№ 1333
гр. Бургас, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Ц.ова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20222100501885 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната
жалба на Г. В. П. ЕГН **********, чрез адвокат Цветан Банков от АК-Варна, гр. Варна Бул.
Вл. Варнекчик 55, ет.4, офис 12, Тел. **********, против Решение № 294/2022г. по гр. дело
№ 927/2021г. по описа на Районен съд- Несебър, с което Гаранционен фонд, Булстат
*********, със седалище град София, улица Граф Игнатиев № 2, етаж 4, е осъдено да
заплати на Г. В. П., е ЕГН **********, с адрес: град *** улица *** № *, сумата в размер на
12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019г. в град
Несебър по вина на неизвестен водач при управление на неидентифицирано и неустановено
МПС, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021г. до окончателното изплащане на
главницата, и сумата в размер на 323,33 лв. представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 14.04.2021г. до 19.07.2021г., като за разликата над уважения до пълния
претендиралия размер на главницата като обезщетение за неимуществени вреди от 25 000
лв. (двадесет и пет хиляди лева), както и за заплащане на мораторна лихва за периода от
22.01.2021г. до 13.04.2021г.,исковите претенции са отхвърлени като
неоснователни;присъдени са разноски на ищцата в размер на 1 507,69 лв.
Въззивната жалба е насочена срещу отхвърлителната част на първоинстанционното
решение. В тази му част въззивницата обжалва решението като неправилно и моли
постановяване на друго, с което исковите претенции уважени до пълния предявен
размер.Във въззивната жалба се проследява механизма на настъпване на ПТП-то,установени
по извършената съдебно-автотехническа експертиза; настъпилите увреждания за ищцата,
установени по делото като се изтъкват обстоятелства за настъпили негативни последици за
психиката на ищцата.Излагат се доводи за неправилни изводи на съда относно движението
на мотоциклетистът И.К.,който не е имал обективна възможност да предотврати удара.
Оспорва се извода на съда по съображения, че не били налице обективни данни дали св. К.
е изпреварвал неустановения червен лек автомобил или последния е изпреварил него и е
1
извършил непозволена маневра „завиване наляво“ през двойна непрекъсната линия,още
повече че К. не е имал задължението да се движи плътно в дясната лента за движение.
Излагат се съображения за това, че неправилно съдът е приел, че мотоциклетистът бил
излязъл извън обсега на водача на неустановения лек автомобил, поради което в
поведението на мотоциклетиста може да се търси съ-вина /съпричиняване.Въззивницата
изтъква и съображения относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, което районният съд не съобразил с оглед справедлива преценка на претърпените
болки, страдания, техния интензитет, продължителност,остатъчен стрес,промяна в начина
на живот и т.н. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
претенцията в пълния й предявен размер; претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на въззиваемия
Гаранционен фонд, Булстат *********, със седалище град София, улица Граф Игнатиев № 2,
етаж 4, който в законоустановения срок не е предявил писмен отговор по същата жалба.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззиваемия- адвокат Чернокожева , оспорва въззивната жалба и моли за постановяване на
съдебно решение, с което първоинстанционното такова бъде потвърдено.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани
с жалбата, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, експертизи и свидетелски показания, по делото са безспорно установени като
обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в
исковата молба. Фактическата обстановка по спора е следната:
На 04.08.2019г. в гр.Несебър, ищцата Г. П. се возила на управлявания от свидетеля
К./ с който живеела и на съпружески начала/ мотоциклет марка „Хонда“, модел „FJS“ с
рег.№ В 2193 В. Ищцата била облечена с тениска ,къси панталони и чехли. Свид. К. решил
да изпреварва автомобилите, движещи се и в двете ленти на пътното платно по посоката му
на движение, като за целта се изнесъл възможно най-вляво, в близост до осовата линия на
платното за движение, представляваща двойна непрекъсната линия.Докато се движел и е
изпреварвал автомобилите,св.К. усетил удар в дясната задна част на управлявания от него
мотоциклет, вследствие на което той се е залюлял силно, но свид. К. е успял да го овладее, и
да спре по-напред на безопасно място.Преди да спре мотоциклета, возещата се зад него Г.
П. изпищяла и свид. К. видял, че предпазителят на ауспуха на мотоциклета му липсва,
както и че кракът на Г. П. е ударен. Независимо от това, тъй като при обръщането си назад
свидетелят К. видял червен автомобил, който при извършване на предприетата маневра
„завой наляво“,бил ударил мотоциклета му,свидетелят К. тръгнал по кръговото за да види
регистрационния номер на червения автомобил, като едва тогава видял, че от пръстите на
крака на Г. има силно кръвотечение.Ищцата Г. П. била отведена в Медицински център „Д-р
Димитър Пеев“ в к.к. Слънчев бряг, където първоначално са и били дадени
болкоуспокояващи; по-късно- в 20:39 часа е била приета в болница „Лайф Хоспитал“,
където й е била направена операция. Видно от Епикриза на МБАЛ „Лайф Хоспитал“
ЕООД,ищцата П. е била приета с лацеро- контузна рана в областта на дясното ходило и
екскориация по дистанс предно лицева част на дясна подбедрица; видима ампутация на 5-и
пръст, видими костни фрагменти в раната;била е изписана на 07.08.2019г. с издаден
болничен лист за продължаване на лечението в домашни условия. След като на 06.09.2019г.
е изтекъл срока на домашно лечение, този срок е бил удължаван въз основа на болнични
листове за временна неработоспособност, издавани от АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД,
ЛКК Ортопедична, до 25.02.2020г., в които болнични лиси като диагноза е посочена
„Травматична ампутация на стъпалото на неуточнено ниво“, и от който се установява, че тя
е работила като застраховател в „Юнайтед Брокер“ ООД град Варна.На 26.11.2019г. Г. П. е
била приета в МБАЛ „Майчин дом - Варна“ ЕООД, Акушерство и генекология, където й е
била поставена окончателна диагноза „Заплашващ аборт“, по КП 1 - Стационарни грижи при
2
бременност с повишен риск. В това болнично заведение, след извършени изследвания, й е
била проведена токолитична и спазмолитична терапия, инфузия на електролити. Изписана е
на 01.12.2019г. в добро общо състояние.На 25.02.2020г. е издадено Експертно решение на
ТЕЛК № 0782 от УМБАЛ „Св. Марина - Варна“ АД, с което са и определени 10% трайна
неработоспособност с пожизнен срок поради дефинитивното състояние на страданието.
От заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че при възникналото пътно-транспортно произшествие на 04.08.2019г.
отрязване или откъсване по някакъв начин на пръста по време на катастрофата не се е
получило, а масивна разкъсно-контузна рана с надробяване на костните структури на пръста
и разкъсвания на мекотъканните структури на пръста. По време на операцията тези
девитализирани костни и мекотъканни структури са били премахнати, останалото чуканче
от пръста се е заровило под запазените меки тъкани в областта на основата на пръста. От
съдебномедицинско гледище, това увреждане е довело до „трайно затрудняване движенията
на десния долен крайник“, като това затруднение е продължило около два месеца. Не са
настъпили никакви усложнения в хода на оздравителните процеси, които да са довели до
удължаването на този срок. Загубата на пръста е за цял живот, но петият пръст на ходилото
няма съществено значение за осъществяване на основните функции на ходилото. Вещото
лице в с.з. пред районния съд заявява, че описаните увреждания се дължат на точен
локализиращ удар в областта на страничната повърхност на предната част на ходилото,
вдясно открая, като допуска уврежданията да настъпят и при положение, че ищцата е била
обута с платнена обувка. Но ако е била обута с по-твърди кожени, дебели здрави зимни
обувки, пак биха се получили травматични увреждания, но не от такова естество и с такава
тежест.
Пред районния съд е изслушана комплексна съдебно психиатрична-
психологична експертиза,която след изследване на медицинската документация на ищцата
установява, че на ищцата П. непосредствено след настъпването на ПТП-то била
поставена диагноза „Реакция на тежък стрес с разстройства в адаптация. Тежко депресивно
разстройство“, без да е провеждано медикаментозно лечение поради страхове на
освидетелстваната П. да не навреди на плода поради бременността.Според експертизата,
към момента на изследването имало налични остатъчни симптоми от тази диагноза, без
обаче усложнения в здравословното й състояние от психичен или друг характер;имало
данни за засягане психиката на ищцата в умерена степен,причинено безсъние, но според
цялостното психологично обследване невротичният профил на Г. П. я охарактеризира като
тревожна, напрегната, неспокойна, депресирана през определени периоди от време,
себенеуверена.
Механизмът на настъпване на ПТП-то се установява от заключението на вещото
лице по извършената по делото съдебна автотехническа експертиза,преценено и във връзка
със заявените свидетелски показания на свидетелите К. и Ж.. Според вещото
лице,свидетелят К. с управлявания от него мотоциклет се движел в крайната лява лента,
около средната непрекъсната линия, разделяща двете ленти за движение в противоположни
посоки. Вещото лице отчита в заключението си особеността на движение на МПС към
кръгово кръстовище, при което същите се движат по-бавно заради това, че за движение в
посоката има пътен знак “Б1” (пропусни движещите се по пътя с предимство),поради което
автомобилите, движещи се пред водача на мотоциклета, са се движели с по-ниска скорост от
мотоциклета, като правели праволинейни движения; било е лято/месец август/, при което
движението е било много интензивно и преди кръговото кръстовище се образувало
задръстване,освен това времето било дъждовно и хлъзгаво/ показания на св.К./. Движейки се
към кръговото кръстовище, според вещото лице автомобилите се движат бавно поради това,
че за движение в посоката има пътен знак “Б1” (пропусни движещите се по пътя с
предимство). В момента на преминаване покрай един от автомобилите, изпреварвайки
колоната от автомобили, мотоциклетът бил ударен в задна дясна част в зоната на ауспуха.
Ударът е бил страничен приплъзващ, тъй като и двете превозни средства са се движели в
една посока и поради отклонение на автомобила в ляво, навлизайки в габарита на
3
изпреварващия мотоциклет, автомобилът засегнал с лявата си част на предната броня
дясното ходило на седящата на задната седалка Г. П..
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях, поради
което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка и
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Основателността на така предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ е
обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на непозволеното
увреждане – чл. 45 ЗЗД: извършено противоправно деяние – нарушение на правилата за
движение, уредени в ЗДвП, от водач при управление на МПС, за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; вредоносен резултат – причинени
неимуществени и имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
деянието и вина на извършителя. По делото са доказани всички елементи непозволеното
увреждане и основанието за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд и страните са
преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът пред въззивния съд е сведен
до справедливия размер на обезщетението при преценяване обема и степента на засягане на
телесния интегритет и психичен комфорт на ищцата и до наличието и размера на
съпричиняване на вредите.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика по сходни случаи, въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и при кредитиране заключенията на вещите лица по приетите
съдебномедицинска и комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза, съдът в
настоящия казус отчете следните фактори:възрастта на ищцата към датата на ПТП,която е
на 30 години и която млада възраст безспорно се отразява на способността на организма за
възстановяване от травми, но същевременно именно на тази млада възраст ампутацията на
пети пръст на дясно ходило се отразява на самочувствието й като жена и в крайна сметка
върху личния й и социален живот;
вида и характера на уврежданията и степента на възстановяване:увреждането е
довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около два
месеца;обстоятелството, че ищцата е била бременна не е довело до никакви усложнения в
хода на оздравителните процеси на нараняването на крайника, както и не е довело до
настъпване на усложнения за бременността на ищцата; не се очаква да настъпят някакви
усложнения във връзка с ампутирания пети пръст на ходилото, макар ищцата да е възможно
да изпитва някакви неудобства в областта на ходилото, те няма да имат практическа
стойност и не нарушават основната функция на крайника. Обстоятелството, че на ищцата е
призната с Експертно решение на ТЕЛК 10% трайна неработоспособност с пожизнен срок е
поради дефинитивното състояние на страданието –т.е. поради неговата необратимост,но
както посочи вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, не се отразява на практика
на двигателната функция на крайника.
интензитетът на страданията и болките/ физически и психически/ при този вид
травма безспорно е голям за периода на лечение от около два месеца.В случая ищцата е
изпитвала и тревожност, страх и притеснения и поради обстоятелството, че е била
бременна,като поради това си състояние не е предприемала медикаментозно лечение,
страхувайки се да не навреди на плода, което безспорно е изправяло пред трудността да се
справи самостоятелно със стреса и депресията,настъпили в резултат на травмата.
4
икономическите условия в страната към датата на определяне размера на
обезщетението, доколкото то следва да служи единствено за репариране на причинените
вреди, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
Като ориентир съдът съобрази лимита на застрахователно покритие по чл. 492 КЗ /в този
смисъл Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 95 от
24.10.2012 г. т. д. № 916/2011 г., І т. о. на ВКС и др. / и средната работна заплата в страната,
която по данни на НСИ за третото тримесечие на 2022г. е 1 743 лева.
При съвкупния анализ на тези обстоятелства съдът в настоящия му състав счита,
че обезщетение в размер на 16000 лв. е годно да обезщети причинените на Г. П.
неимуществени вреди, при което оплакването на въззивницата срещу определения от
районния съд размер на обезщетението е неоснователно.
Окончателният размер на дължимото обезщетение на ищцата Г. П. е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на мотоциклета К., в каквато насока се изтъкват възражения от жалбоподателката
срещу решението на районния съд.
При безспорно установената по делото ситуация на пътното платно в момента на
настъпване на ПТП-то и установения механизъм на настъпването на произшествието
напълно неоснователни са доводите на въззивницата за това, че вина за настъпилото ПТП
има само водачът на автомобила. Съдът отчита извода на вещото лице, че макар от
техническа гледна точка мотоциклета с К. и Г. П./ на задната седалка на мотоциклета/ да не
е имал обективна възможност да предотврати удара,при спазване правилата на движение-
т.е. движейки се праволинейно , при безопасна дистанция с останалите МПС-та и
съобразявайки се с пътните условия /дъждовно и хлъзгаво време, както и образувалата се
„тапа“ поради интензивното движение през месец август/ и пътната маркировка, не би
възникнало ПТП между двете превозни средства.В този смисъл изцяло правилен е извода на
районния съд за наличие на съпричиняване от страна на К. като водач на мотоциклета, на
който се е возила ищцата П.. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, за
вредоносният резултат следва да е допринесъл освен ответника,така и пострадалия/друго
лице,създавайки условия или улеснявайки с поведението си настъпването на вредоносния
резултат , независимо дали е действал виновно.Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на водачът на
мотоциклета К., с което поведение обективно е създадена предпоставка или възможности за
настъпване на увреждането.Съобразно трайно установената практика на ВС и ВКС,
съпричиняването има обективен характер; принос по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД е налице,
когато с поведението си съпричинителя е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно.Крайният
извод на настоящия съдебен състав е , че водачът на мотоциклета К. като участник в
движението на пътя , е допринесъл за настъпването на ПТП-то и по тази причина
дължимото от ответния Гаранционен фонд обезщетение на ищцата следва да се намали с
частта, с която водачът К. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при
наличието на доказана причинно–следствена връзка.Това аргументира съдът да приеме, че
приносът на К. е 25 процента, при което общо дължимото обезщетение от 16 000 лева следва
да се редуцира на 12 000 лева.
Направеният краен извод от настоящата инстанция изцяло съвпада с този, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, поради което
Бургаският окръжен съд намира, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното
решение следва да бъде потвърдено в цялост.
С оглед изхода на спора на въззивницата не следва да се присъждат
разноските,извършени от нея пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/2022г. по гр. дело № 927/2021г. по описа на
Районен съд- Несебър.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6