Присъда по дело №5702/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 7
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120205702
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниС.С.Б.

заседатели:Т.Р.С.
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
и прокурора В. Здр. Анг.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20212120205702 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Б. ИВ. Ч. – ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: *** понастоящем в Затвора – Бургас,
неженен, с начално образование, безработен, осъждан за ВИНОВЕН в това, че в периода от
17.08.2020 г. до 17.12.2020 г. в град Бургас, в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи-маса и медни проводници, всичко на обща
стойност 135,75 /сто тридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ от владението на
различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
На 17.08.2020 година в град Бургас, от автомивка „***“, находяща се в кв. Победа,
на улица ***, действайки в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - 1
/един/ брой маса, състояща се от две части - жълт плот „Сафари“ и стойка /4 бр.крачета от
сив метал/ на стойност 57,00 /петдесет и седем / лева, от владението на В.Г.П., собственост
на „***“ ЕООД гр. Бургас, ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я
присвои;
На 17.12.2020 година в град Бургас, от паркинга на търговски обект, находящ се на
улица „***“ № 52, действайки в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -
1 бр. меден проводник, с дължина 30 м, сечение 2 х 2,5 кв. мм, на стойност 39,90 (тридесет и
девет лева и деветдесет стотинки) и 1 бр. меден проводник, с дължина 15м., сечение 4х 2,5
кв.мм, на стойност 38,85 лева, всичко на обща стойност 78,75 (седемдесет и осем лева и
1
седемдесет и пет стотинки), от владението на З.В.Р., собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО на
основание чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр.
чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС определя първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Б. ИВ. Ч. – ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 178,00 /сто
седемдесет и осем/ лева, направени по делото в хода на досъдебното производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 2 бр. CD дискове в кориците на
делото л. 45 и л. 51 ДП, да останат приложени по делото в срока на съхранение на същото в
архив, след което да бъдат унищожени заедно с делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред Окръжен
съд Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 7 по НОХД 5702/2021г. по описа на РС ***, обявена в
публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 24.01.2022г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Б. ИВ. Ч., ЕГН: ********** за това, че в периода от 17.08.2020 г. до 17.12.2020 г.
в град ***, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи-маса и медни проводници, всичко на обща стойност 135,75 (сто тридесет и
пет лева и седемдесет и пет стотинки) от владението на различни лица, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
На 17.08.2020 година в град ***, от автомивка „***“ , находяща се в кв.***а, на улица
„***“ № 32, действайки в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ- 1 (един)
брой маса, състояща се от две части- жълт плот „Сафари“ и стойка (4 бр.крачета от сив
метал) на стойност 57,00 (петдесет и седем) лева, от владението на В.Г.П., собственост на
„***”, ЕООД гр.***, ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои;
На 17.12.2020 година в град ***, от паркинга на търговски обект, находящ се на
улица „***“ № 52, действайки в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-
1 бр. меден проводник, с дължина 30м, сечение 2х 2,5 кв.мм, на стойност 39,90 ( тридесет и
девет лева и деветдесет стотинки) и 1 бр. меден проводник, с дължина 15м., сечение 4х 2,5
кв.мм, на стойност 38, 85 лева, всичко на обща стойност 78,75 (седемдесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки), от владението на З.В.Р., собственост на „***” ЕООД, ЕИК ***,
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият Б. ИВ. Ч. и неговият защитник направиха
искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-
конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да се определи
на „лишаване от свобода“ в минималния, предвиден от закона размер, след което да са
намали с 1/3 и което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б” ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим. Разноските по делото счита, че следва да се възложат в тежест
на подсъдимия. Веществените доказателства счита, че следва да останат приложени по
делото.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р. счита, че се касае за ниска стойност на
отнетото и пледира наказанието да се определи в минималния предвиден от закона размер.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си.
В последната си дума моли за по-малко наказание и сочи, че се е поправил.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б. ИВ. Ч. – ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. ***, българин,
1
български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, кв. ***а, ул. „***, понастоящем в Затвора –
***, неженен, с начално образование, безработен, осъждан.
На 17.08.2020г. подс. Б.Ч. се разхождал в гр. ***, когато достигнал до автомивка
„***“, находяща се в кв. ***а, улица „***“, № 32 и видял, че пред сградата на обекта била
поставена маса, състояща се от две части- жълт плот „Сафари“ и стойка- 4 бр.крачета от сив
метал. Вещта била собственост на дружество „***“ ЕООД- ***, ***, на което към датата на
деянието едноличен собственик на капитала и представител бил В.Г.П. и който фактически
владеел веща. В съзнанието на подс. Ч. се формирало решение да вземе масата и да я
продаде по- късно. В изпълнение на замисленото подс. Ч. се огледал, убедил се, че в близост
няма хора, взел масата в ръцете си и побягнал заедно с нея. На следващия ден, подс. Ч.
