№ 38
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20211100901996 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П. на Р.Б., чрез СГП, конститутивен иск
с правна квалификация чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството “А.Е.“ ЕООД
поради фактическа липса на вписан управител, считано от 07.01.2014 година, когато се
твърди да е починал едноличният собственик и управител на дружеството-Е.М.Р..
В исковата молба се сочи, че във връзка с постъпил сигнал изх.№ 11-00-
1301/28.09.2021 година от ТД на НАП е установено, че вписаният управител на дружеството
е починал преди повече от осем години и след смъртта му няма нито едно вписване по
партидата на дружеството в Търговски регистър-последното такова е от 09.11.2011 година.
Твърди се, че единственият наследник на починалия управител- Е.Е.Р. е непълнолетен и не
може да продължи дейността на дружеството.
Към молбата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.П.М.
изразява становище, че искът е допустим и основателен.
Съдът, след като съобрази изложеното в молбата, както и след преценката на
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Във връзка с реда за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност
при смърт на едноличният собственик на капитала и управител на дружеството и
бездействие на наследниците му е образувано тълкувателно дело № 1 /2020 година, което е
висящо към настоящия момент. Тълкувателното дело е образувано поради констатирана
противоречива практика по този въпрос като с решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. №
2413/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., решаващият състав е приел, че липсва правен интерес от
предявяване на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ при законово прекратяване на
1
дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала, на основание чл.157, ал.1
ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на някое от визираните в тази разпоредба
условия – предвидено друго /в учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на
едноличния собственик на капитала/ или манифестирано от наследниците на починалия
желание за продължаване на дейността на дружеството, като постановеното по този иск
решение се явява недопустимо. В горецитираното решение се извежда допустимостта на
прилагането по аналогия на § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ към случаите на прекратяване
на дружество по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ. В § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е предвидено,
че заявление за вписване на ликвидация на търговец може да подаде и държавен орган.
С определение № 302/28.06.2018 г. по ч.т.д. № 1280/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
постановено по чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да
подаде заявление за вписване на горните обстоятелства, принадлежи единствено на
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ЕООД, на основание
чл.15, т.3 ЗТРРЮЛСЦ вр. чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт
на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД и за липса на данни лицата,
които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване
на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на
дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно
легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ.
С оглед констатираната противоречива практика и доколкото настоящото
производство не може да бъде спряно, съдът намира че следва да разглежда по същество
горепосочените искове, до произнасяне на ВКС с тълкувателно решение, с оглед
обезпечаване на обществения интерес и установилата се преобладаваща практика за
развитие на исково производство, както и постановени откази от АВ за вписване на
прекратяване на търговско дружество в тази хипотеза.
Законът не регламентира изрично процедура за вписване на прекратяване по силата на чл.
157 ал. 1 ТЗ, липсва и изрична разпоредба относно възможността прокурорът да бъде
заявител в регистърното производство, от една страна и от друга – такава регламентираща
че това производство е подведомствено на регистърната администрация.
От извършена служебна справка в електронното досие на ответното еднолично
дружество с ограничена отговорност в търговския регистър при АВ се установява, че
същото е вписано в регистъра на 27.10.2009 година, като дружеството е с управител и
едноличен собственик на капитала Е.М.Р. от 09.11.2011 година, с вписване рег. №
20111109135010 в АВ - ТР.
Установява се и от ангажираните по делото доказателства, че едноличният
собственик и управител на дружеството „А.Е.“ ЕООД - Е.Р. е починал на 07.01.2014 година
и е оставил един наследник Е.Е.Р. на 27 години.
Представено е и уведомление от НАП до СГП предприемане на действия от СГП за
прекратяване на дружеството.
При извършена служебна проверка в търговския регистър към датата, на която е
даден ход на устните състезания по делото, е установено че не е вписан друг управител на
ответното дружество. Не е вписано и продължаване на дейността на дружеството от
наследника на починалия едноличен собственик на капитала по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, дружеството, в което капитала се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците
не поискат да продължат дейността. Смъртта като юридическо събитие прекратява
окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и дружеството.
Дружеството остава без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения,
както и да приема волеизявления и актове от третите лица.
2
Установяването на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане
единствено по силата на изрично едностранно волеизявление от наследниците за
продължаване на дейността на дружеството. Наследникът следва да бъде приет на
„собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на членство в
резултат на наследствено правоприемство. В този смисъл изявлението му би следвало да се
състои от две съставни части: че приема условията на учредителния акт на дружеството (чл.
122 ТЗ) и че желае да продължи дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 in
fine ТЗ.
Законът не е установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено
искането по чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ.
Според чл. 155, т. 3 ТЗ, в случай че в продължение на три месеца дружеството няма
вписан управител, то може да бъде прекратено по иск на прокурора. Смисълът на
разглежданата разпоредба налага извода, че фактическият състав, произтичащ от
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ, следва да се реализира в период от три месеца.
При неосъществяване на този фактически състав, дружеството следва да бъде
прекратено и да преустанови дейността си. В тази хипотеза наследниците биха могли да
реализират имуществените си права в хода на евентуалното производство по ликвидация на
прекратеното дружество. Придобитите по наследство права върху дружествен дял се
трансформират в права върху ликвидационен дял.
Поради изложеното, в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 155, ал. 1,
т. 3 ТЗ - налице е невъзможност да бъдат извършвани действия по управление и
представляване на дружеството. Дружеството е без управител повече от четири години и
половина.
В приложение на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ следва прекратяване на дружеството като
последица от предявения конститутивен иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответното
дружество са заплащането на държавната такса за разглеждане на предявения иск
(определена от съда по правилата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50,00 лв.), както и възстановяването на
разноските от бюджета на съда в размер на 300,00 лв. - за участието на особен представител
в производството по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, „А.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ж.к. ****.
ОСЪЖДА „А.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Подуяне, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 50,00 лв. – държавна такса за съдебното производство, както
и сумата 300,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на Агенцията по
3
вписванията за вписване на прекратяването на „А.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, откриване на
производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на дружеството.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4