РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330120601 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Г., ЕГН **********, от село
К. ***, против И. И. Р., ЕГН **********, от гр. П. ****, с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница по
договор за заем от ** г. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3170 лева – главница, дадена при начална липса на основание.
В исковата молба се твърди, че от 2009 г. ищцата и ответника са с. в „Тиви Груп
Варна“ ООД, ЕИК *********.
Излага, че през месец февруари 2021 г., ответникът поискал от ищцата заем в размер
на 3170 лева, с обещанието да й ги върне до края на месеца – 28.02.2021 г.
Предвид изграденото доверие между тях, ищцата се съгласила и на 11.02.2021 г.
превела на ответника, по личната му банкова сметка, сумата в размер на 3170 лева. Твърди,
че предоставила на ответника заем за лични нужди. Излага, че според уговорката на
страните, ответникът следвало да върне заетата сума изцяло, до 28.02.2021 г., по банков път,
а именно – по начина, по който му е предадена същата. Падежът – 28.02.2021 г. бил
настъпил, но въпреки това, до настоящия момент дължимата сума по сключения между тях
договор за заем, не била заплатена.
Поради изложеното, искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
3170 лева – главница по договор за заем от 11.02.2021 г.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница, дадена при изначална липса на основание.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника И. И. Р., с който
оспорва предявените искове по основание и размер.
1
По същество, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е имал
каквито и да са заемни отношения с ищцата.
Заявява, че познава ищцата, която е бивш у. на „Тиви груп Варна“ ООД, ЕИК
********* (с предишно наименование „Триера Варна“ ООД), понастоящем освободена като
у. и с.. Сочи, че с нея са били с. в капитала на посоченото дружество, заедно и с други
физически лица.
Твърди, че сумата от 3170 лева, преведена по личната му банкова сметка от ищцата е
сума, свързана с вътрешните отношения с ищцата в качеството й на с. и у. по повод
дейността на „Тиви груп Варна“ ООД.
Заявява, че с ищцата не е влизал в правоотношения, извън тези, свързани с дейността
на горепосоченото дружество, в т.ч. и в правоотношения по договор за заем – не е търсил
заем от нея, не е имал нужда от паричен заем, за периода, през който е правен превода по
личната му банкова сметка. В подкрепа на твърденията си, сочи, че и в самото банково
бордеро, приложено от ищцата, като основание за превод от 11.02.2021 г., са посочени
кодове (месеци и години) и отделни суми, касаещи вътрешните отношения между ищцата
като у. и ответника като с. в „Тиви груп Варна“ ООД.
По отношение на евентуално предявения иск, излага, че не се касае за суми,
преведени по банковата му сметка без основание. Сочи, че периодът е свързан с
отношенията между него и ищцата, свързани с дейността на „Тиви груп Варна“ ООД и не са
нито заемни, нито без основание. Твърди, че ищцата е уреждала вътрешни отношения със
с.те, свързани с дейността на дружеството като им е привеждала суми от личната си банкова
сметка.
Твърди още, че ищцата е завела гр. дело за „отпуснати от нея суми на заем“, освен
срещу ответника и срещу останалите с., като от приложените банкови бордера, въз основа
на които ищцата основава исковите си претенции към отделните с. основанията за
отпуснатите суми са едни и същи, като години, кодове и суми, което обосновавало
еднозначен извод, че превежданите суми не са заеми и без основания, а уреждали вътрешни
отношения в дружеството.
Поради изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е получил от
ищцата банков превод в размер на 3 170 лева, на 11.02.2021 г. /виж Определение по чл. 140
ГПК № 4225/16.04.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
От приетото като писмено доказателство по делото /л.5/ - Авизо за издадено преводно
нареждане за кредитен превод – се установява, че на 11.02.2021 г. по банковата сметка
***** на И. И. Р. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сумата от 3170 лева, с посочено
основание за превод „1-2020-1170, 2-2020 – 1000 1-2021 – 1000“.
По делото като писмени доказателства са приети /л. 19-27/ - Нотариална покана от у. В.
М. на „ТИВИ Груп Варна“ ООД до Р. И. Г. – като с., за свикване на Общо събрание, което
ще се проведе на 29.10.2021 г., с посочен дневен ред, включващ и за задължаване на бившия
у. на дружеството Р. Г. да даде отчет пред ОС за причината за установените липси в касата
на дружеството, при предаване на касовата наличност на новия у. В. М., както и
реализиране отговорността на бившия у. Р. Г. по чл. 145 ТЗ; разписка за връчването й на
12.10.2021 г.; Отговор от Р. Г. до ОС на с.те в капитала и до у.я на „Тиви Груп Варна“ ООД,
на получената нотариална покана, редовно връчена на 01.11.2021 г.; Актуално състояние на
2
„ТИВИ Груп Варна“ ООД, от което се установява, че към 16.02.2022 г. у. е В. Н. М., както и,
че с. са В. Н. М. – с размер на дялово участие – 750 лева, Н. Б. М. - с размер на дялово
участие – 750 лева, Ч. И. П. - с размер на дялово участие – 750 лева, П. П. Д. – с размер на
дялово участие – 750 лева и Р. И. Г..
По делото като писмени доказателства са приети и /л.28-31/- Авизо за издадено
преводно нареждане за кредитен превод от което се установява, че на 11.09.2020 г. по
банковата сметка на Н. Б. М. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сума, с посочено
основание за превод „2020 г. 1-1170; 2-1000“; Авизо за издадено преводно нареждане за
кредитен превод от което се установява, че на 03.02.2011 г. по банковата сметка на Н. Б. М. е
получена от банковата сметка на Р. И. Г., сума, с посочено основание за превод „2021 г. 1-
1000; КАСА - 2200“; Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от което се
установява, че на 11.09.2020 г. по банковата сметка на Д. Г. е получена от банковата сметка
на Р. И. Г., сума, с посочено основание за превод „2020 г. 1-1170; 2-1000“; Авизо за издадено
преводно нареждане за кредитен превод от което се установява, че на 03.02.2021 г. по
банковата сметка на Д. Г. е получена от банковата сметка на Р. И. Г., сума, с посочено
основание за превод „2021 г. 1-1000“.
По делото като писмени доказателства са приети и /л.32-37/ - Протоколи от Общото
събрание на „Триера Варна“ ООД, от които се установява: На 30.11.2020 г. е проведено
извънредно ОС на с.те за разглеждане на постъпилото предложение от ** Р. И. Г. да бъде
разпределена нерезпределената печалба на „Триера Варна“ ООД в размер на 9900 лева под
формата на дивидент, като е взето решение да бъде разпределена същата, съобразно
дяловото участие на всеки с., както следва: за И. И. Р. – 1485 лева; за Ч. И. П. – 1485 лева; за
С. И. П. – 1485 лева; за В. Н. М. – 1485 лева, за Н. Б. М. – 1485 лева, за П. П. Д. – 1485 лева и
за Р. И. Г. – 990 лева. На 15.12.2020 г. е проведено извънредно ОС на с.те за разглеждане на
постъпилото предложение от ** Р. И. Г. да бъде разпределена нерезпределената печалба на
„Триера Варна“ ООД в размер на 7142.11 лева под формата на дивидент, като е взето
решение да бъде разпределена същата, съобразно дяловото участие на всеки с., както следва:
за И. И. Р. – 1071.32 лева; за Ч. И. П. – 1071.32 лева; за С. И. П. – 1071.32 лева; за В. Н. М. –
1071.32 лева, за Н. Б. М. – 1071.32 лева, за П. П. Д. – 1071.32 лева и за Р. И. Г. – 714.19 лева.
