването, след около седмица, ищцата се е прибрала в гр.
Кюстендил. Лекарите били забранили да стъпва на крака, което е наложило
закупуването на инвалиден стол. Ищцата не е можела да се изправя, за да сяда
в стола, поради което свидетелката ходила да я вдига. През този период майка
е изпитвала силни болки, не е можела да спи, трябвало е да лежи само по
гръб, заради операцията, поради което е започнал да я боли гърбът. След
около седмица късно вечерта, бащата на свидетелката се обадил, за да я
уведоми, че майка й се „тресе“ цялата. Свид. М. отишла в дома на родителите
си и установила, че ищцата е с висока температура. Извикала линейка и я
настанили в болницата, откъдето отново я транспортирали до болница
4
„Пирогов“, където престояла още една седмица за лечение на инфекция. При
този си престой с нея е започнал да работи рехабилитатор. След като ищцата
се прибрала в гр. Кюстендил, се е появил проблем с пикочните канали. В
резултат на дългия престой, през който е била на катетър, получило
възпаление. Свид. М. заявява, че към настоящия момент острите болки на
майка й са отминали, но е останало накуцване с десния крак. Близо година не
е излизала от вкъщи, не е можела да се движи на дълги разстояния. Според
свидетелката ищцата е била много притеснена от това, че не може да върши
нищо свързано със себе си и с домакинството, чувствала се е неловко и
неудобно. В периода, през който била на памперси е изпитвала неудобство
дори и от дъщеря си.
От представените 2 бр. епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И
Пирогов“ ЕАД гр. София, се установява, че в периода от 15.02.2021 г. до
26.02.2021 г. и от 05.03.2021 г. до 11.03.2021 г. ищцата е постъпвала за
лечение в болницата, поради пертрохантерно счупване- закрито- дясно и
усложнение от механичен произход след вътрешно фиксиране на други кости.
От представената фактура № 37984/16.02.2021 г. се установява, че
ищцата е закупила медицински материали на обща стойност 1 890 лв., а от
фактури № *********/16.02.2021 г. и № *********/26.02.2021 г. се
установява, че е заплатила съответно: сумата от 900 лв. за избор на екип и
сумата 1 100 лв. за самостоятелна стая. С фактура № **********/ 01.03.2021
г. се удостоверява, че е закупила комбиниран стол за баня и тоалет на
стойност 212.55 лв.
От заключението на изслушаната пред КОС съдебно- медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е. Л. се установява, че ищцата е
получила пертрохантерно в областта на трохантерния масив счупване на
дясна бедрена кост в областта на ТБС. Описаното счупване би могло да бъде
получено по време и начин, описан в исковата молба. Оздравителният процес
се състои в оперативно лечение с поставяне на остеосинтезен материал в
областта на фрактурата и ТБС, с цел наместване на счупването, костта да бъде
фиксирана и задържана в правилната позиция. След извършването на
операцията се налага провеждането на рехабилитация. Според вещото лице
първите няколко месеца ищцата не е можела да се обслужва и придвижва
самостоятелно, което е изисквало непрекъснато да има някой, който да
5
помага и за елементарни нужди- хранене, обличане, къпане и др..
Възстановяването на костта става за около 6- 8 месеца, като пълното
възстановяване и раздвижване на областта на ТБС е около 8- 12 месеца, като
през този период пострадалият изпитва силни болки преди и няколко месеца
след оперативното лечение, които постепенно след това започват да
намаляват. Движението се възстановява в пълен обем след около година.
От представения Акт № 3422 от 13.03.2014 г. за частна общинска
собственост се установява чу Поземлен имот с идентификатор 41112.503.983
с площ 1706 кв.м., ведно на намиращите се в него: сграда 41112.503.983.1, със
застроена площ 1140 кв.м. на четири етажа с предназначение: за търговия и
сграда 41112.503.983.2 със застроена площ 333 кв.м., брой етажи:1,
предназначение: за търговия, са актувани като частна общинска собственост.
С Акт № 4180/22.02.2016 г. е поправен посочения по- горе акт за частна
общинска собственост. В същия е вписано решение на СГС за вписване право
на ползване за 70 години върху сградите в полза на „Аско Деница“АД,
преобразувано в „Нова Деница“АД.
С Решение от 30.12.1991 г., постановено по ф.д. № 7283 на СГС са
регистрирани промени в състава на АД с чуждестранно участие, действащо
под фирма „Аско Деница“ АД гр. София, а именно вписване на нови
съдружници, в т.ч. „Нармаг“ АД, Кюстендил и увеличаване на капитала в
пари и внасяне на апорт- вещно право на ползване върху търговски обекти, в
т.ч. и „Нармаг“ АД, Кюстендил .
Видно от Договор за наем,с нотариална заверка на подписите рег. №
790/16.05.2016 г. сключен между „Нова Деница“ АД гр. София като
наемодател и „Билла България“ ЕООД гр. София като наемател е, че са
предоставени за временно и възмездно ползване около 716 кв.м.,
представляващи реална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.983.1.1, с адрес на обекта: гр. Кюстендил, ул.
„Пауталия“ № 10, ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда №1,
разположена в ПИ 41112.503.983. С този договор са наетата реална част е
индивидуализирана по граници и съседи, както е начертан и ситуационен
план, неразделна част от договора.
От съдебно- техническата експертиза изготвена от вещото лице инж. Д.
Х., се установява, че според кадастралния регистър ПИ с идентификатор
6
41112.503.983 е собственост на Община Кюстендил. Сграда с идентификатор
41112.503.983.1 е също записана като собственост на ответната община, като
за нея са учредени и прехвърлени вещни права на „Нова Деница“АД с
Нотариален акт № 189 от 06.10.2016 г., т.12, рег. 3791, с който вещното право
на ползване е учредено за 70 години, считано от 30.12.1991 г.
Самостоятелните обекти, находящи се в посочената сграда са собственост на
Община Кюстендил, с вещно право на ползване от ТД „Нова Деница“АД. В
партидите са вписани и носителите на други вещни права както следва:
41112.503.983.1.1 за отдаване под наем в полза на „Билла България“ ЕООД за
срок от 10 години; 41112.503.983.1.2, 41112.503.983.1.3, 41112.503.983.1.4,
41112.503.983.1.5, 41112.503.983.1.6, 41112.503.983.1.7 и 41112.503.983.1.8-
право на ползване в полза на „Нова Деница“; ПИ с идентификатор
41112.503.1254 е собственост на Община Кюстендил. Вещото лице сочи, че
след извършени от него справки в СГКК- Кюстендил е констатирало, че
„тунелът“ е заснет и отразен в кадастралната карта на гр. Кюстендил като
част от контура на четириетажната сграда с идентификатор 41112.503.983.1.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от
извършения деликт, но е достатъчно обемът на отговорността на конкретният
извършител да е установим. Последователно в практиката е застъпвано
становището, че за целта е нужно да е налице увреждане и то до е по повод на
възложена от ответника работа (напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27- 82 ОСГК ВС).
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр.
чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно деяние на лице, на което е
възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или
по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
7
е безвиновна гаранционно- обезпечителна отговорност и за ангажирането й
следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на
прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във
връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното.
В случая се доказаха елементите на непозволеното увреждане. От
събраните доказателства се установи незаконосъобразно действие,
изразяващо се в бездействие да се изпълни задължението по чл. 17 ал.2 от
Наредбата за поддържане и опазване чистотата на територията на Община
Кюстендил – собствениците или наемателите на магазините, заведенията за
хранене и развлечения и офисите почистват тротоарите през работното им
време, като не допускат заледяване на тротоарите. Нарушена е разпоредбата
на чл. 31 т.2 от Наредбата за обществения ред на Община Кюстендил, според
която търговските дружества, кооперациите, едноличните търговци,
предприятията, учрежденията, организациите и гражданите са задължени да
почистват от сняг и лед тротоарите и/или прилежащите части към имотите,
които ползват или на които са собственици.
