№ 25588
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110132650 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, както и чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за
незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Н. Н. Й., обективирано в Заповед №
СОА22-РД15-1566/19.04.2022г. на кмета на Столична община, за възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност „медицински специалист“ към дирекция
„Здравеопазване“ на Столична община, за осъждане на Столична община да заплати на Н.
Й. сумата от 7961.76 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението за периода от 19.04.2022г. до 19.10.2022г., сумата от 2966.79 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 68
дни (23 дни за 2021г. и 45 дни за 2022г.), както и сумата от 10 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от Н. Й. неимуществени вреди- физически и емоционални болки
и страдания, от оказан й на 16.02.2022г. от д- р Моника Чеуз в качеството й на директор на
дирекция „Здравеопазване“ в Столична община психически натиск да подаде молба за
напускане или да отиде на психологически преглед, както и от оказано й физическо и
психологическо насилие от д- р Стефан Стоилов и от д- р Благовеста Томова в качеството
им на главни експерти в дирекция „Здравеопазване“ на Столична община, изразяващо се в
принудителното й отвеждане на 16.02.2022г. в психологическия кабинет, намиращ се в гр.
София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 59, където същите са я завързали, дърпали и блъскали по
тялото, обиждали и нагрубявали, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 16.06.2022г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
помежду им от трудов договор от 30.06.2021г., по силата на което и на сключените към него
допълнителни споразумения заемала длъжността „медицински специалист“ към дирекция
„Здравеопазване“ на Столична община, като полагала труд в 84 ОУ в район „Панчарево“ и в
82 ОУ в район „Младост“ в гр. София, което правоотношение било прекратено по силата на
издадена от кмета на Столична община Заповед за дисциплинарно уволнение № СОА22-
РД15-1566/19.04.2022г., връчена на служителя на същата дата. Ищцата счита уволнителната
заповед за незаконосъобразна, тъй като не била запозната със съдържанието на посочен в
заповедта доклад с рег. № СОА22-БК66-2111/04.03.2022г., а и доколкото нарушенията,
сочени в заповедта като обосноваващи системност, били хаотично изложени, без конкретика
и точно описание, вкл. на времето на извършването им, като поддържа освен това, че не й
били искани обяснения по реда на чл. 193 КТ за всяко от тези нарушения, а по същество- че
не е извършила което и да е от тях. Оспорва твърдението в заповедта и по отношение на
1
вмененото й нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ- неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, като поддържа, че през сочения в заповедта период-
21.02.2022г.- 01.03.2022г., не е била на работа, тъй като в телефонен разговор с директора на
дирекция „Здравеопазване“ получила устни указания да не ходи на работа и уверение, че от
20.02.2022г. ще й бъде разрешен полагаемият й се платен годишен отпуск с
продължителност от 45 дни, поради което през посочения период била с ясната представа, че
ползва платен годишен отпуск, доколкото в този период й било изплащано и следващото й
се трудово възнаграждение. Излага подробни фактически твърдения и правни съображения,
касаещи неявяването й на работа и в периода преди сочения в уволнителната заповед- 14.02-
18.02.2022г. Поддържа, че вменените й като системни нарушения на трудовата дисциплина,
противно на изложеното в заповедта, не съставляват злоупотреба с доверието или уронване
на доброто име на работодателя. По изложените съображения претендира оспореното
уволннеие да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, като
изяснява в тази връзка, че макар в трудовия й договор да било посочено, че същият е срочен,
доколкото не били налице предвидените в закона предпоставки за това, същият следвало да
се счита за безсрочен, както и да й бъде заплатено обезщетение за оставането й без работа
поради уволнението. Излага твърдения, че съгласно уговореното с ответника й се полагал 45
дни платен годишен отпуск, като при прекратяване на правоотношението не била ползвала
11 дни отпуск за 2021г., както и 45 дни за 2022г., поради което претендира обезщетние по
чл. 224, ал. 1 КТ, поддържайки, че размерът на последното получено от нея брутно трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 1326.96 лева.
Наред с горното, ищцата твърди, че на 16.02.2022г. била повикана за среща в общината
с д-р Моника Чеуз в качеството й на директор на дирекция „Здравеопазване“, при която
последната й оказала психически натиск да подаде молба за напускане или да отиде на
психологически преглед, както и че след тази среща била принудително отведена от д- р
Стефан Стоилов и от д- р Благовеста Томова в качеството им на главни експерти в дирекция
„Здравеопазване“ на Столична община в психологическия кабинет, намиращ се в гр. София,
ул. „Екзарх Йосиф“ № 59, където същите я завързали, дърпали и блъскали по тялото,
обиждали я и я нагрубявали. Поддържа, че в резултат на тези действия на посочените лица,
извършени от тях в качеството им на служители на Столична община и при изпълнение на
служебните им задължения, претърпяла неимуществени вреди- била в прединфарктно и
прединсутлно състояние, с посинени ръце и крака, с драстично повишено кръвно налягане и
със задушаване, поради което ответникът й дължал обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000.00 лева. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове с доводи, че е изпълнил
изискванията за мотивираност на процесната заповед за уволнение, както и за изискване на
писмени обяснения от служителя по начин, позволяващ му в пълна степен да узнае
съществените белези на вменените му нарушения, като счита, че след като в уволнителната
заповед същите са подробно описани, не е необходимо връчването на служителя и на
цитираните в заповедта доклади и докладни записки. Поддържа, че ищцата действително е
извършила вменените й с оспорената заповед нарушения, а именно, че не се е явявала на
работа в периода от 21.02.2022г. до 01.03.2022г., като за част от периода били съставени
констативни протоколи в този смисъл, като изяснява освен това, че противно на
твърденията й, за посочения период не е ползвала платен годишен отпуск, доколкото такъв
не й бил разрешаван по надлежния ред, а и не бил поискан, както и че в посочения в
заповедта период- от 01.07.2021г. до 16.02.2022г., не носила предпазна маска и чист
медицински екип в училищата, в които изпълнявала задълженията си, заключвала се в
кабинета си и възпрепятствала достъпа до медицинска услуга, в деня на провеждане на
националното външно оценяване за 7 клас не осъществила филтър- преглед на входа на
влизащите в сградата лица, системно възпрепятствала провеждането на учебния процес чрез
2
влизане в часовете и задаване на въпроси, които са извън служебните й задължения,
проявявала грубо отношение към учениците, не извършвала качествена проверка за
паразити, не оказвала медицинска грижа със съответно качество, което налагало родителите
на учениците да търсят външна медицинска помощ. Излага подробни съображения, поради
които счита, че правилно в заповедта така описаните нарушения са квалифицирани като
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя. По изложените
съображения счита искът за отмяна на уволнението и обусловените от него искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за неоснователни, като счита освен това, че не е доказано оставането
на ищцата без работа поради уволнението за сочения от нея период. Оспорва и останалите
искове, като по отношение на претенцията за обезщетяване на неимушествени вреди
поддържа, че изложените от Н. Й. действия на служители на общината не са извършени, а в
условията на евентуалност- че търсеното обезщетение е прекомерно завишено по размер.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
Във връзка с твърдението в исковата молба, че считано от 20.02.2022г. е ползвала
платен годишен отпуск, ищцата следва пълно и главно да установи, че е заявила надлежно
искане до работодателя да ползва платен годишен отпуск, вкл. през сочения в уволнителната
заповед период- от 21.02.2022г. до 01.03.2022г., както и че такъв й е писмено разрешен за
същия период, за което понастоящем не сочи доказателства.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго
основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл
към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство,
както и че към момента на уволнението служителят е заемал длъжността, на която иска да
бъде възстановен.
Във връзка с конкретно заявения от ищцата с исковата молба довод в тази насока
процесуално задължение на ответника е да установи, че са били налице законоустановените
предпоставки, предвидени в разпоредбите на чл. 68 КТ, за сключване на процесния трудов
договор от 30.06.2021г. като срочен такъв- за определен срок, за което понастоящем не се
сочат доказателства.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
3
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през исковия период.
Основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване
на следните обстоятелствата с правно значение: 1/ трудовото правоотношение между
страните да е прекратено; 2/ работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години;
3/ правото на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010г.;
4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/ размер на последното
получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.
В случай че поддържа служителят да е ползвал целия полагащ му се за периода на
съществуване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск, респ. част от него, по-
голяма от сочената от ищцата, работодателят следва да установи при условията на пълно и
главно доказване това обстоятелство с правно значение, за което не се сочат доказателства,
но и не се излагат твърдения.
По иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищцата следва да
установи съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК виновно (на основание нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо) и противоправно поведение на конкретно сочените
от нея в исковата молба лица, извършено от тях в изпълнение на работата им, възложена от
ответника Столична община и в качеството им на служители на общината, претърпени от
ищцата в резултат от (в причинна връзка с) това поведение неимуществени вреди-
неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага, изразяващи се в
сочените от нея физически, емоционални и психологически болки и страдания.
При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответника е да
установи заплащане на претендираните обезщетения, за което не се ангажират
доказателства, а и не се навеждат твърдения.
Съобразно конкретно изложените от страните фактически твърдения и оспорвания на
основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно
значение: че между страните през сочения от ищцата период е съществувало трудово
правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 30.06.2021г.; че
същото е прекратено, считано от 19.04.2022г. с връчване на ищцата на същата дата на
процесната уволнителна заповед; че към датата на прекратяване на правоотношението Н. Й.
е заемала длъжността „медицински специалист“ към дирекция „Здравеопазване“ на
Столична община, с място на работа: 84 ОУ в район „Панчарево“ и в 82 ОУ в район
„Младост“ в гр. София; че в сочения в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
период- от 21.02.2022г. до 01.03.2022г., ищцата не се е явявала фактически в училищата,
уговорени като нейно място на работа; че полагащият й се платен годишен отпуск е бил в
размер на 45 дни годишно; че сочените от ищцата с исковата молба лица- д- р Моника Чеуз,
д- р Стефан Стоилов и д- р Благовеста Томова, са заемали сочените от нея длъжности в
дирекция „Здравеопазване“ в Столична община.
Представените от ищцата с исковата молба, както и с молбите й от 30.06.2022г. и от
15.11.2022г., както и от ответника с отговора на исковата молба документи следва да бъдат
4
допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят релевантни
за предмета му обстоятелства, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи
произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищцата в първото по делото открито съдебно
заседание за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди. По искането на
ответника и за провеждане на насрещно доказване по въпроса за упражнено спрямо ищцата
физическо и психическо насилие следва да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника в първото
по делото открито съдебно заседание.
За установяване на твърденията на ответника за извършване на процесните нарушения
на трудовата дисциплина следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника в първото по делото
открито съдебно заседание.
Следва да бъде изискан от Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ запис
от видеокамерите в психиатричния кабинет, находящ се на първия етаж в спешното
психиатрично отделение към центъра, находящо се в гр. София, на ул. „Екзарх Йосиф“ №
59, за времето от 15:00 часа до 18:30 часа на 16.02.2022г.
По искането на ищцата за допускане извъшрването на съдебно- счетоводна експертиза
за установяване на размера на последното получено от нея за пълен отработен месец брутно
трудово възнагрждение, както и за размера на неползвания от нея платен годишен отпуск
през исковия период и дължимото за това обезщетение съдът ще се произнесе в първото по
делото открито съдебно заседание след отделяне на спорното от безспорното по реда на чл.
145 ГПК.
На ищцата следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане по чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи сочените в т. 3.5 и 3.7 в молбата й от
15.11.2022г. документи, като изясни какви обстоятелства се домогва да установи чрез тях,
както и значението им за правния спор, както и периода, за който иска да бъдат представени
медицинските журнали и тетрадката за хигиена на 84 ОУ „Васил Левски“ в гр. София.
По искането за задължаване на ответника да представи документите по т. 3.8 от
молбата на ищцата от 15.11.2022г. съдът ще се произнесе след изясняване на спорните
между страните въпроси по реда на чл. 145 ГПК.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищцата за допускане извършването
на съдебно- счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството как е зачетен, респ.
зачетен ли е като трудов стаж периодът от 20.02.2022г. до 19.04.2022г., доколкото това
обстоятелство няма отношение към релевантни за спора и включени в предмета на
доказване спорни въпроси.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищцата, съдържащо се в молбата й
от 15.11.2022г., за изискване на видеозаписите от камерите в 82 ОУ „Васил Априлов“,
доколкото това искане е насочено към установяване на обстоятелства, които не са
релевантни за настоящия правен спор съобразно вменените на ищцата нарушения, в
частност времевия диапазон, в който се твърди да са извършени, и съобразно изложените от
Н. Й. в исковата молба конкретни твърдения.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищцата, съдържащо се в молбата й
от 15.11.2022г., за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи
посочените в т. 3.1, 3.2, 3.3, 3.4 и 3.6 документи, доколкото същите са вече налични по
делото и допуснати за събиране като писмени доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства на представените от ищцата с
исковата молба, както и с молбите й от 30.06.2022г. и от 15.11.2022г., както и от ответника с
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим
на довеждане от ищцата в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на
претърпените от нея неимуществени вреди, както и чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
провеждане на насрещно доказване по въпроса за упражнено спрямо ищцата физическо и
психическо насилие.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на твърденията му за извършване на процесните нарушения на трудовата
дисциплина.
ДА СЕ ИЗИСКА от Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ запис от
видеокамерите в психиатричния кабинет, находящ се на първия етаж в спешното
психиатрично отделение към центъра, находящо се в гр. София, на ул. „Екзарх Йосиф“ №
59, за времето от 15:00 часа до 18:30 часа на 16.02.2022г., който да бъде представен по
делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните, че по искането на ищцата за допускане извъшрването на
съдебно- счетоводна експертиза за установяване на размера на последното получено от нея
за пълен отработен месец брутно трудово възнагрждение, както и за размера на неползвания
от нея платен годишен отпуск през исковия период и следващото се за това обезщетение,
както и за задължаване на ответника да представи документите по т. 3.8 от молбата на
ищцата от 15.11.2022г. съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно
заседание след отделяне на спорното от безспорното по реда на чл. 145 ГПК.
УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи сочените в т. 3.5 и 3.7 в молбата й от 15.11.2022г. документи, като
изясни какви обстоятелства се домогва да установи чрез тях, както и значението им за
правния спор, както и периода, за който иска да бъдат представени медицинските журнали и
тетрадката за хигиена на 84 ОУ „Васил Левски“ в гр. София, като едва след уточненията в
този смисъл съдът би могъл да се произнесе по основателността на заявените
доказателствени искания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата- за
допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза за установяване на
обстоятелството как е зачетен, респ. зачетен ли е като трудов стаж периодът от 20.02.2022г.
до 19.04.2022г., за изискване на видеозаписите от камерите в 82 ОУ „Васил Априлов“, както
и за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи посочените в т. 3.1, 3.2,
3.3, 3.4 и 3.6 документи.
УКАЗВА на страните, че не сочат доказателства за обстоятелствата, за които това е
изрично посочено в мотивната част на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2023г. от
12:30 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
6
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него, а на ответника- препис от уточнението на исковата молба от
18.04.2023г.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото да
заяви продължава ли да поддържа подадената на 29.06.2023г. молба за определяне на срок
при бавност, като й УКАЗВА, че при липса на изрично изявление в тази насока съдът ще
счита молбата за оттеглена- арг. от нормата на чл. 256, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7