На 30.12.2020 г. е проведено извънредно ОС на с.те за разглеждане на постъпилото
предложение от у.я Р. И. Г. да бъде разпределена нерезпределената печалба на „Триера
Варна“ ООД в размер на 9900 лева под формата на дивидент, като е взето решение да бъде
разпределена същата, съобразно дяловото участие на всеки с., както следва: за И. И. Р. –
1485 лева; за Ч. И. П. – 1485 лева; за С. И. П. – 1485 лева; за В. Н. М. – 1485 лева, за Н. Б. М.
– 1485 лева, за П. П. Д. – 1485 лева и за Р. И. Г. – 990 лева.
По делото като писмени доказателства са приети: влязло в законна сила Решение по
гр.д. № 2030/2021 г. по описа на РС – Карлово и Споразумение от 17.05.2022 г. /л.45-48/, с
което са отхвърлени като неоснователни исковете на Р. И. Г. против Н. Б. М., за осъждането
му да й заплати сумата от общо 4200 лева по два договора за заем, както следва: по договор
за заем, сключен устно на 11.09.2020 г. – сума в размер на 1000 лева и по договор за заем,
сключен устно на 02.02.2021 г. – сума в размер на 3200 лева, както и са отхвърлени като
неоснователни предявения в условията на евентуалност, иск за осъждането му да заплати на
ищцата сумата в размер от 3200 лева, като дадена при начална липса на основание. От
съдебното решение, се установява, че исковете са отхвърлени, поради погасяване на
задължението на ответника към ищеца, в хода на процеса, съобразно постигнато
извънсъдебно Споразумение между страните от 17.05.2022 г..
Като писмено доказателство по делото е приета /л.49/ и кореспонденция,
осъществена между страните по делото, чрез СМС-и, на 11.09.2020 г., на 10.02.2021 г. и на
11.02.2021 г., във връзка с оспорването на която е допусната съдебно – техническа
експертиза.
3
От заключението на съдебно – техническата експертиза, се установява, че на телефона
на ответника с номер ****, в контактите, запаметени в телефона се открива потребител с
име „**** VN“ и мобилен номер „+****“, като са открити получени кратки съобщения /
SMS//, както следва: на 11.09.2020 г., 13:59 часа: „****“; на 10.02.2021 г. 13:47 часа: „***
******, ** 3170.00 лв.“; на 11.02.2021 г., 12:47 часа: „** ******– 3170.00 лв. **!“. Вещото
лице установява също, че съобщенията се откриват в приложението за управление на кратки
съобщения /SMS/ в контекста на използваното приложение.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушана ищцата Р. И. Г., която на зададените й от
ответника въпроси е отговорила, че е образувала дела за отпуснати заеми срещу с.те, освен
срещу В. М.; че суми им е превеждала, в същия размер и същите кодове, както приложените
по делото, както и че е ползвала телефон с № ****.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите – П. П. Д. и В. Н. М. /по искане на ответника/.
Свидетелят П. П. Д. твърди, че преди много години шестима с. решили да направят
филиал във В. и него го изпратили да намери човек. Във В. се запознал с Р. Г., на която й
дали 10 % участие, а на тях шестимата по 15 %. С нея били на трудов договор, във В..
Тогава се казвало „Регал Варна“, после имали и други имена. Свидетелят твърди, че Р.,
освен с., била и на трудов договор. Твърди още, че през 2020 г. решили ръководството да се
поеме от друг техен с., поради което тя била освободена и бил избран нов у., пак с..
