Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ______
.......2020 г., гр. Ловеч
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
секретар: ЦВЕТОМИРА
БАЕВА
прокурор: КИРИЛ ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВ
ВНОХ дело № 419 по описа за 2020 година,
за да се произнесе
съобрази:
С Присъда № 260002/01.10.2020 г. постановена по НОХ дело 36/2020 г. на Районен съд – Тетевен е признал подсъдимия Е.К.И., роден на *** година в гр.М., живущ ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********
за виновен в това, че на дата 15.01.2019 година, около 20,45 часа в с. Г.И., *** област,
ул. *** е причинил средна телесна повреда-счупване на долната челюст на
две места с разместване на фрагментите, съответно между първи и втори долен ляв
зъб с разкъсване на лигавицата на устното предверие /открито счупване/ и в
областта на десния долночелюстен ъгъл, водещо до затрудняване на дъвченето и
говоренето на Р.В.И. ***, поради което и на основание чл.129 ал.1 във връзка с чл.54 от НК го е осъдил на 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на
така наложеното на Е.К.И. наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Осъдил е
подсъдимия Е.К.И. *** да заплати на Р.В.И. *** сумата от 8 /осем/ хиляди
лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня
на увреждането-15.01.2019 до окончателното и издължаване, а по сметка на
Районен съд гр.Тетевен сумата от 320 /триста и двадесет/ лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 282,98 /двеста осемдесет и
два лева и 98 ст./ лева разноски по делото, както и сумата от 10 /десет/ лева
за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч
сумата от 806,40 /осемстотин и шест лева и 40 ст./ лева разноски по делото,
като за разликата до пълния претендиран размер от 17 000 /седемнадесет
хиляди/ лева гражданския иск като неоснователен и недоказан, е отхвърлил.
По делото е постъпила молба от Р.В.И. с ЕГН **********, с адрес *** чрез
служебен защитник адв. П. К., с която заявява, че поддържа жалбата против
присъда от 01.10.2020 г. по НОХД 36/2020 г. на Районен съд–Тетевен, досежно
размера на уважената гражданска претенция, като обезщетение за претърпени
неимуществени щети. Моли да бъде уважена жалбата, като се увеличи размера на
сумата, съобразявайки доказателствата по делото, продължителността на
лечението, неописуемите болки и страдания, които са изтърпени и неудобствата,
които се търпят към момента. Моли да бъде уважена жалбата със законните
последици от това. Сочи , че предвид затруднената обстановка пострадалия не
може да пътува, тъй като населеното място е много отдалечено и това е причината
за неявяването пред съда.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Ловеч, прокурор Кирил Петров в съдебно заседание изразява становище, че присъдата на районния съд е обжалвана от пострадалия
и граждански ищец, който изразява недоволство от размера на присъденото
обезщетение, като иска да бъде изменена присъдата и да бъде присъдено в размер
по първоначалния мотив. Счита, че
жалбата е неоснователна. Съдът се е съобразил с всички доказателства, и
степента и вина на извършителя и най-вече с характера и тежестта на увреждането.
Излага, че в съдебно заседание са допускани допълнителни експертизи и от
тяхното заключение изразено в съдебно заседание се установило, че затруднението
в дъвченето и говоренето ще бъде за няколко месеца, а възстановяването за 3-4
месеца. Счита, че съдът е отсъдил по справедливост размера на обезщетението,
поради което моли присъдата да бъде потвърдена.
Въззивникът Р.В.И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Не
се явява и пълномощникът му адв. П. К..Депозирана е молба,с която поддържат
жалбата си и посочват,че във връзка със затруднената обстановка няма да се
явяват пред въззивния съд./л.16/.
Въззиваемия Е.К.И.
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса,
събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.313 от НПК, счете за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Към началото на 2019 г. въззиваемият Е.К.И., живеел
в закупена къща в с. Г.И.. обл. ***, на адрес ул. ***, заедно със св. П. Х. Б.
и децата им. В същата къща живеел и въззивникът Р.В.И., който се познавал с въззиваемия
от дълго време и заедно работели в дърводобива. На 15.01.2019 година Р.И. и св.
Ц. В. Х. били заедно от сутринта и копали гроб в махала „С." на село Г.И..
Там пострадалият изпил шише с вино. След обяд се прибрали в махала „Голямо
усое", в къщата на възиваемия, като седнали заедно с него да обядват и
употребявали ракия, която получили от работата. Около 18.00 часа Ц. Х. и Р.И.
отишли до центъра на селото, за да приберат едно от децата на въззиваемия и
закупят продукти от магазин. По думите на св. Ц. Х. там Р.И. изпил и една бира,
след което се прибрали обратно. Всички били пияни, отново седнали на масата,
било около 19 ч. въззиваемият започнал да упреква и се кара с въззивника Р.И.,
че не му бил купил от магазина цигари, въпреки че му бил поръчал. Ц. Х.,видял
че Е.И. започнал да псува и бута Р.И., което го накарало да си тръгне. Въззиваемият първоначално
заявил, че е ударил шамар на пострадалия, от който той паднал на пода, докато
били на масата и в присъствие на Х., тъй като той го бил напсувал. Св. П. Б.
през цялото време била на втория етаж при децата си и не възприела нищо от
случващото се долу. Р.И. след заминаването на Х., съответно скандала с
въззиваемия за цигарите, излязъл от къщата, за да вземе дърва, при което чул,
че след него излиза и въззиваемия Е.И.. Обърнал се надясно и назад, за да
погледне към него, при което получил силен удар в дясната част на челюстта си
от въззиваемия с юмрук, почувствал силна болка и паднал на земята, а Е.И. се
прибрал обратно в къщата. Скоро след това, а именно в 20 ч. и 50 м., видно от
данните от оператор на ЕЕН 112. Р.И. позвънил на тел. 112 и заявил, че му е
нанесен побой от познат - Е.И., че е пострадал и предполага, че му е счупена
челюстта. На място дошли екип на спешна помощ - в т. ч. мед. фелдшер св. П.П.,
и полицейски патрул - свидетелите А.Л. и Ц.Ц.. Травмата на лицето на
пострадалия - асиметрия, била видима, от устата му течала кръв, според П., имал
следи от побой. И пред медицинските лица, и пред полицейските служители
пострадалият заявил, че бил ударен в лицето от въззиваемия. Въззиваемият, който
излязъл отвън, отрекъл това, като казал, че въззивникът бил паднал сам, бил се
спънал пред входната врата или се подхлъзнал по леда на двора, като отишъл
навън по малка нужда. Това противоречие в гласните доказателства, заявени и от
двамата не е преодоляно и с извършената очна ставка между тях.
От назначените по делото съдебно-медицински експертизи е видно, че на Р.В.И.
е причинено счупване на долната челюст на две места, което е довело до
затруднение на говоренето и дъвченето за не по - малко от два и половина - три
месеца при нормално протичане на оздравителния процес, т. е. налице са
безспорни доказателства за наличие на средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 1 от НК. В първоначалната единична експертиза, е дадено заключение, че
е възможно тези травми да са вследствие удар с юмрук, но е възможно да са
следствие самонараняване при удар в товарен автомобил, както в обясненията си
заявява, като предположение, въззиваемият, какъвто е имало паркиран край
жилището. Въпреки това,макар и неизключвайки такава възможност,вещото лице д-р
Доровски е посочило,че при такъв механизъм на причиняване,и при такъв удар ще
има външни травматични увреждания, каквито не са констатирани в медицинските
документи. За пълно изясняване на обективната истина е назначена допълнителна
тройна съдебно - медицинска експертиза, в УМБАЛ ,.Д-р Георги Странски"
град Плевен. В заключението си вещите лица посочват, че са налице данни за
счупване на долната челюст на Р.В.И. на две места с разместване /дислокация/ на
фрагментите между първи и втори долен ляв зъби с разкъсване на лигавицата на
устното предверие / открито счупване/ и в областта на десния долночелюстен
ъгъл. Увреждането е в резултат на тъпа травма и може да е получено по начина,
съобщен от пострадалия - от силен, концентриран удар с юмрук върху дясното рамо
на долната челюст, при което счупването в областта на долночелюстния ъгъл е
директно, а това между първия и втори долен ляв зъб индиректно, по механизма на
огъване в областта на долночелюстната дъга. В подкрепа на този механизъм е
разкъсване на лигавицата на устното предверие в мястото на индиректното
счупване, както и липсата на увреждания с нарушаване целостга на кожата, което предполага
действие с твърда, но сравнително пластична повърхност, каквато е тази на
юмрука. Наличните доказателства изключват възможността счупването да е резултат
от удар върху твърд предмет при залитане и падане / части на камион, бетонова
настилка и пр./. Предвид особеностите на счупването /индиректно между първи и
втори долен ляв зъб/, при обсъждане на такъв механизъм следва да се посочи, че
такова увреждане предполага нараняване на кожата върху дясното рамо на долната
челюст от удара върху издаден /стърчащ/ твърд тъп предмет или друга
характеристика на счупването с увреждане по кожата на брадата, при удар на
брадата върху твърда тъпа повърхност. Въз основа на експертизата е изразено
заключение, че счупването на долната челюст на И. е причинено от удар с юмрук,
както съобщава и въззивника. Относно посоката на удара е определено, че за
пострадалия посоката на удара е отдясно наляво и съответства на съобщения от
него механизъм на получаване на увреждане / нападател в гръб на пострадалия при
изправено положение на двамата, частично обръщане, завъртане надясно по
вертикалната ос на пострадалия към нападателя, удар в лицето/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед на всички изложени доказателства и техния анализ, и според
въззивната инстанция следва извод, че показанията на въззивника са
последователни, непротиворечиви и убедителни и са ответни на заключенията на
съдебно-медицински експертизи. Определено
в тази връзка обясненията на въззиваемия в частта в която сочи,че се
касае за самонараняване на пострадалия,в
двора на процесния имот и въззивната инстанция приема за негова защитна реакция
срещу повдигнатото му и поддържано обвинение от страна на прокурора,тъй като не
кореспондират на събраните по делото доказателства, и най-вече на заключението
на вещите лица по тройната съдебно
медицинска експертиза.Вещите лица категорично заключават,че увреждането е
причинено от силен концентриран удар с юмрук,върху дясното рамо на долната
челюст./ отговор на въпрос 2,л.146 от ДП и 116 от НОХД /.В този смисъл са и
показанията на въззивника,които същия е потвърдил и при извършената „очна
ставка“ между него и възиваемия И. ./л.121 от НОХД/.
С оглед на което,въззивната инстанция приема,че от обективна и субективна страна е безспорно
доказано,че на 15.01.2019 година, около 20 ч. 45 м., в с. Г.И., обл. ***, ул. ***
въззиваемият Е.К.И. е причинил средна телесна повреда - счупване на долната
челюст на две места с разместване на фрагментите, съответно между първи и втори
долен ляв зъб с разкъсване на лигавицата на устното предверие /открито
счупване/ и в областта на десния долночелюстен ъгъл на Р.В.И. ***, водещо до
затрудняване на дъвченето и говоренето.Т.е. осъществен е фактическия състав на
престъплението по чл.129,ал.1 от НК.От субективна страна,както е приел и
РС-Тетевен,деянието е извършено виновно - при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като възиваемия Е.И. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието,предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал
тяхното настъпване.Този извод следва предвид силата и насочеността на удара нанесен
от страна на И.,в който смисъл са и заключенията на вещите лица по съдебно
медицинските експертизи..
Предмет на въззивната проверка,поначало, е размера на присъденото от
РС-Т-н обезщетение за неимуществени
вреди.Жалбата в тази насока,въззивната инстанция приема за неоснователна,тъй
като от страна на РС-Т-н е съобразен характера на причиненото увреждане,процеса
на възстановяване и претърпените болки и страдания от въззивника.В тази
връзка,видно от заключението на вещото лице-д-р П.Доровски ,процесното
увреждане причинява затруднение на говоренето и дъвченето за срок не по-малко
от два и половина-три месеца при нормално протичане на оздравителния
процес.Както е посочило и вещото лице,към доказателствата по делото не са
налични такива,които да сочат,че са настъпили някакви усложнения вследствие на
претърпяното увреждане./л.89 от ДП/.Не се представят такива доказателства и
пред въззивната инстанция,поради което процесната жалба се явява неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение,а присъдата на РС-Т-н следва
да бъде потвърдена ,като законосъобразна,обоснована и почиваща на събраните по
делото доказателства.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда
№ 260002/01.10.2020 г. постановена по НОХ дело 36/2020 г. на Районен съд –
Тетевен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ
2.