Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1 4 4
гр.
Пловдив, 28.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3862/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № НП-27-133-55/04.12.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто универсален правоприемник
понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр. София/, с
което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126 на основание чл.
221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето /нататък ЗЗ/ са наложени общо 15
броя имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за дванадесет нарушения
на чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 86, ал. 3 вр. чл. 82б от ЗЗ.
Жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум” ООД,
чрез процесуалния си представител адв. С., моли да се отмени НП. Съображенията
за неправилност са свързани със незаконосъобразност на проверката поради
извършването ѝ извън определения със заповед на ***** на ИАМО срок, за
липса на правомощия на актосъставителя да съставя актове за установяване на
административни нарушения. Възразява, че не е спазена структурата на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/. Оспорва, че посочената като
нарушена норма на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ не въвежда задължение, а следва да се
разбира в духа на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ. Освен това се изтъква, че
налагането на ограничения за лечебните заведения да закупуват консумативи само
от едно лице би представлявало нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно
положение. Затова и счита, че доставчиците на медицински изделия не бива да
бъдат свеждани до един, а по причина че така може да възникне необосновано
забавяне на доставка на определени консумативи и цените в повечето случаи са
по-високи – все обстоятелства, които на са в интерес на пациентите. Възразява
за приложената санкционна норма. Изтъква, че липсва съпоставка в АУАН и НП на
конкретната употребена очна леща и тези, предлагани от болничната аптека. В
съдебно заседание се поддържат жалбата и наведените с нея доводи и възражения,
като се акцентира върху санкционната норма и приложимостта на чл. 229 вместо
чл. 221 от ЗЗ, както и липсата на нарушени права на пациент по чл. 82б от ЗЗ.
Въззиваемата страна ИА „Медицински
надзор“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Взема подробно становище по
всички аргументи изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. с
вх. № 60/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ /нататък ИАМО/ било разпоредено в периода от 02.04.2018 г. до 05.04.2018
г. включително в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив да бъде
извършена проверка за дейността на дружеството жалбоподател през 2017 г.,
касаещо и дейността му в очното отделение, от длъжностни лица на ИАМО, които
били сформирани в комисия с членове свидетеля Г.Д.Д. – **** в ИА „Медицински
одит“ (сега ИА „Медицински надзор“) и Ф.К. – *****. Проверката била извънредна
и по повод на писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив. Заповедта съдържала нареждане при проверката длъжностните лица да
ползват всички правомощия до изтичане на законовите срокове за съставяне, респ.
връчване на всички необходими документи.
По разпореждане на прокурор от РП Пловдив проверката
била удължена с 30 дни, оформено чрез Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. на ***** на ИАМО до 02.05.2018 г., като с нея е
изменена заповед № РД-27-113/30.03.2018 г. С писмо изх. № МО-06-145/02.05.2018
г. на изп. дир. на ИАМО е уведомен жалбоподателят, че в заповедта за удължаване
на срока на проверката е допусната явна техническа грешка при посочване на
изменената заповед, като навсякъде тя следва да се чете като „Заповед № РД
27-133/30.03.2018 г.“
По време на проверката са изискани необходимите
документи от болничното заведение и поради огромния им обем /прегледани са 797
истории на заболяванията/ проверката се е наложило да бъде удължена съгласно посоченото
по-горе.
Установено е, че на 10.10.2016 г. е сключен договор
между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, по силата на който последното
лечебно заведение се задължавало да доставя чрез болничната си аптека на
жалбоподателя заявени от него количества стоки, включително медицински изделия,
които не се заплащали от републиканския бюджета и бюджета на НЗОК и трябвало да
се осигурят за прилагане в лечението на пациенти, хоспитализирани при МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Съгласно чл. 6.1 от договора изпълнението на приетите заявки
следвало да се извърши в 7дневен срок, от деня следващ заявката. Съгласно чл.
3.1 от договора МБАЛ „Тримонциум“ ООД заплащало изделията и продуктите по цени,
на които УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД ги е закупило от своите доставчици. На 15.11.2017
г. между същите страни по същия предмет е сключен друг договор, съгласно който
са преуредили отношенията си.
През календарната 2017 г. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
заявило към болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД доставка единствено на
лекарствени продукти, но не били отправени лекарствени листове и заявки за
доставка на медицински изделия, включително очни лещи, в какъвто смисъл е
писменото становище на ***я на болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Вместо
това през посочения период необходимите очни лещи, които били влагани на
пациенти, хоспитализирани в МБАЛ „Тримонциум“ ООД и лекувани по амбулаторна
процедура № 19, ръководството на дружеството жалбоподател решило да си набавя
чрез директно договаряне с търговските дружества, дистрибутиращи и извършващи
дейност по доставка на тези медицински изделия.
На 13.09.2017 г.
пациентката П.Н. постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана
била по Амбулаторна процедура № 19. На 13.09.2017 г. ѝ била извършена
факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В
епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на
заболяването (ИЗ) № 3087. Пациентката заплатила очната леща на лечебното
заведение, която била включена в сумата от 700 лв., съответстваща на Цените за
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в приложение към
заповед на ***я на болничното заведение от 04.01.2017 г., за което били издадени
касови бонове № 018023 и № 018024 от 13.09.2017 г. за сумата от 700 лв. Стикери
на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 13.09.2017 г.
пациентката С.К. постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана
била по Амбулаторна процедура № 19. На 13.09.2017 г. ѝ била извършена
факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В
епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на
заболяването (ИЗ) № 3088. Пациентката заплатила очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 018030 от 13.09.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 13.09.2017 г. пациентът И.Ю. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 13.09.2017 г. му била извършена
факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В
епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 3089.
Пациентът заплатил очната леща на лечебното заведение, която била включена в
сумата от 700 лв., съответстваща на Цените за медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени в приложение към заповед на ***я на
болничното заведение от 04.01.2017 г., за което били издадени касови бонове №
018023 и № 018024 от 13.09.2017 г. за сумата от 700 лв. Стикери на медицинското
изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 13.09.2017 г. пациентът Ю.К. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 13.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 3090. Пациентът заплатил очната леща на лечебното заведение,
която била включена в сумата от 880 лв., съответстваща на Цените за
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в приложение
към заповед на ***я на болничното заведение от 04.01.2017 г., за което били
издадени касови бонове № 018027 и № 018028 от 13.09.2017 г. за сумата от 880 лв.
Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 14.09.2017 г. пациентът Л.П. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 14.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 3107. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 018051 от 14.09.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 13.09.2017 г. пациентката С.Б. постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 13.09.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 3091. Пациентката заплатила очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 018029 от 13.09.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 14.09.2017 г. пациентът К.С. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 14.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 3108. Пациентът заплатил на лечебното заведение сумата от 1150
лв., за което били издадени касови бонове №№ 018047 и 018048 от 14.09.2017 г.,
съответстваща на Цените за медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в приложение към заповед на ***я на болничното
заведение от 04.01.2017 г. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ
и епикризата.
На 14.09.2017 г. пациентът Ч.А. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 14.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 3110. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 018052 от 14.09.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 14.09.2017 г. пациентът М.З. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 14.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 3112. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 018053 от 14.09.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 14.09.2017 г. пациентът С.И. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 14.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 3111. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 018054 от 14.09.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикер на медицинското изделие бил положен на ИЗ.
На 14.09.2017 г. пациентът С.С. постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 14.09.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 3113. Пациентът заплатил на лечебното заведение сумата от 920
лв., за което били издадени касови бонове №№ 018049 и 018050 от 14.09.2017 г.,
съответстваща на Цените за медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в приложение към заповед на ***я на болничното
заведение от 04.01.2017 г. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ
и епикризата.
На 18.09.2017 г.
пациентката Д.П. постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана
била по Амбулаторна процедура № 19. На 18.09.2017 г. ѝ била извършена
факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата
било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на заболяването (ИЗ) №
3134. Пациентката заплатила очната леща на лечебното заведение, която била
включена в сумата от 700 лв., съответстваща на Цените за медицинската услуга,
медицински изделия и консумативи, определени в приложение към заповед на ***я
на болничното заведение от 04.01.2017 г., за което били издадени касови бонове
№ 018078 и № 018079 от 18.09.2017 г. за сумата от 700 лв. Стикери на
медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 18.09.2017 г. пациентката Т.С. постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 18.09.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 3136. Пациентката заплатила очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 018082 от 18.09.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 18.09.2017 г.
пациентката А.Б. постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана
била по Амбулаторна процедура № 19. На 18.09.2017 г. ѝ била извършена
факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В
епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена История на
заболяването (ИЗ) № 3138. Пациентката заплатила очната леща на лечебното
заведение, която била включена в сумата от 850 лв., съответстваща на Цените за
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в приложение
към заповед на ***я на болничното заведение от 04.01.2017 г., за което били
издадени касови бонове № 018080 и № 018081 от 18.09.2017 г. за сумата от 850
лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-27-133-55/27.06.2018
г. срещу МБАЛ „Тримонциум“ ООД за петнадесет на брой нарушения на чл.
86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 82б от ЗЗ. Актът е съставен в присъствието на свидетел
и отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, но е връчен лично на
него на 29.06.2018 г. Съгласно писмо изх. № МО-07-134/18.06.2018 г. ***ят на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД е поканен да се яви на 27.06.2018 г. от 14 до 16 ч. в сградата
на ИАМО за съставяне и връчване на актове, като са посочени последиците при
неявяването му. Приложена към преписката е и паметна записка от 26.06.2018 г.
за проведен телефонен разговор с ***я на дружеството жалбоподател, който
потвърдил, че е получил поканата. Заявил, че няма да се яви поради служебна
ангажираност, като отново му е била разяснена последицата на съставяне на АУАН
в негово отсъствие, ако не се яви или не изпрати представител.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП № НП-27-133-55/4.12.2018 г. срещу МБАЛ „Тримонциум“ ООД,
с което на дружеството на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 233а от ЗЗ са били
наложени петнадесет имуществени санкции в размер всяка по 500 лв. за петнадесет
нарушения на чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 82б от ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля Г.Д. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, разписка
за връчване на АУАН, Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г., издадени от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“; писмо изх. № МО-06-144/30.04.2018 г. по описа на
ИАМО, писмо изх. № МО-06-145/02.05.2018 г. по описа на ИАМО, договор от
10.10.2016 г. между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД; договор от
15.11.2017 г. между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД; разпореждане за
възлагане на проверка от РП Пловдив вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. по описа на
ИАМН, писмо изх. № МО-05-127-1/12.04.2018 г. на ИАМН, писмо от РП Пловдив вх. №
МО-05-127-4/23.04.2018 г. по описа на ИАМН, приемо-предавателни протоколи от
05.04.2018 г., 16 и 19.04.2018 г.; обяснение от 04.04.2018 г. от д-р С.И., ***
на МБАЛ „Тримонциум“ ООД; писмено становище от 04.04.2018 г. от магистър
фармацевт Н.Ч. – *** на болнична аптека при УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД; истории на
заболяването с номера: № 929/3087; № 930/3088; № 931/3089; № 932/3090; № 937/3107;
№ 933/3091; № 938/3108; № 940/3110; № 943/3111; № 942/3112; № 943/3113; № 947/3134,
№ 949/3136, № 951/3138, както и приложените към тях медицински и други документи;
обратна разписка.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява,
че проверените документи са изключително голям брой, като ежедневно болничната
аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД поддържала наличност от около 80 бр. лещи.
Последните били осигурени по обществена поръчка и по никакъв начин не се
различавали по качества от тези, влагани на пациентите от жалбоподателя. При
проверката е установил, че при всичките проверени ИЗ е констатирано влагане на
вътреочна леща, която не е осигурена чрез болнична аптека.
Показанията на свидетеля Д. съдът намира
за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното от правна страна.
По
спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя и свидетел. Съставен
е в отсъствието на нарушителя при спазване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколко е
бил редовно поканен да присъства при съставянето му чрез писмо, обратна
разписка за изпращането му и паметна записка, и същият не се е явил и не е
изпратил представител. АУАН му е връчен на 29.06.2018 г. Съставен е от
компетентно лице, чиито правомощия произтичат пряко от закона /чл. 235 от ЗЗ/ и
са определени от изпълнителния директор на ИАМО със заповед № РД
27-133/30.03.2018 г. Същата изрично овластява държавните здравни инспектори,
какъвто е актосъставителят, да съставят АУАН. Направеното в тази връзка
възражение по изложените съображения следва да се отхвърли.
Възражението, че нарушенията са
установени извън периода на проверката, съдът намира за неоснователно. Както се
установява от съдържанието на самата заповед, с която се възлага проверката
/заповед № РД-27-133/30.03.2018 г./, длъжностните лица са задължени да упражнят
правомощията си във вида и обема за периода до изтичане на законовите срокове
за съставяне, респ. връчване на всички документи. Следователно срокът на
проверката не е обвързан с правомощията на длъжностните лица. Затова и съдът
счита, че периодът за извършването на проверката има вътрешноорганизационен
характер и би могъл да бъде свързан с изпълнение на възложените задачи и
отговорността на несвоевременното им изпълнение, но не и с компетентността,
която законът изрично дава на актосъставителите. Недопустимо е също така да бъде
ограничаван по този ред, т.е. със заповед, обемът на правомощия, които законът
дава на определени длъжностни лица, при положение че самият закон не предвижда
такова ограничение. Би се стигнало до абсурдната ситуация един нормативен акт
от по-висока степен да бъде отменен или ограничен от един
вътрешноорганизационен за определено юридическо лице акт на същото това лице.
Допълнителен аргумент за физическата невъзможност да бъде извършена проверката
в определения период и нейния обем – определен от актосъставителя като
24 000 страници.
За неоснователно следва да се приеме и
възражението свързано със структурата на АУАН. Чл. 42 от ЗАНН регламентира
задължително съдържание на актовете, като изброяването му следва известна
логическа последователност и прегледност. Същественото е всеки един елемент от
АУАН и най-вече обстоятелствата от нарушението да бъдат посочени по ясен и
недвусмислен начин. Такъв е и настоящият случай, за който съдът смята, че така структурирани
актовете не просто не нарушават правата на жалбоподателя, а ги осигуряват, тъй
като се постига по-голяма яснота и съдържанието им е изложено в прегледен и
разбираем вид.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, а и не ограничава правата на нарушителя.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, свързани с
правата на пациентите, контрола на медицинските изделия и лекарствените
продукти и задълженията на лечебните заведения. Обжалваното НП е издадено от
законово оправомощен и затова компетентен орган- изпълнителния директор на
ИАМО.
От
материалноправна страна:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на МБАЛ „Тримонциум“ ООД като нарушение на посочената разпоредба на
чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 82б от ЗЗ. Посочената норма гласи, че при хоспитализация
пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на
необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от
Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, а самите тези медицински
изделия /б.м. необходими за лечението на
пациентите/ се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за
болнична помощ, като пациентите ги заплащат по цените, на които ги е закупило
лечебното заведение.
Безспорно е, а
и се установява, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД болнично заведение и е извършвало
манипулации, вследствие на които са влагани медицински изделия – вътреочни
лещи, които не са били осигурени чрез болнична аптека, а са били доставяни
директно от дистрибуторите на дружеството жалбоподател,
което за определена цена ги е предлагало на неговите пациенти. Преките писмени
доказателства за тези обстоятелства са залепените стикери върху ИЗ и епикриза
на пациентите, документите за извършена медицинска интервенция, писменото
обяснение на *** на дружеството жалбоподател, писмените обяснения на *** на
болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и съдържащата се към ИЗ на всеки един
пациент декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение
източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване, в
която пациентът в т. 2, б. „б“ е заявил, че е заплатил определена сума за
скъпоструващи консумативи. Без значение за административнонаказателната
отговорност е действителното заплащане на медицинските изделия от пациентите. В
този смисъл за безспорно и несъмнено доказано се прие именно задължението на
болничното заведение да не осигури медицинските изделия от болнична аптека.
Същественото за извършване на вмененото нарушение не е заплащането на
медицинските изделия, действително им доставяне и цената им, което да бъде оценено
като доказано по несъмнен начин. Важното за извършването на нарушението е
простият акт на неосигуряване на медицински изделия от болничната аптека на
лечебното заведение, включително и когато такива изделия са били доставени, но
по друг начин.
От изложеното следва да се направи
закономерният извод, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си
да осигури медицинските изделия чрез болнична аптека /на дистрибуторска цена,
както е уговорено в договора за ползване услугите на болничната аптека на УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД/. Вместо това болничното заведение е договаряло пряко с
дистрибуторите на очни лещи, закупувало ги е на неустановена цена и ги е
предлагало на пациентите си на определена цена, която в повечето случаи е била
в размер на 230 лв. Същевременно обаче тази цена именно поради липсата на
болнична аптека не може да бъде проследена, за да се установи дали дружеството
жалбоподател е предложило на пациентите да закупят медицинските изделия на
дистрибуторска цена или някаква друга цена. Затова съдът намира, че непредлагането
на медицински изделия чрез болнична аптека представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 82б от ЗЗ, тъй като с действието си
на предлагане от страна на жалбоподателя на определен продукт и с закупуването
му от пациентите, МБАЛ „Тримонциум“ ООД не е изпълнило задължението си
медицинското изделие да бъде осигурено чрез болнична аптека, а го е осигурило
лично по друг начин.
За едно от нарушенията обаче
фактическата обстановка не се установява от събраните доказателства. По т. 15
от АУАН нарушението се състои във влагането на очна леща на пациента Л.Г. с ИЗ
№ 3591. Същевременно от доказателствата по делото не се установява да
съществува такова ИЗ и такъв пациент, за който жалбоподателят да е осигурил
медицинско изделия не чрез болнична аптека. За същото нарушение, както е
описано в АУАН, административнонаказващият орган е наложил и съответната
санкция. При доказателствена тежест върху наказващия орган по делото не се
доказа на дата 18.09.2017 г. жалбоподателят да е вложил вътреочна леща, която
не е била набавена от болничната аптека на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, на пациент с
имена Л.Г.. Това налага наказателното постановление да бъде отменено в частта
си по т. 15 като неправилно.
Предвид изложеното съдът прие, че обвинението
за извършено нарушение, свързано с посочения в АУАН и НП пациент Г., не се
потвърждава от събрания доказателствен материал и по отношение на това нарушение
и наложената за него санкция, НП следва да бъде отменено.
По направеното възражение, че
разпоредбата на чл. 82б от ЗЗ не въвежда задължение, а правилната правна
квалификация следва да е по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ, съдът намери, че такъв
именно е и случаят и правилно актосъставителя и АНО са приложили материалния
закон и са дали правилна правна квалификация на деянието, предмет на
санкциониране. В тази връзка следва още веднъж да се посочи, че нарушението не
е свързано с недоставянето на пациентите на медицински изделия, както се изложи
в съдебно заседание от страна на представител на жалбоподателя. Въздигнатото от
актосъставителят нарушение е за нарушаване на реда за предоставяне на
пациентите на медицински изделия, който ред изисква да се осигуряват чрез
болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ на цените на
доставчиците и този ред е косвено свързан с правата на пациентите по изричната
повеля на чл. 86, ал. 3 от ЗЗ – „В случаите по ал. 2, т. 2 медицинските изделия
се осигуряват и заплащат по реда на чл. 82б.“
Същевременно чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ
въвежда ограничение за лечебните заведения да се снабдяват с медицински изделия
само чрез болнични аптеки на лечебните заведения за болнична помощ. Езиковото
тълкуване на обсъжданата норма не допуска да се приема, че това е само
препоръчително поведение на лечебните заведения. Самата материя, която
регламентира Закона за здравето, по същността си е свързана с най-ценните
човешки блага – живота и здравето на физическите лица. Естественият
законодателен подход е регламентирането на отношенията да се извършва по
императивен начин и такъв да е характера на нормите. Освен това задължението на
лечебното заведение е синалагматично на правото на пациента да му бъде
осигурено медицинското изделие в количествено и качествено отношение, което да
бъде проследимо, гарантирано от съответната болнична аптека, дистрибутор и
производител. Именно чрез ползването на болничната аптека се спазва изискването
за регулация на пазара на медицински изделия и продукти. Следователно
единственият възможен извод за характера на нормата на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ е,
че тя въвежда правило за поведение по императивен път, т.е. е императивна
правна норма и субектите са длъжни да спазват правилото, което тя въвежда. Това
е и причината да бъдат отхвърлени възраженията, че действията на жалбоподателя
са били в интерес на пациентите, включително и защото последните са заплатили
много по-ниска стойност на вложените интраочни лещи. Крайният резултат не може
да оправдава неправомерния път за постигането му. Затова въпреки че пациентите
са заплатили по-ниска стойност, осигурени са им изделия и те са били същите,
предлагани в болничната аптека, директната доставка от дистрибутора (както се
твърди, но не се установява) потенциално засяга правата на пациента. Такава
доставка не гарантира регулация на пазара, отговорност по веригата на
доставката, освен това може да създава условия за закупуване на изделията на
по-ниска стойност от предлаганата на пациента и болницата да реализира
нерегламентирана печалба.
В духа на регулация на медицинските
изделия и лекарствените продукти невъзприети останаха и възраженията, че
забавянето в доставките от болничната аптека на УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД и
недостатъчна наличност оправдава действията на дружеството жалбоподател. По реда
на планиране, предвиждане и предварителни прегледи могат да бъдат заявявани
търсените очни лещи в съответните критерии. Все пак самото дружество е успявало
да осигури целия набор лещи за всички свои пациенти, макар че те са постъпвали,
претърпявали са оперативни намеси и са били изписвани в един и същ ден.
Правилно е
определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно
дружество – лечебно заведение за болнична помощ. Доколкото се касае до
нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се издирва въпросът за
вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна. С факта на
установеното действие е налице осъществяване състава на нарушението.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 82б от ЗЗ е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 221, ал. 2 от ЗЗ, която
предвижда, че когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение -
едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция в
размер от 500 до 1500 лв., т.е. за нарушаване на правата на пациент,
гарантирани от ЗЗ и нормативен акт по прилагането му, от страна на лечебно
заведение.
Вече се изложи
становището, че вмененото нарушение е такова на правата на пациентите.
Доколкото последното задължение попада в една от хипотезите на чл. 209 – чл.
228в от ЗЗ (където е регламентирана специалната норма на чл. 221 за нарушаване
на правата на пациентите), то не може и да бъде определена разпоредбата на чл.
229, ал. 3 от ЗЗ като санкционна норма. А възражението в тази връзка се прие за
неоснователно.
Съдът намира,
че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 500 лв. Основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не
се нарушават правата на жалбоподателя. Същевременно в НП е отразено, че
нарушенията са извършени за първи път. Като се взе предвид това обстоятелство и
тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите релевантни
обстоятелства, съдът намира, че за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН е
достатъчно да бъде определено наказание в минимален размер от 500 лв., което би
въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за
спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на
законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е
наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на
задължение, регламентирано в ЗЗ, свързано със запазване правата на пациентите.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения при осъществяване на дейност лечебно заведение. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във
висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или
стойност на вещи – предмет на нарушението. Без да се изисква и щета, която да
настъпи от нарушението. Целта на ЗЗ е гарантирането на правата на пациентите и
да регулира дейността на лечебните заведение и медицинския персонал, като в
него както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия,
които увреждат посочените интереси и интереса на държавата за регулация и
контрол, са чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално,
на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен
съставомерен резултат, то на практика води до възпрепятстване на контролната
дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат
на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 86,
ал. 2, т. 2 вр. чл. 82б от ЗЗ няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК. Наред с горното следва да се отбележи и това, че по-ниската
цена за пациентите не може да се счете за характеристика на такъв случай, който
по своята незначителност или индивидуалност да представлява по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение. Напротив,
настоящият състав намира, именно че такива биха били обичайните граници на
засягане на задължението на лечебните заведение да осигурява медицински изделия
от болничните аптеки, нарушавайки правата на пациентите.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НП-27-133-55/4.12.2018 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто универсален
правоприемник понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр.
София/, в частта с която по т. 15 от наказателното постановление на МБАЛ
„Тримонциум” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126 на основание чл.
221, ал. 2 вр. чл. 233а от Закона за здравето /нататък ЗЗ/ е наложена имуществена
санкция в размер на по 500 лева за нарушение на чл. чл. 86, ал. 2, т. 2 вр. чл. 82б от ЗЗ.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.