продал веща на свидетеля С.С..
На 17.12.2020г. подс. Ч. се намирал пред магазин „***“, находящ се в гр. ***, улица
„***“, № 52. Подсъдимият обикалял паркинга на търговския обект като се оглеждал за вещи,
които може да вземе със себе си, за да продаде по- късно. Именно тогава, подс. Ч. видял, че в
близост до оградата на обекта са поставени два броя медни проводници- меден проводник, с
дължина 30м, сечение 2х 2,5 кв.мм и 1 бр. меден проводник, с дължина 15м., сечение 4х 2,5
кв.мм. Проводниците били собственост на фирма „***“ ЕООД, ЕИК ***, и се владеели от
представителя на дружеството З.В.Р.. Подс. Ч. решил да ги вземе. В изпълнение на
замисленото същият издърпал захранващия кабел с дължина 30м, сечение 2х 2,5 кв.мм.
След което успял да издърпа и другия захранващ кабел с дължина 15м., сечение 4х 2,5
кв.мм. Направил ги на руло и ги отнесъл в дома си, където ги обгорил с цел да продаде
медта.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза
и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. В заключението на съдебно- оценителна
експертиза (л.34-36) вещото лице посочва, че към 17.08.2020г. стойността на 1 бр. маса,
състояща се от две части- жълт плот „Сафари“ и стойка- 4 бр.крачета от сив метал, била в
размер на 57,00 лева (петдесет и седем лева). В заключението на допълнителната съдебно-
оценителна експертиза (л.87-88) вещото лице посочва, че към 17.12.2020г. стойността на 1
бр. меден проводник със сечение 2х 2,5кв.мм и дължина 30м. била в размер на 39,90 лева
(тридесет и девет лева и деветдесет стотинки), а стойността на 1 бр. меден проводник със
сечение 4х 2,5 кв. мм и дължина 15м била в размер на 38, 85 лева (тридесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки). Всички вещи били на обща стойност от 135,75 лева (сто тридесет
и пет лева и седемдесет и пет стотинки).
Впоследствие масата била предадена доброволно от св. С. и върната на представител
на дружеството „***“ ЕООД, а остатъците от медния проводник били предадени доброволно
от подсъдимия на Я. Д. – служител в 01 РУ на МВР *** – изгорял навит на топка и
изгореният многожилен меден проводник, навит на топка, бил върнат на З.Р. на 04.01.2021г.
Подсъдимият Б. ИВ. Ч. е осъждан за извършването на умишлени престъпления от
общ характер като с протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №
2661/2013г. по описа на РС- ***, влязло в сила на 21.01.2014г., подс. Ч. бил признат за
виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 195,
ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК. Било му наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен
срок от 3 години.
Преди това е бил осъждан съгласно одобрено споразумение в сила от 12.03.2010г. по
НОХД № 881/2010г. по описа на БРС за тежко умишлено престъпление от общ характер
извършено като непълнолетен на 19.11.2009г. и му е наложено наказание „обществено
порицание“ .
С Определение на ***ки районен съд по НЧД № 4631/2018г. на БРС, в сила от
2
23.11.2018г., на основание чл. 25 вр. с чл. 23, ал.1 от НК било определено едно общо
наказание на подсъдимия Б.Ч. между наказанията наложени по НОХД № 3137/2018г. и
НОХД № 4060/2018г. и двете по описа на БРС и двете за извършени тежки умишлени
престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при
първоначален „общ“ режим. Наказанието било изтърпяно съгласно справка за съдимост на
11.01.2019г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия Ч. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: разпит на св. В.П. (л. 52); С.В. (л. 54); С.С. (л.
56); Х.Н. (л. 57); З.Р. (л.58); Я. Д. (л. 65 – частично); Д.Й. (л.92); И.С. (л. 93), както и
направените от подсъдимия самопризнания;
От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване (л.18); разписка за върнати вещи (л.19); протокол за доброволно предаване (л. 25);
протокол за доброволно предаване (л. 90); разписка (л. 91); протокол за доброволно
предаване (л. 26); разписка (л. 27); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 30);
пълномощно, трудов договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика
(л.61-64); приемно-предавателен протокол и фактура (л. 108-109); справка съдимост (л. 31
СФ);
От експертизите: оценителна експертиза (л.34); техническа експертиза (л. 41);
техническа експертиза (л. 48); допълнителна експертиза (л. 87);
Веществени доказателства: дискове (л. 45; л. 51).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.
Съдът не кредитира само частично показанията на св. Д. в частта, в която се сочи, че
е проведена беседа с подсъдимия, тъй като беседата не е доказателствено средство, което е
събрано по реда на НПК и независимо от начина, по който са включени в доказателствата
по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, по същността си
представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. „Беседата“ има стойност, равнозначна на саморъчните
„обяснения“, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за
доказателствено средство (така Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о.,
както и делото „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”) и поради това и съдът не ги кредитира.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява
подробен анализ на доказателствата като в случая всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви и се установява фактическата обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
3
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба по чл. 194,
ал. 1 НК може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена,
историческа и друга стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което
означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя
фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва
с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да
извърши фактическо или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди вещи – маса, както и
меден проводник като стойността на вещите се установява към датата на деянието от
приетите оценителни експертизи и общата стойност на вещите е в размер на 135,75 лева.
Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци и установяване от
подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е отнел вещите
като се е разпоредил с тях – масата е продал на св. С., а медните проводници е обгорил, за
да може да ги продаде.
Касае се за две деяния като всяко от тях осъществява поотделно състава на едно и
също престъпление - кражба, извършени са от подс. Ч. през непродължителен период, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради, което и дейността
се квалифицира по чл. 26, ал. 1 от НК.
Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив” , по смисъла на чл. 29, ал.1, б.
„б”, тъй като с подсъдимият Б. ИВ. Ч. е осъждан за извършването на умишлени
престъпления от общ характер като с протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 2661/2013г. по описа на РС- ***, влязло в сила на 21.01.2014г.,
подс. Ч. бил признат за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер
по смисъла на чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК. Било му
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение било
отложено за изпитателен срок от 3 години. За осъждането по НОХД № 2661/2013г. по описа
на РС- *** не е настъпила реабилитация по право, тъй като преди това подс. Ч. е бил
осъждан съгласно одобрено споразумение в сила от 12.03.2010г. по НОХД № 881/2010г. по
описа на БРС за умишлено престъпление от общ характер като непълнолетен, извършено на
19.11.2009г. като му е наложено наказание „обществено порицание“ (в този смисъл Решение
№ 201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван
Недев; Решение № 383 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1310/2014 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Севдалин Мавров; Решение № 454 от 28.11.2008 г. на ВКС по н. д. №
441/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева и др).
С Определение на ***ки районен съд по НЧД № 4631/2018г., в сила от 23.11.2018г.,
на основание чл. 25 вр. с чл. 23, ал.1 от НК било определено едно общо наказание на подс.
Б.Ч. между наказанията наложени по НОХД № 3137/2018г. и НОХД № 4060/2018г. и двете
по описа на БРС и двете за извършени тежки умишлени престъпления, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален „общ“ режим. Наказанието
било изтърпяно на 11.01.2019г. съгласно справка за съдимост.
Предвид посоченото настоящото престъпление е извършено след като подс. Ч. е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
Деянието е извършено в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е
настъпването на общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване.
4
Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че
прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да ги присвои. Действал е виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
Съдът като отегчаващо обстоятелство отчете осъждането на подсъдимия извън
квалифициращия признак, както и това, че не работи и е видно от справката за съдимост
задоволява ежедневните си нужди по престъпен начин. Съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство младата възраст на подсъдимия, изразеното съжаление, заявеното желание за
поправяне, както и оцени ниската стойност на отнетото имущество. Съдът така също като
смекчаващо обстоятелство оценява, че част от вещите са възстановени.
С оглед изложеното съдебният състав се солидаризира със становището на прокурора
и на защитата, че целите на наказанието биха се постигнали с налагане на наказание в
минималния, предвиден от закона размер от две години „лишаване от свобода“ и счита, че
това наказание с справедливо и би постигнало целите на наказанието, предвидени от
законодателя да се предупреди и превъзпита извършителят и да се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото. Същото
съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди
подсъдимия да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 4
(четири) месеца. Така определеното наказание следва да способства за постигане на целите
на наказанието и едновременно с това да ограничи възможността на подсъдимия за
предвидения период от време да извършва престъпления.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече от 5 години
от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, в който смисъл съдът определи
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
По веществените доказателства:
По делото са приобщени два броя дискове на л. 45 и л. 51 ДП, които съдът намери,
че следва да останат приложени по делото за срока на съхранението му в архив, след което
да бъдат унищожени заедно с делото.
По разноските:
По ДП са налични доказателства за сторени разноски в размер на 178 (сто седемдесет
и осем) лева за съдебно-оценъчна експертиза - 58,50 лева; технически експертизи – 71,20
лева и 48,30 лева, поради което подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК беше осъден
да ги заплати.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
Ж.М.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни