№ 11877
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110117865 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС и Е. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Р. А.
срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК 1111111,с адрес на управление: АДРЕС (БЦИ) с представители
ВТ ФД, с която се моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
ищците не дължат сума в общ размер на 3076,09 лв., начислени и претендирани по
фактура № **********/22.03.2023г. по клиентски номер **********
Ищците твърдят, че ответника незаконосъобразно е открил партида на името на
ищците за имот на адрес: АДРЕС с клиентски номер **********, издал е фактура №
**********/22.03.2023г. за задължения в размер на 3076,09 лева за непосочен период и
основание.
Твърди се, че ищците не са били в облигационни отношения с ответника и не са
собственици на имота на доставка, съответно сумата е начислена по процесната партида при
начална липса на правно основание, а размерът е произволно определен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който е заявено, че в базата данни на дружеството действително фигурира клиентски
номер ********** за имот, находящ се в АДРЕС с титуляри на партидата К. Т. Ц. и Е. Т. Ц..
Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.8, т.6 от Общите условия „ФИРМА” АД
отчита показанията на средствата за измерване за предоставените ВиК услуги при условията
и сроковете, определени в ОУ и съответно издава фактури за дължимите суми, които
потребителят има задължение да заплати в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Сочи се, че К. Т. Ц. и Е. Т. Ц. притежават качеството на потребител на В и К услуги,
тъй като между тях и „ФИРМА” АД са налице облигационни отношения съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба № 4), които се уреждат и от действащите Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „ФИРМА” АД (Общи условия), както
следва: влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
1
потребителите на В и К оператор „ФИРМА” АД (Общи условия), в сила до 28.08.2016 г., и
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016 г.
Твърди се, че на основание чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4), „получаването на В и К услуги се осъществява при публично
известни общи условия“, като е достатъчно имотът на потребителя да е присъединен към
водоснабдителната мрежа, за да се приеме, че по отношение на водоснабдяването на
последния, с неговия собственик или ползвател е налице валидно сключено облигационно
правоотношение по повод доставката на вода до имота. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите
условия, „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги“
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в
размер на процесната стойност.
В съдебно заседание ищците Е. Т. Ц. и К. Т. Ц. на основание чл. 176 ГПК дават
обяснения по поставения от ответника въпрос, че не упражняват фактическа власт върху
процесния имот и от смъртта на майка им никой не е живял в имота.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвенa.
Вещото лице е посетило на място общия водомер в имота и офис на „ФИРМА“ АД.
Направен е извод, че процесният имот е водоснабден. Задълженията по партида с клиентски
номер ********** за предоставените ВиК услуги от 31.03.2002г. до 16.05.2023г. са
формирани, както следва:
- От 31.03.2002г. до 13.06.2007г. въз основа показанията на индивидуални
измервателни уреди: водомери с фабричен № 40098465; № 40098466; № 40098467; №
40098468.
- От 13.06.2007г. до 27.07.2022г. на база брой обитатели, поради неизпълнено
(Уведомително писмо № ********** от 12.04.2006г.).
- След 28.07.2022г. въз основа показанията на следните индивидуални измервателни
средства : водомери с фабричен № 21750132; №21750133; № **********; №
**********.съгласно Талон за пломбиране № **********/ 26.07.2022г. и Приемо-
предавателен протокол № 0711052/ 28.07.2022г.
Общия водомер с фабричен № ********** и пломба № 1907031 е монтиран на
20.02.2019г., съгласно Приемателно - предавателен протокол № **********. Същият е в
срок на метрология.
За периода от 28.02.2016г. до 18.04.2018г., начислена консумация на питейна вода е
1176,038 m3 плюс 33,215 m3 общо потребление, показани подробно в Таблица №1.
Вещото лице сочи, че предоставените ВиК услуги включват доставка на питейна вода,
пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Цените са определени по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и са в съответствие с
Решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Месечното количество
2
на изразходвана вода за потребителите без индивидуални водомери се определя по реда на
чл. 39, ал . 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ. Същата се заплаща по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище, като количества вода
се завишават на всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че с процесната фактура са
префактурирани стари задължения, които е представил в табличен вид, които фигурират още
от 2002 г. Сочи, че изчисленията са „на база“ до 16.08.2022 г., като след това сумите са
изчислени, като не е извършван реален отчет.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да се
приеме за установено при провеждане на пълно и главно доказване възникване на
облигационно правоотношение между страните. Заявеното от ищците по реда на чл. 176 от
ГПК е че не ползват имота. Само индиция за евентуални облигационни отношения с
ответното дружество е, че в процесния водоснабден имот е живяла майката на ищците. Не е
3
установено обаче спрямо наследодателя на ищците собственически права върху имота.
Така доколкото не е доказано наличието на облигационна връзка, предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен.
В допълнение следва да бъде посочено, че дори и да би било установено качеството
потребител, от заключението на вещото лице следва да се направи извод, че реален отчет на
водомерите не е извършван.
Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г., при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова
правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи
от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „ФИРМА“ АД, тъй като не се изясни причината,
поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха доказателства,
същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение
или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се
доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не
е налице извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така,
че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно
разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя
на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани
индивидуални водомери.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно количеството доставена вода в имота на ответника, основанието за тяхното
начисление служебно и съответно размера им.
Отново в допълнение следва да се посочи, че исковете биха били частично
неоснователни и на още едно самостоятелно основание. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на
доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични
плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален договор
при общи условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време
– в 30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от
Общите условия на дружеството-ищец., като размерът на плащанията е определяем по
установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на
3-годишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.Съгласно нормата на чл.114,
4
ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Сумата от 2006.60 лева е била дължима за периода от 31.03.2002 г. до 02.10.2017 г.,
като тя се явява погасена по давност и последващото и включване във фактура от
16.08.2022 г. и във всяка следваща фактура/префактуриране/ не променя падежа на вече
погасените към този момент по давност вземания.
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски за сумата от 123.04
лева- държавна такса.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвокатите по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на по 453.80 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ АД , ЕИК 1111111, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че ищците К. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и Е. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС не дължат разделно сума в общ размер на 3076,09 лв., начислени и
претендирани по фактура № **********/22.03.2023г. по клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК 1111111, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на К. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и Е. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
съдебно-деловодни разноски в размер на 123.04 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА“ АД, ЕИК 1111111,с адрес на управление: АДРЕС, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. КПГ, л.№********** адвокатско възнаграждение в
размер на 453.80 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА“ АД, ЕИК 1111111,с адрес на управление: АДРЕС, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Р. Ц А. , л.№********** адвокатско възнаграждение в
размер на 453.80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5