Решение по дело №853/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния представител юрисконсулт И. В. против Решение № 361 от 12.03.2024г. на Районен съд гр. Пловдив, I - ви наказателен състав, постановено по АНД № 20245330201178 по описа на съда за 2024г., с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „Ви Енд Джи Ойл” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Поддържа се, че в случая е налице пълно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци, като фактическия състав на нарушението е доказан по безсъмнен начин.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отменения с него електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – „Ви Енд Джи Ойл” чрез процесуалния си представител адвокат И. М. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Ви Енд Джи Ойл” ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „Ви Енд Джи Ойл” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в електронния фиш фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 17.12.2020г., в 12:36 часа, е установено нарушение NQ B6B7123B493078F8E053011F160A23F8, с ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС 1848 ЛС, рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Марица, за движение по път А-1 км 130+588, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

7. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издадения електронен фиш. За да постанови посочения резултат, Съдът, е приел че е допуснатото нарушение на чл. 57 ЗАНН, изразило се в липса на достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнителното деяние, която да позволи правилната квалификация на извършеното, което се явява безусловно основание за отмяна на ЕФ. Съдът е приел също така, че е налице и допълнително основание да се приеме, че процесният ЕФ не отговаря на изискването в него да са описани всички съставомерни фактически обстоятелства, с оглед съдържанието на разпоредбата на чл. чл. 25 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. В тази насока е приел, че в обжалвания ЕФ са посочени характеристиките на процесното МПС, но липсват каквито и да било твърдения, които да обусловят извода, че платената категория е по-малка от измерената. Така според съда, от съдържанието на ЕФ не става ясно защо наказващият орган счита, че не е заплатена пълната дължима тол такса:дали защото в тол декларацията неправилно е деклариран вида на МПС- товарно или за превоз на пътници; дали в тол декларацията са посочени по-малък брой оси от действителните; дали в тол декларацията е посочена по-малка обща технически допустима максимална маса от действителната; дали в тол декларацията е посочена по-ниска екологична категория от действителната; дали неправилно е посочен ползвания пътен участък- автомагистрала, път I клас или път II клас; или реално са изминати повече километри от декларираното; или не на последно място, всички декларирани данни са коректни, но просто собственикът е внесъл тол такса в по-малък размер от дължимата и каква е причината за това, както и каква е разликата между дължима и заплатена такса. Според приетото от съда, липсата на изложение на посочената правно релевантна информация в ЕФ на практика лишава съда от възможност да провери правилността на правния извод на наказващият орган, че е заплатена тол такса по-ниска от дължимата.

Първоинстанционният съд е приел също така, и че е нарушен и принципа на пропорционалност на правото на ЕС при налагането на санкцията, предвид наложената фиксирана санкция в размер на 2500 лева при положение, че: не се касае за пълно, а за частично неизпълнение на задължението за заплащане на тол такса; от изложените в ЕФ факти и приложените доказателства всъщност остава неясно какво е отклонението между дължимата и заплатената тол такса и какви са причините за това.

V.За правото :

8. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. В конкретния казус, процесният електронен фиш не отговаря на установените от закона императивни изисквания. Касае е се за неизпълнение на изискването в административнонаказателния акт да са описани всички съставомерни признаци на административното нарушение, което е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на електронния фиш и отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.

Ясно е при това положение, че електронният фиш, не съдържа точно описание на нарушението. Реквизитите на електронният фиш не могат да бъдат извличано по тълкувателен път, нито по пътя на формалната или правна логика, в предлагания от касатора аспект. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Правоприлагането, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

10. В казуса доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

V. За разноските :

12. С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във в. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат разноски за касационното производство в размер на 450 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, тридесет и първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361 от 12.03.2024г. на Районен съд гр. Пловдив, I – ви наказателен състав, постановено по АНД № 20245330201178 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, да заплати на „ВИ ЕНД ДЖИ ОИЛ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.