Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.***, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски
районен съд, ХІ гр. състав, в публично заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА при секретаря Петя Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 6287 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.177, чл.222, чл.224 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Пред ПлРС е
постъпила искова молба от Р.И.Р. с ЕГН **********, с адрес *** представляван от
процесуалния си представител адвокат Р.М. *** против „Е.Е.“ ЕООД ***, ***,
представлявано от управителите ***и ***. Ищецът твърди, че е работил при
ответника с трудов договор на длъжност „Ръководител организиране, експедиция,
товароразтоварна и спедиторска дейност“ с постоянна месторабота гр.***. Твърди,
че за месец май 2019г. била отпусната премия за разпределяне на работещите в
размер на 21119,85 лева, която била разпределена между всички служители с
изключение на ищеца и ***И.. Ищецът твърди, че заедно с ***И. имали отработени
по 20 работни дни през месеца както всички останали служители. Твърди, че са
изпълнявали добросъвестно трудовите си задължения и са допринесли за добрите
икономически резултати на работодателя. Твърди, че в нарушение на чл.243 КТ
работодателят е разпределил ДМС между останалите служители, като е изключил
ищеца. Твърди, че не е получил премия, тъй като от страна на работодателя му
бил упражнен натиск да подаде молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, което направил впоследствие. Твърди, че трудовият му договор
бил прекратен със заповед на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие,
като било разпоредено да му бъде изплатено обезщетение по чл.224 КТ в размер на
375,38 лева вместо дължимото му съобразно последното дължимо трудово
възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати неизплатено дължимо трудово възнаграждение за месец май 2009г. в
размер на 2340,77 лева дължимо като премия и обезщетение по чл.224 КТ в размер
на в размер на 144,56 лева.
В едномесечния срок
ответникът представя писмен отговор, в който оспорва претенциите на ищеца.
Твърди, че ищецът е работил на посочената длъжност и трудовото правоотношение
между страните е прекратено по взаимно съгласие. Твърди, че допълнителното
трудово възнаграждение се заплаща съгласно Правила за формиране на работната
заплата на служителите. Твърди, че през месец май 2019г. било установено, че
ищецът и ***И. са ощетявали дружеството като системно са присвоявали дървени
палети и скари. Твърди, че това бил поводът за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца. Твърди, че не е упражнявал натиск за прекратяване на
трудовото правоотношение, а след проведен разговор ищецът пожелал прекратяване
на трудовото правоотношение, за да не бъде образувано дисциплинарно
производство. Твърди, че съгласно правилата за формиране на премия на
служителите в ***същите се начисляват съобразно посочените обективни критерии и
по преценка на управител, за което се издава изрична заповед. Твърди, че за
месец май такава заповед за ищеца не била издавана. По отношение на претенцията
за присъждане на обезщетение по чл.224 КТ, твърди, че дори да е основателна
претенцията за заплащане на премия, то премията не е трудово възнаграждение с
постоянен характер и не се ползва като основа при формиране на обезщетенията.
Представя писмени доказателства.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Установява се от
представения трудов договор №1148/17.05.2004г., че ищецът е работил в ответното
дружество на длъжност Отговорен ръководител смяна, като първоначално трудовото
му възнаграждение било определено в размер на 150 лева месечно. С допълнително
споразумение от 02.01.2008г. трудовото възнаграждение на ищеца било определено
в размер на 480 лева. Установява се, че
със Заповед №139/22.07.2019г., трудовото правоотношение между страните било
прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие на страните. В
заповедта е отразено, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск 10 дни за 2018г. и 11 дни за 2019г. Установява се от
представените копия на ведомост, че ищецът е получил за месец април 2019г.
премия в размер на 2340,77 лева, а за месец май и месец юни няма начислена сума
за премия. Представен е протокол за получени и разпределени премии между
служители на ответното дружество за месец май 2019г., от който се установява,
че на ищеца не е начислена премия в нито една от двете графи.
По делото е
представена длъжностна характеристика на ищеца, в която са отразени неговите
задължения и допълнения към нея. Представени са Правила за формиране на
премията на служителите в ***от които се установява, че служителите, работещи в
логистичен център получават месечна екипна премия на база резултат от общия
брой обработени и претоварени качествено пратки в Логистичния център.
Установява се, че за тази дейност ежедневно се събира и предоставя текуща
информация за броя обработени пратки. Посочено е, че екипът под ръководството
на управител ЛЦ разпределя премията по служители открито, честно на база
отработените дни, принос, пример, активност, длъжност и отговорности. От
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е получавал
ежемесечно премия, като за месец януари е била в размер на 2322,10 лева, за
февруари 2232,78 лева, за месец март 2421,47 лева и за месец април 2340,77
лева. От заключението се установява, че за месеците май, юни и юли 2019г.
