РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Хасково, 30.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на трети
ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия :Цветомира Димитрова
при
участието на секретаря Йорданка
Попова……………………………………………
и
в присъствието на прокурор:……………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм.д. №366/2020г. по описа на
Административен съд - Хасково , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във вр. чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.М.А., подадена чрез пълномощник, против Решение №
Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане №
РВ-3-26-00727617/27.02.2020г. на Ръководителя на Контрола по разходите на
ДОО" в ТП на НОИ, гр.Хасково, с което на основание чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко
дете за периода от 08.02.2019г. до 31.07.2019г., в размер на 3280.43 лева, от
които 3037.05 лева главница и 243.38 лева лихва - дължима от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на постановяване на разпореждането.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
бил неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че обжалваното решение
не е мотивирано съгласно направените възражения в жалбата по чл.117 от КСО. В решението не било посочено, на коя дата
и с какво заявление са изпълнени
задължителните предписания, на кого са връчени и как са изпълнени. Съгласно
мотивите на цитираното в жалбата от 27.02.2020г., Решение № 1012-26-4-1 от
17.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което били отменени предходни
Задължителни предписания № ЗД-1-26-00671842 от 31.10.2019г., на Контролен
орган към ТП на НОИ-Хасково, като
незаконосъобразни, единственият субект, които можел да подаде заявление за
заличаване на данни в персонален регистър била жалбоподателката. Твърди се също, че с обжалваното решение било потвърдено незаконосъобразно
разпореждане без наличие на законови преддпоставки за
издаването му. В решението не се оспорвало, че
М.А. имала надлежна регистрация като земеделски производител от
17.05.2018г., т.е. била лице задължено да се самоосигурява,
съгласно чл.4, ал.3, т.4 от КСО, което качество към датата на подаване на
жалбата не било загубено. Началото на дейността, съгласно НООСЛБГЧ било
декларирано на 17.05.2018г. и до момента нямало подадена правопроменяща
или правопрекъсваща декларация. Неправилно
административният орган бил кредитирал стеснително прилагане на правопораждащи правни норми, т.е. въз основа на информация
от ОД на МВР-Хасково, за която се посочва,
че данните не са изчерпателни, категорични и достоверни и били направени изводи извън компетенциите на административният орган. Съществуването или не на определен правно значим факт относим към
осигурителния статус на физическо
лице се установявал само по съдебен ред
и при наличие на данни за извършено престъпление. Такива не били изложени в
оспореното решение.
По изложените
съображения, се моли за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се
и присъждане на разноски.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище
за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира
присъждането на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Не е спорно по
делото, че жалбоподателката е майка на детето М.Т., родено на ***г.
Считано от 17.05.2018г., жалбоподателката
М.М.А. *** упражняване на трудова дейност, в
качеството на земеделски стопанин. Същата
е регистрирана, като земеделски
стопанин, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999г., за създаване и
поддържане на Регистъра на земеделски
стопани, с дата на първа регистрация - 17.05.2018г.
и с последваща пререгистрация от 27.05.2019г., като е заявила отглеждане
на общо 15 бр. птици-кокошки носачки.
С придружителни писма вх. № Р14-26-000-00-********** от
06.11.2018г. и вх.
№Р14-26-000-00-********** от 30.07.2019г. за жалбоподателката са представени в ТП на НОИ представени
приложения № 11 към Заявление – декларация за изплащане на парично
обезщетение за бременност и раждане по
чл.50 и чл.51 от КСО и Заявление
декларация за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на
малко дете – М.Т. по чл.53 от КСО, за периода 16.10.2018г. до 08.06.2020г.,
включително.
Между страните
не е спорно, че представеното от
оспорващата заявление-декларация по реда на чл.50 от КСО за периода от
08.02.2019г. до 17.07.2019г., вкл. на М.А. било изплатено обезщетение за
временна неработоспособност в размер на
2871.83 лева, а по представеното заявление декларация по реда на чл.53 от КСО
за периода 18.07.2019г. - 31.07.2019г.
вкл., обезщетение в размер на 165.22 лева.
С Разпореждане № РВ-3-26-00727617 от 27.02.2020г.
издадено на основание чл.114, ал.1 и
3 от КСО на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Хасково, било разпоредено
М.М.А. да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 08.02.2019г. до 31.07.2019г., в
размер на 3280.43 лева, от които 3037.05 лева – главница и 243.38 лева дължима
лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Прието било, че
лицето има вина за недължимо полученото обезщетение, тъй като от датата на упражняване на трудовата дейност - 17.05.2018г. не е
упражнявала дейността за която е регистрирана и не е произвеждала продукция
предназначена за продажба, тъй като не е била на територията на Република
България, обстоятелство установяващо се
според административният орган от информация представена от ОД на
МВР-Хасково с писмо вх. № 9101-26-1583
от 22.10.2019г. при ТП на НОИ-Хасково.
Възприето е също, че ежемесечното
внасяне на осигурителни вноски без лицето реално да упражнява трудова дейност, само по себе
си не е правопораждащ
факт, пред което и същата не е осигурено
лице за общо заболяване и майчинство и
не отговаря на условията на чл.10,
чл.48а и чл. 52а от КСО .
Разпореждането било съобщено на М.М.А. на
18.03.2020г. с известие за доставяне ИД PS 6300012OYF U.
На същата дата - 18.03.2020г. М.М.А. подала срещу горецитираното разпореждане жалба с вх. № Ц1012-26-43 при ТП на НОИ-Хасково. С
Решение № Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г. Директорът
на ТП на НОИ, гр. Хасково отхвърлил оспорването на М.А. срещу Разпореждане № РВ-3-26-00727617 от
27.02.2020г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО.
На 16.04.2020г.
М.А. подала чрез ТП на НОИ, гр. Хасково жалба с вх.
№ Ц1012-26-43-2 от същата дата, с която
оспорила пред Административен съд, гр. Хасково Решение № Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Хасково.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт, както и други такива удостоверяващи подадените от оспорващата в ТП на НОИ приложения № 11 към Заявление – декларация за
изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО и Заявление декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, справки касаещи за изплатените месечни
обезщетения по чл.50
- 51 и чл.53 от КСО на жалбоподателката,
Задължителни предписания №
ЗД-1-26-00671842 от 31.10.2019г. на
контролен орган при ТП на НОИ-Хасково и решение № 1012-26-4-1 от 17.01.2020г.
на Директора на ТП на НОИ-Хасково. По
искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства, чрез разпит в
качеството на свидетел на лицето – М. М..
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на
страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт
съобразно чл.168,
ал.1 от АПК,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения: Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от
материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3,
вр. ал.1, т.2,
б."д" от КСО.
Потвърденото с оспорения акт разпореждане, също изхожда от лице, разполагащо с
правомощия по чл.
114, ал.3 от ,
а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на Националния осигурителен
институт - Хасково.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона
писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл.59, ал.2
от АПК, вр. чл.117, ал.3
от КСО реквизити,
включително изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването
си.
От приетите по делото писмени доказателства не се
установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на
оспореният акт на процесуално основание.
Настоящият съдебен състав намира проверяваното решение
за съответно на материалния закон, при следните съображения.
Съгласно чл. 114, ал. 1
от КСО,
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от . Видно от редакцията
на цитираната норма, за да е законосъобразно разпореденото
по реда на чл.
114, ал. 3 от
възстановяване на получени суми за осигурителни плащания следва да е налице
недължимо получено осигурително плащане, като получателя следва да е недобросъвестен.
Установяването на недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата
на чл. 114, ал.
2 от КСО предвиждаща
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на
връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е от и при прилагане
разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в
които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието
"недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в
практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение,
както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В този
смисъл Решение № 9430 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 3378/2014 г., VI о.
Видно от изложените в обжалваният акт фактически
съображения, административният орган е възприел изцяло доводите на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Хасково, приемайки, че по
отношение на жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 114, ал.1
и ал.3 от КСО, тъй като от датата на заявяване на дейността й като
земеделски производител - 17.05.2018г., същата не е упражнявала дейността за
която е била регистрирана и не е произвеждала
продукция предназначена за продажба, тъй като не се е намирала на територията
на страната, в резултат на което и
въпреки че е не отговаряла на
разпоредбите на чл.10, чл.48а и чл.52а от КСО, съответно не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на пар.1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО неправомерно е
получила обезщетение по реда на чл. 50, ал.1 от
КСО и чл.52а , ал.1
от КСО.
Според легалното определение, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 , и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски.
Според чл.4, ал.3, т.4 от КСО регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители задължително се осигуряват за
инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт, а съгласно чл.4, ал.4 от КСО същите могат по свой
избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
Съобразно дадената в
§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО легална дефиниция на „регистрирани земеделски производители”, това
са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са
регистрирани по установения ред.
Т.е. от
тълкуването на горепосочените норми в тяхната взаимовръзка е видно, че регистрирани земеделски производители, ще имат
качеството на осигурени лица за общо
заболяване и майчинство, когато когато внасят
осигурителни за тези два риска,
регистрирани по съответният ред и когато действително произвеждат растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката е
внасяла осигурителни вноски, респ. се е самоосигурявала за осигурителните рискове общо заболяване и
майчинство.
Не е спорно и че
същата е регистрираната като земеделски стопанин, с дата на начална регистрация за извършване
на дейността -17.05.2018г.
Съгласно чл. 48а
от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен
стаж, като осигурени за този риск. В този случай съгласно чл. 50, ал.1 от КСО
осигурената за този риск има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни от които 45 дни преди раждането. Самоосигуряващите се
лица също имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят на условията
по чл. 48а-чл.50, ал.8 от КСО.
В
чл.52, ал.1 от КСО е предвидено, че
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Редът и начинът
за изплащане на обезщетението са посочени в чл. 53 от КСО, като самоосигуряващите се лица също имат право на
обезщетение по чл.53, ал. 1, 2, 3 и 4, когато отговарят на условията
по чл. 52а - чл.53, ал.5 от КСО.
От писмо
изх. № РД-12-02-468 от 20.08.2019г. на Директора на ОДЗ –Хасково(вх. № 9101-26-1046 -1 от
22.08.2019г. при ТП на НОИ-Хасково)
и приложените към същото
заверени преписи на анкетни карти
и формуляри за 2018г. и 2019г., безспорно се установява, че М.М.А. е регистрирана като земеделски стопанин, с
дата на първа регистрация 17.05.2018г.
валидна до 17.06.2019г. и от 27.05.2019г. с валидна регистрация до края
на срока по чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания за следващата стопанска година.
Между страните не е спорно, видно от изявлението на
процесуалния представител на оспорващата направено в проведеното по делото на
16.06.2020г. открито съдебно заседание
изявление, че в периода 08.02.2019г.-31.07.2019г. през който й е изплащано
обезщетение по реда на чл. 50-51 и чл.53 от КСО, жалбоподателката е
получила същото в размера на главницата визиран в обжалваният акт и
потвърденото с него разпореждане.
Видно от
неоспорената от оспорващата страна и приета като писмено доказателство
по делото справка, по представено
заявление – декларация по реда на чл.50 от КСО (представена с придружително
писма вх. № Р14-26-000-00-********** от 06.11.2018г.) на жалбоподателката е изплатено
обезщетени за бременност и раждане в
размер на 2871.83 лева , в периода 08.02.2019г. до 17.07.2019г., вкл., а по представено
заявление – декларация (вх. №Р14-26-000-00-********** от
30.07.2019г.) й е изпратено обезщетение по чл. 53 от КСО –за
отглеждане на дете до 2 годишна възраст в размер на 165.22 лева, за времето от
18.07.2019г., до 31.07.2019г.
Съответно общо изплатеното обезщетение на
жалбоподателката по реда на чл. 50, ал.1 и чл.53, ал.1 от КСО за периода
08.02.2019г.-31.07.2019г., вкл. е в размер на 3 037.05 лева. Фактът на полученото обезщетение по реда на
посочените разпоредби от КСО и и размерът му не се възразява от
жалбоподателката – видно от изявлението на процесуалният й представител в
о.с.з. проведено на 16.06.2020г. по делото.
Липсва заявено оспорване и на размера на лихвата върху
главницата обективирана в обжалваният акт, както ин е
се твърди че жалбоподателката за процесният период е
имала наети по трудово правоотношение лица.
Съответно така установената фактическа обстановка
следва да се приеме за безспорно установена.
Първият спорен по делото въпрос се заключава в това
имала ли е качеството на осигурено лице жалбоподателката по смисъла на чл.10,
чл.48а и чл.52а, ал.1 от КСО .
Според
настоящия съдебен състав, изводите на административния орган, че към настъпване
на осигурения социален риск - раждането на детето на М.Т. на 16.07.2018г., жалбодателката
А. не е била осигурено лице, съответстват на установените в хода
административното производство факти, като тези изводи не се променят и от
допълнително събраните доказателства в хода на настоящото съдебно производство.
Безспорно се установява, от писмо УРИ 272000-12479 от 21.08.2019г. на
Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково, обхващащо периода
01.01.2018г.-09.08.2019г., че след датата на регистрация на оспорващата като
земеделски производител на 17.05.2019г., същата още на следващия ден
18.05.2018г. е напуснала пределите на Република България през ГКПП Капитан
Андреево, както и че след тази дата е
пребивавала в страната ни само за
периода от 14.06.2018г. до 17.06.2018г., от 03.11.2018г. до 10.11 2018г. и от 27.05.2019г. до 08.06.2019г. Т.е. за времето от 17.05.2018г. до 21.08.2019г.(около 1година и 3 месеца) същата е
пребивавала в страна за период около 24 дни.
Тази справка е представлява официален удостоверителен
документ. Същата не е била оспорена от
жалбоподателката по реда на чл.193, от ГПК, вр. с чл.144
от АПК, съответно удостовереното в нея се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща настоящия състав да приеме
обективираното, като доказано. В допълнение следва да се и посочи, че от
справката е видно, че данните в нея се основават на международен паспорт, а доколкото жалбоподателката е пребивавала в държава, която не е член
на Европейския съюз, поради което всяко преминаване на лицето през границата на
Република Турция се отбелязва в задграничния й паспорт. Така отразените в
справката данни не се опровергават от приложените по делото доказателства. Не
се твърди, че грижите за стопанството са
представени за периодите на отсъствие на трето лице, като и както и не се твърди че
жалбоподателката за процесният период е имала наети
по трудово правоотношение лица. Предвид посочената по-горе продължителност на
периодите на отсъствие от страната не може да се приеме и че пътуванията са били краткотрайни
поради което оспорващата да би могла въпреки тях да упражняването на заявената дейност. Предвид
изложеното съдът намира, че правилно е предписано заличаването на данните,
свързани с осигуряването на лицето за периода, за който е заявено упражняване
на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй
като последното не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано,
поради което няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО.
Тези изводи не се разколебават от показанията на
разпитания по делото свидетел М. М., тъй
като същият твърди, че жалбодателката М.М.А. е отглеждала 15 кокошки
и 15 пуйки и той си е купувал яйца, и животинска продукция от нея през 2019 год. На първо място
твърденията му за вида на отглежданата
от оспорващата животинска продукция е в пряко противоречие със заявеното
от нея в анкетните формуляри при регистрация като земеделски производител,
видно от които за заявени за отглеждане общо 15 птици и то само кокошки. На второ място изложените
от свидетеля факти, че един два пъти месечно жалбоподателката си идва в България и преобладаващата част от месеца прекарва в
с.Войводово изцяло се опровергават от горецитираният
официален документ. В тези им част
показанията на свидетеля не съответстват на събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът не ги
кредитира. Същите съдът кредитира единствено в частта в която свидетелят
твърди, че за времето което не прекарва
в България жалбоподателката е в Република Турция, тъй като в тази им част
съответстват и косвено се подкрепят от справката на ОДМВР-Хасково, в която е
посочено, че за визираните в нея
дати оспорващата е напускала страната ни през ГКПП Капитан
Андреево(където е
налице сухопътна граница с Република Турция), с лек автомобил с турска регистрация.
След като по делото не се установява жалбодателката да е започнала и е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски
производител - животновъд, то в случая е без значение обстоятелството, дали е внасяла
осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски без да е упражнявана
трудова дейност не е достатъчно за да се признае правото на исканото
обезщетение.
В този смисъл е и установената трайна и
непротиворечива практика на Върховният административен съд, цитирана в
обжалваният административен акт, която настоящият съдебен състав споделя.
Гореизложеното води до извода, че изплатеното на
жалбоподателката обезщетение в периода 08.02.2019г. до 31.07.2019г., вкл., е неоснователно получено и е било недължимо. Знанието от
страна на жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват
пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му – а именно продължителното
отсъствие от пределите на Република България, което води до липса на възможност
за започване и осъществяване на дейността на земеделски производител, според
настоящия съдебен състав обуславя недобросъвестното му получаване, поради което
същото подлежи на възстановяване за процесния период,
ведно със законната лихва.
Презумпцията, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение важи и в случая. Предвид това не се
споделят доводите на процесуалният представител на оспорващата, че не може да й
се вменява във вина небрежното отношение
на административният орган, който не е проверил всички законови изисквания и й
е разпоредил изплащането на разпоредените за
възстановяване обезщетения.
От приетите по
делото доказателства действително се установява ,
че със Задължителни предписания №
ЗД-1-26-00671842/31.10.2019г. на Контролен орган на ТП на НОИ Хасково(впоследствие
отменени с Решение № 1012-26-4-1/17.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково) е разпоредено на осигурителна
каса”Стопанин” с ЕИК 12******* да заличи
данните по чл. 5, ал.4 от КСО касаещи жалбоподателката, както и че адресата им е изпълнил дадените му предписания на
16.01.2020г., видно от писмо изх. №
ВхК-РС-29#1 от 01.07.2020г. на Директора на ТД на НАП-офис
Хасково. Този факт, в случая няма
отношение и е иррелевантен
за преценка законосъобразността на обжалваното решение. Законосъобразността на процесните задължителни предписания е предмет на проверка в
друго производство, а доколкото не са част от процедурата, по издаване на обжалваният в настоящото
производство акт, дори да са
незаконосъобразни, това не може да окаже влияние върху обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. На същото основание,
изпълнението на разпореденото с тях от
адресата им, също е неотносимо към издаване на
Решение № Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г.
на Директора на ТП на НОИ, гр.Хасково.
При издаването си разпореждане по
реда на чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, съответно при издаване на Решение по чл.
117,ал.1,т.2, б.”д” от КСО съответните органи не са обвързани с издаването или изпълнението
на задължителни предписания, респ. със заличени ли са правомерно данни по чл.5,
ал.4 от КСО касаещи статуса на осигурено/самоосигуряващо
се лице на жалбоподателката.
Предвид изложеното
в случая не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспореното решение и жалбата срещу същото следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора основателна се явява
единствено претенцията на ответника за
заплащане на разноски и такива следва да му бъдат присъдени в минималният
предвиден от закона размер от 100.00 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК и чл.118а,
ал.3 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.М.А. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №
Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане №
РВ-3-26-00727617/27.02.2020г. на Ръководителя на Контрола по разходите на
ДОО" в ТП на НОИ, гр.Хасково.
ОСЪЖДА М.М.А., с
ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ-Хасково, разноски по делото в размер
на 100.00 (сто)лева
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: