Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 735
25.10.2019г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 253 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.чл. 215, ал.1
вр.с чл. 150, ал.3 от Закона за устройство на територията(ЗУТ).
Образувано е по жалба на Н.А.В. ***, с посочен съдебен
адрес:***, против Заповед № 21/08.02.2019г. на кмета на Община М., с която е
отказано одобряване на Комплексен проект за инвестиционна инициатива –
Изграждане на ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно направление,
в ПИ №022177 в землището на с.Г. п., общ.М., обл.Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Счита се, че заповедта не отговаря на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като не е мотивирана и не съдържа фактически и прани основания за издаването
ѝ. В нея било отразено само личното мнение на кмета, в качеството му на
гражданин на общината, а не в качеството му на административен орган. Това
представлявало и нарушение на чл.10 и чл.12, ал.1 от АПК. Навеждат се доводи и
за нарушение на чл.7 от АПК. Не било ясно защо в заповедта си кметът на община М.
не посочва причините за отказа да одобри комплексния проект. Не били посочени
конкретни факти, като не била направена преценка на установените такива.
Твърдението за нарушения на административнопроизводствените правила се
обосновава с това, че административният орган не бил изпълнил задълженията си
по чл.28, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК и не осигурил възможност на жалбоподателя
да обезпечи защитата си. Нарушени били принципите на административния процес,
заложени в чл.12 и чл.13 от АПК. Наличието на жалба от жителите на с.Г. п., на
която кметът се позовал в заповедта си, не обосновавало извод, че същата е
основателна. Същият не съобразил факта, че всички негови указания в хода на
процедурата по чл.150 от ЗУТ били изпълнени. Жалбоподателя излага твърдения, че
именно в правомощията на кмета е да одобри комплексния проект за инвестиционна
инициатива, а не както се сочи в оспорения акт, че компетентността за това е на
Общински съвет - М.. В тази връзка се акцентира на противоречието в което е
изпаднал административният орган издавайки акт, за който твърди че е
некомпетентен. Посочва се и че в заповедта кметът не обсъдил отделните части на
комплексния проект за инвестиционна инициатива, но отказал одобряването им, а
по отношението на искането за издаване на разрешение за строеж в акта на кмета
не се съдържали никакви фактически констатации и правни изводи, като се
отбелязва, че одобряването на частите на проекта ставало едновременно с издаването
на разрешение за строеж. Подробни доводи се излагат и във връзка с твърдение за
нарушение на чл.4, чл.6, ал.1, чл.9, чл.10 и чл.11 от АПК. На последно място се
сочи, че с действията си кметът на Община М. създавал съществени пречки и
затруднения по отношение реализирането на правата и задълженията на оспорващия
по повод подадено заявление за подпомагане №26/04/1/0/01927 по мярка 4.1.
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020г. По изложените
съображения се иска отмяна на заповедта и задължаване на кмета на Община М. да
извърши необходимите действия по чл.150, ал.3 от ЗУТ за одобряване на
комплексния проект за инвестиционна инициатива и издаването на разрешение за
строеж за изграждане на Ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно
направление в ПИ №022177 в землището на с.Г. п., общ.М., обл.Хасково, като
съдът да определи срок за това. Претендират се разноски. Допълнителни
съображения в подкрепа на изложеното в жалбата се развиват в писмени бележки.
Ответникът - кмет на Община М., чрез пълномощник,
оспорва жалбата, като сочи, че по отношение на одобряването на планове за
застрояване, касаещи поземлени имоти извън границите на урбанизираните
територии, кметът на община се явява некомпетентен орган. Същевременно се
твърди законосъобразност на издадения акт.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Настоящото
производство е инициирано от Н.А.В. с Заявление с вх.№279/01.02.2019г.,
адресирано до кмета на Община М. /л.83/, с което се иска от кмета на Община М.
на основание чл.150, ал.3 да одобри частите на входирания КПИИ- Изграждане на ферма за отглеждане на биологични говеда
– месодайно направление, в ПИ №022177 в землището на с.Г. п., общ.М.,
обл.Хасково и да издаде
разрешения за строеж на обектите.
В
отговор на подаденото заявление кметът на община М. издава Заповед №21 от
08.02.2019г., на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, с която отказва
да одобри КПИИ, а именно изграждане на Ферма за отглеждане на биологични
говеда – месодайно направление в ПИ 022177 в землището на с.Г. п., община М.,
обл.Хасково, със заявител Н.А.В., включващ:
-ПУП- План за застрояване в условията на
Наредба 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна в
предназначението им
-
Инвестиционен проект за „Кравеферма“
-
ПУП – Парцеларен план и
Специализирана план – схема за външен водопровод
-
Инвестиционен проект за „Външен
водопровод“
Като мотиви за издаване на акта се сочи следното:
„Подадена жалба от жители на с.Г.
п., община М., с вx.№2259 от 16.09.2016г., изразяваща категоричното несъгласие
от страна на жалбоподателите с реализиране на инвестиционното предложение за
изработване на ПУП - план за застрояване и инвестиционни проекти за изграждане
на обект „Ферма за отглеждане на биологични говеда - месодайно направление“ в
ПИ № 022177 в землището на с.Г. п., община М.“.
В
заповедта се уточнява, че жителите на с.Г. п. изразяват несъгласието си за
изграждане на предвидената кравеферма в непосредствена близост до границите на
регулация на селото и изтькват поредица от негативни последици и влияние върху
околната среда и населеното място. От страна на кмета е изразено категорично
съгласие и солидарност с фактите и становището на населението на с.Г. п., така
както са отразени в жалбата им, предвид планираното разполагане на обекта в
изключителна близост до регулацията на с.Г. п. - само на 70 линейни метра. Като абсолютно реални и неприемливи за
него, като гражданин на община М., кмета приема посочените в жалбата на
населението очаквани негативни влияния и неблагоприятни последици върху
околната среда (замърсяване с оборска тор, неприятни миризми и опасност от
разпространение на зарази).
В
оспореният акт се приема, че с
оглед практиката на отглеждане на крави в общината, използването на способа на „свободно“ пасящи
животни, без използване на пастири,
е вероятния такъв при евентуална реализация на инвестиционното намерение, при
което се създавали предпоставки за неизпълнение на разпоредби от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата, поради непосредствената близост на
обекта до общински път HKV3106, а именно на чл.143 - „Водачът на пътно превозно
средство с животинска тяга, на животни или на стада е длъжен непрекъснато да
контролира и да направлява животните, така че да не се създават пречки и
опасности за движението“, чл.144, ал.1, т.4 - „да не превеждат животни през
пътя, ако това застрашава безопасността на движението“, чл.144, ал.2 – „през
нощта или при намалена видимост водачът на стадото е длъжен да сигнализира
стадото отзад, откъм страната на движението, със запален фенер“ и чл.145 „на водача
на животни е забранено да ги оставя без надзор в обхвата на пътя и в близост до
него“.
В
заключение, издателя на оспорения акт сочи, че с оглед местоположението на
процесния ПИ № 22177 в землището на с.Г. п., община М., а именно извън границите
на урбанизираната територия, решенията за изработване на комплексен
инвестиционен проект, както и издаването
на разрешения за одобряване на КПИИ на основание чл.124а, ал.l от ЗУТ, следва да бъде взето и от Общински съвет - М.,
който се явявал компетентен орган по силата на закона.
От
изпратената по делото административна преписка е видно, че процесния акт е
издаден след приключила процедура по чл. 150, ал.1 от ЗУТ. Последната е
стартирала с подадено от Н.А.В. искане с вх.№ТУ-150/13.06.2016г. за разрешаване
изработването на комплексен инвестиционен проект (по чл.150 ЗУТ) /л.37/, включващ
План за застрояване – в условията на Наредба №19 от 25 октомври 2012г. за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им;
инвестиционен проект за „Кравеферма”, с местоположение: ПИ 022177, земл. с.Г.
п., общ.М., обл.Хасково. В инициираното
от В. производството, с Докладна записка /л.44/ кметът на Община М. прави
предложение до Общински съвет М. за вземане на решение на основание чл.21,
ал.1, т.11 от ЗМСМА и във връзка с чл.124а от ЗУТ, с което Общински съвет М.
разрешава на Н.А.В. и Б. Д. В., да изработи проект за ПУП – план за
застрояване в условията на Наредба №19 от 25 октомври 2012г. за строителство в
земеделски земи без промяна на предназначението им, за обект „Кравеферма” в
имот №022177 в землището на с.Г. п., Община М.. От съдържанието на Протокол №11 от заседание на ОбС – М.,
проведено на 31.08.2016г. /л.43/, става ясно, че след проведено гласуване
Общински съвет – М. не приел
предложеното проектно решение.
Междувременно,
видно от представения във вид на заверен препис документ /л.54/, Община М.,
Кметство - с.Г. п., на основание чл.6, ал.10, т.1 от Наредбата за условията и
реда за извършване на въздействието върху околната среда, обявява открит
обществен достъп до инвестиционно предложение за изработване на ПУП – план за
застрояване и инвестиционни проекти за изграждане на обект „Кравеферма“ в ПИ
022177 землище на с.Г. п., община М., с възложител Б. Д. В.и Н.А.В.. В
обявлението се посочва, че документите са на разположение на обществеността в
периода 30.08.2019г. – 17.09.2019г.
В
писмо с изх.№2267/19.09.2016г. до Директора на РИОСВ – Хасково, кметът на
община М. сочи, че в резултат на осигурения обществен достъп на информацията за
инвестиционното предложение е постъпила жалба от жителите на с.Г. п. срещу
предложението. Последното е установено и с Констативен протокол от
19.09.2019г., подписан от тричленна комисия, в състав двама служители на Община
М. и кметски наместник на с.Г. п..
На
29.09.2016г. под вх. №2331/29.09.2016г. жалбоподателят отново подава мотивирано искане в Община М.
/л.43/ за разрешение за изработване на комплексен инвестиционен проект (по
чл.150 ЗУТ), с което поискал да бъде разрешено изработване на комплексен проект
за инвестиционна инициатива за ПУП – Парцеларен план и специализирана
план-схема на водопровод; инвестиционен проект за „Външен водопровод” с
местоположение: по улична регулация от о.т. 7 през о.т.2, о.т. 1 до о.т. 61 по
плана на с.Г. п., община М. и извън регулация през имоти с номера 011164,
012007 и 022055 по КВС, община М.. С Докладна записка /л.53/ кметът на Община М.
предлага на Общински съвет - М. да вземе решение на основание чл.21, ал.1, т.11
от ЗМСМА и във връзка с чл.124а от ЗУТ, с което Общински съвет – М. да разреши на Н.А. В. и Б. Д. В.да изработи проект за ПУП –
парцеларен план и специализирана план-схема за изграждане на водопровод към
обект „Кравеферма” в имот №022177 в землището на с.Г. п., община М., през
поземлени имоти 011164, 012007, 022055 в землището на с.Г. п. и в регулацията
на с.Г. п., община М.. Видно от Протокол
№13 от заседание на ОбС – М., проведено на 01.11.2016г., Общински съвет – М. не е приел предложеното решение от кмета на
община М..
С
Молба №2698/16.11.2016г. /л.62/, подадена до Кмета на Община М., Н.А.В.
представя Решение на РИОСВ - Хасково №*******/2016г. от 15.11.2016г. във връзка
с инвестиционното му предложение за изграждане на „Ферма за отглеждане на
биологични говеда – месодайно направление” в имот №022177 в землището на с.Г.
п., община М., област Хасково, и иска на основание чл.150 от ЗУТ да бъде разрешено и одобрено изработване на
комплексен проект за инвестиционното му предложение, съгласно мотивирани
искания с входящи номера ТУ-150/13.06.2016г. и 2331/29.09.2016г., а именно: 1. ПУП – парцеларен план и специализирана план-схема на външен водопровод;
2. Инвестиционен проект за външен водопровод; 3. ПУП – План за застрояване на земеделски земи без промяна на
предназначението им; 4. Инвестиционен проект за „Ферма за отглеждане на
биологични говеда – месодайно направление“.
На 14.02.2018г. под
вх.№378/14.02.2018г.
Н.А.В. подава отново заявление с нова молба в законния срок,
да му бъде разрешено изработването на
комплексен проект за инвестиционна инициатива, а именно: за изграждане на
„Ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно направление“ в поземлен имот №022177.
В
отговор на последното заявление в писмо с изх.№524/26.02.2018г., издадено от
кмета на община М., се сочи, че исканото разрешение не може да бъде разгледано по реда на чл.150 от ЗУТ поради
това, че „Законовата разпоредба на чл.124а, ал.1 от ЗУТ предвиждала:
„Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с
решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се
разрешава и изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание
с национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на
урбанизираните територии“. Сочи се, че
за поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, какъвто бил и процесния
- имот 022177, с.Г. п., община М., решенията за изработването на КИП били в
правомощията на общинския съвет. В структурата на местната власт, общинският
съвет бил органът, по-високопоставен от кмета на общината, и било невъзможно
изземване на функциите на общинския съвет от кмета в това му качество. Неговото
задължение по закон било да внесе искането на В. за разглеждане от Общински
съвет – М.. Освен законовото изискване, по отношение на неговия обект бил
налице и голям обществен интерес /както положителен, така и отрицателен/, което
предполагало изразяване на становище от страна на общинските съветници. Това
именно била и идеята на законодателя тези проекти да се одобряват по реда на
чл.124а от ЗУТ. Практиката в Община М. била разрешенията за изработване на
подробни устройствени планове за имоти извън регулацията на населените места да
бъдат разрешавани от общинския съвет. Въз основа на гореизложеното, кметът на
община М. уведомил Н.А.В., че не може да разгледа по желания от него ред – по
чл.150 от ЗУТ, искането му. Посочено било също, че заявителят следва да се
съобрази с изискванията на закона, за да се предприеме необходимото и искането
да бъде разгледано по реда на чл.124а от ЗУТ.
Адресираното
до Н.А.В. писмо с изх. №524/26.02.2018г. на кмета на община М. е обжалвано пред
Административен съд – Хасково, който с Определение от 01.06.2018г., постановено
по адм. д. №244/2018г. отменя отказа на кмета, обективиран в писмото, да разгледа
искането на В. и връща преписката на административния орган за разглеждане по
същество.
В
изпълнение на съдебното определение, с
Уведомително писмо с изх.№159/21.01.2019г. /л.30/ кметът на община М.
уведомява Н.А.В., че му разрешава
изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), а
именно Изграждане на Ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно
направление, в ПИ 022177 в землището на с.Г. п., община М., включващ ПУП – План за застрояване в
условията на Наредба №19 от 25 октомври 2012г. за строителство в земеделските
земи без промяна на предназначението им, Инвестиционен
проект за „Кравеферма”; ПУП
Парцеларен план за специализирана план-схема за външен водопровод, Инвестиционен проект за външен водопровод.
Жалба
срещу процесния акт е подадена пред административен съд Хасково на 26.02.2019г.
В същата се сочи, че акта е съобщен на жалбоподателя на 13.02.2019г. без да се
прилагат доказателства за това. В представената от органа административна
преписка също не се съдържат доказателства за датата на съобщаване на акта, а и
не се навеждат твърдения за по- ранна такава, от посочената в жалбата.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, предвид
което е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
На
първо място следва да се анализира дали процесния акт е издаден от компетентен
орган. В тази насока, твърденията на страните са разнопосочни, а самият орган сочи в заключение на своя акт,
че не е компетентен да издаде същия.
Настоящият състав намира, че
процедурата по изработване и одобряване на КПИИ включва две административни
производство, такова по разрешаване изработването на КПИИ и приключващо със
заповед на кмета на общината за разрешаване или за отказ да се разреши
изработване на КПИИ, със самостоятелно право за оспорване на издадения в това
производство акт и производство по одобряване на КПИИ, приключващо с акт по
одобряване на ПУП и акт по одобряване на ИП, ведно с издаване на Разрешение за
строеж, с възможност за оспорване на тези актове в едно общо производство.
Процесният акт е постановен във
връзка с инициирано от жалбоподателя административно производство по реда на
чл. 150, ал.3 от ЗУТ за одобряване на КПИИ, след приключило производство по
разрешаване изработването на КПИИ по реда на чл. 150, ал.1 от ЗУТ. В последното
производство кмета на Община М. е разрешил изработването на процесния КПИИ,
като е сторил същото с оглед предоставената му в тази насока компетентност
съгласно нормата на чл. 150, ал.1 от ЗУТ. Независимо обаче, че правомощието за
разрешаване изработването на КПИИ е предоставено на един единствен орган, не
така стоят нещата при протичане на следващия етап от процедурата в
производството по одобряване на КПИИ. Тук следва да се посочи, че този КПИИ
инкорпорира в себе си няколко отделни и самостоятелни по своята същност акта,
съгласно нормата на чл. 150, ал.2 от ЗУТ, а именно ПУП и инвестиционен проект,
като включва и издаване на разрешение за строеж, съгласно чл.150, ал.3 от ЗУТ.
