№ 273
гр. Пазарджик, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20215200100472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.382 от КЗ.
Производството е образувано по предявен иск от Н. С. М. с ЕГН**********,ЦВ.
А.. М. с ЕГН **********,М. А.. М. с ЕГН ********** и трите с адрес гр.С. ул.*** със
съдебен адрес гр.П. ул.***, срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, за
присъждане в полза на БАНКА ДСК ЕАД на обезщетение в размер на 45 845.78 лева,
дължимо по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, с която е
застрахован А. Д. М. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател по
Договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2018г., сключена с ответника, с
бенефициент по застрахователната полица „БАНКА ДСК“ ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска- 28.06.2021 година.
В депозираната от ищците искова молба се съдържа и искане за конституиране
на БАНКА ДСК ЕАД като съищец в настоящето производство, тъй като били налице
предпоставките на чл.134 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.4 от ГПК.
С определние на съда №103/29.06.2021 година, в производството, като съищец е
конституирана „Банка ДСК“ ЕАД, които са получили препис от това определние на
12.07.2021 година, но не са взели становище по делото.
В исковата молба са изложени подробни обстоятелства, за наличието на договор
за банков кредит в размер на 50 000 лева между наследодателя на ищците А. Д. М. с
ЕГН ********** и Банка ДСК от 14.02.2018г., както и че за гарантиране на
задълженията по договора имало сключена застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“, с която е застрахован А. Д. М. с ЕГН **********, в качеството му на
кредитополучател.Сочи се, че на 10.11.2020 г. наследодателят М. се прибрал от работа
към 16.оо часа, като споделил, че му е лошо. Премерили ***, като апарата показвал
1
***. Към 19 часа пак премерили *** и апарата пак показвал ***. Към 22:30 часа
получил *** и казал, че му е много лошо, като веднага го транспортирали до Спешно
отделение в болница „Уни Хоспитъл“ но на 11.11.2020 година, наследодателят им бил
починал в болницата.След неговата смърт, уведомили застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение, но същият отказал поради заболявания
диагностицирани преди сключване на застрахователният договор. Сочи се, че с писмо
от 02.02.2021 г. застрахователят заявил, че на основание т. 12 от ОУ няма основание да
удовлетвори претенцията, тъй като се касаело за съществуваща причинно-следствена
връзка между реализираният ***, причина за настъпилата смърт и с оглед заболявания,
диагностицирани и лекувани преди датата на влизане в сила на индивидуалното
застрахователно покритие - 19.03.2019 г.
Сочи се, още че съгласно погасителния план сумата по кредита в размер на 50
000 лева –главница, следвало да се върне на 120 месечни вноски с краен срок на
последната вноска 14.02.2028г. Лихвеният процент върху сумата бил 6.650 %, като
дължимата лихва по всичките вноски е общо 18 249,86 лв. За вноските са предвидени
такси в общ размер на 2 827 лева, като общото задължение по Банковия кредит
възлизало на 71076,86 лв. Към дата на смъртта 11.11.2020 г. са били заплатени 33
вноски от който 11 194,81 лв. - главницата, 8 021,22 лв. - лихва и 1 016,10 лв. - такси.
Оставащото изплатено задължение по кредита към датата на смъртта било в общ
размер на 50844,73 лв. от които: 38 805,19 лв. - главница, 10 228,64 лв. - лихва и
1810,90 лв. - такси.
Ищците твърдят, че след датата на смъртта 11.11.2020 г. продължавали да
обслужват кредита, като заплатили 18 вноски по 575,06 лв. и 2 вноски по 790 лв., или
общо заплатили сума в размер на 11 932.60 лева.
Сочат, че депозирали молба до Банката, с искане същата да заведе осъдителен
иск срещу застрахователното дружество, като получили отговор, че те имали
възможност да предявят съдебен иск срещу застрахователя да заплати
застрахователното обезщетение в размер на остатъка от кредита, тъй като това право
принадлежало на наследниците на застрахованото лице, като банката следвало да бъде
привлечена в процеса, в качеството на ползващо се лице по застраховката, което от
своя страна представлявало отказ на банката да заведе иск срещу застрахователното
дружество. Напомнено им било, че според чл.60, ал.1 от Закона за наследството
отговаряли за задълженията съобразно дяловете.
