Решение по дело №2314/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на директора на национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ , подадена чрез пълномощник- юриск. С. С. , срещу решение № 89/17.07.2023г. , постановено по АНД № 89/2023 г. на Районен съд – Провадия .

В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се немотивираност на атакувания съдебен акт . Според подателя на жалбата неправилен е извода на съда, че на санкциониране подлежи собственика на превозното средство , но не и неговия водач, защото тяхната отговорност е " независима една от друга". Отправеното искане към касационния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание касаторът не се представлява

Ответникът по касационната жалба – Й. В. Й. , не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред предходната съдебна инстанция , подадена е при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на проверка за обоснованост и законосъобразност пред ПРС е НП № BG26062022/4000/P8-760/08.12.2022 г. на директора на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Й. В. Й. от [населено място], [улица], на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 23.06.2022г., 17.23ч. ППС с рег. № [рег. номер] и водач Й. Й. се е движело по път 1-2, км. 157+018, включен в националната платена пътна мрежа , без да е заплатена дължимата пътна такса за сегмента . На 26.06.2022г. е бил съставен АУАН ,а на 08.12.2022г. - процесното НП.

За да отмени обжалвания правораздавателен акт решаващият съд е преценил, че същия не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН, защото освен факти по незаплащане на дължима тол такса от водача, няма посочени други фактически данни. Няма и информация за обстоятелствата , при които е извършено нарушението. Съгласно чл.10б, ал.2 от ЗП субект на задължението по заплащате на тол такса е собственика на превозното средство, но не и водача на същото. Нито в АУАН ,нито в НП е посочена нарушената материалноправна разпоредба - чл.139, ал.7 от ЗДвП, която задължава водача да закупи маршрутна карта преди движение с ППС по платената пътна мрежа на страната. Няма точно и ясно посочване на мястото на извършване на нарушението.

Касационната инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо . Същото е правилно като краен правен резултат ,но по различни правни съображения от изложените в неговите мотиви.

Противно на твърдяното в касационната жалбата мотивите на обжалваното съдебно решение съдържат информация за установените юридически факти . Изведените от РС-Провадия правни изводи относно законосъобразността на издаденото НП се базират на тяхното съотнасяне към относима правна уредба.

Погрешно е становището на районния съд за непълнота на административнонаказателното обвинение относно мястото на извършване на нарушението предвид посочени данни за сегмент от конкретизиран пътен участък на платената пътна мрежа на страната , по който се движело управляваното от Й. ППС , без да закупена маршрутна карта .

Отсъствието на данни в НП за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не представлява съществено процесуално нарушение, защото тези обстоятелства не са елемент от самото нарушение, не са негов съставомерен признак, а имат касателство към индивидуализацията на административното наказание . В тази връзка дори и с тяхното непосочване не се препятства дееца да узнае за какво негово конкретно действие или бездействие е предприето санкциониране , респективно той е могъл ефективно да упражни процесуалното субективно право на защита .

Погрешна е правната теза на ДРС за непълнота на даденото в НП описание на нарушението с довод, че възприетата фактическа обстановка от наказващия орган възпроизвежда съдържанието на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. След като органът е дал правна квалификация на деянието по чл. 179, ал.3а от споменатия нормативен акт логично е в мотивите на НП да се обективират данни за съществуването на посочените юридически факти точно в тази правна норма . Процесното НП освен това съдържа и индивидуализация на време , място , субект и начин на извършване на конкретното правонарушение.

Обжалваното НП е правораздавателен акт на особена юрисдикция . След като с него се налага административно наказание заради извършено административно нарушение , в НП задължително следва да се посочи административнонаказателната разпоредба, в която се обективира състава на вмененото нарушение, но не и разпоредбата , която предписва правно задължение, заради чието неспазване се предвижда санкциониране.

На следващо място , възприетата от наказващия орган фактическа обстановка е управление от водача Й. на ППС, без да е закупена маршрутна такса за конкретен сегмент от платената пътна мрежа . Няма нормативна опора теза на районния съд, че това е задължение за собственика на превозното средство с оглед нормативното предписание на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Правилото на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП сочи за фиксиран размер на административното наказание" глоба" [рег. номер].

Правната регулация на данъците за превозните средства, таксите за изминат участък и таксите за ползване на инфраструктура, налагани на превозните средства се съдържа в Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Транспонирайки тази директива , българският законодател е приел е Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние , а съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата.

Съгласно член 9а от Директивата държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директивата е акт , който обвързва по отношение постигането на даден резултат от държавите- членки , до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат / чл. 288 от ДФЕС/ .

Конкретната административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП свидетелства за желание на българския законодател по постигане на зададените от цитирания общностен акт цели.

Следователно съблюдаването на ефективност , съразмерност и възпиращ ефект според националния законодател се постигат с фиксиран размер на санкцията т.е. без предвиден минимален и максимален размер на същата , но според решение на СЕС по дело С-61/23г. член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Според същото решение по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39).

Съдът на Европейския съюз е последователен в това си разбиране видно от неговите съдебни актове . С Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. В т. 50 на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep той е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Така правна теза е потвърдена и в Решение на СЕС от 4 октомври 2018г. по дело Dooel Uvoz, С-384/17, EU:C:2018:810. В точка 61 от това решение е посочено , че от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.45).

Следователно въвеждането на ниво българска правна система на наказания с фиксиран размер противоречи на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директивата и при подобно противоречие българският съд не следва да приложи националната правна норма. В контекста на изложеното отменяйки издадения ЕФ, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по присъждане на разноски , тъй като не е сезиран с подобно искане от касационния ответник.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/17.07.2023г. , постановено по АНД № 89/2023 г. на Районен съд – Провадия .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.