О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр.Пловдив, 01.11.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в ЗАКРИТО заседание на първи ноември…през…две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:Катя Пенчева
Александър Стойчев
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно частно търговско
дело №686 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл.274 ал.1 от ГПК.
С определение №1470/11.07.2019г., постановено по т.д.
№111/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е оставено без уважение исканетото, формулирано в писмен
отговор на ответника Я.С. вх.№ …/02.04.2019г.
и подържано в допълнителния писмен отговор вх.№ …/25.06.2019г. за спиране на изпълнителното
производство по изп.д. №…/…г. по описа на ЧСИ М. С..
Определението е обжалвано с частна жалба от ответника адв.Я.С.С.
– в качеството на страна по делото и пълномощник на втория ответник Ив. С.. Твърди
се, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от
въззиваемата страна – „Б.Д.“ ЕАД, се оспорва подадената частна жалба.
След като се запозна с приложените по делото
доказателства, въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в
срок, съдържаща необходимите реквизити.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Производството по т.д. №111/2019г. по описа на окръжен
съд Пловдив е образувано по предявени от „Б. Д.“ ЕАД установителни искове по
чл.422 от ГПК срещу Я.С.С. и И.П.С.. В постъпилия отговор на исковата молба,
както и в отговора на допълнителната искова молба, подаден от адв. С., в
качеството му на страна по делото и на пълномощник на ответника С., се съдържа
искане за спиране на изпълнителното производството, насочено срещу ипотекирания
имот от ЧСИ А. По това искане е постановено обжалваното определение /макар и
съдът да е приел, че е сезиран с искане от Я.С./.
Изводът на първоинстанционният съд за неоснователност
на искането за спиране на принудителното изпълнение е правилен.
Исковото производство по чл.422 от ГПК е продължение
на заповедното производство. В заповедното производство е предвиден специален
ред за спиране на изпълнението – чл.420 от ГПК. Нереализираните права по
предвидения от закона ред в рамките на заповедното производство от длъжника не
могат да бъдат реализирани в рамките на исковото производство от същия този
длъжник, в качеството му на ответник по предявен иск по чл.422 от ГПК. Предвидената
в чл.420 от ГПК възможност за спиране на принудително изпълнение, образувано по
заповед за изпълнение на парично задължение, с инкорпорирано разпореждане за
незабавно изпълнение, е самостоятелно основание за спиране на изпълнението,
паралелно съществуващо с предпоставките по чл.432 от ГПК. Видно от приложеното
заповедно производство – ч.гр.д. № 18949/2017г. по описа на ПРС, длъжниците не
са упражнили правото си по чл.420 от ГПК. Изявлението, съдържащо се в депозираното
в заповедното производство възражение по чл.414 от ГПК, възпроизведено и в
настоящата частна жалба, че за същото вземане банката се е снабдила с
изпълнителен лист по предходно заповедно производство и е висящо друго исково
производство по чл.422 от ГПК, би могло да бъде противопоставено в рамките на
производството по т.д. №111/2019г. Това обаче не е основание за спиране на
принудителното изпълнение по искане на пасивно легитимираната страна по иск по
чл.422 от ГПК.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от
изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1470/11.07.2019г.,
постановено по т.д. №111/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: