Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.07.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                        

                                                                                         СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 072 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 34 000 лв.

В исковата молба на М.В.Й. се твърди, че на 26.09.2014 г., в 08, 30 часа, на първокласен път № 8, в зоната на км. 146 и на 1 км след табелата за край на населеното място – гр. Костенец при управление на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *******, управляван от П.Д.И. е осъществено ПТП, от което пострадала ищцата като пътник на задната седалка в автомобила. Твърди се, че виновен за същото е водачът на лекия автомобил, който поради несъобразена скорост с пътните условия загубва контрол над управляваното от него МПС и същото напуска пътното платно и реализира удари върху низходящ крайпътен терен. Твърди се, че от ПТП ищцата получила загуба за минути на съзнание и й била оказана медицинска помощ във ФСМП – Костенец, след което била приета в УМБАЛ „Св. Ана“ – София, където й била поставена диагноза дисторзио на дясната глезенна става, контузия на дясната китка. Била проведена и консултация с УНГ, където се установили данни за фрактура на носни кости и разкъсна рана на меките тъкани на носа. Твърди се, че на 25.11.2014 г. в резултат на продължаващите болки и последвалите усложнения ищцата постъпила отново за лечение в ЦСМП – Костенец  с диагноза „ставна болка“ и била проведена терапия с шина. Твърди се, че от ПТП-то ищцата получила фрактура на носните кости, без дислокация и разкъсна рана на меките тъкани на носа, мозъчно сътресение, контузия на главата, контузия на дясната китка, навяхване на дясната глезенна става, ставна болка. Твърди се, че изпитвала болки, силно главоболие, замаяност. Претърпяла ужас и морално-психически страдания.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Нисан Примера“, да й заплати сумата 34 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът З. „Д.З.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

          Страните не са депозирали допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Б..

          Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. П..

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена присъда № 32/06.12.2016 г., постановена по нохд 788/2016 г. на ОС – София, от която се установява, че П.Д.И. е признат за виновен в това, че на 26.09.2014 г. , около 07,35 часа, на път І-9, в района на 146-ти км, при управление на МПС – лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *******, в посока гр. Костенец – гр. Пазарджик е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, както следва – чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Ч.. Присъдата е влязла в законна сила на 22.12.2016 г., видно от стореното отбелязване.

По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че лек автомобил „Нисан Примера“ е фабрично оборудван на предни лява и дясна седалка с триточкови предпазни колани от инерционен тип, както и че на задните седалки автомобилът е фабрично оборудван с три броя триточкови предпазни колани от инерционен тип. Вещото лице е посочило, че няма данни за правилно поставен предпазен колан от пътника на задна дясна седалка М.Й..

По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП ищцата е получила – контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на костите на носа без разместване, разкъсноконтузна рана на носа, контузия на дясна китка и навяхване на дясна глезенна става. Посочено е, че механизмът на получените увреди е въздействието върху тялото и крайниците на ищцата на твърди тъпи предмети, каквито са и интериора на автомобила – седалки, врати, колонки и други. Вещото лице е посочило, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период от получените травми при ищцата при процесното ПТП е от 15 до 30 дни. Вещото лице е обосновало извод, че по тялото на ищцата не са описани специфични белези, характерни за поставен предпазен колан и може да се направи извод, че същата е била без поставен такъв. Вещото лице е посочило, че най-вероятно, при поставен предпазен колан, ищцата е нямало да получи счупването и раната на носа, както и е обоснован извод, че по делото няма документи, от които да е видно, че отказът на ищцата да бъде хоспитализирана, непосредствено след ПТП е оказал влияние върху срока и начина на протичане на лечебния процес.

В съдебно заседание на 12.02.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Д.П..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а  разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./  предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента. С оглед данните по делото – извадка от регистъра на ГФ по отношение на лек автомобил с ДКН ******* е налице валидна застраховка, покриваща риска «ГО» към датата на застрахователното събитие, поради което възражението на ответника за липса на пасивна материалноправна легитимация е неоснователно.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена с оглед присъдата на наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Установено по делото, от присъдата е и обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил, изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в нарушение на правилата за движение – чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични увреждания, настъпилата временна промяна в стереотипа й на живот и съЗ.аден дискомфорт представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗ.. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата /24 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата травматични увреждания справедливо би било да се присъди сума от 12 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 34 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване. С оглед изводите на вещите лица по САТЕ и СМЕ, настоящият съдебен състав намира същото за основателно. Вещите лица са обективирали идентични изводи, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Вещото лице по СМЕ е обосновало извод, че при поставен такъв най-вероятно е нямало да получи увредите на носа – фрактура намира, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване е 1/3 т.е. размерът на определеното обезщетение следва да се редуцира до сумата от 8 000 лв.

 По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.

По разноските: Със списъка за разноски по чл. 80 от ГПК ищецът е заявил претенция за заплащане на сумата от 1 100 лв. адвокатско възнаграждение, за което се съдържат данни, че е платено реално. Ответникът е заявил своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. При съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по него, цената на заявения иск и размерите на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че същото не е прекомерно доколкото минималният размер по цитираната по-горе наредба възлиза на 1550 лв. и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сумата от 258, 82 лв. – разноски, припадащата се част от възнаграждението, съобразно уважената част от иска.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска, която част възлиза на сума в размер на 497, 06 лв.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер на 367, 06 лв. с оглед уважената част от претенцията.

 

          Въз основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА З. „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.А В.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 – адв. В.Б. сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 26.09.2014 г. на път № І-8, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2014 год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до размера на 12 000 лв. поради уважено възражение за съпричиняване, а за горницата до пълния предявен размер от 34 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 258, 82 лв. – разноски.

ОСЪЖДА М.А В.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 – адв. В.Б. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата 497, 06  лв. – разноски.

ОСЪЖДА ЗД „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 367, 06  лв. – дължима ДТ и разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                                             СЪДИЯ: