Р E Ш Е Н И Е
№ 355
гр.Плевен, 24.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І
-ви състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Даниела
Дилова
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм.дело № 284 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Производството
по делото е образувано е по жалба на В.Н.Н. с ЕГН ********** изтърпяващ
наложено му наказание "лишаване от свобода" в Затвора Белене, с която
оспорва Заповед №Л-1084 от 27.0.2020 год. издадена от Главния директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на
основание т. 4. 6 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е наредено преместването
на лишения от свобода В.Н.Н. за изтърпяване на наложеното наказание в Затвора
Ловеч. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като по същество съображенията са за постановяването й при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят твърди, че съгласно чл. 62 т.5 от ЗИНЗС преместване се извършва
при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43 ал.4 от зИНЗС, в
който случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.Твърди, че
никой от ръководството на Затвора Белене не го е питал и не е съгласен с това
преместване. Отправя искане до съда заповедта за преместване от Затвора Белене в Затвора гр. Ловеч да бъде отменена.
Ответникът
по жалбата се представлява от юрк. У., който в
представения отговор оспорва жалбата. В съдебно заседание изразява становище,
че заповедта е законосъобразна и жалбата
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Процесната
заповед е връчена на 06.03.2020г. лично на л.св.Н., жалбата е подадена на
09.03.2020г., видно от пощенското клеймо, т.е. подадена е в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3
от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От
фактическа страна, не се спори по факта, че жалбоподателят е с постоянен и
настоящ адрес ***.Търново. Това се установява и от приложената от съда справка
от НБ "Население" и отразено в оспорената заповед. Не се спори по
делото че лишения от свобода В. Н. изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора Белене.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №Л-1084 от 27.02.2020 год.
издадена от Главния директор на ГДИН
Главен комисар Ив. Й., в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4.6 от
Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", е наредено преместването на лишения от
свобода В.Н. *** в Затвора Ловеч за изтърпяване на наложеното наказание.
Не
се спори по делото, че л.св. В.Н.Н. е
постъпил за изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора Белене от на
21.09.2017г. с първоначално
определен Специален режим.
С
оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - за преместването на лишения от свобода В.Н. от един затвор в друг.Съгласно нормата на
чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".
Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че на осн.
чл. 58 от ЗИНЗС и съгласно т. 4.6 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния
директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по
затвори съобразно постоянния им адрес, както и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, осъденият следва да изтърпява наложеното му наказание в Затвора Ловеч,
предвид постоянния му адрес в с. Павел, обл.В.Търново.
По
делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г на главен директор на ГДИН
София относно разпределение на лишените
от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно
т.4.6 от посочената заповед лишените от свобода от обл. В.Търново се настаняват
в Затвора Ловеч., а съгласно т. 4.1 в
Затвора Белене се настаняват лишени от
свобода от областите Русе, Добрич,
Разград и Силистра. От представената по делото справка от Затвора Ловеч се
установява, че ЗПС в Затвора Ловеч са
настанени 14 лица изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без
право на замяна .Към настоящия момент в постоянно заключено помещение са
настанени 10 лица, а капацитета е 16 лица. От приложената по делото справка от
Затвора Белене се установява, че в момента 16 лица изтърпяват наказание
доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна, от които 6 са
настанени в зона за повишена сигурност, а 10 са
настанени в общи спални помещения. По делото е представена справка
от СИСДВР Б. А., в която се прави
предложение лишените от свобода И. Х.И.
и В.Н.Н. да бъдат преведени в затворите по районите си, така в зоната за повишена сигурност на Затвора
Белене ще бъдат освободени места, включително ще може да се обособи помещение
за спорт, каквито има във всеки един от корпусите на затвора и другите места за
лишаване от свобода, но не и в зоната за
повишена сигурност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При
проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът
намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед
изискванията на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Главния директор на ГДИН.
Съдът
счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване с материалния закон.
Съображенията за това са следните:
Като
мотиви за издаване на оспорената заповед административният орган е посочил, че
постоянният адрес на лишения от свобода е в с.Павел, обл. В.Търново, чл.58 от ЗИНЗС,
изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, и Заповед №Л- 919/08.03.2017г. на главния
директор на ГДИН.По своята правна същност и по аргумент от нормата на чл. 62,
ал. 3 от ЗИНЗС, оспорената заповед представлява индивидуален административен
акт. Като такъв същата следва да съответства на законово регламентираните
формални изисквания относно неговото съдържание. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт е необходимо да
съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите
основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е
приел, че са налице материално-правните предпоставки за упражняване на
предоставената му от закона компетентност. Законово регламентираните основания
за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл. 62, ал. 1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва при: включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено
желание от лишения от свобода, при настаняване на лечение в болнично заведение
по лекарско предписание, по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти, по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, както и
при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в
този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Упражняването
на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един
затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. От изложеното по-горе може да се направи извода, че постоянният адрес
на лишеното от свобода лице не е предвидено като основание за преместването му
в друго място за лишаване от свобода, освен при изрично искане на близките на
лишения от свобода при промяна на постоянния им адрес или от лишения от свобода.Нормата
на чл.58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за
лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват
наказанието най-близо до постоянния си адрес – чл. 58 ал.1 т.1 от ЗИНЗС,
съобразено и с изискването на чл. 43, ал. 4. Съобразно т.4.6 от Заповед №Л-919
от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в Затвора Белене се настаняват лишени от свобода
от област Русе, Разград, Добрич и Силистра. В случая с оглед обстоятелството,
че лицето има постоянен адрес ***.Търново, съгласно заповедта следва да
изтърпява наказанието в затвора Ловеч. Освен
това следва да се отбележи, че изрично в разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС е
предвидено, че лишените от свобода се настаняват в места за лишаване от свобода
най-близко до постоянния им адрес. От направената справка в интернет се
установява, че разстоянието от с. Павел до гр. Белене е 39 км, а от с. Павел но
гр. Ловеч е 75 км., т.е. в момента лишения от свобода е настанен в Затвор който
се намира най-близо до постоянния му адрес. В оспорената заповед, като основание за преместване е посочена и
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, който предвижда на лишените от свобода
да бъдат осигурени 4 кв.м площ, като в заповедта е посочено, че възможностите
на Затвора Ловеч позволяват настаняването на лишения от свобода Н.. С оглед
посоченото в заповедта, основанията за преместване на лишения от свобода Н. са две – постоянен
адрес на лишения от свобода и липса на възможност да бъде осигурена на лишения
от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва
да се посочи, че от представените по
делото доказателства се установява, че в момента В. Н. е настанен в
самостоятелна килия. От представената схема
и справка издадена от Началника на Затвора Белене се установява, че
капацитета на ЗПС е 11 спални помещения, всяко с квадратура около и над 12
кв.м.Видно е, че в ЗПС са настанени 6 лица, а останалите 10 са настанени в общи
спални помещения.С оглед изложеното съдът намира, че в Затвора Белене може да
бъде спазено изискването на чл. 43 ал.4 от ЗИНЗС относно площта, с която
разполагат лишените от свобода в ЗПС, поради което съдът приема че не са ангажирани
доказателства, че оставането на лишения от свобода В. Н. *** ще наруши
изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС за минималната жилищна площ на останалите
лишени от свобода в ЗПС. Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС регламентира редът за
първоначално настаняване на лишените от свобода в местата за лишаване от
свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес е необходимо изявление на близките или на
лишения от свобода, а при липса на достатъчна площ, съгласно чл. 62 ал.1, т.5
от ЗИНЗС е необходимо и съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано в
случая, а и видно от жалбата не е налице.
Съдът
намира, че обжалваната заповед за
преместване е издадена без да са налице предвидените в чл. 62 ал.1 т.1- т.5 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки. За да се счита изпълнено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези
обстоятелства, които обосновават наличието на някоя от законово предвидените
материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. В случая мотивите
обективирани в обстоятелствената част на оспорения акт се свеждат до
посочването на постоянния адрес на осъдения в с.Павел и изпълнението на чл. 58
от ЗИНЗС и т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД
"Изпълнение на наказанията". Изложеното в заповедта нормативно
основание за разпореденото преместване на лишения от свобода В.Н. в Затвора
гр.Ловеч не може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства,
осъществяващи състава на някое от посочените по-горе материалноправни
предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1-т. 5 от ЗИНЗС. Само по себе си
обстоятелството, че осъденото и изтърпяващо наказание "лишаване от свобода"
лице е с регистриран постоянен адрес ***.Търново не се свързва със
съществуването законово регламентирана предпоставка за преместването. Още
повече, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ППЗИНЗС във вр. чл. 416, ал. 2 от НПК
присъдата се изпълнява от прокурора именно съобразно цитираната Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на
наказанията". Отделно
от това, съдът намира че неправилно като правно основание за издаването на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС. Относимата норма
за постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода
от един затвор в друг, е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Съдът
намира че заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Освен, че актът не е обоснован с наличието на фактически
обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр.
Белене в Затвора гр. Ловеч, липсват каквито и да е било доказателства за
съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване - включване в обучения, в
курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода; настаняване на лечение в
болнично заведение по лекарско предписание; по молба на близките или на лишения
от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с
които осъденият поддържа контакти; по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода или
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В
заключение съдът приема, че постоянния
адрес на лишения от свобода би бил от значение при първоначалното му настаняването
в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му
наказание. Доколкото делегираната компетентност по чл. 58 от ЗИНЗС се свежда
единствено до определяне от главния директор на ГД "Изпълнения на
наказанията" на реда за разпределение на осъдените в местата за лишаване
от свобода при тяхното настаняване в затворите и затворническите общежития за
изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и с оглед изричната
нормативна уредба по чл. 62 от ЗИНЗС и липсата на предвидена в закона
възможност с акт на Главния директор на ГДИН да се регламентират други,
непредвидени в закона основания за преместването на лишените от свобода от един
затвор в друг, Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията, в
изпълнение на която е посочено че е издадена обжалваната заповед, не може да
бъде основание за упражненото правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.
С
оглед на всичко гореизложено, настоящия съдебен състав приема, че обжалваната
Заповед №Л- 1084 от 27.02.2020 год. Гл.директор на ГДИН е постановена при
нарушение на изискванията чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. Предвид всичко
изложено по-горе, съдът намира че оспорената заповед е незаконосъобразна,
поради което следва да бъде отменена.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен
съд-Плевен, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед №Л-1084/27.02.2020г. на Главния
директор на ГДИН - Гл. комисар Ив. Й., с която е наредено л.св. В.Н.Н. да бъде
преведен в Затвора Ловеч за изтърпяване на наложеното наказание.
Решението
е окончателно.
Съдия: /п/