№ 43
гр. гр. Добрич , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500147 по описа за 2021 година
намира следното :
Производството е по реда на чл.274 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК, образувано по частна
жалба вх.№261601/27.01.2021г. от С. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Добрич, чрез адв.А.А.,
срещу определение №260120/15.01.2021г., поправено с определение №260295/01.02.2021г.
по гр.д.№3788/2019г. на РС-Добрич, с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на постановеното по делото решение №260320/07.12.2020г. в частта на
разноските от 175лева депозит за вещо лице и 88лева юрисконсултско възнаграждение,
които е осъден да заплати на "Енерго Про Продажби"АД гр. Варна.
Ответната страна е изразила становище за неоснователност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството по гр.д.№3788/2019г. на РС-Добрич е образувано по искова молбата вх.
№20954/18.10.2019г., уточнена с молба вх.№26757/30.12.2019г. на С. А. Д. с ЕГН
********** от гр.Добрич, с която срещу „Енерго – Про продажби“ АД гр.Варна е предявен
отрицателно установителни иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от
2943.21лева, сбор от фактурирани периодични вземания за стойността на потребена
ел.енергия за периода 12.11.2010г.- 12.04.2013г. и за сумата от 153.82лева , сбор от
фактурирани периодични вземания за стойността на потребена ел.енергия за периода
25.07.2019г.-13.09.2019г.
С определение №1103/22.04.2020г. е прекратено като недопустимо производството по
отношение на иска за недължимост на сумата от 2943.21лева, сбор от фактурирани
периодични вземания за стойността на потребена ел.енергия за периода 12.11.2010г.-
1
12.04.2013г., като в полза на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК са присъдени
разноски от 200лева юрисконсултско възнаграждение. Определението за прекратяване е
връчено на ищеца на 19.05.2020г., не е обжалвано от него, влязло е в сила на 27.05.2020г. Не
е искано от ищеца и изменение на този съдебен акт в частта на разноските по реда и в срока
по чл.248 от ГПК. Присъдените с този съдебен акт разноски не са в предмета на
инициираното с молба вх.№267720/17.12.2020г. производство по чл.248 от ГПК,
приключило с обжалваното определение №260295/01.02.2021г. с което е оставена без
уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение
№260320/07.12.2020г. в частта на разноските от 175лева депозит за вещо лице и 88лева
юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на ответника.
С решение №260320/07.12.2020г. е признато за установено,че ищецът не дължи на
ответника вземането по фактура №**********/28.07.2019г.на стойност 19лева; отхвърлена е
като неоснователна претенцията на ищеца за недължимост на общата сума от 89.65лева,
сбор от вземания от 36.86лева по фактура №**********/15.07.2019г., от 42.66лева по
фактура №**********/13.08.2019г. и от 10.13лева по фактура №**********/13.09.2019г., и е
прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес производството за
установяване недължимост на сумата от 45.35лева по фактура №**********/13.12.2019г.
Въпросът за отговорността за разноски е разрешен с обжалваното определение съобразно
разпоредбите на чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, с които на ответника се признава право на
разноски при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото, без значение основанието за
прекратяване. Искането за присъждането на разноски-юрисконсултско възнаграждение от
100лева/в производството е представляван от юрисконсулт/ и разходи за възнаграждение за
вещо лице, сторени в размер на 200лева, ответникът е заявил своевременно.
По правилата на чл. 78, ал. 3 и ал.4 от ГПК ответникът има право не на всички, а на
разходите, сторени за отхвърления срещу него иск и за прекратения иск, съразмерно на
отхвърлената част и на прекратената част. Обемът, в който е прекратено производството и в
който е отхвърлена претенцията на ищеца определят постигнатия за ответника резултат и
единствено има отношение за определяне размера на отговорността на ищеца за разноски на
ответника. На база този обем на постигнат положителен за ответника резултат, от
направените от него разноски за вещо лице от 200лева, при разпределяне между страните на
отговорността за тях, ответникът има право да получи 175лева. На база същия обем при
наличие на хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъдат определени и следващите му се
разноски за процесуално представителство. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е
била защитавана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита по дела с определен
материален интерес е от 100 до 300 лева/ал.1/ и може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1 когато материалният интерес е над 10 000 лева или
2
защитата е продължила повече от три съдебни заседания. При минимум дължимо
възнаграждение от 100 до 300лева в случая и съобразяване обема на постигнатия за
ответника резултат, определеното възнаграждение от 88лева се явява съобразено с
изискването за съразмерност. Положителен резултат ищецът е постигнал само в частта на
вземането от 19лева, който резултат е съобразен от съда при разрешаване на въпроса за
размера на отговорността на ищеца за разноски. В този смисъл неоснователни са доводите
на жалбоподателя за неправилното му осъждането за разноски по причина, че е спечелил
повечето от исковете/което не е и вярно/.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя и за неправилното му осъждането за разноски
по причина, че е освободен от задължението за плащане на такси и разноски.
Действително с определение от 29.10.2019г. ищецът С. А. Д. е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по гр.дело № 3788/2019г. на РС Добрич на основание чл.83, ал.2
от ГПК. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК касае дължимите от самата страна такси и разноски за
производството и събирането на доказателства, и няма отношение към отговорността за
разноски на насрещната страна, респ. не въвежда изключение от основния принцип, че
страната, в полза на която е разрешен спора, има право да й бъдат заплатени всички
направени от нея разноски във връзка със събирането на доказателствата и процесуалното й
представителство. И в случая с прекратяване на производството в една част е възникнало
основание за присъждането на разноски в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, а с отхвърляне на иска в друга част е възникнало основание за присъждането на
разноски в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и отговорен за тях е ищеца.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260295/01.02.2021г. по гр.д.№3788/2019г. на РС-Добрич .
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274
ал.4 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3