№ 42211
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110128367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. З. Б. срещу „******“ ЕАД, с която са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца, както следва: сумата от 20105,11
лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. 06.2022 г. /7204,08 лв./, за м.
07.2022 г. /7198,75 лв./ и за м. 08.2022 г. /5702,28 лв./, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1620,63 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.08.2022 г. до 25.05.2023 г.; сумата от 7209,60 лв., представляваща обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за един месец, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от работника, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 10980 лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2021 г. – 10 дни, за 2022 г. – 20 дни, и за 2023 г. – 2
дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане; и сумата от 14419,20 лв., представляваща
обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 25.05.2023 г.
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„главен инженер строителство“. Поддържа, че процесното трудово правоотношение е било
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
20.02.2023 г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответното
дружество не му е изплатило дължимите суми за трудово възнаграждение за м. 06.2022 г. и
за м. 07.2022 г. и за м.08.2022 г., поради което е изпаднало в забава. Посочва също така, че
ответникът му дължи и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на
1
основание чл. 221, ал. 1 КТ, обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 г.,
2022 г. и 2023 г. на основание чл. 224, ал. 1 КТ, и обезщетение, дължимо при прекратяване
на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 222, ал. 3 КТ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „******“
ЕАД, с който заявява, че не оспорва предявените искове. Твърди, че на 03.07.2023 г. между
страните е сключено споразумение за изплащане на претендираните от ищеца суми. В тази
връзка е направено искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
ГПК.
С разпореждане от 05.09.2023 г. съдът е разпоредил препис от отговора на исковата
молба да се връчи на ищеца, и му е указал, че в едноседмичен срок от съобщението може да
депозира становище по направеното от ответника искане по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобщението е връчено на процесуалния представител на ищеца – адв. Д., на
03.10.2023 г., като в указания срок и до настоящия момент ищецът не е взел становище.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово
възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /от
работника без предизвестие/, както и размера на брутното му трудово възнаграждение за
последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или
факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и както и размера на брутното му трудово
възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащане на претендираните вземания за трудови възнаграждения и обезщетения.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК всички елементи от
фактическите състави на съдебно предявените вземания, предмет на делото, са безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото.
По доказателствените искания:
2
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства
са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със
задачите, посочени в исковата молба, следа да се остави без уважение, тъй като касае
установяването на обстоятелства, които не са спорни по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. от
13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
3
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4