Определение по дело №1158/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 1641                                                                     град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав

На двадесет и втори август, две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                  мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 1158 по описа за 2018 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Д. и Д.А.Я. *** - ответници в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.М., срещу Решение №945/16.05.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№9355 по описа за 2017г., с което на осн. чл.33, ал.2 ЗС е признато правото на ищцата Д.Н.Г. на изкупуване на ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр.Бургас, с идентификатор 07079.607.323, на площ от 561.40 кв.м., представляващ застроено дворно място, съставляващо пар.VIII, имот пл.№425 в кв.23, при условията, договорени в договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №121, том I, рег.№4146, нот.д.№115/2017г. на нотариус Иван Кожухаров, рег.–255, с район на действие района на БРС, сключен на 16.10.2017г. между ответниците Д.А.Я. като продавач и С.Г.Д. като купувач, за сумата от 9000 лева, в едномесечен срок от влизане в сила на решението за изкупуване.

Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорва се извода на съда, че процесното дворно място не съставлява обща част. Развити са подробни съображения, че съгласно чл.38 ЗС, дворно място, върху което е изградена сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни лица, съставлява обща част, поради което по отношение на него е неприложима нормата на чл.33, ал.2 ЗС. Според въззивниците, незаконосъобразен е извода на съда, че учредяване на суперфиция от собствениците не терена, без прехвърляне на право на собственост върху земята собствениците са целяли той да не стане обща част, т.к. в договора липсва подобно изявление. Цитирана е съдебна практика, която според въззивниците подкрепя тезата им. При установяване, че ищцата е собственик на ¼ ид.ч., а ответницата – на ½ ид.ч. от имота, не било установено кой е собственик на останалата ¼ ид.ч.

В исковата молба не били въведени фактически твърдения за осъществената суперфиция – те били въведени от ответниците; в доклада на съда не били отразени твърденията на ищцата за обикновена съсобственост върху поземления имот, основани на суперфицията от 1993г. и в тази връзка на ответниците не била дадена възможност да направят оспорване и да ангажират доказателства, поради което според въззивниците съдът се произнесъл извън твърденията за фактите..  

Оспорва се приложимостта на съдебната практика, на която първоинстанционният съд се е позовал и се излагат съображения на друг акт на ВКС, който според въззивниците е приложим, за да обосноват твърдението си, че процесният имот съставлява обща част и спрямо него са неприложими разпоредбите на чл.33, ал.2 ЗС. Излагат се съображения по приложението на чл.33, ал.2, вр. чл.66 и чл.38 ЗС.

Според въззивниците, представени от тях с жалбата писмени доказателства – жалба до Техническа служба от трето на спора лице, в качеството му на домоуправител, срещу строителство в съседен имот, с направено изявление за собственост върху имота, сочат че дворното място се счита за обща част. Правят искане за изискване на преписката, образувана по жалбата.

 

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 30.05.18г., чрез адв. М.. Въззивната жалба е подадена на 13.06.18г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателите са лица, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявеният срещу тях иск е уважен. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ответниците е връчен на ищеца Д.Н.Г., чрез адвокат А. на 09.07.18г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 19.07.18г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението.

Изложени са съображения за приложимостта на нормата на чл.33, ал.2 ЗС: извършената служебна справка е установила подаване на исковата молба в преклузивния законов срок, предвид липсата на покана за изкупуване до ищцата; установено е че ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот, а ответницата – на ½ ид.ч. от същия.

Анализирани са предпоставките за приложение на чл.38 ЗС, относно характера на дворното място като обща част, за да се формира извод, че те не са налице – собствениците на терена са учредили само право на строеж върху него, без да прехвърлят право на собственост върху земята; суперфицията изключва приращението и създава разделност между правото на собственост на терена и на сградата.

Изводът на съда, основан на извършената съдебно – техническа експертиза, за възможност за допълващо застрояване се споделя от въззиваемата, досежно възможността на етажните собственици за достъп до сградата.

Доказателствените искания въззиваемата намира за несвоевременно заявени и за неотносими.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

Доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение: с тях въззивниците целят да докажат характера на процесния имот като обща част, пред вид изразено в тази насока отношение на лицата, собственици на етажи или части от етажи в изградената в него сграда. Въззивната инстанция намира, че за установяване право на собственост, респ. – статут на дворното място като обща част или обикновена съсобственост, освен в хипотезата на придобивна давност, е без значение изразеното намерение, респ. – отношение на етажните собственици, още повече, че същото е извършено не по установения ред и форма.

 С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №1158/18г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 27.07.18г. - на 08.10.2018г. от 14.40 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмено доказателства представеното с  въззивната жалба писмено доказателство – препис от жалба до Община Бургас от 04.07.2017г., както и искането за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с документи за родствени връзки и преписка, образувана по горепосочената жалба.

Препис от отговора на въззивната жалба да се изпрати на въззивника, ведно с препис от настоящото определение.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                  2.