Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
05.03.2024 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
07.02.2024 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В
публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ
БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от
Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
1 |
по описа за |
2024 |
година |
||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във връзка
с чл.348 от НПК и Глава ХІІ/дванадесета/ от АПК/чл.208 и следв./.
Образувано е по
касационна жалба от К.Д.М. от ***, с посочен в жалбата съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №194 от 11.10.2023 год.,
постановено по АНД №582/2023 год. по описа на
Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е потвърдено наказателно
постановление №29-0000007 от 22.03.2023 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че счита, че решението на въззивния съд е необосновано, постановено в нарушение и при
неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Заявява също, че оплакванията му срещу въззивния
съдебен акт се свеждат до това, че е постановен при нарушение материалноправните разпоредби и в този смисъл не са
приложени законови разпоредби, които е трябвало да бъдат приложени. Излага
съображения в жалбата, като най-напред заявява, че не съм съгласен с констатацията
на съда, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, както и че отговарят на изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН.
Оспорва твърдението на съда, че е проявил небрежност при извършване на аминистративното нарушение, т.к. както посочил в жалбата си,
преди да поеме на път, от дирекция „Автотранспорт и механизация” при
дружеството работодател, ППС му било предадено в изправен вид. Сочи, че е приложил
пътен лист *** от 06.01.2023 год., от който било видно, че техническо лице е
прегледало управлявания от него камион и че бил изпълнил законовото си
задължение да се увери, че ППС е технически изправно преди да извърши превоза. Сочи
също, че товарният автомобил е преминал технически преглед преди да извърши
въпросният превоз, като от *** А. Б. бил положен подпис и печат и било
удостоверено, че автомобилът е технически изправен, а също така, чрез подписа
си касаторът удостоверил, че приема автомобила
технически изправен. Счита, че това е доказателство, че е изпълнил задължението
си да се увери лично, че МПС-то е технически изправно, като задължението било
изпълнено чрез осъществения и документиран технически преглед на товарния
автомобил и от специалист с нужната професионална квалификация. Касаторът твърди, че доказаната по този начин техническа
изправност на процесното МПС преди началото на
превоза сочи за възникване на техническата неизправност по време на
осъществяване на самият превоз, за която не е имал никакви индикации до момента
на спирането му за проверка и поради това, липсвала субективна съставомерност на нарушението по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП,
което правело обжалваното наказателно постановление материално
незаконосъобразно.
На следващо
място, касаторът заявява, че не е съгласен и със
заключението на съда, че административнонаказващият
орган е определил правилно санкционната норма. Сочи, че в ЗДвП, понятията
„незначителни неизправности“, „значителни неизправности“ и „опасни
неизправности“, са легално определени в пар.6, т.71 -
73 от ДР на ЗДвП, като „опасни неизправности“ са тези, които представляват пряк
и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат
въздействие върху околната среда, т.е. при констатиране на такива,
проверяващите не би следвало да позволят движение на МПС по републиканската
пътна мрежа. Сочи също, че характерът на неизправностите се определя по
Приложение 5 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, но според същото
приложение, част I, т.5.2.3., буква „г“, която е приложена, конкретно такава
неизправност може да се определи и като значителна, и като опасна, в зависимост
от конкретния характер на повредата. Според касатора,
последното предполага наличие на мотиви в наказателното постановление, защо
една такава повреда е определена в конкретния случай като опасна, а не като
значителна, каквато също би могла да бъде, но такива мотиви обаче нямало. Касаторът счита, че не съответстват на действителното
правно положение изводите на съда, че нарушението е описано пълно, с всички относими към конкретния състав признаци, както твърди, че
липсват мотиви, които по безсъмнен начин да обосноват приложението на
по-тежката санкционна норма по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.
Касаторът сочи на
следващо място, че от нарушението, за което е съставен АУАН и е издадено НП, не
са настъпили вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на
конкретно увредените обществени отношения. Заявява, че горните изводи черпи и
от константната съдебна практика по случаи като неговия, като сочи съдебна
практика на административни съдилища в РБългария. С
жалбата касаторът моли съда, да вземе под внимание
обстоятелствата, изложени в настоящата жалба и след като се убеди в
основателността на твърденията му, изложени подробно по-горе, да постанови
решение, с което да отмени изцяло Решение №363 от 26.09.2023 год. на Районен
съд - Стара Загора (!?! – вероятно се има
предвид Решение №194 от 11.10.2023 год.,
постановено по АНД №582/2023 год. на Районен
съд – Кърджали).
Редовно призован
за съдебно заседание, касаторът - К.Д.М. от ***, не
се явява и не се представлява. От същия, преди съдебното заседание е депозирано
писмено становище, в което заявява, че поддържа изцяло подадената касационна
жалба срещу Решение №194 от 11.10.2023 год. на Районен съд – Кърджали, с което
е потвърдено наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2023 год., издадено
от началника на ОО „АА“ – град Кърджали. Излага кратки съображения в подкрепа
на жалбата, сходни с тези, развити и в самата касационна жалба. В становището
моли съда да вземе под внимание обстоятелствата, изложени в настоящата жалба и
след като се убеди в основателността на твърденията му, изложени подробно
по-горе, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и
да отмени и наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2023 год., издадено
от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – град Кърджали.
Ответникът по
жалбата – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“/ОО„АА“/ –
град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Счита, че фактите по случая са били правилно изяснени и въз основа
на същите, съставът на Районен съд – Кърджали е направил правилни фактически и
правни изводи, като е потвърдил издаденото НП в частта му, относно нарушението
по чл.139, ар.1, т.1 от ЗДвП. Намира изложените в касационната жалба
съображения за отмяна на оспореното решение за неоснователни и предлага да бъде
оставен в сила обжалвания съдебен акт.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е
неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на
закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната
част на Решение №194 от 11.10.2023 год., постановено по АНД №582/2023 год.,
Районен съд - Кърджали е потвърдил наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2017
год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали, в частта му, с която, на основание чл.179,
ал.6, т.3 от ЗДвП, на К.Д.М. от ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във вр. с
чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, Част 1,
т.1.1.14., буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год.
на МТИТС.
За да постанови
обжалвания в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Кърджали е
приел за установено от фактическа страна, че на 06.01.2023 год., свидетелите М.
И. и С. И. - инспектори в РД „АА“ - Стара Загора, били на работа, като около
10:34 часа на същата дата, те се намирали на път ***, на разклона за ***, 7.6
км. в посока ***, където извършили проверка на МПС „Мерцедес ***“, с рег.№***,
категория N3, и прикачено към него ремарке „Шмитц ***“,
с рег.№***, от категория 04. Контролните органи констатирали, че превозното
средство се управлява от жалбоподателя К.Д.М., който извършвал обществен превоз
на товар/фракция/ по маршрут от *** за ***, видно от Пътен лист №*** от 06.01.2023
год. и Товарителница №*** от 06.01.2023 год. Свидетелите прегледали документите
на водача, извършили и проверка на МПС, при която установили, че пътното
превозно средство е технически неизправно, тъй като дискът на предна ос от
лявата страна бил спукан. След визуална проверка, извършена по нормативно
предвиден метод, тази неизправност била оценена като опасна. Освен това,
инспекторите поискали от водача и контролен талон към свидетелството за
управление на МПС, но същият не носел такъв и не го представил. По този повод,
срещу жалбоподателя на място бил съставен АУАН по чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр.
с Приложение 5, Част I, т.1.1.14., буква „а“ от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, който той подписал и получил с
възражение. Ha 16.01.2023 год. при наказващия орган постъпило и
писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения му акт. Същото не било
уважено и така, на 22.03.2023 год. било издадено процесното
наказателно постановление, с което, на К.Д.М. били наложени административни
наказания: по т.1 - „глоба”, в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.2
от ЗДвП; по т.2 - „глоба”, в размер на 500 лева, на основание чл.179, ал.6, т.3
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1, във вр.
с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, Част
I, т.1.1.14., буква „а“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 год. на МТИТС.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите М.
И. и С. И., както и от приетите по делото писмени доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение от 06.01.2023 год.; Пътен лист №***
от 06.01.2023 год.; Товарителница №*** от 06.01.2023 год.; Допълнително
споразумение към трудов договор №**/*** год.; Удостоверение за техническа
изправност на ППС; Възражение срещу АУАН от 06.01.2023 год.; снимков материал;
Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 год. на МТИТС, установяваща правомощията на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление.
При така приетото
за установено от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел,
най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По отношение на
потвърдената с обжалваното решение т.2 от процесното
наказателно постановление, районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат технически изправни, а според другата, посочена в атакуваното
постановление, правна норма - чл.101, ал.4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1. Съдът е посочил също, че
това е Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, която в Приложение 5, Част I,
т.1.1.14., буква „а“ разписва, че когато барабанът
или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно
закрепен или счупен, се касае за опасна техническа неизправност. Съдът е приел,
че на инкриминираната дата и място, при спазване на предвидения в Наредбата
метод/визуална проверка/, е установено безспорно, че дискът на предна ос на
превозното средство, управлявано от жалбоподателя, е спукан, което означава, че
техническата изправност действително следва да се класифицира като „опасна“
такава. Съдът е посочил, че в §6, т.73 от ДР на ЗДвП също е дадена легална
дефиниция за „опасни неизправности“ - откритите по време на проверка
неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на
движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Според първоинстанционния съд, откритата неизправност на
управляваното от жалбоподателя МПС представлява пряк и непосредствен риск за
безопасността на движението, тъй като е създала реална опасност от настъпване
на ПТП, като е посочил, че именно това сочи в показанията си и извършилият
проверката актосъставител. Така районният съд е
приел, че като не е спазил правилото да се движи по пътя с технически изправно
моторно превозно средство, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и е посочил, че за така извършеното нарушение е наложено
наказание, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с
„глоба“ в размер на 500.00 лева, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство - при констатирани опасни неизправности. Съдът е приел, че
именно това е относимата санкционна разпоредба за
извършеното от жалбоподателя деяние и че същата законосъобразно е приложена.
Предвид горното е извел и извода си, че наказателното постановление в тази му
част следва да бъде потвърдено.
При извършената
служебна проверка въззивната инстанция е констатирала,
че АУАН и наказателното постановление, в частта му относно нарушението по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, са съставени правилно и законосъобразно и отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че не са допуснати
твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление
и че нарушението е описано пълно, с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Приел е
също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е посочил, че е
законосъобразна дадената правна квалификация на нарушението, която съответства
на установените факти и че нарушението се явява напълно доказано от свидетелските
показания на очевидците М. И. и С. И., приложения снимков материал, както и
съставения акт, чиято доказателствена сила не е била
оборена по никакъв начин. Районният съд е намерил за неоснователно и
възражението, че липсвала субективната страна на нарушението, като е посочил в
тази връзка, че макар административното нарушение да не е умишлено, то същото
се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като
небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на
моторното превозно средство. Съдът е отбелязъл, че
съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, а такова изключение не е предвидено за нарушението
по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за разлика от противоположния подход за санкция
по НК. Посочил е също, че цитираната разпоредба от ЗДвП въвежда императивно
изискване движещите се по пътя ППС да са технически изправни и че е без правно
значение дали неизправността е възникнала по време на движение или преди това,
като релевантно в случая е дали констатираното обстоятелство на техническа
неизправност на ППС от контролните органи към момента на проверката е доказано
или не. Районният съд е изложил и мотив, че контролните органи имат функция да
констатират наличието на техническа неизправност само и единствено към момента
на проверката, но не и да извършват преценка кога същата е настъпила, а още
по-малко че това е необходимо да се описва в акта и наказателното постановление
и че освен това, свидетелят М. И. посочил, че повредата е забелязана още преди
извършването на превоза, предвид наличните пукнатини по диска. Съдът е приел,
че като правоспособен водач, жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да се увери,
че управляваното от него МПС е технически изправно.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция намира решението в обжалваната му част
за правилно и законосъобразно, като споделя и намира за правилни и изводите на
районния съд както досежно наличието на субективна
страна на извършеното деяние, така и тези в насока, че административнонаказващият
орган е приложил правилно относимата за описаното
нарушение наказателноправна разпоредба.
