№ 5263
гр. С., 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110207124 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Т. А. К., чрез адв. Ян. С.-А. срещу наказателно
постановление (НП) №22-4332-015219/12.08.2022 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.174, ал.3, пр.II-ро от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП
В жалбата се твърди нарушено право на защита, поради невладение на
български език на жалбоподателя, а именно не е разбрал за какво е било
искането за тестване, както и не е разбрал съдържанието на съставените му
документи, както и недоказаност на административното нарушение,
неприложимост на двата посочени състава едновременно. Моли се за отмяна
на НП. Претендират се сторени разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
процесуален представител, който подържа жалбата и по същество пледира за
отмяна на НП, поради допуснати процесуални нарушения в хода на
1
производството, а именно: липса на преводач на гражданин, който не владее
български език, липса на описание на здравословното му състояние от лекаря
в талона, протокола от ВМА бил абсолютно празен, в НП не било посочено за
кое от двете нарушения – отказ да даде кръв за химическо изследване или
отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества. Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 02.08.2022 г. около 00:45 ч. жалбоподателят бил спрян в гр. С. на бул.
„************“ от служители на О „ПП“-СДВР, сред които бил и свидетеля
Х., докато управлявал лек автомобил марка „*******“, модел „С 500“, с ДК
№**********, с посока на движение от ул. „********“ към ул. „*********“.
Имало специализирана полицейска операция по линия наркотични вещества.
Извършили проверка на документите на водача. След това му извършили тест
за алкохол, който бил отрицателен. При проверката жалбоподателят заявил,
че работи в музикална компания, живее в „Студентски град“ и се притеснява
да даде проба за наркотици. Поканили жалбоподателят да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Жалбоподателя, с който разговаряли на български език, отказал да бъде
проверен за употреба на наркотични вещества. Издаден е талон за изследване
с фабричен №077945 , в който е посочено, че отказва проба с DRUG TEST
5000 ARMF 0097 в 00:45 часа и че трябва да се яви до 45 минути във ВМА,
като талонът му е връчен в 01:45 часа на 02.08.2022 г. На място дошло второ
лице, от български произход, което взело момчето и го закарало до ВМА.
Регистрационните номера на автомобила не са били сваляни, тъй като колата
е лизингова. В книгата за регистрация на лицата за медицински преглед в
клиника „Спешна токсикология“ срещу името на жалбоподателя е вписан
ръкописно текст на език различен от българския. В листа за преглед на
пациент е вписано, че е изпратен без придружител от органите на МВР за
вземане на проби за изследване и отказва да даде кръв и урина за ТХА. В
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, изготвен от
2
д-р Б. Д. П. в 02:25 ч. на 02.08.2022 г., е вписан ръкописен текст на език
различен от българския като причина за неизвършване на медицинското
изследване.
На 02.08.2022 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата в 00:45 часа
е отказал да бъде изпробван за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с
фабричен № ARMF 0097, който е бил спрян преди това, докато е управлявал
лек автомобил марка „*******“, модел „С 500“, с ДК №********** в гр. С. по
бул. „************“, с посока на движение от ул. „********“ към ул.
„*********“.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Х. излага показания
изцяло в подкрепа констатациите, които са изложени в акта.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице П. Х. Х. –
мл. автоконтрольор при СДВР, О „ПП“-СДВР, оправомощен въз основа на
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да
осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по
този закон. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3,
пр. II от ЗДвП. Препис от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис. В
същия не е отразил възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е
заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
както и акт за встъпване, с които Г. В. Б. временно е преназначена на
длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на
03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР и като
такава е встъпила на 29.10.2019 г.
От справка картон на водача се установява, че жалбоподателят е с
издадено СУМПС №219228 от Турция. Жалбоподателят, видно от справките
на МВР, дирекция „Миграция“ е продължително пребиваващ до 10.03.2026 г.
чужденец, като първоначално е подал заявление за продължително
пребиваване на 15.05.2015 г. и е получил разрешение за пребиваване на
28.05.2015 г. Към момента притежава разрешение за пребиваване
№*********, издадено от СДВР на 26.05.2023 г. и валидно до 25.05.2024 г.
3
Издадена е Заповед №2629/02.08.2022 г. за ПАМ, връчена на
жалбоподателя, с която е отнето СУМПС, което е издадено в Турция.
Приложено е копие на СУМПС, издадено в Турция на 07.08.2019 г. и валидно
за категории В В1 D1 F M до 07.08.2029 г.
Жалбоподателят е споделил за случилото се със свидетеля Й., че е бил
спрян в тъмната част на денонощието от полицейски служители за проверка,
като му казал, че му е направен тест за алкохол, който е с нулев резултат,
полицаите го откарали в болницата и тъй като бил притеснен и не знаел за
какво става на въпрос е отказал.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. като логични и
непротиворечиви. Кредитират се и писмените доказателства, а именно
заповеди за компетентност, акт за встъпване, талон за изследване, талон на
водач, справки, заповед за ПАМ, копие на лист за преглед на пациент,
протокол за медицинско изследване, копие на страници от книгата за
регистрация на лицата за медицински преглед, копие на СУМПС, издадено от
Република Турция.
Съдът цени показанията на свидетеля Й. относно фактите, които са му
споделени за проверката от жалбоподателя, но не и относно факта, че е бил
придружен от полицейски служители. Последното се опровергава както от
медицинските документи, така и от показанията на свидетеля Х..
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление, което е станало на 24.04.2023 г., а жалбата е подадена на
10.05.2023 г. в съда/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява
неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира че същите не страдат от
пороци, както и че НП е издадено от съответния компетентен орган,
оправомощен по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
4
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Обстоятелствено и
пълно е описано нарушението, както и е налице идентичност в неговото
словесно описание и правната му квалификация в АУАН и в НП. Съдът не
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административното производство, с оглед непосочване хипотезата на
нарушената правна норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП в НП, тъй като както в
АУАН, така и в НП е налице подробно словесно описание на така визираното
нарушение. Следва да се посочи, че в АУАН изрично като правна
квалификация се сочи чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, както и в НП, че се налага
санкция на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В НП, с оглед посочена правната квалификация на административното
нарушение, което е за отказ да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества е с цитиране на техническото средство и
неговия фабричен номер. Същото по идентичен начин е отразено и в акта.
Съдът не констатира и нарушения на предвиденото в Наредба № 1/ 2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, доколкото в случая е налице
отказ да се направи тест от водача-жалбоподател, като в случая и протокол за
поведение и състояние не се изготвя. Относно изготвения протокол за
медицинско изследване и лист за преглед на пациент, доколкото вмененото на
жалбоподателя нарушение е за отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, то
същите нямат отношение към същото, а биха били относими, ако се касае до
отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Не на последно място не се установи, че водачът не е разбирал български
език и това е налагало да му бъде назначен преводач. От разпита на свидетеля
Х. се установи, че същия се намира в страната ни където работи и двамата са
разговаряли на български език. Установи се от справките на дирекция
„Миграция“ при МВР, че същият пребивава в страната ни от 2015 г. с
разрешително за продължително пребиваване, издадено му на 28.05.2015 г.,
т.е. към датата на визираната му проверка от полицейските органи 02.08.2022
г. същият пребивава в страната ни повече от седем години. Ето защо не може
5
да се претендира, че се касае за лице, което не владее български език и не е
разбрал каква проверка му се извършва и за какво. Нещо повече, с оглед
показанията на свидетеля Х. същият е бил разбран от служителите на КАТ в
разговор с тях. Ето защо и липсват данни, че в случая се касае за нарушено
право на защита на жалбоподателя и че е следвало да му бъде назначен
преводач за нуждите на полицейската проверка. Установи се, че същият е
успял в рамките на посоченото в талона за изследване време да отиде до
ВМА, където е отказал да даде биологичен материал за изследване, именно
кръв и урина. Т.е. не може да се претендира, че без да е придружен от
полицейските служители същият не е бил наясно за какво изследване става
въпрос и за това именно по категоричен начин и на два пъти е направил отказ
– първоначално пред полицейските служители да бъде тестван с техническо
средство и втори път пред лекар във ВМА да даде кръв и урина за
токсикохимичен анализ. От този анализ липсва логична житейска версия да
се приеме, че жалбоподателят не е бил наясно за какво по вид изследване
става въпрос и от там да са му били нарушени правата, включително това да
разбере какво се иска от него при проверката.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост,
както въз основа на изложените в жалбата основания, така и след извършена
проверка на административно-наказателната преписка, окомплектована и
изпратена в съда.
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.174, ал.3, пр.II-ро от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
водач на лек автомобил марка „*******“, модел „С 500“, с ДК №**********,
което е моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от
обективна страна е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабричен № ARMF 0097. Впоследствие жалбоподателят не е бил
изпробван за наличие на наркотични вещества в кръвта и въз основа на
издадения му и връчен талон за медицинска проверка, независимо, че се е
явил в посоченото с талона медицинско заведение и в посочения срок, който
талон му е бил връчен от органите на КАТ. От субективна страна деянието е
извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на закона, като при
поискване бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
6
вещества. Това е изискване независимо от това дали водача е управлявал след
употреба на такива вещества и се осъществява по преценка на контролните
органи, като в случая проверката не е била тенденциозна, а по повод на
специализирана полицейска операция по линия на наркотични вещества. В
случая се установи, че исканата проверка за тестване е с техническо средство.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., която разпоредба е действала към момента на деянието:
02.08.2022 г. на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
На жалбоподателя са наложени предвидените в закона наказания, чийто
размер е фиксиран, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В случая
административно-наказващия орган е наложил съответните, предвидени в
закона санкции за този вид нарушение, като са спазени разпоредбите на чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С така наложените наказания по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
От наказващият орган, с оглед факта на потвърждаване на наказателното
постановление, не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
7
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №22-4332-
015219/12.08.2022 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
законосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8