В действителност нормата на чл.150, ал.3 от ЗУТ повелява частите на комплексния
проект за инвестиционна инициатива да се одобряват едновременно с издаването на
разрешение за строеж и
да се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1
на заинтересуваните лица по чл. 131, но това
одобряване следва да стане с отделен акт по отношение на всяка една част от
този проект, като всеки от тези актове да бъде издаден от съответно
компетентния орган, едновременно /т.е. в един и същи ден/ с издаването на
разрешение за строеж, отново от компетентния за това орган. Горният извод
следва и от разпоредбата на чл. 150, ал.8 от ЗУТ, съгласно която съобщаването на актовете за одобряване на частите на комплексните проекти за инвестиционна
инициатива и разрешението за строеж
се извършва едновременно при условията и по реда, предвидени за съобщаване на
актовете за одобряване на подробни устройствени планове. Нормата говори за
актове в множествено число и никъде в закона не е посочено, че одобряването на
КПИИ следва да стане с един единствен акт, издаден от един единствен орган.
Така по отношение на всяка
от отделните части на КПИИ, компетентния орган се определя от специалните
разпоредби в ЗУТ, относими за съответната част на КПИИ. В тази връзка,
компетентен до одобри ПУП се явява именно кмета на общината съгласно чл. 129,
ал.2 от ЗУТ, а в процения случай това е Кмета на Община М..
По отношение компетентния
да одобри инвестиционните проекти орган, относима се явява нормата на чл. 145,
ал.1, т.1 от ЗУТ и това е главния архитект на Община М., като последния следва
да издаде и разрешението за строеж (предвид разпоредбта на чл.148, ал.2 от ЗУТ).
Ето защо оспореният
акт, в частта в която е формирана воля за отказ одобряване на ПУП- План за застрояване в условията
на Наредба 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна в
предназначението им и ПУП – Парцеларен план и Специализирана план – схема за
външен водопровод, се явява издаден от компетентен орган, а в частта му касаеща
отказ да се одобри Инвестиционен проект за „Кравеферма“ и Инвестиционен проект
за „Външен водопровод“ акта се явява нищожен, като издаден от орган без
необходимата материална компетентност за това, предвид което в тази му част следва
да бъде обявен за нищожен.
Във
връзка с формата на акта и спазване на процесуалните правила за неговото
издаване, съдът намира наличието на допуснати съществени нарушения,
съставляващи основание по чл. 146, т.2 и т.3 от АПК за отмяна на акта.
Макар
да е издадена в писменна форма и от компетентен орган, касателно частта за
отказ да се одобри ПУП- План за застрояване в условията на Наредба 19 от
25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без промяна в предназначението
им и ПУП – Парцеларен план и Специализирана план – схема за външен водопровод,
процесната заповед е лишена от каквито и да било фактически основания, относими
към материалната законосъобразност на същата. Изложените в акта мотиви за отказ
не сочат факти относими към материалната законосъобразност на предложените за
одобрение ПУП- План за застрояване в условията на Наредба 19 от 25.10.2012г. за
строителство в земеделски земи без промяна в предназначението им и ПУП –
Парцеларен план и Специализирана план – схема за външен водопровод с относимите
правни норми. В акта липсват както фактически така и правни основания за
неговото издаване, материално относими към разгледаните части от КПИИ.
Изложените
в акта факти и обстоятелства са
неотносими към дължимата от органа преценка преди постановяване на акт с
процесното волеизявление за отказ да одобри ПУП- План за застрояване в
условията на Наредба 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделски земи без
промяна в предназначението им и ПУП – Парцеларен план и Специализирана план –
схема за външен водопровод. Възможността да се подаде възражение срещу
изработен проект за ПУП е предвидена за съответните заинтересовани лица в производството
по одобряване на ПУП и разписана от нормите на ЗУТ, но само и единствено
наличието на такова възражение, без същото да е обсъдено по същество и
съпоставено към относимите за одобряването на ПУП законови изисквания, води до
липса на мотиви по същество относно постановения отказ.
Горното
води до извода за допуснато от органа нарушение на нормата на чл. 59, ал.2, т.4
от АПК, довело и до материална незаконосъобразност на акта.
Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането
в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти,
включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му
съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.
Единственото
позоваване на органа за издаване на процесната заповед е на нормата на чл. 44,
ал.2 от ЗМСМА и на норми от Закона за движение по пътищата, без да се сочат нито правни, нито фактически
основания, съответстващи на нормите по раздел III от глава VII на ЗУТ- относими в
производството по
одобряване на подробните устройствени планове и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането на ЗУТ.
Този порок във формата на заповедта
е довел и до материалната незаконосъобразност
на същата, което води до отмяна на акта по реда на чл. 146, т.4 от АПК.
Настоящият
състав намира оспорения акт за издаден и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, а именно на нормата на чл. 35 от АПК, задължаваща
административния орган да изясни всички факти и обстоятелства относими към
случая. Нито от текстовото съдържание на издадения административен акт, нито от
изпратената от органа административна преписка по неговото издаване не е видно
същият да е установил в пълнота фактите относими към производството, с което е
бил сезиран. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено по своето
естество, предвид възможността на органа да достигне до различен извод, в
случай на установяване и съобразяване с относимите към случая факти и
обстоятелства. Горното е ограничило в значителна степен и правото на защита на
иницииралото производството лице, което от своя страна съставлява самостоятелно
нарушение на процесуалните правила. Всичко това дава още едно основание за
отмяна на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 146, т.3 от АПК.
При
така изложените мотиви, съдът намира че оспорената Заповед № 21/08.02.2019г. на кмета на Община М., в частта с която е отказано одобряване на Инвестиционен проект за „Кравеферма“
и Инвестиционен проект за „Външен водопровод“, като част Комплексен проект за инвестиционна инициатива – Изграждане
на ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно направление, в ПИ
№022177 в землището на с.Г. п., общ.М., обл.Хасково, следва да бъде обявена за
нищожна, а в останалата част следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
издадена при допуснати нарушения във формата, при съществени процесуални
нарушения и в несъответствие с материалния закон. Преписката следва да се
раздели, като в частта касаеща подаденото от жалбоподателя заявление за
одобряване на Инвестиционен
проект за „Кравеферма“ и Инвестиционен проект за „Външен водопровод“, ведно с
искането за издаване на разрешение за строеж, следва да се изпрати по
компетентност на Главен архитект на Община М. за произнасяне, с акт за
одобряване или отказ за одобряване на ИП, съответно с издаване или отказ да се
издаде разрешение за строеж, след установяване и преценка на всички относими
факти и обстоятелства и при съобразяване нормите на ЗУТ и подзаконовите
актове за прилагането му, в т.ч. и Наредба № 4/2001 за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, а в частта касаеща
заявление за одобрение
на ПУП- План за застрояване в условията на Наредба 19 от 25.10.2012г. за
строителство в земеделски земи без промяна в предназначението им и ПУП –
Парцеларен план и Специализирана план – схема за външен водопровод, да се
изпрати по компетентност на кмета на
Община М. за ново произнасяне след установяване на относимите факти и
обстоятелства и при съобразяване относимите към производството специални
разпоредби по ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му,
както и при спазване на разписания за това процесуален ред.
При този изход на
спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова
полза на сторените по делото разноски в предявения размер, а именно 10 лв. за
платена държавна такса и 700 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран,
Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА, Заповед №
21/08.02.2019г. на кмета на Община М., в
частта, с която е отказано да се одобри Инвестиционен проект за
„Кравеферма“ и Инвестиционен проект за „Външен водопровод“, като част от Комплексен проект за инвестиционна
инициатива – Изграждане на ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно
направление, в ПИ №022177 в землището на с.Г. п., общ.М., обл.Хасково, като в
тази част изпраща преписката на Главен архитект на Община М., по компетентност
за произнасяне съобразно мотивите на настоящият акт,
ОТМЕНЯ Заповед № 21/08.02.2019г. на кмета
на Община М.,в останалата й част, с която е отказано да се одобри ПУП- План за
застрояване в условията на Наредба 19 от 25.10.2012г. за строителство в
земеделски земи без промяна в предназначението им и ПУП – Парцеларен план и
Специализирана план – схема за външен водопровод, като част от Комплексен проект за инвестиционна
инициатива – Изграждане на ферма за отглеждане на биологични говеда – месодайно
направление, в ПИ №022177 в землището на с.Г. п., общ.М., обл.Хасково, като в
тази част изпраща преписката на кмет на Община М. за произнасяне съобразно
мотивите на настоящият акт.
Решението подлежи на касационно
оспорване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
Съдия: