РЕШЕНИЕ
№ 2562
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330115297 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата К. Д. Т., с ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: *** е предявила срещу
„Хеброс бус“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Южен“, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от *** обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 55 000
лева (петдесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, претърпяна на ***., в
резултат на която е настъпила временна неработоспособност за ищеца в периода ***. –
03.01.2021г., а впоследствие и трайно намалена такава от 30 %, призната с ЕР на ТЕЛК №
***/15.07.2021г. към ***, сумата от 1846,22 лева (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и
двадесет и две стотинки) – обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
направените разходи вследствие на същата злополука, от които 1580 лева – цена на заключваща
проксимална раменна плака и винтове, и 266, 22 лева, други разходи, от които 30 лева – за
ортопедични средства – подложка за ръка, 236, 22 лева – за лекарства, подробно изброени в
исковата молба, сумата от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева) – обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на разликата между брутното тр.
възнаграждение, което ищцата би получила за периода на временната неработоспособност от ***.
до 03.01.2021г., и полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, ведно със
законната лихва върху главниците, както следва – за неимуществените вреди- от датата на
злополуката - ***. до окончателното изплащане, за имуществените вреди в размер на разходи за
1
лечение – от злополуката до изплащането, и за имуществени вреди размер на разликата между
БТВ и изплатените болнични – от завеждане на исковата молба – 28.09.2021г., до изплащането им.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, като се претендира
присъждането им по реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за Адвокатурата.
Ищцата твърди, че е работил по ТПО с ответника на основание сключен тр. договор от
***г., като е заемала длъжността „***“ с място на работа - ***. На ***. около 15 часа по време на
работа претърпяла злополука, която била призната за трудова по надлежния ред. Този ден била на
работа втора смяна в автобус по *** на ***, марка ***, с рег. № ***, водач В. Р. В.. При движение
по бул. „***“ в посока запад – изток след жп прелез водачът на автобуса бил засечен от друг
автомобил, задействал рязко спирачната система на автобуса, за да избегне удар, а по това време
ищцата таксувала пътник в близост до задна трета врата на автобуса, докато с едната ръка се
държала. Вследствие на рязкото спиране загубила равновесие, паднала на лявото си рамо в близост
до средната врата. Почувствала силна болка в областта на кръста, лявото рамо и таза, затруднено
дишане и болки в сърдечната област, не могла да се изправи самостоятелно. Била откарана в ***,
където било установено, че вследствие на падането счупване на горен край на раменна кост,
закрито, *** – счупване на главичката на раменната кост на лявата ръка с дислокация и спукване
на таза отляво. Било извършено оперативно наместване и фиксация на счупването на раменната
кост, с голям обем на сложност, като били използвани плака и винтове, детайлно описани в
исковата молба. След операцията ищцата изпитвала силни болки в областта на лявото рамо, таза и
кръста, била на легло, със системи, използвала подлога, слагали й инжекции за разреждане на
кръвта – клексан. Изгубила апетита си. Било й предписано лечение. След болничния престой от 08
до 11.07 била изписана, като оттам насетне общият период на отпуск поради временна
неработоспособност, който ползвала, възлизал на 6 месеца, от ***. до 03.01.2021г., след което с ЕР
на ТЕЛК № ***/15.07.2021г. към *** й била призната временна неработоспособност 30 %
вследствие на злополуката за счупването на лявата раменна кост.
Злополуката била призната за трудова с Разпореждане № ***г. на ТП на НОИ, като
ищцата изразява съмнения в редовността на процедурата по разследването й от страна на
работодателя, описани в ИМ. Във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство,
което било спряно поради неоткриване на извършителя – водачът на МПС, което в нарушение
правилата за движение е засякло автобуса. По заведената застрахователна претенция пред
застрахователя на работодателя ЗК „Лев инс“ АД на ищцата не било изплатено обезщетение, тъй
като водачът на автобуса В.В. не бил признат за виновен за процесното ПТП.
За периода на временната неработоспособност, а и към момента ищцата продължавала да
изпитва болки и страдания. След изписване от болница пролежала на легло три месеца, през които
за нея се грижили дъщерите и й лицето, с което живее във фактическо съжителство. Въпреки
приемът на обезболяващи, болките били почти непрестанни, не можела да вдига лявата си ръка, тя
била силно отекла, с променен цвят, ищцата спяла само по гръб, ползвала подлога, като изцяло
била обслужвана от дъщерите си и съжителя си. След третия месец започнала да прохожда с
проходилка, стъпвала бавно, трудно, с накуцване и болки. Провела два курса физиотерапия по 7,
респ. 8 дни през м. август и октомври 2020г., след които болките и отока намалели, но болката,
затруднените движения и изтръпването на лявата ръка не могли да отшумят. Продължили и
болките в таза и кръста. След преглед с ЕР на ТЕЛК и била призната 30 % трайно намалена
работоспособност, а след изтичане отпуска поради временна неработоспособност ТПО на ищцата
било прекратено по взаимно съгласие, тъй като повече не била в състояние да изпълнява
2
задълженията си, с оглед състоянието си.
Подробно описва състоянието си към момента, изразяващо се в силно ограничени
движения на лявата ръка, болки в рамото при движението й, болки в зоната на операцията при
натиск, напипване края на металната планка, трудно обличане, с ползване на помощ, трудно
раздвижване сутрин, куцане, напипване на костта в зоната на спукване на таза, трудно изкачване и
слизане по стълби, куцане.
За така описаните болки и страдания ищцата претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 55 000 лева.
Разходите за оперативно лечение, ортопедични продукти и лекарства възлизали на
1846,22 лева (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки) , от които
1580 лева – цена на заключваща проксимална раменна плака и винтове, 30 лева – за ортопедични
средства – подложка за ръка, 236, 22 лева – за лекарства, подробно изброени в исковата молба.
От НОИ й било изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1500
лева само за първите три месеца от временната неработоспособност, като за целия период от 6
месеца ищцата би получила ТВ в размер на 3900 лева, поради което твърди да е претърпяла
имуществени вреди в размер на разликата между двете суми от 2400 лева.
С оглед на горното моли исковете да бъдат уважени.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Е.Н., с който се
взема становище за допустимост, но частична неоснователност на исковете.
Признава се, че ищцата е претърпяла трудова злополука, вследствие на което са й
причинени увреждания, но исковете се оспорват частично по основание, и по размер.
Твърди се наличие на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат в
размер на 50 %, както и наличие на нейни предходни заболявания, обусловили травмата и
затруднили възстановителния процес, прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди с
оглед вида и интензитета на травмата, и се оспорва причинната връзка между закупените от
ищцата медикаменти и вредите от злополуката.
По отношение на наличието на предходни заболявания се твърди ищцата да страда от
световъртеж от централен произход, което представлява пречка тя да пази равновесие в
превозното средство. Също така се сочи да страда и от увреждане на междупрешленните дискове в
поясния и други отдели на гр. стълб с радикулопатия, които са допринесли за травмата. Твърди се,
че вследствие на тези си заболявания, които ищцата е укрила при постъпване на работа, и
неспазване от нейна страна на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, ДХ,
Заповед на управителя № ***/***г. и проведен инструктаж същата е съпричинила увреждането си
с 50 %.
Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между самото събитие и
травмата на ищцата, оспорва се на ищцата да е причинено спукване на таза отляво, тъй като то не
било диагностицирано. Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между счупването на
горния край на раменната кост и описаните субективни оплаквания в постоперативния период,
като се твърди те да се дължат на само на травмата, но и на общото дегенеративно заболяване на
ищцата, свързано с болка и трудна подвижност.
Оспорва се връзката между злополуката и част от разходите за лекарства, описани в
исковата молба, като се твърди повечето от тях да са били предписани на ищцата за лечение на
3
общите й заболявания, предхождащи травмата.
Оспорва се и претенцията за обезщетение за имуществени вреди по размер, като се твърди
минималната работна заплата, на която е била осигурявана ищцата, към датата на злополуката да е
била 610, а не 650 лева, сумата за трите месеца болнични, изплатени от НОИ да възлиза на 1637, 40
лева, разликата да възлиза на 192, 60 лева. Твърди се това да се дължи само за трите месеца, за
останалите три месеца болничните листове на ищцата били върнати, тъй като в тях не фигурирало,
че са за трудова злополука, тя не ги представила коригирани, поради което за тях обезщетение не
се дължало нито от НОИ, нито от работодателя.
По искане на ответника по делото е конституирана подпомагаща страна –
застрахователят по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автобуса, в който е
изпълнявала служебните си задължения ищцата в момента на злополуката – ЗК Лев инс АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано в процеса от адв. В.Д., със съд. адрес: ***.
От същия е постъпил писмен отговор, с който заявява, че по отношение на него всяка
претенция се явява неоснователна, тъй като по образуваното досъдебно производство е прието, че
не водачът на автобуса е виновен за процесното ПТП, а засеклият го автомобил, чийто водач обаче
не е установен. Безспорно било установено, че вина за процесното ПТП има водачът на друг
автомобил, който отнема предимството на водача на автобуса, поради което г-н В. е предприел
екстрено намаляване на скоростта в съответствие с изискванията на чл. 20 и 24 от ЗДвП. Тъй като
отговорността на застрахователя е обусловена от наличието на деликт от страна на водача на
застрахованото ППС – автобуса, а такава липсва, счита, че отговорността му не може да бъде
ангажирана.
Взема становище за наличие на съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на
вредоносния резултат, като се твърди да е нарушила задълженията си съгл. Дл. Х-ка – била е
задължена при таксуването на пътници да осигури своята стабилност, за да се предпази от падане
при рязко или внезапно спиране, като застане стабилно на краката си и се опре на облегалките,
същата да не е заела достатъчно устойчиво положение, загубила е равновесие и това е довело до
увреждането и сегашното й състояние. Заявява, че се придържа към всички останали възражения,
наведени с писмения отговор по делото.
Постъпило е становище от ищеца след запознаване с отговорите, с което се сочи, че
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди изцяло отговаря на изискванията на чл. 52 от
ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото е видно, че ищцата е получила много тежки фрактури,
едната от които с открито - хирургично наместване, изпитвала е силни болки и страдания, в
продължителен период от време, които продължават и до момента, множество битови неудобства,
и до момента има ограничени движения и болезненост в областта на лявото рамо и ръка. Относно
твърденията на ответника за недоказаност спукването на таза – то е документирано, по лекарско
предписание е лекувано консервативно и е зарастнало с времето, като проходилката и патериците
са използвани именно за възстановяване от тази травма, изискваща дълго лечение на легло и
съпроводена с болки в кръста, таза и големи неудобства. Вследствие на тази травма се твърди да е
болката в кръста, трудното изкачване по стълби и много трудно клякане.
Оспорва се твърдението на ответника ищцата да е страдала от предхождащи сключването
на тр. договор заболявания, твърди се всички такива, на които ответникът се позовава, да са
възникнали в хода на работния процес при ответника и укриване на информация да не е налице,
4
ищцата да е била в добра физическа форма, като заболяванията, които са й открити по време на
трудовия договор по никакъв начин да не са попречили на служебните й задължения, както и да
нямат причинна връзка с травмата, която е причинена само и единствено от внезапното спиране на
автобуса. Относно увреждането на междупрешленните дискове и радикулопатията се сочи да
касае болничен лист пред съвсем друг работодател, и да няма отношение към злополуката нито
като причина, нито като възстановителен процес. Цитира се практика на ВКС досежно това дали и
доколко предходни и съпътстващи заболявания на пострадало от трудова злополука лице могат да
се приемат като причина и критерий за съпричиняване на увреждане от злополука, като се твърди
практиката на ВКС да е категорична за това, че съпричиняване може да има само и единствено в
хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ – груба небрежност, допусната от страна на пострадалия
работник/служител. Досежно обезщетението за временна неработоспособност за трите болнични
листа, по които на ищцата не са изплатени суми, се сочи, че неизплащането им от страна на
осигурителния орган поради това, че не са коригирани поради чужда грешка, на издалия ги орган,
не не на ищцата, която не е била в състояние да ги коригира своевременно с оглед тежкото си
състояние, не може да доведе до отпадане отговорността на работодателя да заплати процесното
обезщетение.
Оспорва се твърдението и на ответника, и на подпомагащата страна за това ищцата да е
нарушила правилата за ЗБУТ и задълженията си по ДХ, като се твърди да е таксувала пътник до
задната врата, хваната с една ръка за вертикалната подпора, и причина за падането й е само и
единствено рязкото спиране на водача.
Досежно възраженията на застрахователя, че не отговаря за процесното увреждане, се
цитира тълк. Реш. на ВКС, съгл. което спасителната маневра е правомерна, само когато се уврежда
имущество, но не и се причинява смърт или увреждане на хора, и се твърди в случая отговорността
на водача да не отпада, когато се увреди лице, което не участва в създаване на опасността. По
отношение на нейното увреждане се твърди да е виновен както водачът на засеклия ги автомобил,
така и водачът на автобуса, поради което застрахователят следва да отговаря за причинените й
вреди.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си.
Главните страни по делото представят писмени защити, с които обосновават становищата
си и молят същите да бъдат възприети от съда.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото
му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука,
че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна
неработоспособност на ищеца, или до трайно намалена такава 50 % и повече, както и твърдението
му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при злополуката, е претърпял вреди:
неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, причинени по време на лечението,
усложнения и неудобства в ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена
причинна връзка с претърпяната злополука, и имуществени такива, които да са в причинна връзка
с настъпилата травма при злополуката и лечението на травмата, и техния размер. При доказване на
5
тези обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да установи твърденията си, че от
страна на ищеца е имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви
свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното
настъпване, какви придружаващи заболявания е имала ищцата, че същите са допринесли и по
какъв начин са улеснили настъпването на процесната злополука.
Между страните не се спори, и от представените от страните писмени доказателства –
трудов договор от ***г. и ДС към него от ***г., декларация за трудова злополука от ***г.,
обяснения от 22.07.2020г. от ищцата по повод злополуката, фиш за спешна мед. помощ,
разпореждане № ***/24.07.2020г., епикриза по ИЗ 38271/2020г. с данни за болничен престой в
периода ***. – 11.07.2020г., 12 амбулаторни листа за периода 12.08.2020г. – 06.07.2021г., рецепти,
физиопроцедурни карти, болнични листове за временна неработоспособност в периода ***. –
03.01.2021г., ЕР на ТЕЛК № *** от 124 заседание от 15.07.2021г. На Пети с-в на ТЕЛК при ***,
заверен препис от ЛАК, фактури, касови бонове се установява, че ищцата е работила по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „***”, с място на работа „***“ АУП (221), с ОМВ 586,
88 лева, с 8-часово работно време, по безсрочно ТПО.
Установява се, че на ***., докато е изпълнявала служебните си задължения в автобус рег.
№ *** по *** на ***, по маршрута на автобуса от кв. *** към кв. ***, след спирката на бул. „***“
*** – ***, след спиране на спуснати бариери на ж. п. прелеза и след потегляне след вдигането им,
при преминаването през жп прелеза на *** лек автомобил отнел предимството на автобуса, за да
избегне настъпване на ПТП, водачът на автобуса екстрено е задействал спирачната система,
автобусът е спрял рязко, а ищцата е паднала на пода на превозното средство, вследствие на което е
претърпяла ***, закрито, ***. Извършено е открито -оперативно наместване на фрактура с
вътрешна фиксация – ***, като е поставена заплатена от ищцата проксимална хумерална
заключваща плака 3,5 мм – 1 бр, заключващи винтове, самонарезни – 3,5 мм – 3 бр., кортикални
винтове, самонарезни – 3,5 мм – 5 броя. Злополуката е разследвана от работодателя и декларирана
като трудова, като с разпореждане № ***/24.07.2020г. на ТП на НОИ Пловдив същата е приета за
трудова на осн. чл. 55, ал. 1 КСО, и е прието, че е настъпила по гореописания механизъм. В
разпореждането е описано като причинено увреждане от злополуката – закрито *** на лявата ръка.
Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Установява се от епикризите и документите за временна неработоспособност на ищцата,
както и от приложената фактура, че непосредствено след злополуката ищцата е приета в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД с гореописаната диагноза и е приета за оперативно лечение. Извършена е
рентгенография и други изследвания, на ищцата е проведено оперативно лечение, като са
поставени описаните по-горе импланти. Изписана е на 11.07.2020 г. с подобрение.
В периода от датата на злополуката – ***., до 03.01.2021г. ищцата е била в отпуск поради
временна неработоспособност. С ЕР на ТЕЛК от 15.07.2021г. са й определени 50 % трайно
намалена работоспособност, от които за обездвижването в раменната става след претърпяната тр.
злополука – 30 %. Във всички болнични листове на ищцата е вписана една и съща диагноза по
МКБ – ***, диагноза – ***, но в първите три болнични листа е посочено, че се издават за
злополука – трудова, а следващите три – злополука, нетрудова. Първият болничен лист е издаден
от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, а другите пет – от ЛКК при ***. Видно от двете
физиопроцедурни карти, ищцата е провела два курса физиотерапия – единия в периода 13-
24.08.2020г. и другия от 20.10.2020г. до 28.10.2020г. Видно от фактурата с касов бон,
6
проксималната плака и винтовете на стойност 1580 лева са закупени от ищцата на ***., като в
периода 11.07-17.08.2020г. са закупувани медикаменти и консумативи, които са предмет на
изследване на назначените експертизи по делото. Представен е и диск с извършено
рентгенографско изследване на ищцата.
Ответникът от своя страна представя полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗК „Лев инс“ АД за автобус рег. № *** за периода 13.11.2019г. – 12.11.2020г., не
представя договор за сключена застраховка „Трудова злополука“ на работниците и служителите и
не твърди да е сключвал такава, представя ел. здравно досие на ищцата с извлечение на всички
болнични листове за периода 07.10.2019г. – 09.12.2020г., декларация при постъпване на работа от
ищцата от дата 27.05.2019г., и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. От същите
се установява, че в периода 07.10.2019г. – 04.03.2020г. ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност на основание 5 болнични листа, три от които с диагноза – световъртеж от
централен произход и един – увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, и всички болнични листове от злополуката насетне
са с диагноза „*** (***), непрекъснато за периода ***. – 03.01.2021г., като по неизвестно какви
причини за една и съща диагноза в първите три болнични листа е вписано, че причина е трудова
злополука, а в последните три – че е нетрудова. В декларацията от 27.05.2019г. ищцата е
декларирала, че е запозната с длъжностната си х-ка, характера и описанието на работата, реда и
начина на изпълнение на тр. си задължения, правилата за ЗБУТ, изискването, че при таксуването
на пътници ***ът трябва да осигурява своята стабилност, за да се предпази от падане при рязкото
или внезапно спиране на автобуса, и др. Декларира, че е уведомена за фирмена Заповед №
***.***г., вкл. за изискването да не стои до, зад или встрани от шофьора, и да не отклонява
вниманието му, за задължението на ***а, след като е таксувал пътниците, да стои в средата на
салона по време на движение до следващата спирка, за да следи спазването на реда от пътниците,
забраната да провежда частни разговори по време на работа, вкл. и такива по телефона. Ищцата се
е подписала в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа на 27.05.2019г.
Представена е длъжностната х-ка на ищцата, връчена на 27.05.2019г., видно от която във
връзка с изискванията по безопасност на труда ***ът следва да е с добро физическо и психическо
състояние, да е преминал мед. преглед преди постъпване на работа, да се явява на работа в
състояние, което му позволява нормално и безопасно да изпълни възложената работа, да не
употребява по време на работа алкохол или др. упойващо в-во, по време на таксуване да застава
стабилно на краката си (т.6), като бъде опрян на облегалките на седалките, тръбите за хващане –
хоризонтални и вертикални, друго удобно и подходящо място в автобусния салон, да не извършва
никакви странични действия, изискващи физически усилия по време на движението на автобуса.
Представена е и служ. бележка за преминат първоначален инструктаж по безопасност на труда на
дата 27.05.2019г.
Постъпила е от ТП на НОИ Пловдив цялата преписка, по която е издадено
разпореждането за трудовата злополука на ищцата. В писмото е посочено, че протокол за
разследването на злополуката от тяхна страна не е съставян, злополуката е приета за трудова на
база информацията, изпратена от работодателя. В протокола, съставен от работодателя, е
записано, че допуснати нарушения на нормативните актове няма, лица, допуснали нарушенията –
водачът на автобуса спира рязко. Отклонения от нормалните действия и условия от страна на
пострадалото лице – няма. В писмените си обяснения водачът на автобуса е записал, че се е
движил по направление кв. *** – кв. ***, след спирката на бул. „***“ на *** се включил в
7
колоната, бариерите на прелеза били вдигнати и потеглил, дал път на линейка, след което на самия
прелез пред него застанал лек автомобил, жена с дете вътре, който не спрял на знак „Стоп“, и
натиснал рязко спирачките, за да не се удари в него. Като погледнал назад, видял, че ***ката е
паднала, помогнал й да стане и отишъл да говори с водачката на другия автомобил, обвинил я, че е
безотговорна, отказал да тръгне, но водачката напуснала местопроизшествието, като се опитала да
мине през краката на водача на автобуса. Обадил се на 112, дошли Бърза помощ и Пътна полиция,
полицаите разпитали пътниците, като шофьорът на автобуса помогнал на ***ката да се качи в
линейката. Тя охкала, че я боли ръката. Полицаите я попитали какво е правила в момента, в който
е паднала, тя им отговорила, че е таксувала. След един час се обадили от *** да кажат, че ищцата
има натъртен ляв крак и фрактура на лява ръка, а полицията снимала салона, където е паднала.
Обясненията на ищцата също са по преписката, в същите тя е посочила, че на този прелез винаги
има много коли, много е натоварено, една жена с кола, с дете вътре тръгнала да минава пред
автобуса, пресякла движението на рейса и шофьорът на автобуса натиснал силно спирачки. По
това време ищцата връщала пари на една жена и й давала билетче, и се държала. От силния удар се
изпуснала и се намерила паднала до втора врата на автобуса, имало граждани, които искали да й
помогнат, но не можела да стане, ръката й била като махало, дошла полиция и след нея линейка, в
болницата й казали, че ръката й е счупена и трябва да се внесе определена сума , след внасянето й
я оперирали и й поставили титанови болтове. Ищцата в тези обяснения заявява, че от 20 години
работи като ***, но не й се е случвало шофьор да натисне толкова силно спирачките. Приложено е
и обяснението на ръководителя на ГП – 1, който сочи, че по-късно са декларирали злополуката,
тъй като са чакали болничния лист на ищцата и вписаната в него диагноза, а същият бил получен
на 17.07.2020г.
Постъпила е от РЗОК цялата мед, документация относно ищцата, с която разполагат.
Представена е справка за изписани лекарства за хипертонична болест на сърцето в периода 2012-
2013г., справка за регистрирани прегледи от 2010 до 2021г., видно от която по 1-3 пъти годишно,
през 2012г., 2013г., 2017г., 2018г., 2019г. и последно 2020г. през м. февруари ищцата е провеждала
мед. консултации, с код по МКБ – *** – световъртеж от централен произход, и два пъти през
2018г. и веднъж през 2019г. – *** – увреждания на междупрешленните дисковев поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Веднъж през 2017г. е ходила на преглед
заради проблем със слуха. Същата е с хронично заболяване – хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, за което е ходила на регулярни прегледи, като от 11.08.2020г. насетне
повечето прегледи са за заболяването с код МКБ ***, *** (***). За периода от злополуката насетне
прегледите са два вида – за счупването на раменната кост и за хипертоничното сърце. Преди
злополуката последно през м. март 2020г. е била на два прегледа – с оплаквания за световъртеж и
за хипертонично сърце. Представена е и справка за извършени изследвания, видно от която
ищцата е правила изследвания на кръв и урина, една рентгенография на бял дроб през 2017г., а от
злополуката насетне – няколко рентгенографии на раменна става. От справката за болничен
престой се установява, че веднъж през 2017г., веднъж през 2018г. и през 2019г. м. април е
пролежавала по четири дни в болница с диагноза „световъртеж от централен произход“, била е в
болница заради сърдечна недостатъчност и проблеми с черния дроб, а от 08 до 11.07.2020г. е
пролежала в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по клинична пътека – оперативни процедури в областта
на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност, диагноза ***0, *** (***), с
констатирани две придружаващи заболявания – хроничен вирусен хепатит и хипертонично сърце.
По делото също така са събрани гласни и експертни доказателства – разпитан е
8
свидетелят П.К. П. – лице, с което ищцата живее на съпружески начала, досежно болките и
страданията, както и възстановителния период на ищцата, свидетелят В. Р. В. – водачът на
автобуса, при който е настъпила злополуката, свидетелят *** И.Х. Ч. – *** на ищцата, при който
същата е провеждала контролните прегледи извън болницата, както и са изслушани няколко
заключения на вещи лица - съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) – на в. л. *** и старши *** при
СО-ЗОТ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив *** Д.М., съдебно-счетоводна експертиза
(ССЕ ) – основно и доп. такова, на в. лице Б.Д., и съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) – на
в. лице инж. С.М..
От заключението на в. лице *** М., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, от специалист, притежаващ нужните познания в съответната област, се установява, че
ищцата, в момента на ***., на ***. по време на работа като *** в автобус при рязко спиране пада,
удря ляво рано и таза, откарана е в спешен кабинет на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив,
където след преглед от ***, ***, ***, анестезиолог и направени рентгенови снимки се установява
закрито многофрагментно счупване на горния край на лява раменна кост в областта на ставата,
съчетано с неразместено счупване на долното рамо на лява срамна кост в областта на таза. Под
обща упойка е извършено открито оперативно наместване на фрактурите на горния край на лява
раменна кост и фиксиране със заключваща плака и винтове. Поставена е Митела, гладък
постоперативен период, проведена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия.
Изписана е на 11.07.2020г. с дадени указания за два контролни прегледа при специалист. Поради
ограничени движения и болки в лява раменна става е провела двукратно амбулаторно
физиотерапия в *** през август и октомври 2020г. След зарастване фрактурата на лявото рамо,
което се получава на около 35-40 ден, е ползвала проходилка за придвижване. Многократно е
преглеждана от *** – ***, физиотерапевт и ревматолог, при всички прегледи се установява
ограничено движение в лява раменна става с контрактура и болка, ползвала е 180 дни болнични с
решения на ЛКК и ТЕЛК, след което с ЕР на ТЕЛК от 15.07.2021г. са й определени 30 % ТНР за
счупването на раменната кост. Междувременно с разпореждане от 24.07.2020г. на ТП на НОИ
Пловдив злополуката е била призната за трудова. От извършения на 23.02.2022г. медицински
преглед на ищцата *** М. е установил, че към момента на прегледа фрактурата на лявата раменна
става е зараснала, но са налични ограничения на движенията в крайни отвеждания – намалена
абдукция (отвеждане на ръката) до 45 градуса, вътрешна, външна ротация и екстензия (отвеждане
нагоре и настрани на рамото, свиване назад) с 10 градуса, флексия (свиване напред) до 50 градуса.
Има оперативен цикатрикс (белег) по предно-страничната част в областта на лява раменна става и
мишница с големина 15 см., наличие на хипотрофия на мускулатурата в ляв горен крайник, при
палпация (опипване) поради хипотрофия на делтоидния мускул се опипва горния край на плаката.
Ищцата се оплаква от болки при натоварване, промяна на времето и покой, оплаква се от трудно
придвижване на къси разстояния, от затруднение при качване и слизане по стълби.
На въпросите на страните вещото лице отговаря изключително детайлно, сочи, че
фрактурата на горния край на лява раменна кост представлява трайно затруднение движението на
ляв горен крайник за период повече от 30 дни и попада в хипотезата на чл. 129 от НК, касае се за
закрито, вътреставно и многофрагментно счупване горния край на лява раменна кост. „Закрито“
означава, че няма рана. „Вътреставно“ означава, че фрактурата, част от костта, която е счупена, е
вътре в ставата, в ставната капсула. „Многфрагментно“ значи, че не е на две части, а има отделни
други парчета-раздробена. В този случай счупването е в ставата. На ищцата е била причинена
болка със силно изразен характер, като болевите усещания са намалявали с времето, интензитетът
9
и е бил най-силен след травмата и започването на рехабилитация, като следвало да отшумят при
постигане на добър резултат в раздвижването. Сочи се, че болката е субективен фактор, при всеки
човек прагът на болка е индивидуален и не подлежи на измерване. Страданията, които е
претърпяла ищцата, са били силно изразени, поради затрудненото обслужване по време на
лечението. При тези увреждания зарастването протичало в сравнително кратки срокове от 40-45
дни, но затрудненията при фрактури в тази област е възстановяването и раздвижването на рамото,
което е дълъг и продължителен процес, тъй като това е ставата с най-голям обем движения в
човешкото тяло и има склонност към получаване на контрактура. В съдебно заседание в. лице
уточнява, че контракурата се получава в меките тъкани, капсула, около мускули, около ставата.
Контрактура означава увреждане на меките тъкани около ставата. Вещото лице уточнява, че
костите не движат ставата, движат я меките тъкани – сухожилията, ставна капсула, мускули. Те са
увредени, тоест недостатъчно са раздвижени. За счупването на раменната кост е проведено
оперативно лечение с открито наместване и вътрешна фиксация под обща анестезия, и поставяне
на метална плака с винтове, последвано от двукратна рехабилитация и физиотерапия, като за
физиотерапията се пояснява, че тя зависи от активното участие на лицето в нея, като зависи и от
други фактори, вкл. психическото състояние на лицето. В момента ищцата не може да си вдигне
ръката вертикално нагоре. При нормално протичане на оздравителния процес без усложнения той
би следвало да продължи около 3-4 месеца, но в случая се касае за много тежка увреда в областта
на раменната става – многофрагментно вътреставно счупване, има наличие на втора фрактура в
областта на таза, която изисква ползване на помощни средства – проходилка, което допълнително
затруднява провеждането на адекватна рехабилитация на лявото рамо. Сочи се, че малкият период
за провеждане на физикална терапия и ЛФК, както и възрастта на лицето, придружаващите му
заболявания довеждат до моментното й състояние – невъзстановяване ма движенията на лявата
става с налични контрактури и болки, като не бива да се забравя и участието на лицето, неговата
активност в този период. Пълното възстановяване от травмата, с оглед изминалото време от нея,
състоянието на лицето в момента, напредналата й възраст, както и придружаващите заболявания е
изключително трудно до степен невъзможно. От рентгеновите снимки се установява наличие на
костна издатина от горно-задната повърхност на главата на лява раменна кост, с големина 1-1,5
см., което парче не води до затрудняване движенията на ставата, но може да предизвика хруптене
вътре в нея. За в бъдеще оперативното отстраняване на този костен издатък, както и на имплантите
според в. лице няма да доведе до подобряване състоянието на ищцата, тъй като проблемът е в
околните тъкани. Задължително е провеждането в бъдеще на още физиотерапевтични процедури,
които според *** М. следва да се провеждат няколко пъти годишно в специализирани заведения,
както и извършване под обща упойка на редресация на ставата, като в съдебно заседание пояснява,
че процедурата по редресация представлява насилствено раздвижване на ставата под упойка, тъй
като много боли. Това е хубаво да се извърши, но не е сигурно дали ще има резултат.
Вещото лице е посочило, че фрактурата на долното рамо на лява срамна кост
представлява трайно затрудняване на движението на снагата за период повече от 30 дни и също
попада в приложното поле на чл. 129 от НК. В съдебно заседание се уточнява, че това е фрактура
на част от таза. При нея на ищцата е причинена болка със силно изразен характер, болевите
усещания са намалявали с времето, интензитетът им е бил най-силен по време на травмата,
страданията са били силно изразени поради затрудненото обслужване по време на лечението,
невъзможност за ходене и придвижване, като зарастването става за срок от 40-45 дни. Ищцата е
можела да става, но с болки, заради двете фрактури – и тази на рамото, не е можела да ползва
10
помощни средства. Вещото лице сочи, че това не са носещи части на таза, но са се насложили две
фрактури – счупена част от таза и счупено рамо, счупена ръка, поради която причина не може да
ползва помощни средства, проходилка и патерици. Всяко залежаване при по-възрастни хора
довежда до някаква хипотрофия, това се е случило и при ищцата. *** М. не счита, че счупването
на таза е довело до забавяне на провеждане на по-скорошна физиотерапия. Двете времеви
зараствания съвпадат. Според него ищцата е трябвало да е много по-упорита в тази рехабилитация.
Вещото лице *** М. е категорично, че при падането в автобуса на ***. на ищцата освен счупване
на лявото рамо е причинено и счупване на част от таза –на долното рамо на лява срамна кост, като
данните за това са налични при образно-диагностичното изследване, проведено на ищцата на
същата дата при приемането й в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Вещото лице работи там, има
достъп до цялата документация, видял ги е и ги е установил, че фрактурите от злополуката са две –
тази на рамото с открито оперативно наместване, и тази на таза, чието лечение е консервативно. За
счупването в областта на таза лечението е консервативно, покой на легло и аналгетици, като
впоследствие се изисква възстановяване на походката и хипотрофията на мускулатурата на
долните крайници. В случая според в. л. М. оздравителният процес на таза е приключил без
последици.
Според вещото лице *** М. ако ищцата е била по-активна досежно рехабилитационните
процедури, то състоянието й би било по-добро. Прекъсването им по принцип не се отразява добре,
контрактурата на меките тъкани остава в това положение, фрактурата е зараснала бързо,
проблемът е в раздвижването на ставата, където е много важна рехабилитацията. Вещото лице
уточнява, че при възрастните хора хипотрофията е по-значителна и те се възстановяват по-бавно,
като има и локална, и обща хипотрофия. Според в. лице М., доколкото може да прецени,
предишните заболявания на ищцата не пречат на изпълняваната от нея работа, като това е въпрос,
който би следвало да се реши от лекарската комисия по трудова медицина, която обслужва
работодателя, и ТЕЛК.
Досежно болките при промяна във времето, при всички счупвания се констатирали такива
оплаквания, за раменната става водещо за възстановяването е активно раздвижване, не
натоварване. Механизмът на причинените две увреждания е директен за фрактурата на лява
раменна става и индиректен, огъвачен – за фрактурата на таза.
Досежно медикаментите, необходими за лечението на ищцата, всички те са били
необходими и съобразени, предписанои от ***, като се посочват тези от тях, които според *** М.
са за лечение на придружаващите заболявания и не са относими към двете травми – клотримазол,
цинаризин, виброцил, моманос – спрей, сание, мента, глог, валериан, мукосолван.
Досежно заболяването „Световъртеж от централен произход“ според *** М. това е
пристъпно заболяване и протича с периоди на обостряне и ремисия, като след като това
заболяване е констатирано от службата по трудова медицина и ищцата не е спряна от работа, то не
е било пречка за трудовата й дейност. Досежно увреждането на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, това би могло да доведе до
проблеми с опорно-двигателната система и по-лесен травматизъм, когато е в напреднало
състояние. Посочено е, че това заболяване протича с ограничения в движението на гръбначния
стълби болки по негосвото протежение, които понякога ирадират по хода на крайниците,
болковият синдром е и по време на движение, и в покой, като според *** М. тези оплаквания не се
задълбочават при вибрации и движение в превозно средство. Според в. лице е възможно в
11
постоперативния период да се разграничи кои болки са от травмата и кои-от заболяването, тъй
като при травмата те са на мястото на счупването. След запознава не с мед. досие на ищцата в.
лице отговаря, че същата не страда от други заболявания, които биха могли да доведат до по-лесен
травматизъм или загуба на равновесие. Вещото лице е обяснило, че медикаментът цинаризина е
приложим за лечение на световъртеж от централен произход, описал е кои лекарства за кои
заболявания се изписват. Сочи, че лавандуловият спирт се използва за обтривки на гръб и
седалищни части при продължително пролежаване, както е при ищцата със счупването на таза.
Според в. лице М. липсват данни ищцата да е извършвала контролни прегледи до 1 м. от
изписването й. В справката от системата на НЗОК са отразени прегледи от 11.08.2020г. насетне.
От показанията на свидетеля П.К. П., ***, се установява, че през м. юли 2020г. ищцата е
претърпяла злополука при рязко натискане на спирачката на автобуса. Тя е работела като ***, това,
което е известно на свидетеля е, че се е държала на задна трета врата и при рязкото натискане на
спирачка изхвърчала и отишла на втора врата, където паднала получила травма - счупване на
лявото рамо и счупване на таза отляво. Била транспортирана до болницата УМБАЛ „ Св.Георги“ с
линейка. След падането била в несвяст, много зле. Свидетелят разбрал за злополуката, когато тя
му се обадила и получил обаждане от болницата по телефона. Отишъл на място, видял
състоянието й - цялата била в синини, лявото рамо, левият крак. Стенела, не била в добро
състояние. След това им казали, че трябва да внесат сумата от 1580лв., за да бъде тя оперирана.
Свидетелят ги уверил, че заплащането ще бъде извършено, отишъл за изкарали я с носилката, като
пак не била в добро състояние – стенела, плачела и я качили с помощта на санитарките на етажа за
лечение. В болницата престояла около 3-4 дни. После много трудно станала, лежала само по гръб.
В болницата била на системи и инжекции. Взели я с един приятел, с носилка я свалили долу,
качили я в колата, а като я закарали до дома им, я сложили на един стол и с този стол я хванали и я
качили горе, сложили я на леглото, където тя лежала само по гръб, и започнало домашното
лечение. На 3 - 4 дни викали медицинска сестра за превръзка, поставяни й били инжекции за
разреждане на кръвта. Ходенето до тоалетната ставало с подлога, с кофа, с памперси. Свидетелят я
обгрижвал изцяло. На легло била три месеца, не можела да става и да се движи. Обличане,
събличане, всичко вършел той, готвене на ядене. Тя не се хранела, била в шок. След три месеца
Карамфила започнала да се движи с проходилка, като свидетелят й помагал да става, да се движи
до тоалетната, лека полека да започва да се раздвижва. Психически била много зле, защото преди
била много жизнена, ходела си на работа. За болките вземала антибиотик и „Аналгин“, течен
„Аналгин“, „Упсарин“, много неща. Лекарствата малко я отпускали, но след това пак започвали
болките. Била шест месеца под грижите на свидетеля. Три месеца била на легло и след това с
проходилка, след нея започнала да ходи на раздвижване. При ходенето с проходилката чувствала
болки в рамото. С проходилката едвам-едвам ходела, много бавно. Имала болки в кръста, в таза, в
рамото. След като изтекли болничните, не се върнала на работа, защото не била в състояние да
работи. Провели два курса физиотерапия. Ходили една седмица на физиотерапии, но нямало
резултат. После 5 - 6 дни пак ходили - още една седмица провела физиотерапия, но пак нямало
резултат. Имала препоръки за упражнения в домашни условия – да търкаля точилка по стената, да
слага възглавничка под мишницата, правела ги активно всеки ден, но нямало резултат. Към
настоящия момент имала болки, била неспокойна. Вече можела да ходи самостоятелно, но след
15-20 метра спирала и сядала да почива. При опипване на ляво рамо се усещало където й била
шината, имало нещо издаде3но на рамото, като чувствала и болка. Вече не можела да се грижи за
домакинството. Тя си вдигала ръката до едно положение, но не можела да я изправи, имала болки,
12
свидетелят й помагал в домакинството, в обличането, още й помагал в банята при къпането, при
храненето вече не й помагал - тя се справяла. При приготвяне на храната й помагал. Ако е нещо по-
леко като тиган – можела сама да го свали от котлона. Не можела да мие чинии, това го вършел
свидетелят. Мивката им била висока, за да измие чиниите трябвало да си вдигне повече ръката.
Към настоящия момент спяла по гръб и като се обърне на рамото, на ръката, изпитвала болка,
тогава ставала, сяда, не спяла спокойно. Събуждала се през нощта, през около час, особено когато
си легне на лявото рамо и тогава започвали болките. Пиела и към момента приспивателни,
успокоителни. Сама не можела да стане от леглото, за това също й трябвало помощ. Тя се
изправяла донякъде, свидетелят я хващал за дясната ръка и я изправял. След това се налагало да се
раздвижи малко – да поседи, да стане, малко да се пораздвижи и тогава тръгвала. Свидетелят й
помагал за обуването на чорапите и обувките, чехлите можела да ги обуе сама. Не можела да
клекне и да се изправи. След злополуката се променил начина й на живот. Преди злополуката
Карамфила била жизнена – ставала, ходела на работа, нямала нерви, а сега започвала да се
нервира, станала по-неспокойна. Контактувала с хора преди злополуката, след това и към момента
вече си стояла къщи. Пиела антидепресанти.
Физиотерапията не била провеждана вкъщи от физиотерапевт, ходели на място, два
пъти по една седмица. Нямало ефект, затова прекъснала. ***ът *** Ч. й предписал една седмица и
после още една седмица, след което той им казал, че няма нужда от повече. Прекъсването не било
свързано с това, че трябва да плащат, не били плащали, физиотерапията била заплатена от
Здравната каса. *** Ч. от ***, където били проведени рехабилитациите, казал, че двете процедури
са достатъчни, не е пращал ищцата на платени процедури. Досежно това ходила ли е или не
ищцата на контролни прегледи след операцията, свидетелят сочи, че е нямало как това да стане,
тъй като тя е била на легло на 14-тия ден и той е нямал възможност сам да я заведе в това
състояние на контролен преглед. Ищцата била по-активна с лявата ръка по принцип, и това сега я
затруднявало. Тя не можела да я движи, да я вдигне. Пишела с дясната ръка.
От показанията на свидетеля В. Р. В., водач на процесния автобус в момента на инцидента
и бивш колега на ищцата, към момента на разпита все още служител на ответника, се установяват
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. свидетелят бил водач на автобус по линия
номер шест от ***, движел се от кв. *** по бул. „***“ в посока ЖП прелеза на бул. „***“, като
бариерите били спуснати, движението – преустановено, след което бариерите били вдигнати. На
самия прелез лек автомобил, управляван от млада жена - майка с дете, решил, че може да мине
пред автобуса и да направи ляв завой, идвайки от Централна гара покрай хълма, където е
поделението. Там имало знак „стоп“, обаче тя не спряла, на 20см.от колата свидетелят натиснал
спирачката и спрял. Тя идвала по бул. „***“ от другата страна на прелеза и започнала да прави
ляв завой, а свидетелят се движел направо и в този момент минавал над ЖП линията. Тогава
водачката на другия автомобил решила, че без да спира на „стоп“ ще прави ляв завой пред
автобуса и останали 20см. до удара, който не се състоял, свидетелят натиснал спирачката, след
което отворил вратата, натиснал блокажа и скочил да хване водачката на лекия автомобил, но
една жена от автобуса го дръпнала. Обадил се на тел.112. Пристигнали криминалисти, полиция.
През това време една от пътничките казала, че ***ката е паднала, свидетелят се обърнал и видял,
че е вдигната жената, закарали я в болницата. Дошли от криминална полиция и КАТ. Свидетелят
не успял да запише регистрационния номер на автомобила, който го е засякъл. След като се
разсвирили автомобилите, станала голяма колона, но една пътничка попречила на шофьора на
автобуса да хване водачката на другия автомобил. Тя се опитала да мине през краката му, за да
13
избяга, и напуснала местопроизшествието. Тогава от криминална полиция започнали да мерят,
снимали автобуса, платното, всичко и откарали ***ката в болницата. Държали го на
местопроизшествието до към 17 ч., докато кажат какъв е резултата. След това научил, че ***ката е
била оперирана, обадил се, посетил я в болницата същия ден, питал я има ли нужда от нещо. Тя
отговорила, че няма нужда от нищо, че са я оперирали и я боли. На другия ден пак решил да иде
да я види, но телефонът й бил изключен. Свидетелят се качил горе, минал през стаята й и оттогава
няма връзка с нея. През 2021г., март или април, се качила при него с един лист в ръката, оплакала
му се, че е в болнични, но не й ги плащат и отива да си оправи болничния лист, тъй като в него не
били писали, че става въпрос за трудова злополука. качила се от кв. *** в посока кв. *** на автобус
от същата линия, управляван от свидетеля. Преди това я виждал в квартала, била без
придружител, в автобуса също се качила сама. Не я е виждал да ползва помощни средства,
движела се нормално.
Свидетелят описва, че по средата на автобуса, на нивото на втората врата, има рамка, на
която се стои и се посрещат пътниците. Ищцата имала задължение да се държи и да обезопасява
стоенето си в автобуса. Имало 4 подпори и когато таксувала, се подпирала там. Когато се случил
инцидента, тя била до втората врата, където има подпора, и стояла там, до колонката, на метър от
колонката. Свидетелят не знае дали и къде се е държала, не е гледал. Когато станал инцидентът, я
видял паднала и как една жена й помага, и я вдигнал. Вдигнали я с полицая и я взела линейката.
Като разположение била паднала до колонката, до втората врата. Автобусът имал 3 врати. В
близост до мястото, на което я видял застанала, била и паднала. В автобуса имало около 4 - 5
човека пътници, които били седнали. Свидетелят не е гледал назад, сочи, че от 52г. кара автобус, в
момента е на 69 години и такова нещо досега не му се е случвало. Погледнал е преди това къде се
намира ***ката и затова знае къде е била. На самия прелез е шофирал нормално, бил е шеста -
седма кола от прелеза преди вдигане на бариерите, и да е искал, не е можел да ускорява, по негова
преценка се е движел с около 10-15км/ч., прелезът е навдигнат, автобусът е с въздушни
възглавници и блокажи и ако мине с висока скорост през прелеза, ще има проблеми. Сутрин
започвал в 5:30ч. и в 14 ч. приключвал, а втората смяна била от 14ч. до 18:30ч., случвало се и да
полага извънреден труд. На въпроса дали конкретния ден е работил втора поред смяна свидетелят
сочи, че това му е била първата смяна за деня, била е първа и за него, и за ***ката, преди това си
ремонтирал автобуса, като смяната и на двамата започнала в 12:42ч., след една обиколка на
маршрута, на втората обиколка на връщането се случил инцидентът.
От заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на в.
лице Б.Д., които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че
общият размер на брутното ТВ, което би получила ищцата при ответника за периода на временната
неработоспособност възлиза на 3 696, 71 лева, за периода ***. – 03.01.2021г., ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност по 6 болнични листа, от които й е заплатено обезщетение
от ДОО само по първите три, за периода ***. – 10.10.2020г. в общ размер на 1637, 40 лева, като
разликата между БТВ, което би получила, и изплатеното обезщетение за временна
неработоспособност възлиза на 2059, 31 лева. Причината за неизплащането им е следната –
четвъртият и шестият болнични листове № *** и № *** са отменени от ТЕЛК като немотивирани,
а петият БЛ № *** е върнат за корекция на декл. обр. № 1 за м. 11.2020г., като е посочено от
вещото лице, че в случая се касае за задължение на работодателя, което не е изпълнено. По
първите три болнични листа изплатената сума по всеки от тях е 545, 80 лева. От доп. заключение
на в.л. Д. се установява, че всеки болничен лист е възлизал на 545, 80 лева, и изплатените, и
14
неизплатените такива,. както и помесечно брутното ТВ – за м. 07.2020г. е 500, 31 лева, за всички
останали месеци до м. 12.2020г. вкл. – по 639, 28 лева. Вещото лице е извършило и механичен сбор
и изчисляване на разликата между получените БТВ и болничните – изплатени и неизплатени
такива, като е посочило, че за м. 07.20202г. изплатеното обезщетение надхвърля остатъка от БТВ,
който би получила ищцата, за останалите месеци разликата е в размер на 93, 48 лева месечно за
доплащане от работодателя.
От показанията на свидетеля И.Х. Ч., *** на ищцата, ивършил всички вторични прегледи
като *** – *** в *** се установява, че е следил здравословното състояние на ищцата след
злополуката от първия месец след операцията до около 11-я месец, лично той й е издал три
направления за рехабилитация, ищцата е провеждала тези рехабилитации в техния мед. център.
Свидетелят сочи, че ищцата има контрактура – поради спазъм на мускулите в резултат на
операцията не може да си повдига ръката напред, назад и настрани, че в момента все още има
контрактура, както и че същата се лекува с лечебна физкултура и физиотерапия. Това, което си
спомня свидетелят е, че ищцата е извършвала предписаните от него рехабилитационни процедури,
но подобрението при нея е било минимално – малко се подобрило ограничението в движенията.
Това, което той е установил, е, че ищцата не се е повлиявала от рехабилитационните и
физиотерапевтичните процедури.
Изслушана е ищцата по свое искане по реда на чл. 176 от ГПК, във връзка с
физиотерапиите, като в обясненията си същата сочи, че е ходила на рехабилитация, имало
известно подобрение, като започнала да вдига ръката си малко повече, да си отваря сама вратата с
нея, но поради изчерпване на средствата си не е могла да извърши повече рехабилитационни
курсове, всичко било свързано със заплащане, вкл. и на транспорта, дори работодателят й спрял
болничните, въпреки многото години стаж, шест от които при ответника, с прекъсване. Вместо да
й предложи или изплати обезщетение, работодателят я принудил да напусне. Обяснява, че
световъртеж ***ите получават, защото не се хранят по цял ден, докато са на работа, няма къде да
отидат до тоалетна и им прилошава, както се е случило и с нея. Световъртеж е получавала от
изтощение от глад. В момента на злополуката отрича да е била такава хипотеза, тя вършела
работата си, таксувала пътник и въпреки, че се държала с едната ръка, при рязкото набиване на
спирачките е изхвърчала напред, като до този момент отрича да е падала в автобуса, в който е
работела. похарчила всичките си спестявания да се лекува, работодателят не й изплатил нищо,
дори болничните. Вкъщи е правела предписаните упражнения, описва ги. В момента на
злополуката с лявата ръка върнала парите на жената, която таксувала. Държала се с дясната ръка,
бъркала с лявата да й върне ресто.
Ищцата допълнително представя амбулаторен лист за вторичен преглед от 11.04.2022г.,
извършен от в. лице *** М., в който е вписана диагнозата – *** (***), обективно състояние към
момента на прегледа – подобрено, болка и ограничени движения в лява ръка – ***.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата ***. с посочен
участник 1 – ППС с рег. № *** марка ***, собственост на „Хеброс бус“ АД и водач В. Р. В., ЕГН
**********, участник 2 – не е посочен, пострадал – К. Д. Т., ЕГН **********, с диагноза –
фрактура на ляво рамо, контузия на гърди и таз, свидетел очевидец – ***, обстоятелства и причини
за ПТП – като водач на автобус не осигурява безопасното пътуване на пътниците по време на
движение, като натиска рязко спирачките и един от пътниците пада на пода на автобуса и се
наранява.
15
От заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза на в. л. инж. С.М. се
установява, че основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е
обстоятелството, че водачът на автобус „***“ В.В. е задействал екстрено спирачната система на
автобуса, за да избегне удар с неизвестен автомобил, който е навлязъл в кръстовището пред
автобуса. при което К.Т. под действие на инерционните сили е загубила устойчивост и е паднала в
салона на автобуса. В случай, че водачът е спрял по-плавно с нормалното спирачно закъснение, то
автобусът е щял да измине допълнителен път от 3,4 м. преди да спре и би настъпил удар с
неизвестния автомобил. Ако ищцата е била в устойчиво положение на ялото, с което да
противодейства на инерционните сили, възникнали при спирането, то тя не би паднала. Автобусът
от момента на потеглянето е ускорявал, има отчетена от Джипиес системата междинна скорост, от
17 км/ч., скоростта, от която е започнал екстреното спиране, е 27 км./ч., която също се установява
от Джипиес координатите,като се е движил по път с предимство. Всичко се е случило за период от
5 секунди. От техническа гледна точка не е имало пречка автобусът да се движи със скорост, по-
ниска от разрешената такава от 50 км/ч. вещото лице сочи, че в хипотеза на екстрено спиране е
възможно всичко, вкл. и седнало лице да падне, едно лице да събори друго, всичко зависи от това
къде се е хванала в момента на задействането на спирачките, като сочи, че в случай, че е била
седнала, ищцата би имала по-големи възможности да противодейства на инерционните сили.
Сочи, че това дали ще падне или не, зависи от поведението на тялото като задействане на
мускулни групи, за да противодейства на спирането, като може да падне, дори да се държи, в
случай, че не окаже достатъчно противодействие с тялото си на тези сили. В случай, че лицето е
седнало, то би могло с по-малко мускулни групи да противодейства на инерционните сили. В
случай, че автобусът спре по-плавно, би ударил автомобила, който му е отнел предимството.
Други доказателства не са събирани.
При така установените факти от значение на спора съдът намира за безспорно установено,
че на ***. ищецът по време на работа е претърпял злополука, като, докато е изпълнявал
задълженията си като *** да таксува пътници в автобуса с едната ръка, а с другата да се държи,
лек автомобил е отнел предимството на автобуса, който се е движел по път с предимство, водачът
на автобуса е задействал екстрено спирачната система и ищцата е загубила равновесие и е паднала
в средата на автобуса, до втората врата. Вследствие на злополуката ищцата е получила две
счупвания – закрито многофрагментно счупване на горния край на лява раменна кост в областта на
ставата, съчетано с неразместено счупване на долното рамо на лява срамна кост в областта на таза.
Под обща упойка е извършено открито оперативно наместване на фрактурите на горния край на
лява раменна кост и фиксиране със заключваща плака и винтове. Поставена е Митела, гладък
постоперативен период, проведена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия.
Изписана е на 11.07.2020г. с дадени указания за два контролни прегледа при специалист. Ищцата е
била шест месеца в отпуск поради временна неработоспособност, след което трудовото й
правоотношение е било прекратено. След прекратяването му с ЕР на ТЕЛК през 2021г. са й
признати 50 % трайно намалена работоспособност, от които 30 % за счупването на лявата раменна
кост. От болничните листове й е заплатено обезщетение само за първите три от тях, останалите три
е отказано, тъй като са били сгрешени при издаването им, два от тях – четвъртият и шестият, са
отменени от ТЕЛК, за петия са дадени указания работодателят да представи определена
декларация, след което ще бъде изплатен, и до момента обаче това не е сторено. Злополуката е
призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ, което е влязло в сила. Установява се, че
възстановяването на ищцата е било затруднено поради наслагването на двете травми, тъй като след
16
счупването на таза се е наложило да ползва проходилка, но реално не е можела да я ползва, поради
другата фрактура – счупването на рамото. Счупването на таза пък е попречило своевременно да
започне рехабилитация на ръката. Въпреки това, в сравнително кратък период след зарастването на
счупванията, които според в.л. М. следва да зараснат до 45 дни от злополуката, ищцата е
започнала рехабилитация, извършила е две процедури, но лекуващият й *** *** *** Ч. в съдебно
заседание в качеството си на свидетел заявява, че при ищцата рехабилитациите не са имали ефект,
довели са до съвсем леко подобрение досежно това до каква степен същата може да повдигне
ръката си. Двете счупвания – на рамото и на таза, са довели до трайно затрудняване на движението
на ляв горен крайник и на снагата за период повече от 30 дни и същите попадат в приложното поле
на чл. 129 от НК. Ищцата е изпитала силни бокли, които са били най-силни към момента на
счупванията и след операцията на рамото, впоследствие са започнали да отшумяват, но при
влошаване на времето всяко счупване боли, според закл. на *** М.. И *** Ч., и в. л. *** М. са
установили, че има наличие на контрактура – увреждане на меките тъкани, съкращаване на
мускулите, атрофия на мускулите и сухожилията, която пречи на ищцата да разгърне и възстанови
в пълен обем движенията на ляв горен крайник, като според *** М. е вероятно подобрение след
раздвижване насилствено ставата под упойка, което е много болезнена процедура - редредсация,
но не и пълно възстановяване. Лявата раменна става е ставата с най-голям обем движения в
човешкото тяло, при ищцата те са ограничени – тя не може изця ло да вдигне ръката си нагоре,
напред, назад и настрани. Освен това в ставата е останал костен израстък, който хрупти при
движение. За в бъдеще оперативното отстраняване на този костен издатък, както и на имплантите
според в. лице няма да доведе до подобряване състоянието на ищцата, тъй като проблемът е в
околните тъкани. И вещото лице *** М., и лекуващият лекар на ищцата *** Ч. са категорични, че
се налага много често да се извършват рехабилитационни процедури, макар че според *** Ч. при
ищцата същите в случая са имали минимален ефект, като според него тя е привела три, а не два
курса на рехабилитация в ***, за които й е издал съответните направления. Ищцата по реда на чл.
176 от ГПК е заявила, че извършва в домашни условия упражненията, които са й предписани, но
че няма финансова възможност да извършва толкова често рехабилитация, доколкото след
злополуката е останала без средства, а ответникът не само, че не й платил нищо, а и препятствал
изплащането на обезщетенията по болничните й листове. Според в. лице М. е възможно в
постоперативния период да се разграничи кои болки са от травмата и кои-от заболяването, тъй
като при травмата те са на мястото на счупването. След запознава не с мед. досие на ищцата в.
лице отговаря, че същата не страда от други заболявания, които биха могли да доведат до по-лесен
травматизъм или загуба на равновесие, като е описал какво представляват констатираните
придружаващи заболявания, от които същата страда.
С оглед на горното съдът намира, че трудовата злополука, претърпяна от ищцата, е довела
първоначално до временна неработоспособност за период от 6 месеца, а понастоящем и до трайно
намалена работоспособност, 30 % за увреждането от самата злополука, която е призната за трудова
по надлежния ред с необжалвано и влязло в сила разпореждане на РУ „СО”. Решението на ТЕЛК, с
което на ищцата са определени 50% ТНР, от които 30 % за злополуката, също е влязло в сила. Без
значение е обстоятелството, че в болничните листове, които не са изплатени, е вписано –
злополука нетрудова, доколкото същите са издадени за невъзстановеното състояние на ищцата
вследствие счупването на лявата раменна кост и това е отразено в тях. Наличието на грешки при
издаването им от страна на медицинските лица не може да се вмени във вина на ищцата, отделно
от това, обективното й състояние в този период се установява от закл. на *** М. и показанията на
17
*** Ч. – същата не е могла да си служи с лявата ръка, като състоянието постепенно се е подобрило,
но не е възстановена и пълно възстановяване е невъзможно.
По твърденията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца поради
предходно заболяване и поради това, че същата не е спазила правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, като е допуснала груба небрежност, съдът намира следното:
Тези твърдения останаха недоказани. Липсват данни да е имало въведени правила за
работа, които ищцата да не е спазила, липсват и такива твърдения в съставените от работодателя
протокол и декларация за трудова злополука. За да е налице съпричиняване, следва да се установи,
от страна на работодателя, при условията на пълно и главно доказване, че е налице виновно
допринасяне на пострадалата за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не
всяка форма на вината, не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, а само грубата небрежност, при която работникът не е положил грижа, каквато и най-
небрежният работник би положил в подобна обстановка. В случая се установи, че ищцата е
таксувала пътник непосредствено преди инцидента и с едната ръка се е държала за вертикалната
подпора, което се установява и от показанията на свидетеля В. – водачът на автобуса. От
заключението на в. лице М. също се установява, че констатираните предходни заболявания на
ищцата – увреждания в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия и световъртеж от
централен произход, по никакъв начин не са допринесли за настъпване на злополуката. В случая
липсват каквито и да било обективни данни в период от няколко месеца преди злополуката ищцата
да е имала здравословни проблеми и оплаквания, по-горе във фактическата част съдът детайлно е
описал какви болнични листове, за какви заболявания и кога, са издавани на ищцата, заболяването
„световъртеж от централен произход“ е пристъпно и няма каквито и да било обективни данни
ищцата да е имала такъв пристъп в момента на злополуката, както и няколко месеца преди това,
напротив, установи се злополуката да е настъпила единствено под въздействието на външен за
ищцата фактор – внезапното задействане на спирачката от страна на водача на превозното
средство, в което е работила като ***, и от заключението на в. л. М. се установи, че за да не падне,
правостоящо лице следва да задейства изключително голяма група мускули, за да противостои на
инерционните свили, като в практиката си е имал всякакви случаи на паднали лица при екстрено
спиране, вкл. и седящи. В случая ищцата е била правостояща, каквото е било и задължението й
съгл. дл. х-ка и заповедите на работодателя. Било й е вменено в задължение да се държи с едната
ръка и да таксува пътници с другата, а когато не прави това, да стои права в района на средната
врата на автобуса, където в случая е намерена паднала, да се държи, да се закрепи устойчиво и да
следи за реда в автобуса. Категорично се установи от целия събран доказателствен материал по
делото, че ищцата не е нарушила тези си задължения. В случая съдът намира действия,
нарушаващи трудовата дисциплина да не се установява да са извършени от страна на ищеца
изобщо, нито да може да се установи в какво се изразяват те, нито ищцата да се е намирала в
състояние, което да е допринесло за настъпване на увреждането. Ищцата не е паднала при
нормално движение на автобуса, а при внезапното му спиране на място, където не се предполага и
очаква такова да настъпи, под въздействието на изключително големи инерционни сили, поради
което и независимо, че се е държала, ищцата е паднала. Установи се, че в случай, че би спрял по-
плавно, автобусът би се блъснал в автомобила, който е отнел предимството му, както и че при
екстрено задействане на спирачната система, дори и при скорост от 27 км/ч., с каквато се е движил
автобуса преди спирането, инерционните сили са големи, а е необходимо голямо физическо
усилие, за да им се противостои, и е от значение не дали лицето се държи или не, а какви
18
физически усилия полага да противостои на тези сили, което е строго индивидуално.
Ето защо съдът намира, че само и единствено внезапното спиране на автобуса, а не
поведението на самия ищец, е довело до злополуката, и не се доказват при наличие на пълно и
главно доказване действия на груба небрежност от страна на ищеца, довели до падането му. Не се
доказва и наличие на предходни заболявания на ищцата, които към момента на злополуката да са
способствали за нейното настъпване. Предвид горното твърденията за съпричиняване са напълно
неоснователни.
Установи се, че вследствие на злополуката ищцата е претърпяла операция на ляво рамо и
лява раменна става, била е в болнични 6 месеца, от които са й платени само първите три болнични
листа, в началото трудно се е придвижвала,не е могла да изкачва и да слиза по стълби, не е могла
да ползва лявата си ръка, впоследствие трудно я е вдигала и движила и за увреждането само от
злополуката са й определени 30 % трайно намалена работоспособност, общо ТНР за тр. злополука
и общи заболявания 50 %, за срок от 3 години, като за операцията е платила сумата от 1580 лева с
ДДС – стойност на имплантите. Отделно е закупувала лекарства и консумативи, някои от които за
общите й заболявания, а други за лечение на травмата и последиците от нея.
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно
доказва да са му причинени имуществени и неимуществени вреди от злополуката, която е довела
до временната му неработоспособност.
По размера на неимуществените вреди: Съдът приема, че предвид вида и характера на
увреждането на ищеца са причинени болки и страдания, продължили 6 месеца по време на
временната неработоспособност, с първоначално силно, впоследствие намаляващи болки, било е
затруднено движението на снагата, придвижването му и движението на лявата ръка, като ищцата
не е могла да се възстанови напълно след травмата, въпреки проведените няколко
рехабилитационни процедури, налице е белег, напипва се импланта, ищцата не може да повдига
лявата си ръка нагоре, напред, назад и настрани над определена степен, детайлно описана с
градуси в заключението на вещото лице, имала е затруднения в обслужването, първите два месеца
след злополуката е била на легло, изцяло обгрижвана от друго лице, впоследствие постепенно е
започнала и да се придвижва, и да извършва движения с лявата ръка, в момента не може сама да се
обува, ако са затворени обувки, да изпълнява пълноценно домакинските си задължения, да вдига
тенджери, тигани, придвижва се бавно и на почивки, като според в. лице М. непълното й
възстановяване се дължи освен на травмата и на получената вследствие на същата контрактура, и
на възрастова хипотрофия, която е напреднала при залежаването покрай травмата и пречи ищцата
да се възстанови напълно. За едната от двете травми вследствие на злополуката е приета причинна
връзка именно със самото счупване на раменната кост, и й е определен процент ТНР – 30 % за това
заболяване, общо 50 %. Всички тези вреди подлежат на обезвреда.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че за репарация на
причинените на ищеца болки и страдания на ищеца се следва обезщетение в размер от 35 000 лева,
доколкото, освен временната нерабостоспособност за 6 месеца, през което време ищцата е
изпитвала болки, невъзможност да се движи първия месец след злополуката, вследствие
счупването на части от таза, да се обслужва, вследствие счупването на рамото, придвижване с
помощни средства, ищцата понастоящем е с трайно намалена такава, за едното от двете
счупвания вследствие на злополуката – 30 %, за срок от 3 години. Действително ищцата има
придружаващо заболяване – увреждане в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопария, но
19
същото е без отношение към двете травми вследствие на злополуката и влошеното състояние на
ищцата в момента и в частност затрудненото движение на горния ляв крайник се дължи именно на
злополуката. Вследствие на счупването на таза и залежаването след това същата според
показанията на св. П. ищцата ходи трудно, спира, но според в. л. М. това счупване в момента е без
последици и следва да се отчете и възрастта на ищцата във връзка с походката и й възможността
за пълно възстановяване в предходното й състояние. Категорично се установи, че ищцата няма да
се възстанови напълно, движенията в областта на лява раменна става няма как да се възстановят,
като една от причините за това е и напредналата възраст на ищцата. В случая при определяне
размера на обезщетението по чл. 200 от КТ следва да се отчете и възрастта на ищцата, с оглед
бъдещите й затруднения във връзка с трудовата дейност, предвид непълното възстановяване от
травмата и предвид обстоятелството, че за едното от уврежданията след злополуката са й
определени 30 % ТНР. В случая не се спори, че ищцата е започнала работа при ответника след
придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че ищцата към момента
на злополуката е била на 74г. и един месец след злополуката е навършила 75г. С оглед на тези
обстоятелства и от заключението на в. л. М. се установява, че пълното възстановяване след такава
травма на тази възраст е невъзможно, но състоянието на ищцата би се подобрило и облекчило след
извършване на многократни рехабилитации. В случая не може да се вмени във вина на ищцата, че
не е извършила повече от предписаните й такива от *** Ч. няколко месеца след злополуката, но
възрастта на същата и общото й състояние също следва да бъдат отчетени при определяне размера
на обезщетението, доколкото при определяне размера му следва да се съобразят и последиците от
травмата за бъдещата трудова дейност на ищцата. В случая съдът намира, че с оглед вида и
степента на травмата, двете счупвания, оперативното лечение на едното от тях,
продължителността на възстановителния период и обстоятелството, че последствията от една от
травмите не могат да бъдат напълно възстановени, и ищцата никога вече няма да си служи
пълноценно с лявата ръка, за справедливо обезщетяване на същите следва да се определи общ
размер от 35 000 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди. За разликата до пълния
размер от 55 000 лева искът за обезщетяване на неимуществените вреди ще се отхвърли като
неоснователен, прекомерно завишен, доколкото същият не кореспондира както на претърпените от
ищцата болки и страдания, така и не е съобразен с обстоятелството, че ищцата полага труд след
пенсиониране, и обективно възрастта й се явява пречка за пълното възстановяване предвид общата
хипотрофия, като обезщетението при определяне на процент ТНР иде да репарира и вредите –
неимуществени такива, и с оглед препятстване на бъдещата трудова дейност на ищеца вследствие
увредата от злополуката. Ето защо при съобразяване вида и степента на причинените увреждания,
затрудненията в бита и обслужването на ищеца, до които са довели, възрастта на ищеца и
социално – икономическите условия в страната съдът намира сумата от 35 000 лева за справедлива
обезвреда на причинените му неимуществени вреди, а претенцията за присъждане на обезщетение
над тази сума – прекомерно завишена, поради което и следва да бъде отхвърлена. Следва да се
присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането
– ***., до окончателното му изплащане.
По претенцията за обезвреда на имуществените вреди: Установи се, че за лечението на
ищцата са направени разходи за поставяне на импланти на стойност 1580 лева(хиляда петстотин и
осемдесет лева), без поставяне на които зарастването на счупването – многофрагментно,
вътреставно, би било невъзможно. Тези разходи подлежат на обезвреда, ведно със законната лихва
от датата, на която са направени – ***., до окончателното им изплащане, поради което и тези
20
искове ще се уважат изцяло.
Досежно разходите за лекарства и консумативи, представени са доказателства за закупени
превръзки и медикаменти, както и помощни средства на обща стойност 266, 22 лева, ищецът
доказва да е направил тези разходи. От заключението на в. л. М. се установява, че разходите за
медикаментите цинаризин, чай сание, спрей моманос, мента, глог, валериан, клотримазол, капки
виброцил и мукосолван са неотносими към травмите от злополуката и тяхното лечение, същите са
на обща стойност 44, 77 лева, поради което след приспадането им от общо направените разходи
ищецът доказва да е направил относими към лечението му разходи за медикаменти, превръзки и
помощни средства на стойност 221, 45 лева. Ето защо този иск ще се уважи за сумата от 221, 45
лева (двеста двадесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), като за разликата до пълния
предявен размер от 266, 22 лева ще се отхвърли като неоснователен. Що се отнася до законната
лихва върху тази сума, то тя се дължи от момента, в който разходите са направени, а не от датата
на злополуката, ето защо, доколкото се претендира обща сума, ще се присъди от датата на
последния разход – 21.08.2020г., до окончателното им изплащане.
Досежно претенцията за обезвреда на имуществените вреди – пропуснати ползи, в размер
на разликата между обезщетението за временна неработоспособност, което е получила ищцата за
периода ***. – 03.01.2021г., и брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за
същия период, съдът намира следното:
Претендирано е заплащане на сумата от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева) –
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на разликата между брутното тр.
възнаграждение, което ищцата би получила за периода на временната неработоспособност от ***.
до 03.01.2021г., и полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност. В случая се
установи, че за периода на временната неработоспособност от ***. до 03.01.2021г. БТВ на ищцата
е възлизало на сумата от 639, 28 лева месечно, като за м. 07 за остатъка от периода е било 500, 31
лева, полученото обезщетение по трите болнични листа е, както следва – по 545, 80 лева за всеки
от месеците юли, август и септември, за н. 10, 11 и 12 2020г. болничните на ищцата не са
изплатени, за м. 11 е следвало да се подаде декларация от работодателя, за другите два месеца са
били отменени от ТЕЛК и не са издадени нови, като за тези три месеца обезщетение не е
изплатено. Разликата между БТВ и обезщетението за временна неработоспособност възлиза на 93,
48 лева. При така установените изходни данни, съдът намира, че доколкото за м. юли 2020г.
изплатеното обезщетение надвишава БТВ, за този месец такова не следва да се присъжда. за
следващите два месеца на ищцата се следват по 93, 48 лева, общо 186, 96 лева – разлика межди
полученото обезщетение от НОИ и БТВ, което би получила при работодателя. за м. 10 и 12
болничните листове не са изплатени, доколкото са отменени от ТЕЛК. В случая съдът намира, че
не може да се вмени във вина на работодателя неизплащането на обезщетението от органите на
ДОО за тези два месеца, тъй като болничните листове са били отменени като сгрешени-
немотивирани, и не са издадени нови, поради което същият дължи само разликата между БТВ и
обезщетението, което ищцата би получила от органите на ДОО, а именно по 93, 48 лева, общо 186,
96 лева. Касателно м. 11 обаче, се установи, че болничният лист е следвало да се изплати след
подаване на допълнителен документ от работодателя и извършване на проверка, което обаче
работодателят не е направил. Ето защо, доколкото същият не е изпълнил задълженията си във
връзка с изплащането му, то за този месец на ищцата се следва целия размер на БТВ в размер на
639, 28 лева. С оглед на горното, искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за
периода ***. – 03.01.2021г. се явява основателен за сумата от 1013, 20 лева (хиляда и тринадесет
21
лева и двадесет стотинки), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2400 лева
следва да се отхвърли като неоснователен. Ще се уважи и искането за присъждане на законна
лихва от завеждането на ИМ – 28.09.2021г., до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на направените разноски, по
съразмерност. Ищецът е представляван от двама пълномощници, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за Адвокатурата – безплатно в качеството му на материално затруднено лице, поради което
и следва да се присъдят разноски за един адвокат по този ред. Поискано е същите да се заплатят на
адв. А.К.. Определени по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за Адвокатурата, вр. с чл. 2, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за МРАВ и чл. 7, ал. 9 от
Наредбата, върху уважените оценяеми искове в общ уважен размер от 37 814, 65 лева, разноските,
дължими за хонорар на пълномощника на ищеца възлизат на 1 864, 44 лева (хиляда осемстотин
шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) – минималният хонорар от 1664, 44
лева плюс възнаграждение за две съдебни заседания след второто, по 100 лева за всяко (като съдът
взема предвид всички с.з., в които пълномощникът се е явил, вкл. и това, в което първоначалният
докладчик се е отвел от разглеждане на делото), като в случай, че беше предвидена такава
процесуална възможност, съдът би определил възнаграждение и над минималния размер, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Доколкото обаче разпоредбите в тази връзка са
отменени, за съда не съществува възможност да завиши хонорара на представлявалия ищеца по
реда на чл. 38 от ЗАдв. и чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 за МРАВ адвокат. Ето защо на адв. А.К. следва
да се присъди сумата от 1 864, 44 лева (хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и четиридесет
и четири стотинки) – възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
Адвокатурата, като същите се възложат в тежест на ответника.
С оглед частичното отхвърляне на исковете, ответната страна също има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Разноските, направени от ответника, са
3600 лева адв. възнаграждение с ДДС (3000 лева плюс 600 лева ДДС, като пълномощникът не
регистриран по ЗДДС), както и още 560 лева – разноски за експертизи и свидетели. Преди да
определи по съразмерност същите, съдът следва ад се произнесе по възражението на ищцовата
страна за прекомерност на хонорар. По това възражение намира следното: Хонорарът на ответната
страна е определен на база пълния размер на предявените искове, в случая оценяеми такива с обща
цена 59 216, 22 лева. Съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за МРАВ минималният хонорар без
ДДС възлиза на 2306, 49 лева, плюс 200 лева за явяване в две съдебни заседания след второто
такова – почти 2507 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, естеството на
предявените искове, изслушани три основни и едно допълнително заключение, разпитани трима
свидетели, събрана множество документация относно здравословния статус на ищцата и
преписката по злополуката, обемът на изследване по делото е значителен и съдът намира, че
хонорар от 3000 лева без ДДС не е прекомерен с оглед фактическата и правната му сложност. Ето
защо хонорарът на пълномощника на ответника не е прекомерен. Доколкото същият е
регистрирано по ЗДДС лице, върху минимално дължимата сума допълнително се начислява и
ДДС. С оглед на така изложеното, при определяне възнаграждението по съразмерност на
ответника следва да се вземе предвид цялата сума от 3600 лева с ДДС. Освен хонорарът,
ответникът е направил разходи за експертизи и свидетели в размер на 560 лева. Общият размер на
разноските му възлиза на 4160 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете от тази сума му
се следва 1503, 48 лева (хиляда петстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
22
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 1522, 06 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и
шест стотинки), от които 1400 лева ДТ по иска за неимуществени вреди, 72, 06 лева по иска за
имуществени вреди – направени разходи, и 50 по иска за имуществени вреди – пропуснати ползи.
В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски за СМЕ и ССЕ в
размер на общо 210 лева (двеста и десет лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Хеброс бус“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район „Южен“, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от
***, чрез пълномощника адв. Е.Н., със съдебен адрес: *** да заплати на К. Д. Т., с ЕГН:
**********, от ***, със съдебен адрес: *** следните суми: сумата от 35 000 лева (тридесет и пет
хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на ***., призната за
трудова с разпореждане № ***г. на ТП на НОИ – Пловдив, при която на К. Д. Т. е причинено
закрито многофрагментно счупване на горния край на лява раменна кост в областта на ставата,
довело до открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и поставяне на заключваща
проксимална раменна плака и осем броя винтове, и неразместено счупване на долния край на лява
срамна кост в областта на таза, които са довели до временната нетрудоспособност на К. Д. Т. за
период от 6 месеца, а впоследствие до трайно намалена работоспособност, от които 30 %
вследствие на злополуката с диагноза „трудова злополука - състояние след понесено счупване на
лява раменна става”, призната с ЕР на ТЕЛК № *** от 124 заседание от 15.07.2011г. на Пети състав
на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД за срок от 3 години, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на настъпване на увреждането – ***. до окончателното плащане на
дължимата сума; сумата от 1580 лева (хиляда петстотин и осемдесет лева)– обезщетение за
претърпените от ищцата К. Д. Т. имуществени вреди вследствие на трудовата злополука,
претърпяна на ***., в размер на направените разходи за заключваща проксимална раменна
плака и винтове, за които е издадена фактура № **********/***. и касова бележка от същата
дата от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
плащането – ***. до окончателното плащане на дължимата сума; сумата от 221, 45 лева (двеста
двадесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) - обезщетение за претърпените от ищцата К.
Д. Т. имуществени вреди вследствие на трудовата злополука, претърпяна на ***., в размер на
направените разходи за лекарства, медицински консумативи и ортопедични средства,
необходими за лечение на травмите от злополуката, обективирани в осем фискални бона за
периода 11.07.2020г. – 21.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
извършване на последния разход – 21.08.2020г. до окончателното плащане на дължимата сума,
както и сумата от 1013, 20 лева (хиляда и тринадесет лева и двадесет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата К. Д. Т. имуществени вреди вследствие на трудовата
злополука, претърпяна на ***., в размер на пропуснатите ползи – разликата между
обезщетението, което е получила и би следвало да получи от държавното обществено осигуряване
за периода на временната й неработоспособност от ***. до 03.01.2021г. и брутното й трудово
23
възнаграждение при ответника за същия период, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба - 28.09.2021г. до окончателното плащане на дължимите
суми.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за
неимуществени вреди вследствие на злополуката, претърпяна на ***. от К. Д. Т., за разликата над
сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), до пълния предявен размер от 55 000 лева
(петдесет и пет хиляди лева); иска за присъждане на обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за
имуществени вреди вследствие на злополуката, претърпяна на ***. от К. Д. Т., в размер на
разходите за лекарства, медицински консумативи и ортопедични средства за разликата над
сумата от 221, 45 лева (двеста двадесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) до пълния
предявен размер от 266, 22 лева (двеста шестдесет и шест лева и двадесет и две стотинки), както и
искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 221, 45 лева за периода от датата на
злополуката – ***., до 20.08.2020г.; и иска за присъждане на обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за
имуществени вреди – пропуснати ползи вследствие на злополуката, претърпяна на ***. от К. Д.
Т., в размер на разликата между изплатеното обезщетение от органите на ДОО за временна
неработоспособност за периода от ***. до 03.01.2021г. и брутното й трудово възнаграждение при
ответника за същия период, за разликата над сумата от 1013, 20 лева (хиляда и тринадесет лева и
двадесет стотинки) до пълния предявен размер от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева),
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. Д. Т., с ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: *** да заплати на
„Хеброс бус“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Южен“, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от ***, чрез
пълномощника адв. Е.Н., със съдебен адрес: *** сумата от сумата от 1503, 48 лева (хиляда
петстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Хеброс бус“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район „Южен“, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от
***, чрез пълномощника адв. Е.Н., със съдебен адрес: *** да заплати на адвокат А.Т. К. от АК -
Пловдив, *** сумата от 1 864, 44 лева (хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и четиридесет
и четири стотинки) – възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
Адвокатурата за осъществено процесуално представителство на ищцата К. Д. Т., с ЕГН:
**********, по делото.
ОСЪЖДА „Хеброс бус“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район „Южен“, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от
***, чрез пълномощника адв. Е.Н., със съдебен адрес: *** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 1522, 06 лева
(хиляда петстотин двадесет и два лева и шест стотинки) – държавна такса върху уважените
искове и сумата от 210 лева (двеста и десет лева) – разноски за съдебно – медицинска и съдебно-
счетоводна експертизи от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на ответника
„Хеброс бус“ АД, с ЕИК: ********* – „Застрахователна компания Лев инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от ***, чрез адв. В.Д., със съд. адрес: ***.
24
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
25