Решение по дело №13/2019 на Районен съд - Панагюрище

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /07.10.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13/2019 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД

С искова молба ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС срещу М.К.Т. чрез законния й представител и майка М.П. Б. за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 957/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, представляващи претендирана продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2017 г. в размер на сумата 1613,52 лв., както и за установяване на законна лихва за забава върху главното парично задължение в размер на сумата 224,07 лв., изтекла за периода от 01.12.2015 г. до 16.07.2018 г., както и сумите за дялово разпределение в размер на 36,11 лв.- главница и 6,88  лв. – лихва за периода от 01.12.2015г. до 16.07.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на ползвател на имот находящ се в гр. София, жк. „**********“, бл. ***, вх. *, аб. №******е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите, при неупражняване правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, какъвто е настоящия случай. Поддържа, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото извлечения от сметки/фактури на „Т.С.” ЕАД за абонатен № ******и с изравнителните сметки, издадени от „Т.С.” ЕООД за извършване услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 33, ал. 1 от ОУ (2008 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че съгласно ОУ 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като се начислява законна лихва за задълженията по изравнителните сметки. Сочи се, че ответника е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия, без да е заплатил същата за процесния период, като не са заплатени и дължимите суми за дялово разпределение. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Представя към исковата молба под опис 15 бр. документи, всичките относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане съдът да допусне изслушване на СТЕ и ССЕ със задачи, подробно формулирани в исковата молба, които следва да бъдат допуснати.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 26.02.2019 г., в законоустановения срок – на 25.03.2019 г., е представил отговор, в който се излага, че исковата молба  неоснователна. Прави се възражение за това, че претендираните суми са погасени по давност. Твърди се, че имотът през периода, за който се претендира заплащането на топлинната енергия се е ползвал  от трети лица – А.И. и В.В. – бивши собственици на имота, които следва да се считат за страна по правоотношението за покупко-продажна на топлинна енергия. Излагат се съображения, за това, че на откритата партида по процесния абонаментен номер не е на име на ответника, както и че не е получавал до момента покани за доброволно изпълнение на дължимите суми. Твърди се, че е налице неправилно фактуриране, както и че е не е доставяна реално топлинна енергия.

С Определение № 147 от 01.04.2019 г. е допуснато привличане на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, както и трети лица помагачи на ответника – А.Т.И. и В.Й.В..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд – Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 10.12.2018 г., а исковата молба е подадена на 09.01.2019 г., като исковата молба е предявена от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно ползване в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатната станция са клиенти на топлинна енергия, т.е. по силата на арг. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ посочените лица са страни по валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на топлинна енергия.

В първото по делото открито съдебно заседание е приет като писмено доказателство представен от третото лице – помагач на ответника А.
И. нотариален акт за признаване на право на собствено върху недвижим имот придобит по наследство № 105, том I, рег. № 1620, дело № 98/2019 г. на Нотариус С.М., от който се установява, че третото лице-помагач на ответника - А.И. заедно с Б.М. и И.М.са признати за собственици на недвижимия имот по повод, който е начислена претендираната цена за топлинна енергия, като наследници на майка им И. Н..  Установява се също така, че договорът за покупко-продажба по силата, на който ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот е обявен за нищожен със съдебно решение, т.е. с обратна сила са отпаднали всички последици от придобиване правото на собственост върху недвижимия имот, за който е начислена потребената топлинна енергия, от ответника. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да притежава качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение на имота за процесния период. Доказателства в тази насока не бяха представени от ищеца въпреки разпределената доказателствена тежест по см. на чл. 154 ГПК, по реда на чл. 146 ГПК.

От гореизложеното следва да се направи извод, че между страните по делото не съществува валидно облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, по което да са дължими процесните суми. Доколкото не е налице първата материално правна предпоставка за уважаване на исковата претенция, съдът намира, че не следва да обсъжда наличието на останалите материално правни предпоставки.  

Ето защо предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъй като в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар предявеният иск да се явява частично неоснователен и като такъв следва да частично да се отхвърли, то издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 625 от 12.11.2018 г. по ч.гр.д. № 957/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Предвид изхода на спора ( изцяло е отхвърлен предявеният иск) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски на ответника. По делото обаче липсват доказателства такива да са реално сторени.

Относно разноските пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските направени от ответника следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. По делото обаче не са представени доказателства за реално сторени разноски от ответника, поради което съдът не дължи

Съдът не следва да се произнася по направеното искане от процесуалния представител на третото лице помагач –А.И. за присъждане на разноски, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК предвижда, че на трето лице –помагач не се присъждат разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искове с  правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** с искане да се приеме за установено между страните, че М.К.Т. ЕГН:**********, чрез законния й представител и майка М.П.М. (Б.) ЕГН : ********** дължи на ищеца сумата в размер на сумата 1613,52 лв.  - продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2017 г., законна лихва за забава върху главното парично задължение в размер на сумата 224,07 лв., изтекла за периода от 01.12.2015 г. до 16.07.2018 г., както и сумите за дялово разпределение в размер на 36,11 лв.- главница и 6,88  лв. – лихва за периода от 01.12.2015г. до 16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 625 от 12.11.2018 г. по ч.гр.д. № 957/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД и на трети лица помагачи на ответника – А.Т.И. и В.Й.В..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: