РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Благоевград , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена А. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20201210101548 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от “Т... - С..” ЕАД, ЕИК...., представлявано от А.....А....
Изпълнителен директор, чрез процесуален представител М... Ш... адрес: гр. ....ул. “Я... ...... срещу Р. Б. П. с ЕГН **********, с адрес
гр. Б...., ул. „К...“ № ..., ет. ..ап. ....
С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Р. Б. П. с ЕГН: **********, че дължи на „Т....
С...” ЕАД сума в размер на 474,22 лв., от които сумата от 393,60 лева- главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016
г. - м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 20.02.2019г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, сумата от 46,56 лева- законна лихва за забава за периода 14.09.2017 г. - 07.02.2019 г., сумата от 28,49 лв.- главница за
сума за дялово разпределение за периода м.01.2016 г. - м.04.2018 г. , ведно със законната лихва от 20.02.2019г., датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 5,57 лв.- мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. - 07.02.2019 г.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на 20.02.2019г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК вх. №....срещу М....Б...П. с ЕГН.....Р. Б. П. с ЕГН ********** в условията на разделна отговорност, за сумата от 948,45
лв., от които 787,20 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до
м.07.2018г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури №....№............... 93,12 лева- законна лихва за забава от 14.09.2017г.
до 07.02.2019г.,както и сума за дялово разпределение за периода 01.2016г. - 04.2018г. в размер на 56,99лв. - главница, 11,14лв.-законна
лихва за забава за периода 01.03.2016г. - 07.02.2019г. като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че с разпореждане, постановено по гр. дело № .....по описа на СРС, 87 състав е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжниците. М.... Б....П. е изплатил своята част от задължението, с оглед на което насочва исковата молба срещу Р.
Б. П.. В тази връзка в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането ни за консумирана
и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и сума за дялово разпределение срещу Р. Б. П. с ЕГН ********** в качеството му на
съсобственик на имота за топлоснабден имот гр.С....общ.Л... жк.„Л...“, бл..... вх... ет.....ап... аб.№ ......за периода от м 05.2016г. до
м.04.2018г за ½ от сумите съгласно справка в таблица в исковата молба, от която е видно всяко вземане поотделно, като в
приложените към исковата молба съобщения към фактура е видно подгрупата на топлинната енергия, която се претендира за всеки
отоплителен сезон, включен в исковата претенция. Поддържа се, че задължението посочено като дължимо за обща фактура с № ....... от
31.07.2017 г. е сформирано по следния начин за периода 01.05.2016 г. - 30.06.2016 г. е начислена сумата от 37,70 лв. за подгряване на
вода, за периода 01.07.2016 г. - 06.04.2017г. е начислена сумата от 428,09 лв., от която 278,56 лв. за отопление и 149,53 лв. за
подгряване на вода и за периода 07.04.2017 г. - 30.04.2017 г. е начислена сумата от 30,03 лв., от която 9,31 лв. за отопление и 20,72 лв.
за подгряване на вода. Посочените суми са без ДДС и са на обща стойност 495,82 лв. и следва да се добави ДДС на стойност 99,16 лв.,
което сформира и цялото задължение от 594,98 лв. за обща фактура с № ...........Задължението посочено като дължимо за обща фактура
с № .....е сформирано по следния начин за периода 01.05.2017 г. - 30.06.2017 г. е начислена сумата от 1,89 лв. за подгряване на вода, за
периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018 г. е начислена сумата от 152,29 лв., от която 142,80 лв. за отопление и 9,49 лв. за подгряване на вода.
Посочените суми са без ДДС и са на обща стойност 154,18 лв. и следва да се добави ДДС на стойност 30,84 лв., което сформира и
цялото задължение от 185,02 лв. за обща фактура с №............ Останалите суми по фактури с № .......... представляват изравнения от
фирмата за дялово разпределение.
Твърди се в исковата молба, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ни са следните:
Поддържа се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № ......... за
топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиент на ТЕ и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т..... С.... АД на клиенти за битови нужди в гр. С....,
1
които се изготвят от “Т... С... ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Поддържа се, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За
последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г и В Раздел ....... от 2014 г. -
„З.... ТЕ”, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел ............., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2014 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Т... С....” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. от съвета на директорите на “Т... С........” ЕАД и са одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на KEBP. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г.
„Т.... С.... ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп
до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-
страница на „Т...... С.....” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Сочи се още, че с ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Т...... С.....” ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г.
(влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т......С..”
ЕАД.
Твърди се в исковата молба, че ответника, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № ..... е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода от ....за реално потребена енергия.
Сочи се, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника е провела общо
събрание за избор на ФДР, като за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е определена фирм.а „Т. с...”
ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния
имот са начислявани от “Т... С......” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т... с..” Е...на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № ..........за топлоснабдяването/издадена
от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. ......... г. за топлоснабдяването /........Твърди се, че за имота на
ответника са издадени изравнителни сметки, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна
енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-
старото.
Сочи се в исковата молба, че законовите основания, на които се основават претендираните суми за разпределение на топлинна
енергия и лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия са инкорпорирани в приетите и влезли в сила Общи
условия за клиенти на топлинна енергия за битови нужди, по конкретно чл. 32 от същите, и сключения договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по реда на чл. 139в от Закона за енергетиката с фирмата за дялово разпределение,
както и чл. 36 от Общи условия за клиенти на топлинна енергия за битови нужди, според който:
Чл. 36. (1) Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец, като
стойността й се формира от:
цена за обслужване на партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка;
цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.
допълнителна цена по ценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
Търговеца дати.
(2) Редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение ” се определят от Продавача, съгласувано с Търговците,
извършващи услугата „ дялово разпределение “ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.
Съгласно Общите условия чл. 22, ал.2 Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях Търговец. Следва да се обърне внимание, че сумата за дялово разпределение е фактурирана от
дружеството в съответствие с договорните задължения между „Т... С.... ЕАД и фирмата за дялово разпределение.
Към исковата молба са приложени писмени документи, които се иска да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
С разпореждане №....съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и
допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен
отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 18.11.2020 г.
2
лично на ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на .е депо....зиран писмен
отговор по заявената искова молба от ответника. В съшия се посочва, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, като са
изразени съображения в тази насока. Сочи се от ответника, че претенцията на ищеца е удовлетворена, като е извършено плащане за
този период. Сочи се, че ищецът е предявявал и друг път иск за същата сума и период и е претендирал същото вземане няколко пъти.
Оспорва и искането за разноски като неоснователно.
С определение №....съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на
страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно
разрешаване на спора. С постановеното по делото определение на основание чл.219 от ГПК е конституирано като трето лице помагач
на страната на ищеца „Т.... с... ЕООД с ЕИК...със седалище и адрес на управление: гр. С... ул. „п..Г. П...“ № ....
Третото лице помагач със становище от 19.03.2021г. е заявило, че не оспорва предявения иск от ищцовото дружество, като
поддържа, че същия е основателен и доказан. Твърди се, че дяловото разпределение за аб. № 138863 е извършено в съответствие с
всички действащи в процесния период нормативни актове. Представени са и писмени доказателства.
В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява.С молба от 04.02.2021г. ищцовото дружество е посочило, че на
09.12.2020г. по банков път е постъпило плащане в общ размер от 474, 22 лв., като със същото е погасена главницата и мораторната
лихва и е останала неиздължена законна лихва от датата на депозиране на заявлението до датата на заплащане, както и разноските в
заповедното производство и в исковото производство, които се претендират.
Ответника, редовно призован не се явява, не се представлява. С молба от 18.01.2021г. е изразил становище, че спора е разрешен с
вляздъл в сила съдебен акт, че цялата сума е издължена, като през 2020г. е продал апартамента и са изчистени всички задължения.
Твърди, че когато било образувано ч.гр.д. веднага заплатил сумите, поради което нямало правен интерес от водене на настоящото
дело. Поддържа, че не дължи и разноски, тъй като не е давал основание за завеждане на делото.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 20.02.2019г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № .срещу
М.. ........Б........ П. с ЕГН ... и Р. Б. П. с ЕГН ********** в условията на разделна отговорност по 1/2, за сумата от 948,45 лв., от които
787,20 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода.........г. за реално потребена
енергия, отразена в Общи фактури №..........- законна лихва за забава от 14.09.2017г. до 07.02.2019г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.2016г. - 04.2018г. в размер на 56,99лв. - главница, 11,14лв.-законна лихва за забава за периода
01.03.2016г. - 07.02.2019г. като са претендирани и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр. дело № 10264/2019г. по описа на СРС, 87 състав, като същото е уважено и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.03.2019г., с която е разпоредено длъжникът М... Б....П. с ЕГН . и
...длъжникът Р. Б. П. с ЕГН ********** да заплатят разделно по ½ на кредитора “Т...... - С.. ЕАД, ЕИК.... .сумата от 787,20 лева-
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016г. до м.04.2018г., който период включва
дължимата сума за действително потребена топлинна енергия, отразена в Общи фактури №. в............едно със законната лихва от
20.02.2019г. до заплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 93,12 лева за периода 14.09.2017г. до 07.02.2019г., сумата от 56,
99 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.2016г. - 04.2018г., ведно със законната лихва
от 20.02.2019г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 11,14лв. за периода 01.03.2016г. - 07.02.2019г.и 75, 00 лв.
разноски по делото, от които 25, 00 лв. държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С...., ж.к. „Л.... бл. .... вх. .. ет. ...ап. ..., аб. № .....
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК от длъжника Р.Б. Перов –онтветник в настоящото производство е постъпило възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството на 30.05.2019 г., съдията докладчик по цитираното
дело е указва, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
От другия длъжник по заповедта М... П. не е постъпило възражение и срещу него заповедта е влязла в сила, като е издаден и и
изпълнителен лист за дължимите от него суми.
Исковата молба е депозирана на 01.07.2019г.
Не са спорни и следните факти, твърдени от ищеца, като същите не са оспорени от ответника в отговора, който твърди, че е
заплатил задълженията си, като се установяват и от представените по делото Удостоверение с рег. № .....от Столична община – Р..
„Л..., Копие от Искова молба по гражданко дело №............по описа на Районен съд София, молба за вписване, отбелязване и заличаване
от дата 09.12.2010 година, Заявление-декларация с вх. №..... ., Удостоверение за наследници № ...........че ответникът Р. Б. П. към
процесния по делото период ........е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. С..., ж.к. „Л.“ бл. .. вх. ..ет. ...,
ап. .....
Ищцовото дружество е с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
електрическа и топлинна енергия.
В качеството си на съсобственик на имота ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката , съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед изложеното и по силата на нормативните
актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т..... С....АД на потребители за битови нужди в гр.
3
С.. които се изготвят от "Т....С.... ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били Общи условия за
продажба на топлинна енергия от "Т.... С...." АД на потребители за битови нужди в гр. С.... одобрени с Решение № ...,......В раздел .-
............. „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел ...........е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
С приетите Общи условия с Решение №., в сила от .. са........ рег........ламентирани освен права така и съответните задълженията на
битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ... „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". В предвид цитираната разпоредба,
„Т. С...." ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми
за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са
съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т..... С...."ЕАД.
Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 138863, е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през периода от м. 05.2016 г. - 04.2018 г., като задълженията са отразени в Общи фактури №.От последните е видно, че
задължението посочено ка.......то дължимо за обща фактура с №.е с......формирано по следния начин за периода 01.05.2016 г. -
30.06.2016 г. е начислена сумата от 37,70 лв. за подгряване на вода, за периода 01.07.2016 г. - 06.04.2017г. е начислена сумата от
428,09 лв., от която 278,56 лв. за отопление и 149,53 лв. за подгряване на вода и за периода 07.04.2017 г. - 30.04.2017 г. е начислена
сумата от 30,03 лв., от която 9,31 лв. за отопление и 20,72 лв. за подгряване на вода. Посочените суми са без ДДС и са на обща
стойност 495,82 лв. и следва да се добави ДДС на стойност 99,16 лв., което сформира и цялото задължение от 594,98 лв. за обща
фактура с № ********** от 31.07.2017 г. Задължението посочено като дължимо за обща фактура с № .............е сформирано по следния
начин за периода 01.05.2017 г. - 30.06.2017 г. е начислена сумата от 1,89 лв. за подгряване на вода, за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018
г. е начислена сумата от 152,29 лв., от която 142,80 лв. за отопление и 9,49 лв. за подгряване на вода. Посочените суми са без ДДС и са
на обща стойност 154,18 лв. и следва да се добави ДДС на стойност 30,84 лв., което сформира и цялото задължение от 185,02 лв. за
обща фактура с № ..............Останалите суми по факту.......ри с №........... г., представляват изравнения от фирмата за дялово
разпределение.
Видно от Договор №............ ищецът и третото лице помагач на негова страна- “Т...... С...........“ ЕООД, са се договорили последния
да изпълнява услугата “дялово разпределение на топлинна енергия“ между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с
повече от един потребител в гр. С....
От представеното заявление – декларация от 06.11.2008г. е видно че С. Б....П.а /баба на ответника и съпруга на П....Б. П./ е заявила,
че желае да бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ...„Т. С...“ на
потребители в гр.С...
Видно от Протокол от 0....се е провело Общо събрание на собствениците в етажната собственост на сграда с административен адрес
: гр. С........ вх. Б които единодушно са решили, да възложат услугата извършване на “дялово разпределение“ на третото лице помагач-
“Т.... с........“ ЕООД . Като доказателство по делото е приет списък на потребителите на топлинна енергия в сградата, в който е
посочено и името на наследодател на ответника П... Б.... П., аб. № ......... като срещу името е положен подпис.
Приети като писмени доказателства са и Индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период, за процесния
абонатен № ........, както и Индивидуална справка за отопление и топла вода отчита.........но н. на Абонатен номер 138883,
Индивидуална справка за отопление и топла вода отчитано на 22.06.2018 г. на Абонатен номер 138863, Главен отчет/проверка
№............, Главен отчет/проверка №........... за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2017 г. от дата 21.05.2018 г.
От Разписка за прехвърляне на средства с реф. № .........година се установява, че ответникът е заплатил на ищцовото дружество
именно по настоящото дело № 1548/2020г., отразено в платежното нареждане, сумата от 474, 22 лв. на 09.12.2020г. Ищцовото
дружество не е оспорило този факт, напротив с изрична молба е потвърдило, че е получило плащане на сумата от 474, 22 лв.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК, във
връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество следва да докаже процесуалните предпоставки на иска по чл.422 от ГПК, както и че за процесния период
ответникът е бил абонат на дружеството и потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката, и
доставянето на топлоенергия за процесния период на топлоснабден имот, посочен в исковата молба, за който се дължи посочената в
исковата молба сума за главница. Ищецът следва да докаже основанието и размера на иска за мораторна лихва, както и дължимостта
от ответника на сумата за дялово разпределение .
Ответникът следва да докаже, че не дължи претендираните в исковата молба суми поради това, че всички задължение към ищцовото
дружество са заплатени изцяло.
Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от
предявяване на иска – ищецът претендира установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на
валидно правоотношение между страните за продажба на топлиннна енергия при публично известни общи условия и неизпълнение на
насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка да заплати топлинна енергия за процесния период. По реда на
чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10264/2019г., срещу която ответника е депозирал
възражение. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Неоснователно е твърдението на ответника, че
искът е недопустим, тъй като спора бил разрешен с влязло в сила решение. Липсват доказателство за това твърдение, напротив, видно
от изисканото заповедно производство ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради което същата в частта, касаеща
ответника не е влязла в сила. Неоснователно е и твърдението, че същият е заплатил веднага дължимите суми, поради което липсвало
правен интерес от водене на делото. Напротив, правен интерес е налице с оглед подаденото от него възражение, както и с оглед
събраните по делото доказателства, представени именно от ответника, че същият е заплатил суми едва на 09.12.2020г., след като вече
4
е било висящо настоящото исково производство.
По същество на доводите:
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключен
Договор за доставяне на топлинна енергия и за дялово разпределение.
В настоящата хипотеза не се спори, че страните са се намирали в облигационни отношения по силата на посочения по- горе Договор
за доставяне на топлинна енергия, като освен него, отношенията им са регулирани и от Общи условия към него. Твърдения в противна
насока, липсват. Ответника П., не оспорва обстоятелството, че е използвана доставената от ищеца топлинна енергия, за процесния
период, в посочените във фактурите обеми. Не се спори и досежно обстоятелството, че ответника е преустановил от един момент
заплащането на дължимите суми за ползвана топлинна енергия, като за процесния период, преди завеждане на заповедното
производство, плащане той не е извършил. При наличие на горепосочената фактическа обстановка, в тежест на ответника е да
докаже, че е налице цялостно плащане на дължимото.
По реда на насрещното доказване ответника установи, че в хода на процеса –след образуване на заповедното производство и по
време на исковото е изплатил сумата от 474, 22 лв. Тези факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на
чл.235, ал.3 от ГПК.
Основния спор в случая е дали с извършеното общо плащане на сумата от 474, 22 лв. ответникът е погасил изцяло дължимото по
заповедта за изпълнение.
Съдът намира, че със същото не са погасени изцяло задълженията.
Настоящият съдебен състав намира, че с така извършеното плащане са погасени следните суми: 393,60 лева- главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.......законна лихва за забава за периода....., 28,49 лв. главница за сума за дялово
разпределение за периода м.01.2016 г. - м.04.2018 г. и 5,57 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.03.2016 г. - 07.02.2019 г. За да приеме посоченото съдът съобрази, че разноските, сторени в заповедното и в настоящото
производство не са с определен размер към датата на извършване на плащането, за да се счете, че ответника погасява първо тях, като
по тези разноски съдът се произнася след разглеждане на иска. Що се касае до законната лихва същата представлява обезщетение за
ищеца от неоснователно забавяне на изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна последица от
основателността на предявената претенция. Когато основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез
плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца, в случай че ответникът е изпаднал в забава
независимо, че искът ще бъде отхвърлен, тъй като претенцията му поначало е основателна. За да е налице прихващане по реда на чл.
76, ал. 2 ЗЗД следва задълженията за разноски и лихви да са определени по основание и размер, а в случая размерът на разноските
зависи от изхода на делото, както и се определя от съда с решението, а размерът на законната лихва е определяем в зависимост от
датата на плащане. С оглед изложеното съдът намира, че ответника е заплатил главниците и мораторните лихви, поради което искът
следва да се отхвърли в тази му част, поради плащане, извършено в хода на процеса, а не като неоснователен.
При предявен иск за парично вземане ищецът има право да претендира законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за
периода след завеждане на делото до окончателното плащане на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД. Действително искането за присъждане на
законна лихва от датата на предявяване на иска е акцесорно и по принцип следва съдбата на главния иск, но същото има и
самостоятелен характер, доколкото кредиторът на едно парично задължение има право на законна лихва, тъй като до момента на
плащането е лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил. В процесния случай с подаване на заявлението
/от която дата се счита предявен иска/ ответникът е бил отново поканен да плати, респективно е поставен в забава, поради което
същият дължи законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението - 20.02.2019г. до датата на извършеното
плащане - 09.12.2020г. За по-голяма прецизност съдът намира, че следва да изчисли същите с помощта на електронен калкулатор и ги
посочи, като законната лихва върху главницата от 393, 60 лева за периода от 20.02.2019 до 09.12.2020г. възлиза на 72, 05 лева, а
законната лихва върху главницата от 28, 49 лв. за периода от 20.02.2019г. до 09.12.2020г. възлиза на 5, 22 лв., които суми се дължат в
полза на ищеца, доколкото законната лихва е присъдена в заповедта за изпълнение и е поискана в исковата молба.
По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В случаите, когато паричните
задължения по заповедта за изпълнение са погасени чрез доброволно плащане след образуване на заповедното производство, на
кредитора -заявител се дължат сторените в това производство разноски-заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение. Отговорността на
длъжника-ответник за разноските пред заповедния съд следва да бъде ангажирана, тъй като именно той е дал повод за образуване на
заповедното производство. Неоснователно е възражението му срещу дължимостта на разноските, доколкото видно от заповедното
производство е подал възражение срещу издадената заповед, поради което е инициирано и настоящото производство. В случая
разноските направени в заповедното производство са 12, 50 лв. за държавна такса и 25, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
доколкото същото е било насочено срещу две лица, като в заповедта е посочено, че дължат разделно по ½ сумите. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 37, 50 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски.
Поради това, че ответника е дал с поведението си повод за завеждане на делото, като е изпълнил задължението си към ищеца след
образуване на заповедното производство и по време на исковото, по аргумент от противното от чл.78, ал.2 от ГПК, на него следва да
бъдат възложени сторените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 175, 00 лв. държавна такса и сумата от 100, 00
лв. юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съдът намира, че ответника с подаване на възражението е оспорил дължимостта на сумите предмет на издадената
заповед, като след това е погасил сумите. Съдът намира, че не може да бъде споделена тезата на ответника, че с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото, доколкото на първо място от датата на изискуемостта на задължението до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК е изминал дълъг период, в който ответника е могъл да изпълни задължението си. С оглед изложеното съдът намира,
че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство в общ размер от
275, 00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Б. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б....... ул. „К....... № ..., ет. ...... ап. ....... че дължи
на кредитора “Т......... - С.....” ЕАД, ЕИК....... представлявано от А....... А.......... Изпълнителен директор, следните суми, предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от ........... по описа на СРС: сумата от 72, 05 лв. /седемдесет и два лева и пет
стотинки/ законна лихва върху главницата о.... –датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до 09.12.2020г., сумата от 5, 22 лв.
/пет лева и двадесет и две стотинки/ -законната лихва върху главницата от 28, 49 лв. за периода от 20.02.2019г.-датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до 09.12.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове о...т “Т. - С.....” ЕАД, ЕИК ......., представлявано от
А...... А.-............ Изпълнителен директор, чрез процесуален представител М....... Ш.,.... адрес: гр. С.........срещу Р. Б. П. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б. за признаване за установено, че ответникът.......... дължи на ищцовото дружество сумата от 393, 60 лева-
главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м.04.2018 г., сумата от 46,56 лева- законна лихва за забава за
периода 14.09.2017 г. - 07.02.2019 г., сумата от 28,49 лв. - главница за сума за дялово разпределение за периода м.01.2016 г. - м.04.2018
г. и сумата от 5,57 лв. -мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. - 07.02.2019 г., предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.03.2019г. по ч.гр. дело № 10264/2019г. по описа на СРС, поради извършено
плащане на задължението в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. Б. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б........., да заплати на “Т.... - С... ЕАД, ЕИК ...представлявано от А. А...-
Изпълнителен директор сумата от 37, 50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Р. Б. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б..да заплати на “Т.....- Соф.........ия” ЕАД, ЕИК ....... представлявано от А. А..-... И.
директор сумата от 275, 00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща направени в хода на настоящото производство
разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т. С.....“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6