Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Маркова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството e по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ е образувано по молба, подадена от А. И. В., ЕГН:[ЕГН], О. Б., [населено място], със съдебен адрес [населено място], ул., чрез адв.А. В. против Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място], с правно основание чл.4 във връзка с чл.5, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3, от ЗЗДН с искане за предприемане на мерки по Закона за защита от домашното насилие. В молбата се сочи, че с ответника са съпрузи, като от 1987г. живеят заедно, а през 1995г. сключили граждански брак. Сочи се още, че към момента същите са в процедура по развод. Твърди се в молбата, че неразбирателствата и тормоза от страна на Ц. К. към молителката датира от 2007г., когато внукът на В. заживял с тях. Към настоящият момент с Ц. К. обитават малка паянтова къща, състояща се от две стаи и коридорче, като молителката и внукът й обитават едната стая, Ц. К. другата стая. Поддържа се в молбата, че от няколко години ответникът много често я заплашва, че ще я убие, че ще я гръмне, удрял я е и я е душил многократно. Обръщала се е за съдействие към Полиция и Прокуратура. Твърди се в молбата, че последния акт на домашно насилие е от 17.09.2015. Към 9:00ч. сутринта ответникътзапочнал да чука на вратата с юмруци, молителката станала и отворила, а той й казал „Няма да излизаш навън, ще стоиш тука, в 10:00ч. ще дойде полиция да те арестува". Молителката сочи, че се уплашила и позвънила на адв. В., но той не отговорил и затова потърсила адв. Б.Г. и я помолила да дойде, тъй като се уплашила, че ще дойде полиция да я арестува. Чакали с адв. Г. от 9, 45 до 10, 30 в дома на молителката, но тъй като не пристигнала полиция излезли пред къщата, като до 11, 00 ч. не пристигнала полиция. Тъй като била стресирана и не посмяла да остане в къщи сама молителката тръгнала с адв. Г. и се прибрала вечерта, като се надявала ответника да не си е в къщи. Сочи се в молбата, че на следващия ден сутринта чула ответника да говори силно по телефона, като думите му по неин адрес били „Тука е, крие се вътре като някоя мечка, не смее да излезе от страх". Под страх от саморазправа молителката се обадила на Т. Т. и я помолила да се видят, да отиде при нея, защото я е страх от Ц.. Твърди се от молителката, че напрежението от упражнявания върху нея психически тормоз станало нетърпимо след последната случка. Ответникът се прибира в вкъщи посред нощ и й тропа по вратата, като чува в коридора да вика силно по неин адрес "боклук","откачалка", "Куца кучка", „смрат", „кобра", „курва" и т.н., защото не му освобождавала къщата. Сочи, че непрекъсното живее в страх, че резултатът от последващ скандал би бил фатален за нея. По изложеното е направено искане за уважаване на молбата и налагане на следните мерки за защита- Да се задължи Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си А. И. В, ЕГН:[ЕГН], О. Б., [населено място], със съдебен адрес [населено място], ул., чрез адв.А. В., да бъде отстранен от съвместно обитаваното с А. И. В., ЕГН:[ЕГН], жилище, находящо се в [населено място], общ. Б., да му се забрани да приближава обитаваното от А. И. В., ЕГН:[ЕГН], жилище, находящо се на адрес [населено място], общ.Б., да приближава А. И. В., ЕГН:[ЕГН], както и местата за социални контакти и отдих, където пребивават молителката за максимално предвидения в закона срок. Претендират се и сторените по делото разноски. Към молбата са приложени писмени документи. По делото е издадена и Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие. Молителката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа молбата. Представена е нарочна декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържаща деклариране на данни за проявеното психическо насилие спрямо нея от ответника - л. 10 от делото. В хода на производството са ангажирани гласни доказателства в подкрепа на заявеното в молбата. По същество се излагат съображения за основателност и доказаност на молбата, като се иска постановяване на заповед за защита с всички, поискани мерки. Ответникът се явява пред настоящата инстанция лично и с назначен процесуален представител, след уважаване на молба за допускане на правна помощ, като оспорва молбата, по същество изразява становище за неоснователност на молбата като се иска отхвърлянето й. В хода на производството са събрани писмени доказателства. По арг. на чл. 9, ал. 4 от ЗЗСДН са изискани и постъпили справки, съответно от бюро "Съдимост" при БРС, справки от служба "Д." при БРС и от психодиспансера, дали спрямо ответника по молбата- Ц. К., съответно има наложени наказания за престъпления от общ характер, има ли образувани други производства по ЗЗДН, както и дали се води на диспансерен отчет. От анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено : Безспорно е, че страните в настоящото производство са в посочената в чл. 3 от ЗЗДН родствена връзка- молителката А. И. В. е бивша съпруга на ответника Ц. В. К. /чл. 3, т. 1/. Видно от Решение № 5596/16.07.2015г., постановено по гр.д. № 2360/2014г. по описа на РС-Бл. между страните се води бракоразводен процес, като с посоченото решение е прекратен гражданския брак между страните, обявен е за виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака ответника, предоставено е ползването на семейното жилище на съпругата А. В. От Удостоверение от РС-Бл. /л. 80 от делото/ се установява, че посоченото решение е влязло в сила в частта, с която е прекратен гражданския брак на 11.08.2015г., т.е. преди образуване на настоящото производство, а в останалата му част не е влязло в сила. С оглед установеното наличие на изискуемата по закона вид родствена връзка, е налице активна и пасивна процесуална легитимация по специалния закон. Молбата е подадена в рамките на 1- месечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от акта на домашно насилие /твърди се, че последните такива прояви са били на 17.09.2015г. и на 18.09.2015г./, съобразена е с изискванията на чл. 9 за редовност, и е процесуално допустима. Придружена е с декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона- л. 10 от делото, на основание на която, съдът постанови решението си и заповедта за защита съгласно чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от закона. От изложените в тях обстоятелства, както и от анализа на изслушаните гласни доказателства в процеса- показанията на св. Б. Г. и св. Т.Т., приетите писмени доказателства и приобщени преписки от 02 РУП Б., които са взаимно допълващи се, непротиворечиви, логични и последователни, се установява, че се касае за извършени на 17.09.2015г. и на 18.09.2015г. спрямо молителката А. В. актове на психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона, а именно на 17.09.2015г. ответникът е заплашвал молителката с арест, а на следващия ден е отправял обиди.Спецификата на тези прояви най- често е такава, че наистина освен пострадалия/ ите и упражнилия насилието, други лица не присъстват, и именно защото това е така, се дава възможност установяването на твърденията на молителят да стане и с другите предвидени в чл. 13, ал. 1 и ал. 2 доказателствени средства, което в настоящия случай е сторено. Ангажираните от молителката гласни и писмени доказателства изцяло кореспондират с фактическите й твърдения изложени в молбата. От показанията на свидетелката Б.Г., се установява, че на 17.09. към 09.00 часа А. В. й се обадила по телефона, като гласа й треперел, казала й, че нейният бивш съпруг й е тропал по вратата, казал й е в 10.00 часа да си седи в къщи, тъй като ще дойде полиция да я арестува. Свидетелката сочи, че А. я помолила да присъства, за да види каква е причината бившият й съпруг да иска такова съдействие от полицията, като в тази връзка я взела с такси и към десет часа без петнадесет минути били в дома й, в двора, като изчакали. В същото време ответникът пристигнал, като слязъл по-надолу по пътя. До единадесет и тридесет не пристигнала полиция, след което свидетелката сочи, че заедно с молителката тръгнали, тъй като последната се страхувала да остане сама. При разговора В. й споделила, че се е уплашила, тъй като многократно е идвала полиция в тях и след като многократно А. е била пребивана от съпруга й, след това той започвал да се прави на болен и да се преструва като се стремял да обвинява нея за това, както и че след взимането на Решение на Районен съд за развода и предоставяне жилище на нея, неговите действия по отношение на физически тормоз и насилие многократно и че той щял да направи всичко възможно да я принудя тя да напусне с всички средства дома, в който живее. Сочи, че молителката се обадила на своя позната, която има заведение в съседство да се види с нея, защото се страхувала да остане сама. В показанията си свидетелката сочи, че преди случая многократно е говорила с молителката и й е давала съвети, като всеки път е ставало въпрос за едно и също, имало е и случай, в който за пореден път е имало физически тормоз над нея, ударил й е главата в стената, месеци след това е имало намаляване на слуха на дясното ухо. Това се случвало месеци наред, изваждала е медицински удостоверения, включително и съдебни такива. Свидетелката Т.Т. сочи в показанията си, че на 17.09. си била в къщи, молителката й се обадила по телефона и й казала, че Ц. й казал, че в 10.00 часа ще дойде полиция да я арестува, но той всъщност само я заплашвал, което многократно се случвало и тя се е стресирала от всички тези неща. Сочи, че след като не пристигнала полиция молителката отишла в дома на свидетелката след единадесет и половина и й разказала, какво се е случило. Сочи, че В. е притеснена от неговото отношение, тъй като тормоза ме у многократен. Свидетелката сочи, че е работила в заведение в съседство на дома на страните, като е слушала често, когато ответникът обижда, ругае молителката, като дори веднъж я бил ударил, счупил й очилата, тя окървавена пристигнала в заведението, дошла полиция, два часа стоя тя долу в заведението и след това бил казал на полицията, че тя го е ударила, в същото време тя била окървавена. Жилището, в което живеели двамата представлявало две стаички, обособени, с едно коридорче. Двете стаи са свързани. Коридорчето го ползват като кухня, едната стая я ползва ответника, а другата стая я ползват А. и детето. В показанията си свидетелките потвърждава посоченото в молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство и отразеното за случило се на дата 17.09.2015г. в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че на следващия ден -18-09.2015г. сутринта отново е чула ответника да разговаря по телефона като е говорил за нея „тука е, крие се вътре като някоя мечка, не смее да излезе от страх“. А след това същият вечер я обиждал „боклук“, „откачалка“, „куца кучка“, „смарт“, „кобра“, „курва“ и др. Съдът кредитира показанията на свидетелките, като намира същите за последователни, основани на лични впечатления, взаимноподкрепящи се, подкрепени и от останалия събран по делото доказателствен материал- писмени доказателства и преписки от 02 РУП Б.. От последните се установява, че молителката многократно е сигнализирала полицията за осъществен от ответника тормоз, с представени медицински свидетелства, като от същите се установява че Ц. К. многократно преди процесния случай е упражнявал както физически, така и психически тормоз. Видно от представените по делото експертни решения и медицински документи, както молителката, така и ответника са с влошено здравословно състояние. От декларация за материално състояние и Разпореждане № [ЕГН]/01.07.2015г. е видно, че ответникът получава месечна пенсия в размер на 281, 95 лв. От приетите по делото свидетелство за съдимост,Удостоверение с изх. № 759 от 14.10.2015 от “Център за психично здраве – Б., справка от деловодната система при РС-Бл., се установява че ответникът е осъждан, не се води на диспансерен отчет, като спрямо него няма образувани други производства по ЗЗДН. С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че подадената молба е основателна, тъй като безспорно се установи, че на процесните дати 17.09.2015г. и на следващия ден /18.09.2015г./ ответникът Ц. В. К. е упражнил психическо насилие спрямо бившата му съпругата А. И. В., което съобразно чл.2 от ЗЗЗДН представлява акт на домашно насилие. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, така и емоционално- психическо насилие, и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове. Поведението, демонстрирано от ответника- изразяващо се в заплахи, че молителката ще бъде арестувана, обиди безспорно се оценява като налагане на психически тормоз над молителката по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Само като допълнение към изложеното по- горе за основателността на подадената молба, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че достатъчно за определяне на мерки за закрила по ЗЗДН е и само представянето на декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона, но в настоящия случай нейното удостоверително изявление се подкрепя и от изслушаните гласни и събраните писмени доказателства в процеса, които съдът кредитира като изцяло достоверни, поради изложеното по- горе относно тяхната непротиворечивост, взаимната им логичност и последователност, сочещи на прояви от страна на ответника на отправяне на заплахи към молителката, че ще бъде арестувана, които сочат на упражнен психически и емоционален тормоз спрямо молителката. Ответникът по молбата, чиято е доказателствената тежест за оборване на отразеното в декларацията не ангажира доказателства в хода на процеса. Депозирането на декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН от молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и е поради това същата е допустимо доказателство с оглед на разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие- посочване на датата, мястото, времето и съответно начина на осъществяването на конкретните действия на дееца, с които е извършен фактически акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При липса на други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с писмената молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. С оглед на специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен от закона улеснен за молителя търсещ защита срещу