По
делото, както във въззивното съдебно производство,
така и пред касационната инстанция, единият спорен въпрос между страните е относно
субективната страна на нарушението и в тази връзка, относно правилното
приложение на материалния закон. Касаторът и пред въззивния съд, и пред настоящата инстанция, поддържа
тезата, че ППС му било предадено в изправен вид, предвид приложения от него
пътен лист №*** от 06.01.2023 год., от който било видно, че техническо лице е
прегледало управлявания от него камион и че доказаната по този начин техническа
изправност на МПС преди началото на превоза сочи за възникване на техническата
неизправност по време на осъществяване на самият превоз, за която не е имал
никакви индикации до момента на спирането му за проверка и поради това,
липсвала субективна съставомерност на нарушението по
чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, което правело обжалваното наказателно постановление
материално незаконосъобразно. Тези доводи правилно не са били възприети от въззивния съд, а те не се споделят и от настоящата съдебна
инстанция.
Разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП регламентира задължение - движещите се по пътя ППС да
бъдат технически изправни, като това законово изискване е императивно и
постоянно и евентуалния инцидентен характер на констатираната повредата на
спирачния диск на първа ос, за което по делото не са и представени
доказателства, е без правно значение. Без правно значение са обстоятелствата,
дали след извършената проверка и в какъв срок е била отстранена техническата
неизправност, като единствено релевантно в случая е, дали констатираното
обстоятелство на техническа неизправност на ППС от контролните органи към
момента на проверката е доказано или не. Контролните органи, в случая такива от
ОО „Автомобилна администрация“ – Кърджали, имат функция да констатират
наличието на техническа неизправност само и единствено към момента на
извършената проверка, но не и да извършват преценка кога и как същата е
настъпила и в тази връзка са напълно правилни изводите на въззивния
съд. В жалбата не се излагат твърдения, които пряко да оспорват констатираната
при проверката и отразена в АУАН фактическа обстановка, съответно, въобще няма
твърдения, които да отричат констатираната при проверката техническа
неизправност. Твърди се, че повредата е настъпила при движението на процесното МПС, по време на осъществяване на самият превоз,
т.е. не е могло да бъде установена при потеглянето и че касаторът,
като водач на това МПС към момента на проверката, не следва да носи
отговорност, тъй като друго лице е извършило проверката и е попълнило пътен
лист с отбелязване, че ППС е технически изправно. Тези възражения и настоящата
инстанция намира за неоснователни. Повредата, т.е. техническата неизправност, е
налична и тя не се оспорва. Касационната инстанция в настоящия състав счита, че
независимо от обстоятелството, че касаторът, като
водач на това МПС, е получил подписан от друго лице, служител при работодателя,
пътен лист, в който е записано, че МПС е технически изправно, то същият не е
освободен от задължението си да се увери в действителното състояние на
повереното му ППС и доколко то наистина е технически изправно, с оглед
собствената си и на другите участници в движението безопасност. Безспорно е, че
водачът е задължен да управлява само технически изправно превозно средство, а
дали повредата е настъпила преди превоза или по време на него, няма значение за
субективната съставомерност на деянието.
Констатираната неизправност е от такова естество, че би могла да бъде
установена при външен оглед на ППС, като не се изискват специални технически
познания, за да е известно, че наличието на такава значителна пукнатина говори
за прекомерно износен или негоден спирачен диск. Съдът намира за нужно да
посочи, че касаторът, който е водач на превозното
средство, в случая товарен автомобил/камион/-влекач, е професионален шофьор, от
една страна, а от друга страна, описаната техническа неизправност се установява
чрез визуална проверка, поради което съдът приема, че водачът е бил в състояние
да констатира неизправността преди да предприеме управлението на това МПС. Въз
основа на това настоящият състав приема, че управлението на МПС е осъществено
при форма на вината небрежност, както правилно се е мотивирал и е приел и
решаващият състав на районния съд, доколкото и незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението – наличието на описаната
неизправност, се дължи очевидно също на небрежност, а извод за това се налага
от обстоятелството, че неизправността е от такова естество, че се установява с
визуална проверка и за един професионален шофьор, какъвто е касаторът,
тя налага очевидно нарушение. Предвид тези съображения, настоящият касационен
състав намира за неоснователни посочените по-горе твърдения и оплаквания в
касационната жалба.
Другото, основно
поддържано, твърдение в касационната жалба е, че административнонаказващият
орган не е определил правилно санкционната норма, тъй като неправилно е
определил характера на техническата неизправност като „опасна“ и не е изложил
мотиви за това и съответно, че районният съд е възприел, че правилно е
определена санкционната норма. Във връзка с това оплакване, касационната
инстанция намира следното:
Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. За неизпълнение на това задължение, санкционната норма на чл.179,
ал.6 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание глоба в различен
размер, според вида на неизправността. В §6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП се
съдържат легалните дефиниции на трите вида неизправности, за които се ангажира административнонаказателна отговорност – „незначителни“,
„значителни“ и „опасни“, като легални дефиниции за трите вида неизправности са
дадени и в разпоредбите на чл.37, ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства, издадена от МТИТС, съответно в ал.2 – за
„незначителни“, в ал.3 – за „значителни“ и в ал.4 – за „опасни“ неизправности.
В касационната
жалба правилно е посочено, че характерът на неизправностите се определя по
Приложение 5 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, но е невярно
твърдението, че в случая е приложена част I, т.5.2.3., буква „г“ от Приложение
5, според която, такава неизправност може да се определи и като значителна, и
като опасна, в зависимост от конкретния характер на повредата. Действително, видът на неизправностите и тяхната класификация се
определят именно в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от
МТИТС, приложима по силата на чл.101, ал.4 от ЗДвП. В Приложение №5 към чл.31,
ал.1 на посочената Наредба, в табличен вид е дадена оценка на всяка от
неизправностите в различните системи и уредби на МПС, от гледна точка на риска
от опасност при движение на ППС по пътищата. В част 1 „Оборудване на спирачната система“ от това Приложение №5, в т.1.1.14. „Спирачни
барабани, спирачни дискове“, буква „а“, която именно е приложена в случая, е
посочена причина за неизправност - „Барабанът или дискът е прекомерно износен,
прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен“, т.е. законодателят
е определил това като техническа неизправност.
Съгласно
приложената част 1, т.1.1.14., буква „а“ от
Приложение №5 към Наредбата, тази неизправност може да се квалифицира от
проверяващите като „значителна“ или „опасна“, като преценката за това е
оставена изцяло в правомощията на контролните органи. Според легалната дефиниция,
дадена в §6, т.72 от ДР на ЗДвП, „Значителни
неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на
проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното
средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а според чл.37, ал.3, изр.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год.
на МТИТС, „Значителни“ са неизправностите, които оказват отрицателно
въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие
върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и
по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство. Съгласно т.73 на §6 от ДР на ЗДвП, „Опасни
неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на
проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за
безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната
среда, а според чл.37, ал.4, изр.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на
МТИТС, „Опасни“ са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен
риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната
среда. В настоящия случай, констатираното обстоятелство на спукан по целия
радиус спирачен диск на предна ос от лявата страна на товарния автомобил, видно
и от приложения по делото снимков материал, изпълва и дори надминава минималното
изискване на употребения в т.1.1.14., буква „а“ от
Приложение №5 към Наредбата, израз „напукан“, което следва действително да се
отнесе към техническите неизправности, които са опасни. С оглед важността на
спирачната уредба на ППС за пътната безопасност и предвид характера и степента
на установената повреда (спукан по цялата радиална ширина спирачен диск), настоящият
касационен състав счита, че се явява правилен изводът на проверяващите органи и
на районния съд, че в случая се касае за „опасна неизправност“ по смисъла на §6,
т.73 от ДР на ЗДвП. Безспорно е, че откритата при
извършената от контролните органи проверка неизправност на товарния автомобил – влекач, към
който е прикачено полуремарке, представлява пряк и непосредствен риск за безопасността
на движението, създавайки реална и постоянна опасност от настъпване
на ПТП и засягане живота и здравето не само
на водача, но и на другите участници в движението, вследствие на евентуално цялостно счупване на спирачния диск на
предната ос и загуба на възможността да бъдат използвани спирачните апарати и система на товарния автомобил. Установената техническа неизправност на управляваното от
касатора МПС, по разбиране и
на настоящия съдебен състав, покрива критериите за т.н. „опасна неизправност“, изложени в §6, т.73 от ДР на ЗДвПДР на ЗДвП и в Приложение 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата. Съдът намира за
нужно да отбележи, че безспорно е налице и другото необходимо обстоятелство за изпълване състава
на посочената санкционна норма от ЗДвП,
а именно - нарушителят да е притежавал качеството „водач“ към момента
на проверката, извършена от контролните органи, при която е констатирана описаната неизправност. Предвид това, съдът в настоящия състав намира за
неоснователни оплакванията в касационната жалба, че необосновано и неправилно
административно-наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.179,
ал.6, т.3 от ЗДвП, както и не споделя доводите в жалбата относно изводите на
районния съд в тази насока, който правилно е приел, че именно това относимата санкционна разпоредба за извършеното от касатора К.М. деяние.
Освен
изложеното по-горе, съдът счита, че следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат сила до доказване на противното, тоест в случая доказателствената
тежест лежи върху жалбоподателя. В случая, редовно съставеният АУАН №1 от
06.01.2023 год., против касатора К.Д.М., е за
извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1, във вр. с
чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, Част I,
т.1.1.14, буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011
год. на МТИТС, но нито пред въззивния съд, нито пред
настоящата инстанция обаче, той ангажира доказателства, които да опровергаят
констатациите, направени в този АУАН, че е извършил вмененото му нарушение,
вкл. и по отношение констатацията, че описаната техническа неизправност представлява
„опасна неизправност“.
В
заключение следва да се посочи, че деянието на касатора К.М., така, както е описано
от фактическа страна, правилно е правно квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1,
т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр.
с Приложение 5, част първа, т.1.1.14, б.„а“ от
Наредба №Н-32 от 16.12.11 год. на МТИТС и подведено под
административнонаказателната разпоредба
на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.
На касатора е наложен размер на наказанието „глоба“, съответен на фиксирания в чл.179, ал.6, т.3 от
ЗДвП законов размер от 500 лева, под който не може да
се слезе, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН. Следва да се
добави, че нарушението е по ЗДвП, а на основание чл.189з (Нов – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.)
от ЗДвП, по
отношение на него не намира приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
поради което не следва да се обсъжда доводът в жалбата, че от нарушението, за
което е съставен АУАН и е издадено процесното НП, не
са настъпили вреди, не са засегнати интереси и не е налице значимост на
конкретно увредените обществени отношения.
От изложеното
следва, според настоящия касационен състав, че не е налице каквото и да е
основание за отмяна в обжалваната му част на решението на Районен съд –
Кърджали и съответно, за отмяна на атакуваното наказателно постановление в
частта му, която е била потвърдена с решението на районния съд.
Ето защо, с
оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира
жалбата на К.Д.М. от ***, за неоснователна и недоказана, а решението на
Кърджалийския районен съд в обжалваната му част намира за законосъобразно и
правилно, постановено при правилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства и при правилно
приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с
решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната
му част.
Съдът не следва
да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по жалбата, а такива реално не са
и сторени от него.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/
от АПК и във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №194 от 11.10.2023 год., постановено по АНД №582/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, в частта му,
с която е потвърдено наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2023 год.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ –
град Кърджали В ЧАСТТА МУ, с която, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, на К.Д.М.
от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1,
във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, Част 1, т.1.1.14.,
буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.