Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 9514 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 568594 от 21.12.2018г. по гр.д. № 48839/2017г. Софийски районен
съд, 66 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
срещу Б.Д.Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 708.57
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.12.2013г. до 30.04.2016г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*****,
с абонатен номер 050517, ведно със законната лихва върху тази сума от
17.01.2017г. до окончателното плащане, сумата 30.07 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
31.01.2014г. - 09.01.2017г., сумата 7.82 лв. - стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.01.2017г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.01.2017г. по гр.д. №
2581/2017г. на СРС, 66 състав, като отхвърлил иска за стойност на потребена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 708.57 лв. до пълния
предявен размер от 796.62 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 30.07 лв. до пълния
предявен размер от 98.54 лв., иска за заплащане на стойност на извършена услуга
дялово разпределение - за разликата над уважения размер от 7.82 лв. до пълния
предявен размер от 8.84 лв., както и иска за заплащане на сумата от 1.68 лв. -
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.01.2014г. -
09.01.2017г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 35.54 лв. - разноски в заповедното производството, и сумата 520.80
лв. - разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б.Д.Я., който го
обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Първостепенният съд неправилно приел, че по
делото е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните. Не
можело като доказателство за собственост да служи подаденото заявление за
откриване на партида, нито списъкът на живущите към протокола от ОС на ЕС.
Налице било и ново обстоятелство - решение № 4777/13.04.2018г. по адм.д. №
1372/2016г. на ВАС, с което се отменяла методиката за дялово разпределение,
което означавало, че начислението на топлинна енергия до момента било
незаконно. В нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не уважил
искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да
представи отчетен картон за показанията на общия топломер в АС, протокол за
въвеждане в експлоатация на АС и свидетелства за метрологична проверка на
топломера. Налице била непоръчана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП - не било
доказано ответникът да е поръчвал доставка на топлинна енергия, поради което не
дължал плащане. Заключението на СТЕ било изготвено въз основа на непредставени
по делото писмени доказателства. От това заключение се установили и редица
неточности и нарушения на нормативните изисквания при отчисляването на технологичните
разходи в АС, както и нарушения на ФДР при техническото обслужване на
топлоразпределителите. Ищецът не ангажирал доказателства и за изправността на
уредите, чрез които се извършва измерването на ТЕ, което било основание за
отхвърляне на исковете. Не били представени доказателства и за извършено
отчитане на индивидуалните
разпределители или за неосигурен достъп от абоната като основание за служебно
начисляване на задълженията. Във връзка с иска за главница за услугата дялово
разпределение поддържа, че съдът неправилно го уважил, след като ищецът не
доказал нито основанието, нито размера на тази претенция. Нещо повече – по делото
се установило, че дяловото разпределение е извършвано от фирма за дялово
разпределение. Моли съда да отмени решението в атакуваните части, вкл. в частта
за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 14.12.2020г. оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано
от въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
796.62 лв. – главница, представляваща ½ от дължимата цена на доставена
топлинна енергия в периода м. 12.2013г. - м. 04.2016г. в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, ж.к. „*****, с абонатен номер 050517;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 98.54
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода 31.12.2014г. – 09.01.2017г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 8.84
лв. – главница, представляваща ½ от дължимата цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 12.2013г.- м. 04.2016г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1.68
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2014г. – 09.01.2017г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
– 17.01.2017г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 2581/2017г. на СРС,
66 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил предявените искове с възражения, част от които се поддържат и в
жалбата. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Въззивният
съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания е правилно по следните съображения:
Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата
във връзка с наличието на валидно договорно правоотношение между страните по
доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това
са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В този смисъл са и мотивите на решението от 09.12.2019г.
по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите
на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на
отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане, направено
за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в
националното право особени правила за етажната собственост.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа. Фактът, че ответникът е собственик по наследствено правоприемство на
½ от топлоснабдения имот, съдът намира за доказан по достатъчен за
целите на настоящото производство начин, доколкото всички писмени
доказателства, неоспорени от ответника – писмо на СО от 05.01.2017г.,
удостоверение за наследници от 08.08.2007г., заявление-декларация от
22.08.2007г., подадено от ответника до ищеца с искане за откриване на партида
на негово име за имота (в което като предишен потребител ответникът е посочил
праводателката си и негова майка), документ за главен отчет от 10.05.2014г. –
безпротиворечиво сочат именно ответника като собственик и като такъв - клиент
на топлинна енергия за имота. Независимо от това, подаването от ответника на
заявлението за откриване на партида на негово име за имота представлява оферта
по смисъла на чл. 13 ЗЗД, която ищецът е приел с факта на откриване на партида
и продължилата доставка на топлинна енергия в имота, с оглед на което и съгласно
цитираното по-горе тълкувателно решение следва да се приеме, че ответникът е
сключил договор за доставка директно с топлопреносното предприятие. Ето защо
правилно първостепенният съд е приел, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената на доставената му топлинна енергия.
Впрочем, с отговора на исковата молба самият ответник твърди, че заявлението за
откриване на партида било най-важният документ, установяващ наличие на
облигационно правоотношение между страните.
Предвид изрично заявеното от ответника искане със
заявлението-декларация, несъстоятелен е и доводът в жалбата за наличие на
принудителна (непоискана) доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Независимо от
това, и дори заявление да не беше подадено, доводът отново би бил
неоснователен. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/25.05.2017г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно
поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този
момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.
30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да
става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП – двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. Съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла
на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона
не съществува противоречие. В този смисъл са и мотивите на цитираното по-горе
решение от 09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите в
жалбата във връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия и
установяването на нейното количество.
Съгласно
ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение –
чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна
– на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ,
ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Начинът на определяне
количеството на ТЕ за горещо водоснабдяване е регламентиран в чл. 141 ЗЕ, като
относно разпределението на това количество между клиентите – етажни собственици
законът препраща към наредбата, приета въз основа на законовата делегация в чл.
125, ал. 3 ЗЕ. Според чл. 69 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (сега отменена, но действаща в процесния период),
количеството топлинна енергия за БГВ, определено по реда на чл. 68, се
разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества
гореща вода. Изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се
определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са
повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща
вода
В случая от приетото в първата инстанция заключение на
СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно се установява, че
процесната сграда – етажна собственост се топлозахранва от една АС, която е от
индиректен тип с пластинчати подгреватели, тип Брутерм. Общият топломер в АС е преминавал
през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства”.
Същият се отчита дистанционно по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като отчитането не е
визуално, а чрез електронно устройство. Така извършваното отчитане е в
съответствие с разпоредбите на чл. 53 – 57 от
Наредба № 16-334 (отм.). Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно данни в
таблица 1 към заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал
технологичните разходи, последните изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 (отм.) и съобразно техническите
характеристики на АС.
Съгласно
заключението, а видно и от неоспорените документ за отчет и 2 бр. протоколи за
неосигурен достъп, за отоплителен сезон 2013/2014г., за част от който ищецът
претендира плащане, е осигурен достъп до процесния ап. № 24, а за отоплителни
сезони 2014/2015г. и 2015/2016г. достъп не е осигурен. В имота не е имало
отоплителни тела, а поради липсата на узаконен водомер за топла вода сумите за
ТЕ за БГВ са начислявани съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба 16-334 (отм.). ТЕ от
сградна инсталация е начислявана въз основа на отопляемия обем на имота по
проект от 204 куб. м. Съгласно заключението на СТЕ, дяловото разпределение е
извършвано от ФДР в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Дължимата за процесния период сума за
топлинна енергия след изравняванията е в размер на 1 417.14 лв., или за
½ част – 708.57 лв.
При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид
както предоставените му документи за извършените метрологични проверки на общия
топломер, така и справката за показанията на общия топломер, дяловите
разпределения, изготвени от третото лице помагач, както и документа за отчет и
протоколите за неосигурен достъп - последните приети по делото и неоспорени от
ответника. При установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда -
етажна собственост, измерена с годно СТИ, и заключението на експерта, че
дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, ищецът
е доказал количеството на доставената в имота ТЕ, стойността на която се
определя съобразно установените от КЕВР цени. Въззивният съд е пропуснал да се
произнесе по заявеното с жалбата искане за задължаване на ищеца по реда на чл.
190 ГПК да представи документи във връзка с АС, проверките на общия топломер и
отчитането на последния, но предвид установеното от заключението на СТЕ, това
искане е неоснователно.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото не се
установява ищецът да е извършвал прихващания на стари задължения със суми за
връщане съгласно изготвените в процесния период изравнителни сметки. Видно от
заключенията на СТЕ и на ССЕ е, че извършените в процесния период дялови
разпределения са с резултат суми за доплащане, а не за връщане.
Предвид ясната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК,
неотносима за спора, касаещ периода м. 05.2014г. – м. 04.2016г., е отмяната с
решение № 4777/13.04.2018г. по адм.д. № 1372/2016г. на ВАС и с решение № 8294
от 26.06.2020г. по адм.д. № 14350/2019г. на ВАС, 5-членен състав на разпоредби
от Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването и от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост представляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. При определяне на приложимия закон гражданският съд е обвързан
от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Неоснователни са и доводите в жалбата във връзка иска за
главница за дялово разпределение. Съгласно чл. 61 от Наредба 16-334 (отм.) и
клаузите на чл. 36, ал. 1 от ОУ от 2008г. и на чл. 36, ал. 1 от ОУ от 2014г.,
купувачите заплащат на продавача цената за услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Според неоспореното заключение на ССЕ,
дължимата сума за извършваното от третото лице помагач разпределение е 15.64
лв., или за ½ - 7.82 лв.
Жалбата в частта й по акцесорните искове за лихви е
бланкетна – в нея не са релевирани конкретни оплаквания във връзка с изводите
на районния съд, поради което съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощие
да проверява правилността на решението в тези части.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части, вкл. в частта за разноските, определени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият въззивен състав, като съобрази, че освен
подаването на молбата от 14.12.2020г. упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт
не е извършвал никакви процесуални действия – не е подал отговор на въззивната
жалба, не се е явил в проведеното едно открито съдебно заседание, намира, че
юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 568594 от 21.12.2018г., постановено по гр.д. № 48839/2017г. на
Софийски районен съд, 66 състав в
обжалваните части, с които е признато за установено по предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *****, срещу Б.Д.Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 708.57
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.12.2013г. до 30.04.2016г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*****,
с абонатен номер 050517, ведно със законната лихва върху тази сума от
17.01.2017г. до окончателното плащане, сумата 30.07 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
31.01.2014г. - 09.01.2017г., сумата 7.82 лв. - стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.01.2017г. до окончателното плащане, вкл. в частта
за разноските.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 48839/2017г. на
Софийски районен съд, 66 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК
*****, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.