домашното насилие процесуален ред, като се позове само на представена от него в съответната форма декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В настоящият казус са събрани и гласни и писмени доказателства, които подкрепят представената декларация. В този случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата изложени в декларацията и така обори и разколебае нейната доказателствена сила. В случая ответникът не е ангажирал такива. При определяне на конкретните по вид мерки, които следва да се наложат на извършителя, съдът съобрази следното : Липсват данни спрямо ответника по молбата да са налагани други мерки по този закон /ЗЗДН/ /вж. Справка от РС- [населено място] в тази насока- л. 34 от делото/, същият е осъждан /свидетелство за съдимост- л. 39 от делото/, не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение /л. 45 от делото/, като в същото време по делото са налице и гласни доказателства-св. Г. и св. Т., както и писмени такива- преписки от 02 РУП Б., че се касае не до изолирана проява, а до многократно подобно поведение на ответника. Съдът констатира, че видно от приобщените медицински свидетелства издадени на молителката и преписки образувани по нейни жалби във 02 РУП Б., молителката е била обект на упражнявано физическо и психическо насилие от ответника не еднократно, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда съобразно трайната съдебна практика при определяне на мерките за защита. Макар тези действия на К. да не могат да бъдат квалифицирани като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, тъй като липсва санкцията на съда за това, то безспорно е, че поради влошените отношения между съпрузите, К. извършва редица действия, с които тези отношения още повече се обострят. Изложеното дава основание на съда да приложи всички поискани от молителката с молбата мерки на защита по ЗЗДН, тъй като същите са подходящи с оглед на констатирания акт за домашно насилие и могат да окажат превантивно въздействие, такива актове от страна на Ц. В. К. да не бъдат повтаряни. Ето защо, за постигане целите на закона за конкретния случай като подходящи съдът намира, че следва да бъдат наложи на молителя: 1.- мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 “Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо бившата си съпругата”; 2.- мярката по чл. 5, т. 2- да се отстрани Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] от съвместно обитаваното с А. И. В., ЕГН:[ЕГН], жилище, находящо се в [населено място], общ. Б.., 3- мярката по чл. 5, т. 3 от същия закон- “Забрана на ответника да приближава обитаваното от А. И. В., ЕГН:[ЕГН], жилище, находящо се на адрес [населено място], общ.Б., да приближава А. И. В., ЕГН:[ЕГН], както и местата за социални контакти и отдих, където пребивават молителката А. И. В. за срок от 9 месеца. Съдът намира мярката – отстраняване от съвместно обитавано жилище за допустима и основателна. Действително между страните е висящ бракоразводен процес, в който е направено и искане за предоставяне ползването на семейното жилище, но съдът в случай намира, че същото не е пречка за постановяване на мярката за закрила по т. 2 от чл. 5 от ЗЗДН. На първо място съгласно чл. 5, ал. 3 ЗЗДН е налице забрана при висящ бракоразводен процес единствено за налагане на мярка по т. 5 от същата разпоредба. На следващо място съдът намира, че с налагане на мярката-отстраняване от съвместно обитавано жилище, няма да пререши въпроса за предоставяне на семейното жилище в бракоразводния процес, който видно от изисканата служебна справка е приключил на първа инстанция с решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище на молителката, още повече, че настоящото производство се разглежда в кратки срокове. Съдът намира, че определения срок на защита е около средния и е съобразен и с характера, естеството и интензитета на извършеното домашно насилие. Да се иска налагане на по-дълъг срок от 9 месеца, още повече на максимален срок от 18месеца в случая според установените конкретни факти и обстоятелства е неоснователно. Целта на налагането на мярката е личната и генерална превенция, като срокът от 9 месеца е напълно достатъчен за извършителя на домашно насилие да се осъзнае и да предприеме друг тип поведение под угрозата, че в противен случай и при ново констатирано домашно насилие, мярката ще бъде значително по строга по вид и по размер. Отделно от това съдът намира, че максималния срок би следвало да се налага само в изключителни случаи на пряка, неизбежна и особена тежка заплаха за живота на лицето, което е преценка във всеки конкретен случай, какъвто настоящия не е. Съдът намира, че посочените мерки и определената им продължителност ще изиграят ролята на достатъчен за ответната страна възпиращ фактор от демонстриране на други прояви на домашно насилие по см. на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Съдът при определяне на тези мерки по вид и размер, прецени, че с оглед данните по делото за непрекъснатите конфликти и упражнявано физическо насилие спрямо нея в предишен период ще бъдат охранени в най- пълна степен интересите на молителката, а и на ответника, като пострадалата ще е защитена от бъдещи актове на насилие, а спрямо ответника- предвид събраните данни по делото, съдът счита за достатъчни, с цел мотивирането му от въздържане от посегателства срещу нея за в бъдеще. На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН съдът следва да наложи на нарушителя и кумулативно предвиденото наказание - глоба, която в случая определя на минималния посочен в закона размер от 200, 00 лв., предвид ангажираните по делото доказателства за минимални доходи на ответника и като намери, че при определяне на този вид мярка и размер на глобата ще бъдат охранени в достатъчна степен интересите и на двете страни, като пострадалият е защитен от бъдещи актове на насилие, а спрямо ответника - предвид събраните данни по делото, съдът счита за достатъчна, с цел мотивирането му от въздържане от подобни прояви за в бъдеще и с оглед на срока в най - голяма степен ще бъдат защитени интересите и на двете страни. По арг. на чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответната страна следва да заплати по сметка на РС Благоевград държавна такса в размер на 25 лева – по аргумент на чл.16 вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума /арг. чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, като на основание чл.16, ал.2 вр. с чл.21, ал.3 от ЗЗДН се укаже на тази страна за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта, с която е наложена мярка за защита по ЗЗДН – при неизпълнение на заповедта на съда за защита от домашното насилие, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата за неизпълнението. С оглед изхода от спора и по арг. на чл.78, ал.1 вр. с чл.80 от ГПК на молителя от ответната страна се дължат направените по делото разноски от 300, 00 лв. –заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 15, чл. 16 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, и ал. 4, чл. 11, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, съдът РЕШИ: НАЛАГА на Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] следните мерки за закрила по Закона за защита от домашното насилие: ЗАДЪЛЖАВА Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо бившата си съпруга А. И. Вихровска, ЕГН:[ЕГН], О. Б., [населено място], със съдебен адрес [населено място], ул., чрез адв.А. В.. ОТСТРАНЯВА Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] от съвместно обитаваното с А. И. В., ЕГН:[ЕГН], жилище, находящо се в [населено място], общ. Б. за срок от 9 /девет/ месеца. ЗАБРАНЯВА на Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] да приближава обитаваното от А. И. В., ЕГН:[ЕГН], жилище, находящо се на адрес [населено място], общ.Б., да приближава А. И. В., ЕГН:[ЕГН], както и местата за социални контакти и отдих, където пребивават молителката А. И. В., ЕГН:[ЕГН] за срок от 9/девет/ месеца. НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] глоба в размер на 200, 00 лв. /двеста лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Б. ОСЪЖДА Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] да заплати на А. И. В., ЕГН:[ЕГН], Об. Б., [населено място], със съдебен адрес [населено място], ул. , чрез адв. А. В. сумата от 300, 00 лв. /триста лева/ направени разноски по делото. ОСЪЖДА Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] да заплати по сметка на РС Бл. държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет / лева – по аргумент на чл.16 вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума /арг. чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. По арг. на чл.16, ал.2 вр. с чл.21, ал.3 от ЗЗДН УКАЗВА на Ц. В. К., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес Обш. Б., [населено място] за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта, с която е наложена мярка за защита по ЗЗДН – при неизпълнение на заповедта на съда за защита от домашното насилие, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата за неизпълнението. ДА СЕ ИЗДАДЕ на пострадалото лице заповед за наложените мерки по ЗЗДН, които подлежат на незабавно изпълнение. ПРЕПИСИ от решението, ведно с изготвените мотиви и заповедта за защита да се връчат на страните в с.з., както и на 02 РПУ - Б. - за сведение и изпълнение. На основание чл.17, ал.1 от ЗЗДН, РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бл. окръжен съд с въззивна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му в днешното съдебно заседание - 18.01.2016г. и за двете страни. РАЙОНЕН СЪДИЯ |