Изложени са обстоятелства, че отказът на ответника не кореспондирал с
действителните факти.Твърди се, че А. Д. М., ЕГН **********, от гр.С. е бил на
военна служба от 1995 г. до април 2019 г. Договорът за банков кредит бил сключен на
14.02.2018г., а застраховката била в сила от 19.03.2019г. т.е. през времето на военна
служба. Съгласно НАРЕДБА №Н-6 от 13.02.2018г. за Военномедицинска експертиза,
се поставят изисквания за здравословното състояние на военнослужещите, като в
Приложение 1 МЕДИЦИНСКИ СТА.АРТИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ГОДНОСТТА ЗА
ВОЕННА СЛУЖБА, ЗА СЛУЖБА В ДОБРОВОЛНИЯ РЕЗЕРВ И ЗА
ВОЕННОВРЕМЕННА СЛУЖБА към Наредбата се посочват болестите и състоянията,
2
които не са съвместими с военната служба. Съгласно Наредбата се извършвали и
годишни прегледи на военнослужещите, като за всеки годишен преглед се съставял
протокол от ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ. С този протокол се правело
заключение за годността на военнослужещия във връзка със здравословното му
състояние. Съгласно експертите от ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ лицето А.
Д. М. е бил „клинично здрав", с оглед на което не е имало пречка да бъде
военнослужещ и не е имал заболяване, което да е несъвместимо със службата, а оттук
следвал и единственият извод, че смъртта на кредитополучателя -застрахованото лице,
не е настъпила във връзка с предишни заболявания, които да са имали характер на
причинно-следствена връзка.
Във връзка с изложеното се моли, съда да постанови съдебно решение, с което
да осъди „Групама Животозастраховане“ ЕАД, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с
ЕИК *********, сумата в размер общо на 45 845.78 лева, представляваща
застрахователна сума по договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит" на
кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от 19.03.2019
г., сключена между А. Д. М., с ЕГН ********** и Застрахователна Компания
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, при ползващо се
лице „БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК *********, който договор за застраховка „Живот,
свързана с банков кредит" е сключен за обезпечение на задълженията на А. Д. М., ЕГН
********** по договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска - 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът Групама Животозастраховане“
ЕАД, оспорва предявеният иск.Сочи се, че смъртта на застрахования А. Д. М. с ЕГН
**********, представлявал изключен застрахователен риск, цитира се раздел ІІ чл.12.4
от общите условия.Развити са подробни съображения относно мед.документи на
починалото лице.Твърди се, че М. имал и бил получавал мед.консултиране и лечение
във връзка с диагностицирано заболяване - „***“ в 5-годишен период преди датата на
сключване на застраховката.
Не оспорват, че наследодателят попадал в застрахованите лица по Групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с подписания от него
Сертификат № В0025090609190319 с „Групама Животозастраховане“ ЕАД, но
предварително съществуващо заболяване, което в последствие е в причинна връзка със
смъртта на застрахования, обаче представлявал изключен застрахователен риск. В тази
връзка твърдят, че отказа да се изплати застрахователна сума намира своето основание
в Раздел III, чл.12.4 от Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“ (ОУ).
Цитираната разпоредба гласи „Отговорността на застрахователя по
застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в причинно-следствена
връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и
рецидиви, за което Застрахованият е получил медицинско консултиране,
3
диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на сключване на
застраховката“.Видно било от Епикриза, ИЗ № 15250/2020, издадена от „МБАЛ-Уни
Хоспитал“ ООД, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на *** ***
mmHg.Съгласно съобщение за смърт № 230/11.11.2020 г., причина за смъртта на
застрахования, била ***, предизвикан от *** с начало на патологичния процес - 10
години.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от сключеният договор за текущо
потребление от 14.02.2018 година, че наследодателят на ищците А. Д. М. с ЕГН
********** е бил кредитополучател по договор – кредит за текущо потребление с
Банка ДСК ЕАД, за сумата от 50 000 лева.
Установява се, е наследодателят М. е бил застраховано лице по групов договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, с начало – 19.03.2019 година и
застрахователна сума в размер на 45845.78 лева, видно от сертификат
№В0025090609190319.Представено е и удостоверено съгласие, за включване в групата
на застраховани лица от М..
От представените общо условия от ответника, действали към момента на сключване
на договора за застраховка се установява, че действително в раздел III, чл.12.4 е
уговорено, че: Отговорността на застрахователя по застрахователния договор не
включва смърт, когато тя е в причинно-следствена връзка с предварително
съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което
застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в
5-годишен период преди датата на сключване на застраховката.
Представени са медицински документи на наследодателят М., от които се
установява, че още през 2016 година е бил диагностициран с ***, като е редовно
извършвал профилактични прегледи във връзка с ***, с установени ***", като *** през
последните години.
От съобщението за смърт № 230/11.11.2020 г., издадено от МБАЛ-Уни Хоспитал
ООД, се установява, че наследодателят е починал с диагноза: *** с давност 14 часа;
***-10 години.
Във връзка с оспорването направено от ответника е допусната СМЕ, от която
се установява, че смъртта на наследодателят на ищците А. Д. М., според епикриза, ИЗ
№15250/2020, издадена от МБАЛ- Уни Хоспитал ООД е настъпила в резултат на ***В
Съобщение за смърт № 230/11.11.2020 г., причина за смъртта на застрахования е ***,
предизвикан от *** с начало на патологичния процес 10 години. Вещото лице д-р М.
е дал заключение, че от материалите по делото и приложената медицинска
4
документация било видно, че причината за смъртта на А. М. е ***. *** (***) или ***
(***).***, според вещото лице се усложнявала с развитието на ***
От заключението на вещото лице, се установява, че А. Д. М. е страдал от *** по
данни на личния му лекар, считано от 2010 г. В приложените по делото амбулаторни
листове било отразено шаблонно, че в последните години ***. Липсват обаче данни за
измерване на *** и отразяване в амбулаторните листове. Липсват консултации с ***.
При проведените профилактични прегледи във ВМА на 13.10.16 г., 15.10.17 г. и
12.11.18 г. се приема, че се касае за : ***- ***.
През 2018 г. са записани като диагноза др*** /14.11.18 г./ и ***/ 30.10.18 г./ и е
осъществена консултация с ***.
По въпроса налице ли е причинна връзка между заболяванията, диагностицирани
при А. Д. М., и причината за смъртта му, вещото лице д-р М. е отговорило, че: ***, ***
са рискови фактори за развитието на *** Установено е, че болните с *** имат от 4 до
12 пъти по-висок риск за развитие на *** в сравнение с хората с ***.*** както и
начинът на живот повишават също риска от ***. ***.Всички установени при А. М.
болестни състояние са рискови фактори за развитието на ***. Така че между
развитието на *** и болестните състояния съществува причинна връзка дотолкова,
доколкото те са основни рискови фактори. ***.
Съобразно нормата на чл.382 ал.1 от КЗ - При застраховка, сключена в полза
на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице -
длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред
кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението,
за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница,
лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.
С разпоредбата на чл. 382, ал.3 от КЗ изрично се предвижда, че по повод
изплащането на обезщетение по застраховка по ал.1 наследниците на длъжника, както
и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен
правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С
тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на
застрахования кредитополучател - длъжника при настъпване на застрахователно
събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/.
Макар кредитополучателят или неговите наследници, които не са страна по
застрахователния договор, да не са материалноправно легитимирани да искат
заплащане в тяхна полза на уговореното застрахователно обезщетение от
застрахователя при настъпило застрахователно събитие /смърт или трайнo намалена
работоспособност на длъжника/, те се суброгират в правата на застрахования само за
сумата, която надвишава остатъчния размер на кредита и то ако е уговорена в
застрахователния договор по-висока застрахователна сума съгласно изричния текст на
5
чл. 382, ал. 1, изр. 3 от КЗ.
Нормата на чл. 456 от КЗ урежда хипотезата на пряк иск при вече извършено
плащане от длъжника/наследниците му към кредитора, докато специалните норми на
чл. 382, ал. 1 и 3 от КЗ, уреждат правото на длъжника, респ. неговите наследници и
съдлъжници, да предявят непряк иск в случай на бездействие на кредитора.Или,
договорите, обезпечаващи „финансовия риск“ от неплатежоспособност на
кредитополучател със застраховане на неимуществено благо са уредени като различни
застрахователни сделки в чл.382 и в чл.383 от КЗ в зависимост от това коя от страните
по кредитното правоотношение е застраховащ. Ищците не твърдят, че техният
наследодател – длъжникът (като уговарящ) е сключил застраховка със застрахователя
(като обещател) в полза на кредитора (бенефициер), за да може да се прилагат общите
правила на договаряне в полза на трето лице – чл. 22 от ЗЗД. Напротив, искът изрично
е основан на включването на кредитополучателя в застраховка, договорена от самата
банка в нейн интерес, но върху чуждо неимуществено благо – чл. 443, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема, че в случая са налице предпоставките за отхвърляне на иска.
По силата на сключен договор за застраховка „живот”, застрахователят се
задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие - смърт на
затрахованото лице, което се изразява в заплащане на обезщетение на ползващите се
лица. От събраните по делото доказателства се установи наличието на валидно
правоотношение по договора за групова застраховка "Живот, свързана с банков
кредит", съгласно което застрахователят се задължава срещу плащане на премия, да
изплати на ползващото се лице застрахователни плащания при настъпване на
покритите рискове със застрахованите лица, а именно – смърт и пълна трайна
неработоспособност. Основните спорни въпроси по делото са следва ли да се
ангажира отговорността на застрахователното дружество и основателно ли е
правоизключващото му възражение за отказ за плащане на обезщетение поради
изключен риск.
Основанията, при които застрахователят може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, са уредени в общите условия на груповата застраховка -
„Живот, свързани с банков кредит“ в раздел ІІІ т.12, а в т.12.4 /на която ответника се е
позовал/ е включена клауза, че застрахователят не отговаря, ако е била налице
предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, по
което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или
лечение в 5-годишният период, преди датата на сключване на застраховката.
В конкретния случай, въз основа на съдържащите се в кориците на делото
мед.документи, издадени епикризи, вещото лице приема, че ***, ***, които са били
диагностицирани при А. М., са рискови фактори за развитието на ***и е най-
вероятната причина за смъртта. Изброените основни рискови фактори, като
6
диагностицирани заболявания, могат да обосноват причинно-следствена връзка със
смъртта, тъй като без тези заболявания, вероятността да получи *** наследодателят М.
и в резултат на него да настъпи смърт е много малка.
Предявеният иск, като неоснователен следва да се отхвърли.
Следва на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника Групама
Животозастраховане“ ЕАД, да се присъдят разноски съобразно представеният списък
по чл.80 от ГПК, в размер на 700 лева, от които – 400 лева за в.л. за изготвената СМЕ и
юрк.възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н. С. М. с ЕГН**********, ЦВ. А.. М. с ЕГН
**********, М. А.. М. с ЕГН ********** и трите с адрес гр.С. ул.*** със съдебен адрес
гр.П. ул.***, адв.К.Д. срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София бул.“Цариградско шосе“ №47А, представлявано от
изп.директор С.Б., чрез юрк.Д.Д., за присъждане в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с
ЕИК ********* на застрахователна сума - обезщетение в размер на 45 845.78 лева,
дължимо по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, поради настъпило
застрахователно събитие смърт на кредитополучателя А. Д. М. с ЕГН **********,/по
договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2018г./, както и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 28.06.2021 година, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. С. М. с ЕГН**********, ЦВ. А.. М. с ЕГН **********, М. А.. М. с
ЕГН ********** и трите с адрес гр.С. ул.*** със съдебен адрес гр.П. ул.***, чрез
адв.К.Д., да заплатят общо на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на Застрахователна
Компания „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София бул.“Цариградско шосе“ №47А,
представлявано от изп.директор С.Б., чрез юрк.Д.Д., разноски в размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8