ищецът не е получил премия. Като свидетел по делото е изслушан ***, който е
работил в ответното дружество на длъжност „***“, а задълженията му включват да
следи качеството на работа на определен брой офиси, наречени Логистични
центрове и да извършва проверки в тях. От показанията му се установява, че в
тези центрове се окрупняват пратките и от там се придвижват до по-малките
офиси. Служителите на тези офиси ги обработват, разгрупират и ги изпращат по
направленията им. Свидетелят твърди, че по повод подаден сигнал за липсващи
дървени палети и скари извършил проверка в ЛЦ ***, на който ръководители на
смените по това време били ищецът Р.Р. и ******. Заяви, че ЛЦ разполага с
видеонаблюдение, което се контролира от сървър в отделно помещение в центъра. Свидетелят
твърди, че в произволно избрани дни, когато центърът не работи установил от
видеозаписите, че ищецът и колегата му ***влизат в помещението със сървъра в
центъра, след което камерите спират да заснемат. Около час и половина два
камерите не правят записи, след което отново се включват. Свидетелят заяви, че наблюдавал,
че във времето, в което няма видеозаснемане, около един – два часа - броят на
палетите и скарите намалявал.
При така събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, че през
времето, в което ищецът е работил като ръководител смяна в ***заедно с негов
колега и влизал в центъра, изключвал видеонаблюдението, като през време, в
което няма видеозаснемане, около час и половина два, с колегата си е изнасял
дървени палета и скари. За тези негови действия е узнал управителя на
логистичния център и след проведен разговор, ищецът е пожелал трудовия му
договор да бъде прекратен по взаимно
съгласие на страните.
Спорно по делото е дължи ли му се премия за месец май
2019г., тъй като за този месец, между служителите на дружеството е разпределена
като премия обща сума в размер на 20197,25 лева.
Съгласно Правилата
за формиране на премията на служителите в ***Екипът под ръководството на
управител ЛЦ разпределя премията по служители открито, честно, на база
отработени дни, принос, пример, активност, длъжност и отговорности. От показанията на свидетеля се установи, че
понятието „екип“ включва ръководителя на ЛЦ и двамата ръководители на смяна,
един от които е бил ищецът. В случая се установи, че именно ръководителите на
смяна са изнесли дървени палета и скари от склада, като за да прикрият деянието
си са изключили видеонаблюдението в склада. При така събраните доказателства
съдът приема, че ръководителят на екипа е изпълнил задължението си да
разпредели премията, като е съобразил обстоятелството, че ищецът в извънработно
време е изнасял от склада дървени палета и скари, поради което не му определил
сума за получаване. Това прави и предявеният иск за присъждане на премия за
месец май 2019г. в размер на 2340,77 лева като част от трудовото възнаграждение
неоснователен и съдът счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
претенцията на чл.224 КТ, съдът приема, че същата е неоснователна. Съдът
споделя становището на ответника в писмения отговор, че съгласно чл.18 НСОРЗ,
среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177 ал.2 КТ се установява
като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни
дни през съответната година. Поради това съдът приема, че премията по спора не
е част от трудовото възнаграждение, защото няма постоянен характер. С оглед
изложеното, съдът приема, че и искът с правно основание чл.224 КТ за присъждане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 144,56 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество
направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Р. с ЕГН **********, с адрес ***
представляван от процесуалния си представител адвокат Р.М. *** против „Е.Е.“
ЕООД ***, ***, представлявано от управителите ***и *** иск с правно основание
чл.242 КТ за заплащане на сумата от 2340,77 лева, представляваща премия за
месец май 2019г. като част от трудовото възнаграждение, ведно със законната
лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Р. с ЕГН **********, с адрес ***
представляван от процесуалния си представител адвокат Р.М. *** против „Е.Е.“
ЕООД ***, ***, представлявано от управителите ***и *** иск с правно основание
чл.224 КТ за заплащане на сумата от 144,56 лева, обезщетение за неизползван
пратен годишен отпуск за 2018 и 2019г., ведно със законната лихва от подаване
на молбата до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.И.Р. с ЕГН **********, с адрес *** представляван от
процесуалния си представител адвокат Р.М. *** против „Е.Е.“ ЕООД ***, ***,
представлявано от управителите ***и *** сумата от 600 лева разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: