Решение по дело №2171/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 291
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20217050702171
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     /…………………2022 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

           

 

при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д. 2171 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София срещу Решение №42/22.07.2021г., постановено по АНД № 20213120200086/2021 г. на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София.

В касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, които са касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК по силата на препращане от чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят излага доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание съгласно чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че първостепенният съд е постановил решение по процесуално недопустима жалба, тъй като липсвал подлежащ на оспорване акт поради извършено плащане от нарушителя по реда на чл. 187ж, ал.3, т.1 от ЗДвП, което действие следва да се тълкува като основание за автоматично анулиране на електронния фиш. Счита, че електронният фиш е законосъобразен с правилно установени нарушител и фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първостепенното решение и да върне делото за разглеждане от друг състав на същия съд, а в условията на евентуалност – да постанови друго, с което да бъде потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № **********.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от юриск. В.П., редовно упълномощена, поддържа изложеното в жалбата и моли да се даде ход на делото. В подадена писмена защита с вх. № 2690 от 17.02.2022 г. излага подробно съображенията, подкрепящи твърденията. Претендира присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адв. Т.Я., редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, като плащането на три броя компенсаторни такси на 17.03.2021 г. не съставлява плащане по ЕФ, обуславящо наличието на предпоставките за неговото автоматично анулиране. Претендира сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за процесуална допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страни следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Изложените доводи в същата съставляват касационни основания по силата на чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, приложими по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

От фактическа страна, Районен съд – Девня е възприел, че производството е образувано по жалба на „В.Транс“ ООД, със седалище и адрес на управление с. Салманово, област Шумен, срещу Електронен фиш № **********, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, тъй като на 06.10.2020 г., в 10:50 часа е установено нарушение с товарен автомобил „Волво ФХ 62 Р“, с регистрационен номер Н****ВВ, с обща техническа допустима максимална маса от 26000, с 3 броя оси, по път А-2 км 399+703, в посока Нарастващ километър, като за описаното ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/.

Районен съд – Девня е отменил процесния ЕФ, като е приел за установено, че на 06.10.2020 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, по път А-2 се движел товарен автомобил с регистрационен номер Н****ВВ, с 3 оси, категория ЕВРО 3, собственост на „В.транс“ ООД. С устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП е установено, че не била заплатена пътна такса според категорията на ППС. С оглед на нарушението бил издаден Електронен фиш № **********, връчен на 19.03.2021 г. Два дена преди връчването, на 17.03.2021 г., била заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от ЗП в размер на 750.00 лева.

Досежно правните изводи в решението си, въззивният съд е установил, че въпреки извършеното плащане на компенсаторна такса от страна на наказаното лице, административнонаказващият орган не е прекратил процедурата по осъществяване на административнонаказателна отговорност, с което е ограничил правата на санкционираното лице, поради което е обосновал отмяна на електронния фиш с допускането на съществено процесуално нарушение.

Като обсъди в съвкупност доводите на страните, в аспекта на представените по делото доказателства, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд, поради следните съображения:

На първо място, твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на въззивната жалба не се споделя от настоящия състав. Съображенията за това са свързани с факта, че въззивният съд е сезиран с жалба, в която са изложени твърдения за неправилност на обжалвания пред него електронен фиш. Те обосновават правния интерес на жалбоподателя да търси защита по този ред. На второ място, настоящия състав приема, че заплащането на компенсаторната такса, не обосновава служебно анулиране на електронния фиш.

Процедурата, уредена в чл. 189ж, е допустима единствено за нарушения по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, докато тази по чл. 189е обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, но само когато за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение /в този смисъл - Определение № 13451 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова/.

Пред Районния съд, жалбоподателят е изложил твърдения, че не е установен фактът на извършване на нарушението, както и че съгласно чл. 179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Релевирал е и доводи за несъставомерност, тъй като нарушителят не бил установен, а и че е платена изискуемата пътна такса на 30.09.2020 г. В условие на евентуалност твърди приложение на уредбата, досежно маловажен случай. Въвел е изрично твърдение, че компенсаторнатам такса, която е заплатил не е в процедурата по чл. 198ж, ал.2 от ЗДвП, а същата е заплатена принудително в хипотезата на чл. 10е, ал.3 от ЗП на митническия служител, за да може ППС да напусне страната.

Въпреки това изрично уточнение, въззивният съд без мотиви е преквалифицирал вида на плащането, като го е подвел и охаректиризирал като такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Съответно, възоснова на този свой неправилен  извод е извел отново неправилно и крайния такъв, че  електронния фиш е анулиран.

Видно от гореизложеното, въззивната инстанция не е съобразила задълженията си по чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, като не е обсъдила всички относими за случая факти и не е формирала правни изводи относно правилата за издаване на електронен фиш.

Настоящият състав счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, което обосновава отмяна на атакуваното решение и неговото връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд, след като установи и обсъди относимите за случая факти, следва да установи фактическата обстановка на извършеното нарушение, както и дали са спазени правилата по ангажиране административно-наказателната отговорност на санкционираното с ЕФ дружество.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, пр.2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Решение № 42/22.07.2021 г., постановено по НАХД № 20213120200086/2021 г. по описа на Районен съд – Девня и

     ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1/                                                                                                                                                                        

2/