По делото е установено по безспорен начин, че процесния имот е
общинска собственост, но върху него е учредено вещно право на ползване за
срок от 70 години на ответника „Нова Деница“ АД. В конкретния случай, тъй
като общината е лишена от правомощието да полазва имота, то
отговорността за неговото поддържане е на ползвателя.
Установи се от събраните доказателства, че част от имота – реална част
от първи етаж на четириетажната сграда, е отдадена под наем на ответника
„Билла България“ ЕООД. Частта от сградата, която служи за достъп до
магазина на този ответника, наречена „тунел“ или „проход“, облицована с
мрамор, за която се установи, че не е била почистена от сняг и лед, служи за
преминаване на гражданите, които посещават този магазин. С оглед
установеното задължение в разпоредбата на чл. 31 т.2 от Наредбата за
обществения ред на Община Кюстендил, според която търговските
дружества, кооперациите, едноличните търговци, предприятията,
учрежденията, организациите и гражданите са задължени да почистват от
сняг и лед тротоарите и/или прилежащите части към имотите, които ползват,
8
този ответник е имал задължението да почисти и обезопаси този проход.
В същото време, видно от заключението на вещото лице по
техническата експертиза, този „тунел“ е включен в обема на сградата, която е
предоставена за ползване от ответника „Нова Деница“ АД, в която освен
наетия обект от „Билла България“ ЕООД има и други обекти и етажи и
включително, видно от скицата обслужва и други сгради. В този смисъл,
задължението за почистване по чл. 31 т.2 от Наредбата за обществения ред на
Община Кюстендил е възникнало и за този ответник също. Процесният
„тунел“ не е представлява тротоар, а част от сградата, породи което и не е
приложима разпоредбата на чл. чл. 17 ал.2 от Наредбата за поддържане и
опазване чистотата на територията на Община Кюстендил – собствениците
или наемателите на магазините, заведенията за хранене и развлечения и
офисите почистват тротоарите през работното им време, като не допускат
заледяване на тротоарите. В конкретния случай се касае за част, прилежаща
към сграда, като попада в хипотезата на чл. 31 т.2 от Наредбата за
обществения ред на Община Кюстендил, според която търговските
дружества, кооперациите, едноличните търговци, предприятията,
учрежденията, организациите и гражданите са задължени да почистват от
сняг и лед тротоарите и/или прилежащите части към имотите, които
ползват.
След като тези двама ответници не са изпълнили своите задължения, те
са съпричинили увреждането на ищцата, което е в пряка причинно-
следствена връзка с това неизпълнение. В този смисъл същите следва да
отговорят солидарно за причиненото увреждане. Съобразно приетото в
Решение № 79/07.06.2019г. по гр.д. № 3839/18 на ВКС, трето гражданско
отделение, при условие, че наемодателят и наемателят са бездействали
виновно (противоправно) като не са положили дължимата грижа да отстранят
опасността, то те съпричиняват вредите, съгласно чл.53 ЗЗД и дължат
солидарно обезщетение. Увреденото лице може да предяви иска срещу
всички солидарни длъжници или само срещу някои от тях- това е негово
право на избор.
С оглед изложеното, следва да бъде ангажирана солидарната
отговорност на тези двама ответници за причинените на ищцата вреди.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди са в пряка причинна
9
връзка с процесния деликт и представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, поради което следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди и начина на настъпване на увреждането,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В конкретния случай по делото е установено, че ищцата е получила
пертрохантерно (в областта на трохантерния масив) счупване на дясната
бедрена кост в областта на ТБС, което се лекува оперативно с поставяне на
остеосинтезен материал за стабилизиране на фрактурата. При определяне на
конкретния размер на обезщетението следва да бъдат взети предвид тежестта
на уврежданията, възрастта на пострадалата – същата е била на 74 години към
момента на увреждането, настъпилите усложнения по отношение на травмата
и извършените две операции, както и продължителността на
възстановителния процес, който е бил по-дълъг, поради характера на
травмите и настъпилите усложнения около 8-12 месеца. През целия този
период ищцата е търпяла силни болки преди и няколко месеца след
оперативното лечение, както и движенията в ТБС в началото са били силно
болезнени. Първите няколко месеца ищцата не е можела да се обслужва и да
са придвижва самостоятелно, което е изисквало непрекъснато да има някой
до нея в т.ч. и при хранене, обличане, събличане, къпане и пр. Прогнозата е,
че при промяна на времето и при натоварване болката в ТБС ще се засилва.
Справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди
следва да бъде опредлено в размер на 26 000 лв. Искът за разликата до 30 000
лв. като завишен по размер следва да се отхвърли.
Претенцията за претърпени имуществени вреди за сума в общ размер на
4 102.55 лв., изразяващи се в направените от нея разходи: 1890 лв. за
закупуване на реконструктивен къс бедрен пирон и сет за ортопедична
операция, 900 лв. за избор на екип, 1 100 лв. за самостоятелна стая за престоя
на ищцата в болницата, 212.55 лв. за закупуване на комбиниран стол за баня и
е изцяло основателна, с оглед представени доказателства и обстоятелството те
са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането.
10
Определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се
дължат ведно с претендираната законна лихва от датата на увреждането-
15.02.2021 г. до окончателното им изплащане.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно
основанието за ангажирането на солидарната отговорност на ответника
„Билла България“ ЕООД не съвпадат с изводите на КОС, следва решението да
бъде отменено в частта, в която искът до посочените размери за
неимуществени и имуществени вреди е отхвърлен по отношение на този
ответник и да бъде постановено ново решение, с което той бъде осъден да
заплати определените обезщетения в условията на солидарност с ответника
„Нова Деница“ АД.
В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството, поради основателността на жалбата
на ищцата следва на адвоката, оказал безплатна помощ на ищцата да се
присъди възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38 ал.2 от
ЗА в размер на 3 440 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта, в
която „Нова Деница“ АД е осъдено да заплати държавна такса, като
осъждането бъде солидарно с „Билла България“ ЕООД.
Поради неоснователността на жалбата на „Нова Деница“ АД разноски
не следва да се присъждат.
Поради липсата на качество на страна на ответника Община Кюстендил,
разноски не следва да се присъждат.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 205/26.05.2023г. по гр.д.№ 255/22 по описа на
Окръжен съд – Кюстендил в частта, в която е отхвърлен предявения от С. М.
Г. срещу „Билла България“ ЕООД, с ЕИК ********* иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане солидарно с „Нова Деница“
АД на следните суми: 26 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, в резултат на получени
травматични увреждания- пертрохантерно в областта на трохантерния масив
11
счупване на дясна бедрена кост в областта на ТБС, получени при падане пред
магазин Билла, в гр. Кюстендил на 15.02.2021 г., както и сумата 4 102.55 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
изразяващи се направените от нея разходи във връзка с проведеното лечение
на травмите, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано
от 15.02.2021 г. до окончателното им изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 55, да
заплати солидарно с „Нова Деница“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Връбница, ж.к. „Индустриална зона
Орион“, ул. „3020- та“ № 34, ет. на С. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул. „***“, бл.***, на основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата
в размер на 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, в
резултат на получени травматични увреждания- пертрохантерно в областта на
трохантерния масив счупване на дясна бедрена кост в областта на ТБС,
получени при падане пред магазин Билла, в гр. Кюстендил на 15.02.2021 г.,
както и сумата 4 102.55 (четири хиляди сто и два лв. и 55 ст.) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
изразяващи се направените от нея разходи във връзка с проведеното лечение
на получените травми, ведно със законната лихва върху посочените главници,
считано от 15.02.2021 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 205/26.05.2023г. по гр.д.№ 255/22 по
описа на Окръжен съд – Кюстендил в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 55, на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. В. П. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 3 440 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Билла България“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати
солидарно с „Нова Деница“ АД с ЕИК ********* дължимата държавна такса
по сметка на КОС в размер на 1 204 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
Застрахователна компания „Уника“ АД.
12
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело №
2417/23 по описа на САС по отношение на Община Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта му за
прекратяване на производство, имаща характер на определение с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13