№ 9159
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110114526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530-541 от ГПК
Образувано е по молба на АЛ. Н. В. с правно основание чл. 19, ал. 1 от
ЗГР. С молбата се иска да бъде допусната промяна на фамилното име на
молителя от „В.“ на „Атанасов“.
В молбата се излагат доводите, че родителите на АЛ. Н. В. носят имената
Надежда Дмитриевна В. – майка, с бащино фамилно име Атанасова, и
Николай Петрович В. – баща, като същите са разведени. Молителят сочи, че е
българин по народност, с българско гражданство, като неговата майка и
прародители са го отгледали и възпитали с български традиции. Поради тази
причина е познат в обществото с майчината си фамилия „Атанасов“. Сочи се,
че молителят от ранно детство е подложен на подигравки по отношение на
бащината си фамилия „В.“, за която твърди, че в превод от руски език
означава „врабче“.
В съдебното заседание молителят, чрез процесуалния му представител,
поддържа молбата така, както е предявена, и моли съдът да я уважи.
Софийска районна прокуратура, както и Столична община, район
„Младост“, не изразяват становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане, съставено в
Молодежний, р-н Октоврийски, Тургайска област, се установява, че
молителят е роден на 12.11.1981 г. в Казахстан от родители Надежда
Дмитриевна В. – майка, и Николай Петрович В. – баща. От находящия се на л.
13 от делото препис от лична карта на майката на молителя се установява, че
същата към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е с имена
Надежда Дмитриевна Атанасова.
1
От извършените по делото справки от Национална следствена служба
/рег. № SIP-07600/02.06.2022 г./, се установява, че по отношение на АЛ. Н. В.
няма данни за неприключили наказателни производства и повдигнати
обвинения.
От справка с рег. № 513000-30522/26.05.2022 г. от СДВР – МВР се
установява, че в автоматизираните информационни системи на МВР няма
данни за образувани и неприключили досъдебни производства спрямо лицето
АЛ. Н. В., ЕГН **********.
От справка с рег. № 513000-31107/30.05.2022 г. от МВР, Дирекция БДС,
се установява, че няма данни за лицето АЛ. Н. В., ЕГН ********** да е
налагана принудителна административна мярка по глава VІІ, раздел І ЗБЛД и
административни наказания по глава VІІ, раздел ІІ ЗБЛД. Лицето има
регистрирани данни за приложена административнонаказателна мярка по
Закона за чужденците в Република България – от 20.09.2002 г. на Дирекция
български документи за самоличност, правно основание чл. 52, ал.1 по ЗЧРБ.
Видно от справка за съдимост /л. 40 от делото/ молителят не е осъждан.
По делото е разпитан свидетелят Мария Василевна Атанасова – първа
братовчедка на молителя. От разказа на същата се установява, че тя го
познава от 32 г. Свидетелката сочи, че първоначално молителят е живял с
неговите майка и баща в Казахстан, където е роден, а в последствие след
раздялата на родителите му се е преместил в Украйна при всички техни
роднини. Свидетелката споделя, че след като молителят е започнал да
посещава училище са последвали подигравки по отношение на фамилното му
име „В.“, което означавало вид птица, вследствие на което той е бил
разстроен и е споделял, че не разбира защо всички носят фамилията
„Атанасов“, а той се казва „В.“. Свидетелката сочи още, че молителят се е
преместил да живее в България през 2019 г., където неговата майка живее от
27 години, а до преди това е пътувал между двете държави. Също така
твърди, че от както помни молителят се представя навсякъде с фамилията
„Атанасов“, която се носи и от неговата майка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР „промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е
уредено с императивни правни норми и представлява основен
индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на
име е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно
определени от закона основания с оглед принципа за стабилност на носените
имена.
Съгласно чл. 14 от ЗГР фамилното име се образува от фамилното или
бащиното име на бащата. В случая молителят при раждането си е имал
установен произход от бащата и е бил записан с фамилното име „В.“,
образувано от фамилното име на неговия баща.
В практиката си Върховният касационен съд на Република България
приема, че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от
2
субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Нормите относно начина
на образуване на бащиното и фамилното име са императивни /определение №
1170/25.08.2009 г. по гр. д. № 817/2009 г. на ВКС-IV г.о./, поради което
тяхното действие не може да бъде заобикаляно. Бащиното и фамилно име на
едно лице, които сочат произхода му по баща и родовата му принадлежност, е
възможно да бъдат променени само при наличие на важни обстоятелства,
налагащи промяната, или когато са осмиващи, опозоряващи или обществено
неприемливи. В решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г.,
IV г. о., ГК, се приемат за важни обстоятелства промяна в името и фамилията
на бащата, известност в обществото, в т. ч. в семейния и приятелски кръг с
имена, различни от бащиното и фамилното име. В други решения /решение
№ 145/08.05.2012 г. по гр. д. № 628/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 205/17.07.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ Върховният
касационен съд на Република България приема, че идентифицирането на лице
с различни имена в две държави е предпоставка за наличие на
административни пречки и трудности при идентифициране на самоличността
му, както и че разликата във фамилното име на едно лице с това на членовете
на неговото семейство създава затруднения и при неговата идентификация
със семейството му. В цитираните решения съдът е приел, че тези пречки и
затруднения следва да се приемат за важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗГР.
В решение на ЕСПЧ от 16.05.2013 г. по делото Garnaga срещу Украйна,
жалба № 20390/07, съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ
при ограничаване възможността за промяна на бащиното име само до
случаите, когато бащата на съответното лице променя името си, от което
произлиза от бащиното име. С решението се подчертава, че в много подобни
случаи, свързани с избора или промяната на името и фамилията, съдът е
достигал до заключението, че въпросът е обхванат от член 8 от ЕКПЧ, тъй
като името и фамилията се отнасят до личния и семейния живот на човек
/напр. по делата Burghartz срещу Швейцария, Stjerna срещу Финландия,
Guillot срещу Франция/. Посочено е също, че е възможно, дори и дадено лице
да има основателни причини да иска да промени името си, законодателните
ограничения на такава възможност да бъдат оправдани в обществен интерес,
/например, за да се осигури точно преброяване или безопасност на средствата
за идентификация и комуникация/. В решението съдът също така припомня,
че договарящите държави имат широка свобода на преценка при
регулирането на промяната на имената на лица и че задачата на съда не е да
замества компетентните публични органи при определяне на най-
подходящата политика в тази област, а да проверява дали регулирането е в
съответствие с ЕКПЧ. Публичният орган трябва да предостави адекватни и
достатъчни основания в подкрепа на отказа си да даде разрешение за промяна
на името на дадено лице, за да може това ограничение да се счита за
„необходимо в демократичното общество“.
В решение на ЕСПЧ от 07.01.2014 г. по делото Cuzan and Fazzo срещу
Италия, жалба № 77/2007, съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 14 от
ЕКПЧ при определяне на фамилното име на детето, тъй като за разлика от
бащата, майката не може да предостави фамилията си на новороденото бебе,
въпреки съгласието на съпруга й. В същото решение, а и в предходни
произнасяния на съда /напр. по делата Burghartz срещу Швейцария, Ünal
Tekeli срещу Турция, Losonci Rose and Rose срещу Швейцария/, се подчертава
3
важността за гарантиране на равенство и премахване на всякаква
дискриминация, основана на пола при избора на фамилно име на гражданите.
В посоченото решение съдът приема, че правилото фамилното име на бащата
да се присвоява без изключение и независимо от алтернативни съвместни
желания на родителите, дори и да е необходимо на практика и не непременно
да е несъвместимо с чл. 14 от ЕКПЧ, невъзможността това правило да бъде
дерогирано при регистрация на новородено е ненужно сурова дискриминация
спрямо жените.
Отделно, в решение на ЕСПЧ от 16.11.2021 г. по делото Kyazim срещу
България, жалба № 39356/2017, съдът е приел, че основният въпрос, който
възниква по това дело, е да се прецени дали при свободата на преценка, с
която разполага държавата, тя е постигнала справедлив баланс между частния
интерес на жалбоподателя да носи фамилното име на майка си и
обществения интерес от регулиране на избора на имена. По принцип Съдът е
приел, че са допустими правни ограничения върху възможността за промяна
на името поради наличието на обществен интерес, който в случая според
Правителството гарантира правната сигурност на обществените отношения.
В този случай е посочено обаче, че въпреки че и двете инстанции в България
по това дело да са констатирали, че жалбоподателят е известен в обществото
именно с фамилното име на майка си, те не са се аргументирали как и защо
искането на жалбоподателя, което се основава на легитимни лични и
индивидуални мотиви, според националната съдебна практика се е сблъскало
с императив за обществен ред. Съдът е отбелязал наред с това, че промяната
на фамилното му име малко след неговото раждане с това на неговия баща не
е била негов личен избор, а логическа последица от признаването на
жалбоподателя от баща му след раждането му, когато родителите му все още
не са били разделени. Жалбоподателят е отправил молба до националните
съдилища да признаят идентичността, която е изградил със семейството си по
майчина линия, тъй като там е отгледан. Той е искал да получи това име,
което е използвал от детството си, за да избегне по време на своя зрял живот,
който току-що започва, неудобствата, които биха могли да произтекат от
разликата между реалността на тази установена идентичност и
самоличността, която българското гражданско състояние му признава. Съдът
отново е напомнил, че името, като елемент от основната индивидуализация
на едно лице в рамките на обществото, принадлежи към твърдото ядро на
съображенията, свързани с правото на зачитане на личния и семейния живот
o
/Losonci Rose et Rose c. Suisse, n 664/06, § 51, 9 novembre 2010/. При тези
обстоятелства Съдът е счел, че съдебният процес по искането за промяна на
името не е предоставил на жалбоподателя защитата, изисквана от член 8 от
Конвенцията, поради което установява нарушение.
Като взе предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
доколкото по делото се установи, че молителят е български гражданин, от
2019 г. до момента на постановяване на настоящия съдебен акт живее в
България, както и неговата майка, а до преди това е пътувал и прекарвал
време със своите роднини по майчина линия, като всички те носят фамилното
име „Атанасови“, именно с това фамилно име молителят се представя от
ранна детска възраст и със същото е добил известност, изпитва дискомфорт,
напрежение и притеснение и фамилното си име „В.“ и от представянето си в
обществото с него, то са налице важни обстоятелства, които да налагат
промяна във фамилното име на молителя по поискания от него начин. В тази
4
връзка следва да се подчертае, че по делото се установи семейството на
молителя, в което същият е израснал и с което е споделял основна част
живота си, да носи фамилното име „Атанасови“, поради което е важно
молителят да може да се идентифицира като член на това семейство
посредством фамилното си име. Освен това, следва да се посочи, че исканата
промяна не касае промяна на бащиното име на молителя и не може да се
приеме, че промяната би създала положение на привидност досежно
произхода на същия. Също така, промяната във фамилното име на молителя
не би се отразила и на публичната му идентификация. Действително, името е
основен идентифициращ белег на лицето /чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗГР/, като то се
състои от три части - собствено, бащино и фамилно име /чл. 9, ал. 1 от ЗГР/.
По тази причина и законът се ръководи от принципа за неговата стабилност.
От друга страна обаче, единният граждански номер по чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗГР
е уникален административен идентификатор на физическите лица /чл. 11, ал.
1 от ЗГР/. Промяната на името не е основание за промяна и на този номер,
поради което единният граждански номер запазва значението си за
идентифициране на лицата, включително и за целите на съдимостта,
информацията за която се събира по нормативно установен ред, осигуряващ
възможност за тяхната идентификация. По тази причина настоящият състав
приема, че не е обществено оправдано ограничаване на молителя да промени
фамилното си име при наличие на посочените по-горе установени по делото
важни обстоятелства за това.
Предвид изложеното СРС намира, че молбата с правно основание чл. 19,
ал. 1 от ЗГР за промяна на фамилното име на молителя от „В.“ на „Атанасов“
е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР ПРОМЯНА ВЪВ
ФАМИЛНОТО ИМЕ на АЛ. Н. В., ЕГН **********, от „В.“ на „Атанасов“.
СЪОБЩЕНИЯ да се изпратят на съответните служби ГРАО и Бюро за
съдимост за отбелязване на настъпилата промяна в гражданската регистрация
на молителя, препис от решението да се изпрати и на Софийска районна
прокуратура, с оглед правото й по чл. 537, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване /чл. 537, ал. 1 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5