Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1141
по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 22.01.2020 г. по гр.д. №58862/2018 г. на Софийския районен съд, 87
състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответниците Д.Т.К.
и С.Т.К. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от 3937,15 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода мес.04.2014 г.
– мес.04.2016 г. за имот с аб. №385980, находящ се в гр. София, бул. „*******, ведно
със законната лихва от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 468,41
лв., представляваща лихва за забава за периода 15.06.2014 г. – 15.05.2017 г.,
сумата от 72,65 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода мес.04.2014 г. – мес.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата от 15,24 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за
периода 15.06.2014 г. – 15.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №34980/2017 г. по описа на СРС, 87 състав
В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са
титуляри на вещни права върху имота, както и че от събраните по делото
доказателства се установява, че същите за обитавали имота през процесния
период. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите Д.Т.К. и С.Т.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
вземат становище по жалбата. Не претендират разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД
не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При
осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на
СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба /чл.127 ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да
отговаря и заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410
ал.2 и чл.411 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически
твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за
правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе
с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
Предмет на
установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по смисъла
на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК –
установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за
изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което
заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет между
страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск.
В процесния
случай е видно, както от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №34980/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 87 състав, така и от исковата молба, с която по реда на
чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.1 ГПК са предявени искове за
съществуване на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение по
горепосоченото дело, че твърденията на „Т.С.“ ЕАД са, че ответниците са ползвали
доставена в процесния имот топлинна енергия за битови нужди през процесния
период без наличието на сключен договор, тъй като са владели имота без правно
основание, поради което са се обогатили за сметка на дружеството.
При тези данни,
настоящият съдебен състав счита, че спорните права намират своето правно основание в чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Фактическият състав по чл.59 ал.1 ЗЗД включва обедняване
на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
Доколкото
първоинстанционният съд е разгледал искове за реално изпълнение, чието правно
основание е чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ, и за обезщетение за забава по чл.86
ал.1 ЗЗД, то следва да се приеме, че е допуснато нарушение на диспозитивното
начало. СРС се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет
на спора, съответстващ напълно на предмета на заповедта за изпълнение, издадена
срещу ответниците по гр.д. №34980/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав,
поради което въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
друг състав на СРС за произнасяне по действително предявените по реда на чл.422
ал.1 ГПК искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като новото
разглеждане следва да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по
чл.146 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №20736/22.01.2020 г., постановено по гр.д. №58862/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 87 състав.
ВРЪЩА делото
на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявените
по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86
ал.1 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.