Решение по дело №1946/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 26
Дата: 2 февруари 2022 г.
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20211630101946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр.Монтана, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. С.А
в присъствието на прокурора М. К. М.
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630101946 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.549-552 oт ГПК за обявяване на смърт на
безследно изчезнало лице, вр. с чл. 14 от ЗЛС.

Постъпила е молба от Г. Л. Г., ЕГН ********** от грС, ул.,,ххх ххх''
ххх, с която се отправя искане до съда да бъде обявена смъртта на дядото на
молителя- хххх с последен известен адрес: сВ, обл.Монтана и да бъде
постановено да се издаде акт за смъртта му, в който Акт за смърт да бъде
вписана датата на смъртта-30.09.1944 г. или друга дата, установена от съда,
ведно с всички законни последици от това.
В молбата се твърди следното: хххх изчезнал около 15-20 дни след
09.09.1944 г. Това било видно от декларациите, подписани на 30.06.1993 г. от
ххх, жител на сВ, обл.Монтана и от ХХХ. Към настоящия момент тези лица
са починали.
С решение № 105/22.07.1993 г. на Регионалната комисия по
политическа и гражданска реабилитация било признато,че дядото на
молителя хххх бил репресиран по политически причини, като репресията се
изразява в обстоятелството, че е безследно изчезнал.
С това решение било признато право на обезщетение на двете му
дъщери: ххх хххх Г.а и ххх, което обезщетение те са получили.
ххх Г.а е майката на молителя Г., която е починала на 27.12.2005 г. в
с.В, обл.Монтана.
1
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
изразените становища, на осн. чл. 235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК, приема
следното:
Искането е допустимо. Разгледано по същество то е основателно.
От приобщените по надлежния ред по делото писмени доказателства,
съдът приема за установени следните факти:
Молителят е от кръга на наследниците и има правен интерес от
депозирането на настоящата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗЛС, след като изтекат 5 години
от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по
искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. От
събраните доказателства се установява/ приложена на л. 5 от делото
декларация/, че няма данни за лицето считано от 15-20 дни след 09.09.1944 г.
и последното известие е от тази година, когато няколко въоръжени лица го
арестували. От тогава са изтекли повече от 5години и след тази година няма
сведения за лицето, което по никакъв начин не се обозначило, било чрез
обаждане, среща с близки и роднини, подаване на молби до съответните
държавни институции и учреждения и т. н. След извършеното разгласяване на
молбата, не са постъпили никакви сведения относно местонахождението му.
С оглед на изложеното, съдът намира че са налице материалните
предпоставки на по чл. 14 от ЗЛС за обявяване смъртта на изчезналото лице.
Съгласно чл. 16 ЗЛС при липса на противни данни за момента на смъртта се
приема денят, в който е последното известие в случая съдът приема 20 дни
след 09.09,1944 г. или 29.09.1944 г. Законът не поставя изискване в
настоящото охранително производство да се установява, при какви
обстоятелства и защо е изчезнало лицето. Достатъчно е да се установи, че
след изчезването му в продължение на пет години липсват каквито и да е
сведения за него и от него. Това е достатъчно, за да се приеме, че лицето не е
измежду живите и да се обяви за починало. В охранителните производства по
обявяване на отсъствие или смърт по чл. 549 от ГПК се цели най- общо да се
съдейства за защита интересите, застрашени от продължително отсъствие на
лице, за което няма никакви сведения. Съгласно практиката на ВКС/Р№ 400
по гр. д. № 1646/2010 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ се приема, че
подлежи на установяване не денят на безвестното отсъствие, а денят за който
2
се отнася последното известие за отсъстващия. В случая последното сведение
за лицето е от 29.09.1944г.

Водим от горното, на основание чл. 550, ал.3 от ГПК, вр. с чл. 14 от
ЗЛС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, по молба на Г. Л. Г., ЕГН ********** от грС, ул.,,ххх
ххх'' ххх, смъртта на лицето хххх, роден през 1892 г., б.ж. на селоВ,
обл.Монтана, последен известен адрес в сВ, обл.Монтана, за настъпила в
селоВ, обл.Монтана на 29.09.1944 г.
РАЗПОРЕЖДА на осн. чл. 551 от ГПК на длъжностното лице по
гражданското състояние при Община-Монтана да състави акт за смърт на
починалото лице.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Община -Монтана, за съставяне на акт за смърт от длъжностното лице по
гражданското състояние.
Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от
съобщението за постановяването му до страните.
Преписи от настоящото съдебно решение да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3