Свидетелят сочи, че по отношение на раздаването на дивиденти, в зависимост от печалбата
се решавало да се раздават дивиденти и друга част да се капитализират в стоки в склад, и
вземания от клиенти. Една част от сумата се раздавала, а другата се оставяла, за да се
увеличи склада. Дивидентите били раздавани по три начина. Първо, когато има суми в
банковата сметка на дружеството, се превеждали на всеки един от с.те по сметка на всеки
един от с.те по личната му сметка, като счетоводно основание, прието на Общо събрание,
било дивидент. Втори начин, когато има пари на каса, решавали на събрание колко пари ще
се раздават от направената печалба и се раздавали кеш, като всеки подписвал РКО и
съответно с протокол от събранието. Трети начин, когато има печалба и чакат пари от
клиенти и решат пак на събрание, че сумата ще бъде раздадена, когато влезнат суми от
клиенти. Правели протокол от Общо събрание, примерно, че се раздават 10 000 лева и всеки
подписвал РКО, когато дойдат парите да се раздадат. Вече всички се били подписали, че са
ги получили, включително и тя. Тя вземала от касата, примерно, 1000 лева и ги превеждала
по лична сметка и се обаждала за превода. Свидетелят твърди още, че относно отношенията
между Р. и И. Р., тя много пъти е питала свидетелят за сметката на И. Р., за да му преведе
пари. Предлагала му, вкл. да ги преведе на свидетеля и той да му ги предаде. Тъй като
свидетелят отказал, накрая, подсетил Р. да си даде личната сметка и тя му ги превела на
него. Свидетелят обяснява още, че когато са превеждани от личната й банкова сметка,
основание се пише, примерно „за 2021 - втора част“. Свидетелят твърди още, че при
освобождаването на Г. като у. на дружеството, като решили, че друг поема ръководството,
който отишъл да приеме склада и касата. Тогава се установило, че касовата наличност е
голяма, а парите ги няма, поради което се поискало обяснение от Р. Г., на което тя
отговорила, че ги е раздала със съответни платежни, където е превеждала на личните
сметки, от своя лична сметка ги е превела, затова ги няма. Свидетелят установява още, че Р.
Г. за 2020 г. – 2021 г. е използвала телефон, регистриран на фирмата с номер ****.
Свидетелят твърди още, че една част от фирмената политика за привличане на клиенти било
разсрочено плащане - сключване на договор, като в момента на продажбата, не се реализира
печалба и решавали да се разсрочи, но след като дойдат пари от клиенти. Ако се постигне
такова решение, че ще им бъде раздадено като дойдат парите, подписвали по един РКО, че
са получили парите, като влезнат пари от фирмите. Г. теглила парите от фирмената сметка,
внасяла ги по нейна лична сметка и ги превеждала по техни лични сметки. Това било така,
защото парите идвали след време, след подписване на РКО. Не ги превеждала директно,
4
защото на събранията тогава тези пари още ги е нямало, а те са се събрали и са взели
решение, а освен това много от парите идвали на ръка и на каса се натрупвали много пари, и
така тя ги взимала от касата и им ги раздавала. Това бил по- лесен начин, като било всичко
на доверие. Много пъти били превеждани и от фирмената сметка на сметките на с.те, но
когато имало пари. Директно също била превеждала, от нейна лична сметка - също.
Свидетелят В. Н. М. твърди, че е бил с. в „Триера Варна“. По повод получаването на
дивиденти, откогато Г. е била у. на дружество „Триера Варна“, сега преименувано в „Тиви
Груп Варна“ твърди, че били получавани в брой, по банков път от сметката на дружеството
в личните сметки на с.те и от нейна лична сметка в лични сметки на с.те, с изключение само
на него, който не ги получавал в негова лична сметка, тъй като е дал права на неговата
главна счетоводителка да ги получава. Свидетелят сочи, че телефонът на Р. Г., по времето,
когато е била у., който тогава ползвала е фирмен с номер ****. Този телефон не бил ползван
от други лица, само тя го е ползвала. Свидетелят твърди още, че Г. се е водела на трудов
договор, но твърди, че спрямо другите с., нейните доходи са в пъти по-малки от тези на
другите с.. Те са с. и в други дружества, с високи доходи като заплата, като дивиденти и т.н.,
тя имала само 10% дял в „Триера Варна“. Свидетелят твърди също и, че срещу него има
образувано дело, но било образувано срещу главния счетоводител на „Тиви Груп Варна“ за
това, че тя е давала заем на главния счетоводител, който сега си искала. Твърди още, че от
личната си сметка е плащала дивиденти, като казвала, че когато няма в момента пари в
дружество, след това тя си ги възстановява. Свидетелят сочи още, че когато той станал у. на
дружеството, след като направили ревизия, били с минус 125 000 лева, поради което пуснали
жалба в Прокуратурата. Сочи още, че Ч. П. е друг с. на дружество „Тиви Варна“, който е с. и
на други дружества - основното дружество е „Триера Пловдив“, също в „Тиви Груп Д.град“.
Свидетелят сочи, че заплатата му е била 10-12 хиляди месечно. Относно доходите на И. Р.
сочи, че последният е с. в „Тиви Груп Варна“, „Тиви Груп Бургас“, „Тиви Груп Индъстри“,
„Триера“, където неговият процент е 34 %, в „Триера Пловдив“, доколкото е чувал, оборота
годишно е около 10 милиона. Твърди, че с И. Р. са близки и са с. от близо 30 години, като
никога не му е споделял да има финансови проблеми, дори заявява, че на много хора е
помагал със средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявения главен иск, ищцата следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията й
- наличието на валидно правоотношение по договор за заем, сключен с ответника, по който
договор е изпълнила задълженията си да предаде заемната сума на ответника. Следва да
установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
заемната сума, че е настъпил падежа за връщането му, както и да установи вземането си и по
размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
възраженията си в отговора, че сумите са получени на друго правно основание – вътрешни
отношения между страните като с. в „Тиви груп Варна“ ООД.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, като само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния
характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в
себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като
доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв
5
договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищцата, която твърди,
че ответникът не й е върнал съответната сума.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото като писмени доказателства,
се установява, че на 11.02.2021 г. ответникът И. И. Р. е получил по банковата си сметка
***** от банковата сметка на Р. И. Г., сумата от 3170 лева.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед възраженията на ответника са – относно
предназначението /основанието/ на предадената сума, в т.ч. и наличие на уговорка за
връщането им в изпълнение на задължението на заемателя по твърдения договор за заем.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания, не може да се
направи обоснован извод за наличието на облигационна връзка по договор за заем със
заемодател – ищцата и заемател – ответника. По делото няма нито едно доказателство, от
което да се направи, дори косвен извод, че е налице заемно правоотношение между
страните. В приложеното преводно нареждане – като основание за плащането е посочено „1-
2020-1170, 2-2020 – 1000 1-2021 – 1000“, от което не може да се направи извод, че
преведената сума съдържа задължение на ответника, произтичащо от твърдения договор за
заем. От този документ по никакъв начин не може да се извлече, че страните по делото са
постигнали съгласие за сключването на договор за заем. Макар договорът за заем да е
реален, преди кредиторът по него да предаде съответната сума на длъжника, страните по
него трябва да постигнат съгласие, техните волеизявления трябва да съвпаднат по
отношение на съществените елементи на договора – размерът на заетата сума, срок за
връщане.
Не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа
на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на
различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен
дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и др. При
наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на
предаването на сумата, при липса на други данни, да се презюмира, че страните сключват
договор за заем. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 390/20.05.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., ІV г.о.; Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. №
1285/2012 г., ІV г.о., Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015 г., ІV г.о. и
др.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не може да се
направи категоричен извод, че процесната сума е дадена от ищцата в заем на ответника Р..
След като, ищцата, в чиято доказателствената тежест е, не доказа, че процесната суми
е дадена в заем, не се установява и твърдяното в исковата молба наличие на неизпълнение
на задължение, произтичащо от невърнат заем.
Ето защо и предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се разгледа предявеният в условията
на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в общ размер на 3170 лева.
За успешното провеждане на предявения иск, ищцата следва да докаже фактите, които
сочи да обуславят исковата й претенция в т.ч. наличие на определено имуществено
разместване, при което ищцата е предала, а ответникът е получил имуществено благо, без да
има основание за това. В доказателствена тежест на ищцата е да докаже и размера на
претенцията си.
В конкретния случай, безспорно по делото се установява, че ответникът И. И. Р., на
11.02.2021 г. е получил по банковата си сметка **** от банковата сметка на Р. И. Г., сумата
от 3170 лева.
Следователно в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имущественото благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правно призната
6
причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото – че
сумата е получена по повод вътрешни отношения между страните като с. в „Тиви груп
Варна“ ООД /изплащане на дивиденти/.
В тази насока ответникът се позовава, както на писмени доказателства, така и на
показанията на разпитаните по делото свидетели – П. П. Д. и В. Н. Митев.
От съвкупната преценка на всички, събрани по делото доказателства, съдът намира, че
получената на 11.02.2021 г. от ответника сума в размер на 3170 лева представлява, изплатен
му разпределен дивидент, съобразно дяловото му участие като с. в „Тиви Груп Варна“ ООД.
Този извод се подкрепя от всички, събрани доказателства – писмени такива – Протоколи от
ОС на „Тиви Груп Варна“ ООД, от свидетелските показания, вкл. и от СМС -
кореспонденцията, осъществена между страните по делото, установена от заключението на
съдебно – техническата експертиза, както и от обясненията, по реда на чл. 176 ГПК на
ищцата.
Действително, посочената сума е преведена от личната банкова сметка на ищцата Р. И.
Г., а не от фирмената сметка на „Тиви Груп Варна“ ООД, в което дружество страните са
били с. към датата на превода – 11.02.2021 г. Това обстоятелство, обаче, не може да промени
извода, че същата е преведена без основание. Напротив, че преведената сума представлява,
именно изплащането на дивидент на с.а Р., се установява, както от свидетелските показания
на свидетелите Д. и М., които съдът кредитира, тъй като са еднопосочни и кореспондират на
целия, събран по делото доказателствен материал, които установяват, че един от начините,
по които е изплащан на с.те дължимия им дивидент е именно от личната банкова сметка на
у.я Г. по личната банкова сметка на с.те. Това се потвърждава и от заключението на приетата
по делото съдебно – техническа експертиза, че Р. Г., ползвайки мобилен номер **/факт,
който не отрича и самата ищца/, е изпратила до ответника Р., кратки съобщения /SMS/, на
10.02.2021 г. и на 11.02.2021 г., че му е превела по банковата сметка сумата в размер на 3170
лева, представляващ неполучен от с.а – ответник, дивидент, към която дата ищцата е била у.
на „Тиви Груп Варна“ ООД /видно от служебно извършена справка в ТР към АВ по
партидата на „Тиви Груп Варна“ ООД/.
Предвид изложеното, съдът намира, че и предявеният в условията на евентуалност
иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3170 лева – главница, дадена при начална липса на основание, се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на
разноски. Ответникът претендира съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК
/л.86/ разноски в общ размер на 1152 лева – от които 152 лева – депозит за СТЕ и 1000 лева
– за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени изцяло в тежест
на ищцата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Г., ЕГН **********, от село К. ***, против И. И. Р.,
ЕГН **********, от гр. П. ****, иск за заплащане на сумата от 3170 лева /три хиляди сто и
седемдесет лева/ - главница, представляваща дължима заемна сума по договор за заем от **
г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Г., ЕГН **********, от село К. ***, против И. И. Р.,
7
ЕГН **********, от гр. П. ****, иск за заплащане на сумата от 3170 лева /три хиляди сто и
седемдесет лева/ - главница, като дадена при начална липса на основание.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, от село К. *** да заплати на И. И. Р., ЕГН
**********, от гр. П. ****, сумата от общо 1152 лева /хиляда сто петдесет и два лева/ –
деловодни разноски за производството по настоящото гр.д. № 20601/2021 г. по описа на
ПРС, ХVІІІ гр.състав.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/________/п/_______________
8